Дължимост на вземане при нередовен запис на заповед, но валиден договор за заем

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр.София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3902 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кооперация „Ямболска популярна каса“ против решение № 19 от 21.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 35 от 4.12.2018 г. по гр. д. № 111 по описа за 2018 г. на Ямболския окръжен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на кооперация „Ямболска популярна каса“, че вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3078 по описа за 2014 г. на Ямболския районен съд в размер на сумата 26 815 лв., законната лихва върху нея, считано от 25.11.2014 г. и разноските в заповедното производство против солидарните длъжници А. И. А., К. И. А. и М. П. М. не съществува.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по касационната жалба А. И. А., К. И. А. и М. П. М. я оспорват и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 26 815 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 289 от 13.04.2020 г. по настоящото дело. Въпросът, който следва да бъде разрешен, е дали при въведена по делото и установена каузална сделка във връзка със запис на заповед съдът може да постанови своето решение, отчитайки само нередовността на менителничния ефект, когато е доказана действителността на сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед. В практиката на ВКС е прието, че макар записът на заповед да има абстрактен характер, страните могат да въведат в предмета на делото доказването на каузалното правоотношение, от което произтича вземането, отразено в заповедта. Затова евентуалните пороци на записа на заповед не са пречка да се установят действителните правоотношения и съответно дължимостта на вземането, за чието обезпечение е съставен записът на заповед. В този смисъл са решения № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 на II ТО на ТК, № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г. на I ТО на ТК, № 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 314/2011 г. на III ГО, № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г.на II ТО на ТК, № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I ТО на ТК, № 121 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г. на II ТО на ВКС. Формалните изисквания към съдържанието и формата на менителничните ефекти и към процедурата по издаване на заповед за изпълнение не могат да представляват непреодолими пречки за изясняване на обективната истина по делото. Ето защо съдът не може да се позове само на нередовността на менителничния ефект и на процесуални пропуски при издаване на заповедта за изпълнение, за да отрече съществуването на вземането. Когато страните са въвели каузалните си правоотношения като предмет на спора, необходимо е още съдът да изследва сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед и ако тя е действителна и обвързва страните, да отхвърли иска за несъществуване на вземането.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Ищците А. А., К. А. и М. М. са наследници на починалия на 20.06.2013 г. И. А. М.. В исковата молба от 16.04.2018 г. те са посочили, че срещу тях е започнало принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед. Налице са обаче данни, че изпълнителният лист е неистински документ, за установяването на което е започнало досъдебно производство. Освен това са заявили, че записът на заповед е неавтентичен и антидатиран. По предварителното производство не е бил представен договорът за заем с техния наследодател, поради което са оспорили изобщо съществуването на облигационно правоотношение въз основа на договор за заем. Тези обстоятелства са им станали известни по повод образуването на предварителното производство и не са могли да ги знаят в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са поискали от съда да установи на основание чл.424, ал.1 от ГПК несъществуването на вземанията, за които тази заповед е издадена. Ако този иск бъде отхвърлен, са поискали евентуално да бъде признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че не дължат сумите по издадения изпълнителен лист поради начална недължимост, както и поради пълното им заплащане по време на изпълнителното производство, в което са внесли общо сумата 20 568,96 лв. Ако все пак съдът приеме, че част от сумите не са изплатени напълно, да ги редуцира до действителния дължим размер.

В отговора на исковата молба кооперация „Ямболска популярна каса“ е възразила, че исковете са недопустими, тъй като обстоятелствата, на които се позовават ищците, не са новооткрити. Документите, въз основа на които е била издадена заповедта за изпълнение, са били връчени на ищците заедно с тази заповед на 15.12.2014 г. и те не са упражнили правата си по чл.419 и чл.423 от ГПК. Освен това и предварителното производство е било образувано през 2017 година - повече от три месеца преди завеждане на исковата молба. Според кооперацията исковете са и неоснователни, тъй като каузалното правоотношение, заради което като обезпечение е издаден записът на заповед, е възникнало въз основа на договор за заем. Вземането по този договор е обезпечено с ипотека, а нотариалният акт за учредяването на ипотеката е бил представен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Към отговора на исковата молба кооперацията е представила и по делото е бил приет договорът за заем между кооперацията и наследодателя на ищците. Според съдебно-почерковата експертиза подписът под този договор е на наследодателя И. А. М..

Ямболският окръжен съд е отхвърлил иска с правно основание чл.424 от ГПК със съображението, че ищците не са доказали неавтентичността на записа на заповед. Евентуално предявеният иск по чл.439 от ГПК също е отхвърлен, понеже изпълнителното дело е висящо, а от заключението на съдебно-икономическите експертизи се установява, че не е налице пълно плащане на задълженията по изпълнителния лист.

Бургаският апелативен съд се е позовал на влязлото в сила след подаване на въззивната жалба решение № 6 от 9.2019 г. на Ямболския районен съд по а.н.д. № 1288/2016 г., с което управителят на кооперацията е признат за виновен затова, че е съставил неистински документ/ записа на заповед/, като сам е попълнил съдържанието и датата на документа и го е използвал за издаване на изпълнителния лист срещу наследодателя. Приел е, че съгласно чл.300 от ГПК това решение със задължителна за гражданския съд сила установява неистинността на записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Изтъкнал е процесуалната незаконосъобразност да се постанови заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК за заем и дължими лихви в полза на кооперацията. Достигнал е до извода, че след като записът на заповед е нищожен и не може да представлява годно основание за удостоверяване на съществуващо вземане, искът с правно основание чл.424 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е приел за установено, че ищците не дължат вземането, за което е издаден изпълнителен лист, а евентуалния иск по чл.439 от ГПК е оставил без разглеждане.

Както е посочено по-горе в отговора на поставения въпрос, недостатъците на записа на заповед и процесуалните нарушения при издаването на заповедта за изпълнение не са достатъчни, за да се уважи искът за несъществуване на вземането, когато като предмет на делото е въведено и каузалното правоотношение, от което произтича това вземане. Ето защо пропускът на въззивния съд да обсъди дали съществува задължение за ищците по договора за заем, сключен от техния наследодател, представлява съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение. По съществото на спора се установява, че на 31.01.2012 г. между ответната кооперация и наследодателя на ищците е сключен договор за заем в размер на 10 226 евро. В чл.4, т.1 от договора е предвидено заемополучателят да заплаща възнаградителна лихва от 22% годишно, а в т.4 на същия член е прието, че върху просрочената главница се заплаща лихва в размер на 32 процента годишно. Според приетата по делото счетоводна експертиза кооперацията е превела сумата на И. А. М. на 1.2.2012 г. След като се вземат предвид извършените от 5.03.2012 г. до 25.11.2014 г. плащания общо за 8 530 лв., размерът на непогасените задължения по договора за кредит към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/25.11.2014 г./ възлиза на 26 814,05 лв., от които 1 142 лв. редовна главница, 17 537,57 лв. просрочена главница, 5 248,69 лв. възнаградителна лихва и 2 885,79 лв. лихва по просрочената главница. След подаване на заявлението на 25.11.2014 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и върху остатъка от главницата се начислява само законната лихва. При тези данни за наличие на задължения по договора за заем искът за установяване недължимост на сумата заради неистинност на записа на заповед е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

Евентуално предявеният иск за недължимост на сумата от 26 815 лв. поради извършено плащане след влизане в сила на заповедта за изпълнение трябва да бъде разгледан по същество. Ищците имат правен интерес да предявят такъв установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който почива на нововъзникнали факти/“Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, девето издание от 2012 г. стр.913/. Този иск е неоснователен, тъй като платената след 25.11.2014 г. сума от 10 300 лв. не е погасила задълженията на ищците, които според допълнителната счетоводна експертиза възлизат на 26 815 лв. главница и 4085,81 лв. законна лихва до 5.11.2018 г.

При този изход на спора А. А., К. А. и М. М. дължат на касатора 2 365,26 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 19 от 21.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., К. И. А. и М. П. М. иск с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК срещу кооперация „Ямболска популярна каса“ за установяване недължимост на сумата от 25 815 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3078 по описа за 2014 г. на Ямболския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., К. И. А. и М. П. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу кооперация „Ямболска популярна каса“ за установяване недължимост на сумата от 25 815 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3078 по описа за 2014 г. на Ямболския районен съд, поради плащането на сумата в хода на изпълнителното производство.

ОСЪЖДА А. И. А.-[ЕГН], К. И. А.-[ЕГН], и М. П. М.-[ЕГН], да заплатят на кооперация „Ямболска популярна каса“-ЕИК:128004169, сумата 2 365,26/две хиляди триста шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: