Задължения на водача при опасност на пътя и отговорност на застрахователя

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60148

гр. София, 22.07.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1963 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД против решение № 669 от 06.03.2020 г. по в. гр. д. № 4954/2019 г. на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение № 4043 от 05.06.2019г. по гр.д. № 9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на М. Р. Т. обезщетение в размер на 45 000 лева за претърпените от нея вреди от смъртта на К. Т. Г., ведно със законна лихва от 27.07.2014 г., както и в частта за разноските.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, като поддържа, че то е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Намира за изяснено по делото, че застрахованият водач не е бил в състояние да предотврати удара, независимо от това, че е съобразил поведението си с предписаното от единствената относима правна норма по чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро ЗДвП. Поради това въззивният съд е следвало да приеме, че единствената причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на пострадалия К. Г., управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата на чл. 25, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и чл. 42, ал. 3 ЗДвП. Намира предложена от инж. Ж. Е. в изготвената от него повторна АТЕ теза на база изчисления, при които се избягва настъпването на удара, за ирелевантна и същата не е следвало изобщо да бъде ценена от съда, тъй като тя не кореспондира с вменените на водачите на ППС задължения при възникване на опасност на пътя. Счита, че съдът е дължал обоснован анализ на това какви задължения е имал застрахованият водач на пътя и допуснал ли е нарушение на въведено в закона правило за поведение, което да се намира в причинна връзка с произшествието и да го посочи. Твърди, че ако беше изпълнил процесуалното си задължение за преценка на съответствието между поведението на застрахования водач и неговите правнорегламентирани задължения, въззивният съд би стигнал до единствения правилен извод, че като не е завил надясно без да спира, водачът на застрахования автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като пострадалият с неправомерното си поведение е създал опасност, която не е могла да бъде избегната, въпреки изпълнението на задълженията по чл. 20, ал. 2, предл. 2 ЗДвП, а именно предприемане на всички възможни действия за намаляване на скоростта и спиране. Опасността за водача П. е възникнала в рамките на опасната зона за спиране на правомерно движещия се водач и за него не е била налице техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Поради това по отношение на застрахования водач е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което изключва неговата отговорност - както наказателна, така и гражданска.

Ответникът по жалбата и ищец делото, М. Р. Т., в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

Третото лице – помагач на страната на застрахователя, М. П. П., не взема становище по жалбата.

С определение по чл.288 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в осъдителната му част за 45 000 лева, ведно с лихва и се осъжда застрахователя за разноски, по въпроса: „ „Какви са задълженията, които водачите на пътни превозни средства имат при възникване на опасност на пътя съобразно ЗДвП и в частност относно въпроса за приложението на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че лицето М. П., който е бил участник в ПТП на 21.06.2014г., при което е настъпила смъртта на К. Г., е имал качеството па застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен с ответника. Посочил е, че за да се ангажира отговорността на дружеството в качеството му на застраховател е необходимо да се установи, че пътният инцидент е бил причинен виновно и противоправно от застрахования водач. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест решаващият състав е счел, че ищецът е този, който следва да установи в условията на пълно доказване обективните елементи на общия състав на непозволено увреждане - вреда, противоправно поведение и причинна връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, доколкото на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

От заключенията по допуснатите по делото САТЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, е установено, че е налице следния механизъм на настъпване на произшествието: на Път 11-99, км. 51, малко преди разклона за бетонов възел [населено място], област Бургас, водачът на л.а. “Ауди“ е предприел изпреварване на л.а. марка „Сузуки“, при наличие на прекъсната разделителна осева линия. При приближаване на л.а. “Ауди“ към задната част на другия автомобил, водачът на л.а. “Сузуки“ е предприел маневра за завиване наляво. Към този момент скоростта на движение на л.а. “Ауди“ е била около 92 км./ч. с опасна зона за спиране от около 84 метра. Водачът на л.а. “Ауди“ предприема аварийно спиране и завива волана за управление надясно в момента на отклоняване на лекия автомобил „Сузуки“ от собствената му лента за движение към съседната лява. Настъпва удар между предната лява част на л.а. “Ауди“ и задна дясно на л.а.“Сузуки“, вследствие на което последният се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се установява в лявата лента за движение, преобърнат на лявата си страна, като при преобръщането пострадалият К. Г. е бил затиснат от автомобила.

При предприемане на действия по изпреварване на движещото се превозно средство водачът се е съобразил с разпоредбата на чл.42 от ЗДвП, като е заел лявата пътна лента, след като се е убедил, че в нея няма други изпреварващи или насрещно движещи се автомобили. Установява се още, че маневрата е била позволена, тъй като разделителната линия между двете пътни платна е била прекъсната. Решаващият съд е намерил за основателни оплакванията на застрахователя за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че застрахованият водач е нарушил разпоредбата на чл. 47 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил с това, че наближава кръстовище, което е налагало да намали скоростта на движение. Въз основа на съдържанието на удостоверение от Агенция „Пътна инфраструктура“ е приел за установено, че отбивката към бетонов възел на път 11-99 при км 51+526 дясно не представлява път по смисъла на § 6 от ДР на ЗДвП. Въпреки изложеното, е прието, че поведението на водача е виновно и противоправно, тъй като същият е бил в състояние да предотврати настъпването на удара между двете превозни средства. Пострадалото лице е предприело ляв завой към отбивка за бетонов възел, към който момент управляваният от застрахования водач автомобил се е движил със скорост от около 92 км./ч. и се е намирал изцяло в пътната лента за насрещно движение. Отстоянието между двете превозни средства е било 43 метра, а опасната зона за спиране на л.а. “Ауди“ е 84 метра. Според вещите лица, ударът за водача на л.а. “Ауди“ е непредотвратим чрез аварийно спиране, но съприкосновение между двете превозни средства е нямало да настъпи, ако този водачът е предприел връщане в дясната лента в момента на отклоняване на лекия автомобил „Сузуки“ наляво. За това действие са му били необходими 41,88 метра, а разстоянието между автомобилите е било 43 метра.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Относно приложението на цитираната разпоредба в решение № 234 от 07.07.2015 г. по н. д. № 665/2015 г. на ВКС е прието, че при възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължението да намали скоростта или да спре, като той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Така даденото разрешение на поставения въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС, тъй като при възникване на критична ситуация на пътя, мерките, които трябва да предприеме водачът на МПС, са нормативно установени с повелителната норма на чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро ЗДвП - намаление на скоростта, съответно спиране на МПС.

По основателността на касационната жалба:

Според второто заключение на САТЕ, автомобилите са могли да се разминат без съприкосновение, само ако водачът на изпреварващия лек автомобил „Ауди“ извърши връщане в дясната лента в момента на неправомерното отклоняване на лек автомобил „Сузуки“ наляво /започнало с подаването на мигач/, но при условие, че л.а. „Ауди“ не предприеме спиране. Приемайки въз основа на експертизата, че при внезапно възникналата опасност на пътя /и при непредотвратимост на удара при аварийно спиране без или с изменение на посоката на движение/ застрахованият водач /трето лице помагач по делото/ е бил длъжен да извърши посочената от вещото лице спасителна маневра – завой на дясно към лявата лента на движение, но без предприеме спиране, въззивният съд в противоречие на материалния закон е вменил на водача на МПС други задължения /промяна на посоката на движение/, вместо очертаните в чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро ЗДвП /намаление на скоростта, съответно спиране/. С оглед на това, изводът на решаващия състав за наличие на противоправност на поведението на водача на лекия автомобил „Ауди“, изразяваща се в непредприемане на действия по изменение на посоката на движението на лекия автомобил му, без задействане на спирачната система, е незаконосъобразен.

Установено по делото при пълно и главно доказване е, че критичната ситуация на пътя е създадена от пострадалия водач, който неправомерно е предприел завой наляво по времето на извършваната при спазване на изискванията на закона от застрахования водач маневра изпреварване, която ситуация е възникнала в опасната зона на спиране на изпреварващия автомобил. Неоснователни са доводите на ищцата, че шофьора на лекия автомобил „Ауди“ е нарушил чл. 23, ал. 1 и чл. 25 ЗДвП. Първата разпоредба в случая е неотносима, тъй като двата автомобила са се движили в различни платна /лекият автомобил „Ауди“- в лявото, а другото МПС в дясното платно по посока на движението им/. Същевременно предприемането на маневрата изпреварване е извършено в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 25 ЗДвП, с оглед наличието на прекъсната разделителна линия между двете пътни платна, ясна видимост, при прав и сух участък на пътя, при липса на други изпреварващи или насрещно движещи се автомобили, съответно при липса на индикация, че автомобил „Сузуки“ /джип/ ще предприеме завой наляво. Не може да бъде споделено становището на ответничката по касацията, че скоростта от 48 км/ч, с която се е движил автомобила на починалия, е „нетипична“ и въз основа на нея е било очевидно и предвидимо, че той ще предприеме завой наляво. Третото лице помагач не е било длъжно да предположи преди включване на мигач или предприемане на реално изнасяне към осевата линия от водача на джипа, че последният ще предприеме маневра завой наляво, вместо да продължи по посока на движението си със скорост от 48 км/ч. По делото не са ангажирани и доказателства относно твърденията на ищцата в отговора на касационната жалба, че третото лице помагач е шофирало след употреба на алкохол /вкл. над допустимия от закона праг/, съответно че същият късно е видял дадения от пострадалото лице мигач за завой наляво. Не се подкрепя от доказателствата по делото и оплакването на ищцата, че за момент на възникване на опасността за движението е приет моментът на възприемането й, тъй като видно от изчисленията на вещото лице в САТЕ, за меродавно при преценка на механизма на ПТП е взето отстоянието между МПС към момента на подаването на мигача за завой наляво от пострадалия водач. Управляващият лекия автомобил „Ауди“ се е движил със скорост 92 км/ч на прав участък с ясна видимост, която е съвсем близка по стойност до разрешената и е съобразена с предприетата от него маневра изпреварване, в съответствие с изискването на чл.42 ЗДвП, че тази маневра следва да бъде извършена за кратко време.

С оглед изложеното, настоящият състав приема за законосъобразен извода на въззивната инстанция, че до момента на предприетата от автомобил „Сузуки“ маневра завой наляво, извършващият действия по изпреварването му лек автомобил „Ауди“ се е движил правомерно. При възникналата опасност на пътя третото лице помагач е предприело спиране, съобразно законовото си задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП. Същевременно обаче този водач е извършил и промяна на посоката си на движение - връщане в дясното платно, с цел предотвратяване на удара, който при използване на спирачната система е бил непредотвратим и е довел до ротационно движение на колата на пострадалия, преобръщането й на лявата й страна и до летална за водача черепно-мозъчна травма. Предвид настъпилата смърт, спасителната маневра /правнонерегламентирано изменение на посоката на движение в опасната зона на спиране/ се явява неправомерна, съобразно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 106 от 31.10.1983г. по н. д. № 90/1982г. на ОСНК на ВС. От друга страна, с оглед установеното от САТЕ, че при изпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП от водача на МПС „Ауди“, ударът е непредотвратим, независимо дали същият е предприел или не промяна на посоката на движение, апелативният състав е следвало да извърши преценка, дали ако изпреварващият автомобил „Ауди“ не се беше отклонил вдясно, би настъпила смъртта на шофьора на джипа, тъй като при положителен отговор няма да е налице елемент от сложния фактически състав на чл. 45 ЗЗД - причинно следствена връзка между неправомерната спасителна маневра и вредоносния резултат /смъртта/.

Предвид изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част трябва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото се върне на САС за ново разглеждане от друг състав, с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия за осигуряване точното прилагане на императивната материалноправна разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяващи се в допускане на допълнителна комплексна автотехническа медицинска експертиза със задача - ако водачът на лекия автомобил „Ауди“ не е направил опит да избегне удара чрез изменение на посоката на движение, а само задейства спирачната система /т. е при липса на спасителна маневра/, би ли настъпила смъртта на пострадалия водач на лекия автомобил „Сузуки“, като вещите лица трябва да съобразят скоростта и посоката на движение на двете МПС, тяхната маса, мястото на удара /спрямо пътя и съответните части на МПС/, спирачните следи и всички други обстоятелства от установения механизъм на ПТП, които са от значение за отговора на въпроса. Вещото лице – автотехник следва да се даде и категоричен отговор на въпроса, дали съобразно данните по делото, спирачната уредба е задействана веднага от водача на лекия автомобил „Ауди“, след възникване на опасността /даване на мигач за завой наляво от водача на лекия автомобил „Сузуки“/, като се отчетат времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния механизъм, превърнати в метри.

При повторното разглеждане на делото, новият състав на САС, на основание чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 669 от 06.03.2020 г. по в. гр. д. № 4954/2019 г. на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение № 4043 от 05.06.2019г. по гр. д. № 9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р. Т. обезщетение в размер на 45 000 лева за претърпените от нея вреди от смъртта на К. Т. Г., ведно със законна лихва от 27.07.2014 г., както и в частта, с която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Т. Г., САК, възнаграждение в размер на 1555,71 лева по чл.38 ЗАдв.

ВЪРЩА делото за ново разглежда в отменената част от друг състав на Апелативен съд – София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.