Служебно определяне на прилежаща площ за достъп до постройка в чужд имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50066

София,01.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3296 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 215 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 134/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

Жалбоподателят счита, че по делото е установено преченето по чл.109 ЗС, което ответникът осъществява по отношение достъпа до процесния гараж, негова собственост, чрез поставянето на огради и заключване на вратите към дворното място, в което се намира гаражът. Затова неоснователно предявеният иск по чл.109 ЗС е бил отхвърлен. Счита, че по този иск съдът разполага с правомощието да определи площта по чл.64 ЗС, която дава възможност за ползването на собствената му сграда.

Ответникът в производството Д. С. Б. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. След като ищецът нито в исковата молба, нито във въззивната жалба не е искал определяне на прилежаща площ по чл.64 ЗС, съдът не е имал задължението да стори това.

С определение № 50048 от 13.02.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса съществува ли задължение на въззивния съд при произнасяне по негаторен иск да назначи служебно съдебнотехническа експертиза за определяне на необходимата за обслужване площ на сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има правото да ползва имота.

За да се произнесе, Върховният касационен съд приема следното:

С решение № 60132 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о., се приема следното: „Разпоредбата на чл. 64 от ЗС регламентира правата на суперфициарния собственик върху частта от имота, необходима му за използване на постройката според нейното предназначение. Тя е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. В случаите, при които суперфициарният собственик защитава правото си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл. 109 ЗС , то при преценка на основателността на този иск съдът следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за ползване на сградата. За да определи каква е прилежащата площ, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, като за определяне размера на прилежащите площи се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“.

Макар по това дело съдът да е бил сезиран изрично освен с иск по чл.109 ЗС, но и с иск по чл.64 ЗС за определяне на онази част от земята, която суперфициарният собственик може да ползва с оглед използване на своята постройка според нейното предназначение, по същия начин съдът следва да процедира и без да е сезиран с иск по чл.64 ЗС. Както се приема в практиката на ВКС, разпоредбата на чл.64 ЗС е императивна и по нея съдът се произнася преюдициално, когато е сезиран с иск по чл.109 ЗС за премахване на пречките, които собственикът на земята създава на собственика на постройката за достъп до нея. Така в решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., се приема, че в случаите когато суперфициарен собственик защитава правото си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл.109 ЗС, при преценка основателността на иска съдът следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата, респ. самостоятелния обект в нея, тъй като според тълкуването в практиката на ВКС / решение № 48/25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о. / нормата на чл.64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена.

Тази практика на ВКС е приложима и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е потвърдил решение № 24/07.03.2022 г. по гр. д. № 373/2020 г. на Девинския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС на Р. С. Б. за осъждане на ответника Д. С. Б. да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ищеца до собствения му гараж с идентификатор 03112.67.7.1 по КККР на [населено място], [община], състоящ се от 2 надземни етажа с площ 24 кв. м., като премахне ограда около гаража от бетон, колове и метална мрежа, порталната врата на същата ограда откъм пътя на север, заключена с катинар, както и 10 кошера с пчели, празни и пълни.

Въззивният съд е приел, че процесният гараж попада в имот с идентификатор 03112.67.7 по КККР на [населено място], общ. Девин, който представлява нива с площ от 1 632 кв. м. в м. „Дрането“. Този имот е възстановен с решение № 7/07.06.1995 г. на наследниците на Т. А. Б. и след извършена неформална делба от 24.08.2004 г. имотът се е паднал в дял на Д. Б. и Р. П..

Прието е, че строителството на гаража е осъществено от ищеца още през 1988 г., когато земята е била държавна собственост. От построяването на гаража ищецът упражнява владение върху него - държи свои автомобили на второто ниво, а на първия етаж съхранява свой багаж – дървен материал, инструменти. Намерението за своене на гаража е известно на ответника Д. Б. още отпреди реституцията на земята. Ответникът няма никакви претенции относно собствеността на самия гараж; зачитал е и зачита собствеността на ищеца, като според свидетелите дори е оставил около гаража място, от което сградата да може да се обслужва. С нот. акт № 131/15.10.2021 г. ищецът и съпругата му са признати за собственици на гаража в режим на СИО.

Прието е, че около гаража съществува ограда, която загражда цялото място на ответника, което е от около 1 дка. Тя ограничава достъпа на ищеца до първото ниво на гаража, а достъпът до второто ниво е направо от съществуващата улица. До първото ниво може да се стигне по пътека, успоредна на пътя, идваща от югоизток, но там има катинар на съществуващата порта и се преминава през имота на ответника. При огледа ищецът твърди пред вещото лице, че до първото ниво е слизал и по ската, източно от сградата, където сега са разположени кошерите с пчели, но сега там е заградено с метална рамка с мрежа. Преминаването по този скат също става през имот на ответника.

Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че незаконният строеж е годен обект на вещни права и може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закона придобивни способи. При спор за собственост на незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл.225 или чл.225а ЗУТ за премахване на строежа. Прието е, че ищецът Р. Б. е придобил правото на собственост върху гаража на основание чл.79, ал.1 ЗС по силата на осъществявано от него давностно владение от 1997 г. /след реституирането през 1993 г. на земята в полза на наследниците на Т. Б. и с оглед чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ / и до настоящия момент.

Прието е, че ответникът препятства достъпа на ищеца до собствения му гараж, като е поставил портална врата на оградата, разположена на север от гаража, и я е заключил с катинар; затворил е също така празното място в оградата от север, през което ищецът е слизал до първото ниво на гаража от източната страна покрай навеса с пчелните кошери. Тези действия обаче не са неоснователни. Това е така, защото достъпът на ищеца до долното ниво/етаж/ на собствения му гараж е възможен само чрез преминаване през имот на ответника. Ако се премахне само порталната врата или се постанови само да бъде държана отключена, ищецът, за да стигне до долния етаж на гаража си, преминава според вещото лице по пътечка през имота на ответника от чупката на оградата на скицата /на североизток/ в посока запад. Ако се премахне само някаква част от оградата от север или цялата, отново за да стигне до долния етаж на гаража ищецът трябва да преминава през имота на ответника. Ето защо, ако се постанови от съда премахване на порталната врата с катинара или на цялата ограда от север, или само на онази част от оградата, която е затворена допълнително с метална рамка от север до гаража, ще се учреди от съда право на преминаване в полза на ищеца през имота на ответника, което е недопустимо. Наред с това - засягане на съседен имот, за да се осигури достъп до ищцовия, следва да бъде в минимална степен и да е точно определено, а не през няколко места. За да се даде признатата от закона защита на ищцовото право на собственост върху гаража най-напред следва ищецът по реда на чл.64 ЗС да поиска определяне на прилежащата площ към собствената му сграда, което обаче не може да стане по настоящото дело и то на етапа на въззивното производство. Едва след като тази площ се определи, ищецът ще може адекватно да се брани срещу посегателство на ответника върху достъпа му до гаража и до тази площ, включително чрез иск по чл.109 ЗС, чийто предмет ще е конкретен в степента, необходима за уважаването му. Тогава техническата експертиза би могла да установи дали изобщо и как чрез минимален достъп през ответниковия имот би се осигурил достъп на ищеца до първия етаж на гаража и прилежащата му площ, и то без недопустимо да се учредява право на преминаване в полза на ищеца през целия ответников имот. В настоящия случай е видно, че само по себе си наличието на цялата оградата около гаража не пречи на достъпа до него; пречи например държането заключена на порталната врата на оградата или онази част от оградата, която препятства слизането по ската от изток покрай кошерите до долния етаж на гаража. Ищецът също не е посочил друга конкретна част от оградата, освен порталната врата, която да му пречи на достъпа, по-специално предвид казаното от него на експерта при огледа, че преди е слизал до първия етаж на гаража по ската източно от сградата, където обаче вече е заградено с метална рамка с мрежа.

Прието е, че не се установява наличието на пчелните кошери под навеса, монтиран на източната стена на гаража и в близост до гаража от изток, да пречат на ищеца да има достъп до долния етаж на постройката и да я ползва. В случая не е указано как поставянето и държането на кошерите създава за ищеца пречки за използването на гаража му, по-големи от обикновените, и не се разкрива това действие на ответника да пречи на пълноценното осъществяване на собственическите правомощия на ищеца върху гаража, при положение, че няма и определена прилежаща площ по чл.64 ЗС.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че когато суперфициарният собственик иска от съда по реда на чл.109 ЗС да задължи собственика на земята да преустанови неправомерните действия, с които му пречи да осъществява достъп до своята сграда, не може преюдициално да се определя необходимата площ по чл.64 ЗС. Неправилен е и изводът, че това не би могъл да стори за първи път въззивният съд. Както е прието в т.1 и т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, а освен това той е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако те са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В посочената по-горе практика на ВКС по чл.109 ЗС изрично е прието, че нормата на чл.64 ЗС е императивна и че тя се прилага служебно от съда в производството по искове по чл.109 ЗС в описаната хипотеза, когато се иска осигуряване на достъп до сграда, която е суперфициарна собственост.

Правилно въззивният съд е приел, че техническата експертиза, която определя площта по чл.64 ЗС, трябва да предвиди как чрез минимално засягане на имота на ответника би се осигурил достъп на ищеца до първия етаж на гаража и прилежащата му площ, както и че само по себе си наличието на цялата оградата около гаража не пречи на достъпа до него. Тези изводи съответстват на практиката на ВКС, според която търсената защита по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението - решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о., решение № 212 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2014 г., I г. о. и др.

Неправилно обаче съдът не е допуснал такава експертиза и като резултат е отхвърлил предявения иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се допусне експертиза, която да определи площта по чл.64 ЗС и най-икономичния и подходящ вариант за достъп на ищеца през имота на ответника до първия етаж от процесния гараж, след което съдът следва да се произнесе по същество по предявения иск по чл.109 ЗС, като съобрази приетото в решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., че съдът не е обвързан изцяло от формулирания петитум по чл.109 ЗС, като при доказано неправомерно поведение, смущаващо правото на собственост, съдът би могъл да уважи иска частично, като осъди ответника да преустанови само онези действия, които са необходими за адекватна защита на собствеността на ищеца.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 215 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 134/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: