Обезсилване на съдебно решение при нередовна молба за поправка на акт за брак

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр. София, 29.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2050/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е касационна жалба от М. К., гражданин на Република Турция срещу решение № 87 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 81/2020 г. на ДОС /Добрички окръжен съд/.

Ответникът Община Тервел, гр. Тервел не е взел становище.

Прокуратурата на Република България чрез прокурор А. от Върховна касационна прокуратура поддържа становището, че въззивното решение е процесуално недопустимо, следва да се обезсили и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като е налице нередовно сезиране – противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба.

С определение № 815 от 25.11.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

При направената проверка на извършените процесуални действия от сезирането на първоинстанционния съд с искова молба вх. № 1344/06.06.2019 г. от М. К. до постановяване на въззивното решение, съставът на ВКС констатира следното:

М. К., [дата на раждане] , от Република Турция, [населено място] е изложила в обстоятелствената част на исковата си молба, че на 25.07.2016 г. сключила граждански брак в [населено място], Република Турция с А. К., гражданнин на Република Турция и на Република България. Посочила е още, че в Република България, съпругът й, „е записан и има издадени документи за самоличност с имената А. Н. М. с постоянен адрес, [населено място], [улица] и ЕГН [ЕГН]“. По – нататък е отразила, че на 21.08.2017 г. представила в Община Тервел, [населено място] „необходимите документи за пресъставяне на граждански брак в Р. България“, подробно изброени, като е изложила, че в издадения акт № 0151/21.08.2017 г. било посочено, че след брака ищцата ще носи фамилното име на съпруга си – М.. Според ищцата „Община Тервел не е пресъставила точно гражданския брак“, тъй като в сключения граждански брак в Република Турция, в издадения документ, преведен на български език било посочено, че след сключването на брака ще носи фамилното име на съпруга си, което било „К.“. С оглед на тези обстоятелства, страната счита, че са налице законови основания за промяна на фамилното й име „от А. на К.“ в удостоверението за сключен граждански брак № 0151/21.08.2017 г. на @@13@ [населено място], тъй като важни обстоятелства налагат това“. Петитумът на исковата молба е заявен със следното съдържание: „Моля, да ни призовете на съд и след като се убедите в гореизложеното да постановите решение с което да допуснете промяна на фамилното ми име в удостоверението за сключен граждански брак № 0151/21.08.2017 година на Община-Тервел [населено място] от А. на К., която промяна да бъде вписана в регистрите по гражданско състояние на Община Тервел, [населено място]“. И двете съдебни инстации са квалифицирали производството по Глава петдесета ГПК, а молбата по чл. 547 ГПК. В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства с определение, отразено в протокол от 23.10.2019 г., в което същите са подробно изброени и са разпитани трима свидетели /А. Н. М., А. Я. И., А. М. Б./ за изложените в молбата твърдения. С цитираното по – горе решение, състав на ДОС е отменил решение № 142 от 18.11.2019 г. по гр. дело № 218/2019 г. на Районен съд – Тервел и вместо него е постановил отхвърляне молбата на М. К. за отстраняване на допусната грешка /вписване на неверни данни/ в пресъставения от Община Тервел акт за граждански брак № 0151 /21.08.2017 г. по отношение на вписаното фамилно име „М.“, вместо фамилното име, което е приела след сключване на брак – „К.“. Въззивният съд е приел, че според чл. 72, ал. 5 ЗГР /Закон за гражданската регистрация/, ако в преписа, съпругът е вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението, за съставяне на акта за сключен граждански брак се представя документ от който е видно, че имената са на едно и също лице, но при съставяне на акта се вписват имената така, както са вписани в регистъра на населението. Съставът е констатирал, че идентична е и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В мотивите на обжалваното решение е обосновано разбирането, че и двете норми – чл. 72, ал. 5 ЗГР и чл. 20, ал. 3 от наредбата не правят разграничение дали съпругът, придобил фамилното име на другия съпруг, е български или чужд гражданин. Отразено е още, че посочените норми се явяват специални по отношение на общите правила относно вписването и промяната на имената на чуждите граждани в българските документи за гражданско състояние. Съдът е приел, че специалните правила дерогират приложението на общите, поради което не може да се обоснове извод за колизия между тях и в тази насока се е позовал на решение № 173/17.01.2020 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. С оглед директното приложение на закона, съставът е направил извод, за това че в пресъставеният акт за граждански брак правилно е било вписано фамилното име на съпруга на молителката, така както то фигурира в регистрите за гражданско състояние на Република България.

В съответствие със съображенията, мотивирани в определение № 815 от 25.11.2020 г. по настоящото дело, съставът на ВКС направи проверка за процесуална допустимост на обжалвания съдебен акт и констатира неспазване на следните съществени процесуални норми, обуславящо процесуална недопустимост на въззивното решение. Молбата съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум. Противоречието се състои в поддържането от една страна на твърдението, че молителката е гражданин на Република Турция, омъжена за български граждани /с двойно гражданство /, чиито имена в регистъра са записани „А. Н. М.“, а от друга страна на твърдението, че нейният съпруг е известен в Република Турция с друго име, като иска да не бъде съобразен българския регистър, а същият да бъде променен, съобразно твърденията й, и в противоречие с чл. 72, ал. 5 ЗГР. В тази връзка твърдението в обстоятелствената част за грешка в документа - цитирания по – горе акт за сключен граждански брак, описано в молбата като непресъставяне от Община Тервел точно на гражданския брак, не изяснява, в какво се състои грешката, при положение че фамилното име на съпруга й съответства на отразеното в българския регистър фамилно име. Освен това в молбата отсъстват и задължителните реквизити, отразени в чл. 543 ГПК, като изискуемо от закона нейно съдържание. Един от посочените в разпоредбата реквизити, а именно чл. 543, т. 1 ГПК, предвиждащ изискването, молителят да посочи, с каква цел иска да бъде установен съответния факт, е свързан с обосноваване на правния интерес от предявяване на молбата. В случая с претендираната промяна в акт за граждански брак № 0151 /21.08.2017 г. по отношение на вписаното фамилно име „М.“, вместо фамилното име, което е приела от съпруга си, след сключване на брака в Република Турция, а именно фамилното име „К.“, молителката заявява права на съпруга си – А. Н. М.. Така заявена претенцията не е съобразена с правния интерес, очертан в разпоредбите на чл. 547, вр. чл. 542 ГПК, който възниква при допусната грешка в документ по чл. 542 ГПК, която с оглед на изложените в молбата обстоятелства не е отразена. Всичките тези обстоятелства не са били съобразени от районния съд, а след това и от въззивния съд, който не е спазил служебното си задължение за самостоятелен контрол върху редовността на сезирането. При тези обстоятелства следва да се приеме, че

първоинстанционният съд и въззивният съд са били нередовно сезирани. Посочените по – горе противоречия между обстоятелствена част и петитум на молбата, отсъствието в молбата на задължителните реквизити, отразени в чл. 543 ГПК, като изискуемо от закона нейно съдържание, произтичащото от същото необосноваване на правния интерес от претендираното отстраняване на допусната грешка в акта за граждански брак са довели до неспазване на съществени процесуални норми, обезпечаващи валидност на извършените процесуални действия и конкретно на най – същественото от тях, а именно постановеното въззивно решение. Обжалваното решение е било постановено, без преди това да се отстранят нередовностите на молбата, които не са били подложени на преценка за редовност от първостепенния съд, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, също така не е проверил редовността на молбата, преди да се произнесе по съществото на спора. Отстраняването на посочените недостатъци на молбата е процесуално задължение на съда, разглеждащ спора по същество, без изпълнението на което сезирането е нередовно. Делото може да бъде разгледано по същество само тогава, когато твърденията в подадената молба и съответстващите им искания формират обстоятелствена част и петитум, които са годни от фактическа страна да осигурят установяване на правното основание за предявяване на молбата и определяне на правната й квалификация. Следвало е въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуални възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 129 , ал. 1 ГПК за собствена, самостоятелна проверка на редовността на сезирането, не е било изпълнено, поради което решаващият състав е провел произнасянето по нередовна молба и поради това е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на сезирането, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 87 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 81/2020 г. на Добрички окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: