Оправдаване за държане на наркотици поради недоказано съучастие

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * оставяне без разглеждане на касационна жалба * оправдателна присъда * недоказаност на авторството на деяние * недоказаност на обвинението * недопустима касационна жалба * нова присъда във въззивното производство * нова присъда * държане на наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е

№ 660

София, 17 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Даниела Машева

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 171/2024 година

Касационното производство е по чл. 346, т. 2 от НПК. Срещу новата въззивна присъда №33/18.10.2023 г., постановена по ВНОХД № 456/2022 г. от Окръжен съд – Благоевград, са постъпили протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград и жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. И. Я..

С протеста е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се, че с оправдаването на подсъдимия Ц. К. по повдигнатото му обвинение материалният закон е приложен неправилно. Твърди се, че по делото са събрани всички необходими доказателства, които анализирани в съвкупност и взаимна връзка установяват по безспорен начин, че той е осъществил както от обективна, така и от субективна стана престъпния състав по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. За неправилно е счетено изменението на първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия С. Я.. Оспорена е и предприетата от окръжния съд промяна на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на Я. наказание лишаване от свобода, който е приложил в тази връзка чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Постъпило е писмено допълнение към протеста, което отново се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, подкрепено с твърдения, че събраните доказателства по делото обуславят извод за извършено от К. престъпление по повдигнатото му обвинение и се оспорва съдебната оценка на конкретни доказателствени средства. С тези аргументи е направено и повтарящото се искане за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд с указания да бъдат отстранени нарушенията на материалния закон.

С касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Я., са ангажирани основанията по чл. 348, ал.1 от НПК. Оспорва се потвърденото от въззивния съд осъждане на подсъдимия, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението и необоснованост на съдебните изводи, които са в противоречие със събраните в съдебното следствие доказателства. Отправеното искане е за отмяна на оспорвания съдебен акт в частта, с която е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда и оправдаване на подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста и направеното с него искане.

Подсъдимият Ц. С. К., редовно призован, не се явява. Неговият защитник пледира за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.

Подсъдимият С. И. Я. и неговият защитник поддържат подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Районният съд – Благоевград с присъда № 906224/28.02.2022г., постановена по НОХД № 1622/2020 г., признал подсъдимите С. И. Я. и Ц. С. К. за виновни в това, че 04.03.2014 г., в град Симитли, в съучастие като съизвършители помежду си и с В. Т. Ч. (за последния наказателното производство е приключило по реда на 381 и сл. от НПК), в лек автомобил, без надлежно разрешително държали високорисково наркотично вещество - коноп (марихуана), с общо тегло 514 гр. на стойност 2056,00 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и във връзка с чл. 54 от НК ги осъдил - подсъдимия Я. на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 2000 лева; подсъдимия К. на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, и глоба в размер на 2000 лева.

По жалби, подадени от защитниците на подсъдимите К. и Я., е образувано ВНОХД № 456/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С оспорената сега въззивна присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, с която подсъдимият Ц. К. е бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вместо това на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Окръжният съд е изменил присъдата в частта й, с която подсъдимият С. Я. е бил признат за виновен да е извършил престъплението по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и в съучастие с подсъдимия К.. На основание чл. 59 от НК от наложеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода съдът приспаднал времето, през което спрямо него са прилагани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Присъдата е изменена и в частта за определения режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на Я., като на основание чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС е постановен „общ“ такъв.

І. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия С. Я., е процесуално недопустима по следните съображения :

В разглеждания случай с оглед повдигнатото обвинение и съобразно правилата на чл. 35 от НПК съдът, който следва да разгледа делото като първа инстанция е районният съд, а въззивната инстанция е съответният окръжен съд.

Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Процесуалната норма на чл. 336 от НПК определя случаите, в които второстепенният съд дължи произнасяне с присъда, а именно: прилагане на закон за по -тежко наказуемо престъпление, за което е имало съответно обвинение в първата инстанция; осъждане на оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; оправдаване на подсъдим, осъден от първоинстанционния съд. Постановяването на нова присъда, съобразно предвидения регламент, е обусловено от цялостно пререшаване на въпросите, свързани с виновността и отговорността на подсъдимия. Извън приложното поле на чл. 336 от НПК остават случаите, при които деецът поначало правилно е признат за виновен в извършването на съответното престъпление, но неправилно е осъден да го е осъществил в съучастие поради това, че съучастникът му незаконосъобразно е бил признат за виновен. В такива хипотези основните въпроси за вината и отговорността на осъдения подсъдим не се пререшават генерално, защото на корекция подлежат единствено изводите за присъствието на съучастие. Ето защо въззивният съдебен акт в частта, отнасяща се до осъдения от първоинстанционния съд подсъдим, има характер на решение, което по аргумент от чл. 346, т. 2 от НПК не подлежи на касационен контрол.

По настоящето дело окръжният съд като въззивна инстанция се е произнесъл с нова присъда на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, тъй като е пререшил въпроса за вината на подсъдимия Ц. К.. При този резултат от въззивната проверка, засягаща единия от съучастниците, втората инстанция е изменила първоинстанционната присъда, с която подсъдимият С. Я. е бил признат за виновен да е осъществил деянието и в съучастие с подсъдимия К.. В останалата част осъдителната присъда на районния съд, постановена по отношение на Я. за извършено от него в съучастие с осъдения Ч. престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, е потвърдена. Тоест, въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Я. не са пререшени по генерално различен начин. По своето съдържание постановеният въззивен съдебен акт в тази му част има характер на решение и като такова не подлежи на редовен касационен контрол по реда на глава двадесет и трета от НПК. Затова касационната жалба на подсъдимия С. Я. следва да се остави без разглеждане.

ІІ. По доводите в касационния протест. Изложеното в предходния пункт се отнася и до кратко маркираните възражения на прокурора срещу изменителната част на въззивния съдебен акт, отнасяща се до подсъдимия С. Я., вкл. и за приложението на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което не им се дължи отговор.

Протестът в частта, с която е оспорено постановеното от окръжния съд оправдаване на подсъдимия Ц. К., е допустим предвид нормата на чл. 346, т. 2 от НПК, но съдържанието му и това на допълнението към него, изискват лимитиране на пределите на касационната проверка. Известно е, че тези предели се определят с касационния протест/жалба чрез посочване в тях на поддържаните касационни основания и подкрепящите ги аргументи.

В случая в протеста е отразено единствено основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, като е направено уточнението, че ще бъде представено допълнение след изготвяне на мотивите към въззивната присъда. В постъпилото допълнение също е визиран касационният повод – нарушение на материалния закон, макар че доводите, които са изложени, се изчерпват със собствения на касатора анализ на доказателствените източници, който според него съдът е бил длъжен да направи, но не е сторил това. Изложението разкрива, че същинската претенция към съдебния акт е доказателствена, която поначало е от процесуално естество, а не по приложението на материалния закон. По този начин практически се въвеждат аргументи, свързани с второто от касационните основания, и предназначени да обосноват бланкетно заявеното оплакване в протеста, че събраните доказателства обосновават обвинителната теза и в тази й част. Неправилно дадената квалификация на касационното основание нямаше да бъде непреодолим недостатък на протеста, ако се изтъкваха такива процедурни недостатъци, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Предложените в подкрепа на оспорването съображения, изводими от писменото допълнение, отразяват единствено несъгласие с извършеното оценъчно третиране на доказателствата и по същество се претендира определени доказателствени източници да бъдат интерпретирани единствено по предложения от касатора начин, противостоящ на техния съдебен прочит. Под претекст за нарушение на материалния закон с възраженията всъщност се оспорват като необосновани приетите факти относно участниците в инкриминираното деяние, като се поддържа, че не са обсъдени показанията на свидетелите А. и С. , установяващи факти за съпричастност на К. към неговото (на деянието) извършване.

При така очертаните особености на протеста и допълнението към него, доколкото не са налице процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, трябва само да се отбележи, че всички елементи на доказателствената съвкупност са получили дължимото съдийско внимание. Затова и доводът за неоправдано игнориране на показанията на цитираните свидетели е лишено от основание. В сезиращите документи се признава, че показанията на А. , припознати като подкрепящи обвинителните твърдения за авторството на подсъдимия К., са базирани на споделената от свидетеля оперативна информация. Съобразявайки тази характеристика на свидетелстването, съдът е аргументирал тезата си, че основаната на оперативни източници непроверима информация не е достатъчна за изясняване по надлежния ред на факти за съучастие на К. в престъпното посегателство. Извън това, данните, на които се акцентира в допълнението към протеста, за провеждана телефонна комуникация между Ч. и К., който се включвал в нея чрез телефона на подсъдимия Я., не са пренебрегнати. Напротив, преценявайки ги и по същество, съдът е приел, че те не могат да бъдат отнесени към конкретното деяние, предмет на изследване в настоящия наказателен процес. Несъгласието си с изводите за оправдаването на К. касаторът е мотивирал с цитиране на фрагменти от показанията на свидетелката С., за които се настоява, че обосновават извод, противоположен на този, направен от втората инстанция. В мотивите на въззивната присъда присъства съдържателен коментар на показанията на С., в резултат на който съдът е заключил, че същите не създават убедителна основа за направата на предложения в протеста извод за престъпно авторство в лицето на подсъдимия К. като единствено възможен (виж, стр.10 от мотиви).

На отхвърляне подлежи и споделеното в допълнението към протеста мнение, очевидно заявено като подкрепящо оспорването, че двамата подсъдими и след извършване на процесното деяние са извършвали престъпления с предмет наркотични вещества, за които са били и осъдени впоследствие. Информационният източник за посоченото обстоятелство поне по отношение на подсъдимия К. не е назован, но не това е същественото. Такива данни за предходна или последваща съдимост на дееца принципно са способни да характеризират личността му, но не могат да се използват като аргумент в подкрепа на неговата виновност и в полза на въведеното обвинение, защото това е в противоречие с доказателственото право.

С оглед на всичко изложено недостатъците, разчетени в протеста и допълнението като нарушение на материалния закон, не компрометират заключението на окръжния съд, че участието на подсъдимия К. в инкриминираното по делото противоправно държане на високорисковите наркотични вещества не е доказано по изискуемия се от закона несъмнен начин като основен критерий за постановяване на осъдителна присъда.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 33/18.10.2023 г., постановена по ВНОХД № 456/2022 г. от Окръжен съд – Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия С. И. Я. в частта по осъждането му за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.