Отказ за отмяна на влязло в сила решение за разваляне на договор за издръжка и гледане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

Гр.София, 30.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1716 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на С. С. С. вх.№.2151/ 9.05.23 с искане за отмяна на реш.№.4/10.01.23 по г.д.№.826/22 на РС Радомир, с което е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, инкорпориран в нот. акт №..., т..., рег.№..., д.№..../... ... ... на нотариус Б. К.. Поддържа се общо, че са налице основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Излагат се твърдения, че г.д.№.826/22 на РС Радомир е образувано от мним ищец, а договорът за процесуално представителство на същия от адв.Б. не е подписан от него /а от ответника по делото/; не е негов подписа и под предварителен договор от 14.01.23 за продажба на върнатия въз основа на горепосоченото решение имот; чрез тези два документа, които представляват неистински такива, се накърняват наследствените права на молителката, а и е налице и основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. При тези обстоятелства се иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Ответната страна Д. С. Г. оспорва молбата.

Ответната страна Г. И. Л. я намира за основателна.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Фактите по делото са следните:

Гражданско дело №.826/22 на РС Радомир е образувано по подадена на 11.08.22г. от П. К. Л. чрез пълномощник адв. Б. Б. срещу С. С. С. и Д. С. Г. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Твърди се, че с инкорпориран в нот. акт №..., т..., рег.№..., д.№.../... ... ... на нотариус Б. К. договор ищецът е прехвърлил на дъщеря си И. М. 4/6 ид.ч. от недвижим имот в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, което не е било изпълнявано – нито от приобретателката, нито след смъртта й на 18.08.17 - от нейните наследници С. С. С. и Д. С. Г.; поради това се претендира развалянето му.

На 25.09.22 С. С. С. е получила лично копие от исковата молба и доказателствата по делото. В отговора на същата тя е заявила, че не оспорва иска по основание; сочи, че родителят й, който е поел ангажимент за гледането и издръжката на ищеца, е починал и с нейната смърт договорът е прекратен; претендира разноски. В единственото проведено открито съдебно заседание на 13.12.22 пълномощникът на С. С. - адв. Ц., е признала иска; разпитан е и свидетел, който е заявил, че И. М. не се е грижила за баща си П. Л., тъй като е била болна; впоследствие С. и Д. също не са полагали грижи за него, а той е на 94г. и се нуждае от непрестанни грижи. Ответницата Д. Г. е заявила, че не оспорва иска, тъй като нито майка им, нито впоследствие тя и С. С. са полагали грижи за прехвърлителя.

С реш.№.4/10.01.23 по г.д.№.826/22 на РС Радомир /влязло в сила на 7.02.23 / искът е уважен и договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане – развален . С. С. С. е уведомена за решението на 16.01.23г., а П. Л. – на 23.01.23 чрез адв. Б..

С предварителен договор от 14.01.23 П. К. Л. се е задължил да продаде на Д. С. Г. имота, предмет на разваления договор по г.д.№.826/22 на РС Радомир ..

На 24.01.23 П.Л. е починал и е оставил за наследници по закон Г. Л. - внучка, дъщеря на починалия на 28.04.01 негов син И. Л., и С. С. С. и Д. С. Г. – внучки, дъщери на починалата на 18.09.17г. негова дъщеря И. М..

На 9.05.23 С. С. е подала жалба до ОП Перник срещу Д. С. Г. за престъпения по чл.249, чл.212, чл.206, чл.209 и чл.214 НК, в която, ведно с други оплаквания, сочи и, че: се е оказало, че на 1.08.22 Д.Г. е наела адвокат от името на дядо си, за да бъде развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; ищецът е бил представляван от адв. Б., но не е идвал на съдебни заседания, а от негово име са подадени множество молби чрез адвоката и има съмнения, че въобще не е знаел за воденото дело; приложеният към делото договор за правна защита и съдействие не е подписан от него, той в действителност никога не се е нуждаел от издръжка, а майка им до смъртта си го е посещавала редовно, чистела и оправяла къщата и двора и пазарувала и готвела на дядо им, като е нелогично цели 5г. след смъртта й той да иска „отмяна на прехвърлянето“. Същевременно бил подготвен и подписан предварителен договор от 14.01.23, с който П.Л. се задължавал да прехвърли имота на Д. Г., който жалбоподателката заявява, че има основателни съмнения, че е подписан от него, а на 31.03.23 Д. Г. е подала искова молба, по която е образувано г.д.№.275/23 на РС Радомир за обявяване на предварителния договор от 14.01.23 за окончателен.

Подписите за клиент в договор за правна защита и съдействие №.33862/1.08.22 и за упълномощител в пълномощното на гърба му, приложени към исковата молба по г.д.№.826/22 на РС Радомир /с които П. Л. възлага на адв.Б. оказване на правна помощ и защита по делото и я упълномощава за завеждането му и воденето му до приключването му/, не са изпълнени от него; подписът под текста на втория лист, стр.3, за продавач в предварителния договор от 14.01.23 е изпълнен от П. Л., но текстът на договора не е отпечатан наведнъж-вторият му лист е бил в окомплектовка с друг документ; хартията, на която са отпечатани трите страници на договора, е сходна по вид и структурни белези, и различаваща се по цветови оттенък на бялото; наблюдава се сходство в тонера /вида и начина на отлагането и затопяването му в щрихите/, с който са отпечатани текстовете на трите страници; дали е един и същ с възможностите на експертизата не може да се отговори; не е възможно да се отговори и дали подписът на П. Л. е положен на 14.01.23 с оглед възрастовите изменения и решителност на изписването, сравнявайки го с предходно положените подписи от сравнителните материали /тройна графологична експертиза/.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява /т.е. под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение; фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо; те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно/.

При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, става ясно, че цитираните от молителката такива не отговарят на горните изисквания. Предварителният договорът от 14.01.23 е подписан след даване ход на устните състезания по г.д.№.826/22 на РС Радомир в с.з. на 13.12.22, като същевременно е изцяло без значение за изхода на спора по това дело /т.е. и да е бил включен в доказателствата по него, би бил без значене за изхода му – за същия е релевантно единствено дали е имало надлежно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане или не/. Евентуално мнимо представителство на ищеца от адв.Б., респективно ненадлежно представляване предвид подписване на договора за правна помощ и пълномощното не от него, а от трето лице /макар в молбата за отмяна изрично да се оспорва истинността само на договора за правна помощ, а представителната власт следва от пълномощното/, също не съставлява непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, която непълнота да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Напротив-от една страна не се касае за юридически или доказателствени факти спрямо самото спорно правоотношение по договора за издръжка и гледане и съответно изпълнението му. От друга страна молителката е била страна по делото, била е запозната с него, получила е лично копие от исковата молба и доказателствата, подала е отговор - заявявайки, че не оспорва иска по основание и претендира разноски, била е представлявана от упълномощен от нея процесуален представител-който в проведеното съдебно заседание е потвърдил позицията й, признавайки иска, уведомена е била и за решението - поради което би могла при нужното внимание и старание да се запознае с всички документи по делото и, доколкото ищецът не се е явявал, при съмнение относно действителната му воля, да осъществи контакт с него. Вместо това тя като ответник е признала иска. Доколкото към подаване на исковата молба и на постановяване на решението, към които моменти П. Л. е бил жив, С. С. е била насрещна страна по иска, тя е имала свои права, които не са били нарушени. Следва да се има предвид и, че пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора, за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис и съдът не може - както по искане на насрещната страна, така и служебно, да извършва проверка дали представителната власт на пълномощника е надлежно учредена или не без да има позоваване в тази насока от страната, която твърди, че е ненадлежно представлявана /интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях-т.е. лицето, посочено като упълномощител в пълномощното по чл.33 ГПК; отделно от това пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.33 ГПК, то се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата; тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното - съдът не може да проверява дали удостовереното изявление на упълномощителя действително е направено/. Видно от текста на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК, правото да се иска отмяна при липса на надлежно представителство е предоставено само на страната, която е засегната от това нарушение. В случай, че и другата страна в производството можеше да се позове на липсата на представителна власт, то правото да се иска отмяна щеше да е предоставено и на двете страни в производството - каквото не е съдържанието на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК /в този смисъл и реш.№.296/5.04.17 по г.д.№1776/16, ІV ГО/. Предвид изложеното не са налице твърдяните хипотези на чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. То е налице когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението. Под "надлежен съдебен ред" текстът на закона има предвид влязла в сила присъда или влязло в сила решение по иск по чл.124 ал.4 предл. първо ГПК /съотв. чл.97 ал.3 ГПК отм./. Молбата не съдържа твърдения за приключило гражданско или наказателно производство, в което да е установена с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение неистинност на документи, нито са представени доказателства за такива. Отделно от изложеното предварителният договор от 14.01.23 и договорът за правна помощ от 1.08.22 не съставляват документи, въз основа на които е основано оспореното решение, и са ирелевантни за разрешаването по същество на спора по чл.87 ал.3 ЗЗД.

Доколкото отмяната на атакуваното решение се търси и с твърдения, че то е нищожно и недопустимо, следва да се има предвид, че отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителката е изчерпала възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение /което е в съответствие със заявената от нея позиция за признаване на иска/, което атакува по реда на чл.303 ГПК – доколкото е била редовно призована с него, по своя собствена воля не го е обжалвала и по този начин се е отказала от въззивния му преглед. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за допускането й, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл.303 и сл. ГПК. За защита на правата си при евентуална неистинност на предварителния договор от 14.01.23 С.С. разполага с друг път на защита, в това число в рамките на образуваното /по нейни твърдения/ производство за обявяването му за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД.

При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на релевираните основание на чл.303 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора на молителката разноски не се полагат; такива следва да се присъдят на Д. С. Х. в размер на 2150лв. /1250лв. платено адвокатско възнаграждение, 900лв. депозит вещи лица/ и на Г. И. Л. - 811,08лв. /платено адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.2151/9.05.23 на С. С. С. за отмяна на решение №.4/10.01.23 по г.д.№.826/22 на РС Радомир като неоснователна.

ОСЪЖДА С. С. С. да плати на Д. С. Х. 2150лв . /две хиляди сто и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА С. С. С. да плати на Г. И. Л. 811,08лв. /осемстотин и единадесет лева и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: