Недопустимост на иск за съсобственост при висящо дело за съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. София, 27.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 2351/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното обжалване по жалба на Р. Н. С. и Д. Г. С. на въззивно решение № 92/24.03.2023 г. по гр. д. № 3/2023 г. на ОС – Смолян, поправено с решение по чл.247 ГПК с № 156/15.05.2023 г., е допуснато с определението по чл.288 ГПК за преценка вероятността му допустимост в частта , в която на основание чл.109 ЗС е признато за установено , че С. Н. С. и В. А. С. са съсобственици с Р. Н. С. и Д. Г. С. на пригоден за живеене избен етаж, части от който са коридор и килер, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ****, в [населено място], кв. Н., [улица] построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], придобит в режим на „СИО“, с договор за покупко продажба, извършен с нотариален акт № 141, том III, рег. № 4171, д. № 495/29.06.2007г., на нотариус с №* в рег. на НК на Република България при равни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, и е указано на ищците да впишат решението в 6-месечен срок от влизането му в сила, в противен случай вписването на исковата молба губи своето действие.

Въззивното решение в останалата част- с която ответниците Р. Н. С. и Д. Г. С. на основание чл.109 ЗС са осъдени да прекратят посочени неоснователни действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на съсобственост върху коридора и килера от избения етаж на горепосочената жилищна сграда, и да премахнат конкретни стени по избения етаж на същата сграда, подробно описани в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение, не е било допуснато до касационно обжалване с определението по настоящето дело по чл.288 ГПК, и е влязло в сила- чл.296, т.3 ГПК.

Насрещните страни- ответниците С. Н. С. и В. А. С., чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-С., оспорва касационната жалба.

В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК касаторите – Д. Г. С. и Р. Н. С. не се явяват, нито се представляват. За ответниците в касационното производство пълномощникът им адв. Б. С. от АК-С., намира въззивното решение в допуснатата за обжалване част за допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, с доводи, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК, а образуваното преди настоящето производството по гр.д. № 373/2021 г. на РС – Девин за делба е обусловено от настоящето дело. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

Извършването на касационната преценка за правилност на въззивно решение, е предшествана от проверка за неговата валидност, също и за допустимост в допуснатата до касационно обжалване част, която преценка не е зависима от такива оплаквания на страните и се извършва от съда и служебно, както е разяснено с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая въззивното решение е валиден съдебен акт - постановено е от надлежен съдебен състав, в правораздавателната функция на съда е, носи белезите на съдебно решение, подписано е от състава на съда, участвал при разглеждането му.

В допуснатата до касационно обжалване част обаче, то се явява недопустимо. Съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

В случая с исковата молба на ищците С. Н. С. и В. А. С. против Р. Н. С. и Д. Г. С., са изложени обстоятелства и формулиран петитум на два иска : установителен иск с основание чл. 124, ал.1 ГПК (погрешно квалифициран като иск по чл.109 ЗС) за признаване на установено, че страните в производството са съсобственици на пригоден за живеене избен етаж, части от който са коридор и килер, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ****, в [населено място], кв. Н., [улица], построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], придобит в режим на „СИО“, с договор за покупко продажба, извършен с нотариален акт № 141, том III, рег. № 4171, Д № 495/29.06.2007г., и иск с основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в премахване на врата на килер в същия горепосочен избен етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, в [населено място], кв. Н., [улица], и затваряне със стена от тухли итонг и в преграждане на коридора в избения етаж от жилищна сграда със стена от тухли итонг, с които пречат на ищците да упражняват правото си на съсобственост върху коридора и килера от избения етаж на жилищната сграда, отредени за общо ползване между съсобствениците, като премахнат тези стени. В исковата молба ищците са заявили, че между страните вече е било образувано производство по гр.д.№ 373/2021г. на РС-Девин по иск за делба на ответниците срещу тях за същия недвижим имот-посочения избен етаж, което дело е висящо и насрочено за първо съдебно заседание във втората фаза на делбата, за което са представени и преписи от исковата молба за делба и призовка от 28.04.2022 г. за насрочено открито съдебно заседание по това друго дело на 05.07.2022 г. пред РС-Девин.

В срока за отговор на исковата молба ответниците и настоящи касатор Р. Н. С. и Д. Г. С., са се противопоставили изрично на разглеждането на исковата молба, като са представили препис от съдебно решение № 17/21.02.2022 г. по гр.д. № 373/2021 г. на РС – Девин, постановено в производство по допускане на съдебна делба, между същите страните с предмет делба на същия избен етаж, пригоден за живеене, който е предмет и на иска по настоящето дело. Поискали са производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес.

Изложените от двете насрещни страни по настоящето дело твърдения и представените от тях доказателства установяват безпротиворечиво, че към момента на подаване на настоящата искова молба на 31.05.2022 г., е било налице вече образувано по-рано производство по гр.д. № 373/2021 г. на РС – Девин по иск за делба на същия избен етаж, с участието на същите лица, които са страни и по настоящето дело, по което дело е било и постановено и влязло в сила решение по допускане на делбата при равни дялове на страните по него, при условие на СИО. За тези факти няма и спор по настоящето дело.

При така установените факти въззивното и първоинстанционното решение в частта по произнасянето по установителния иск за съсобственост на процесния имот, са недопустими, поради наличие на процесуалната пречка по чл.126 ГПК за разглеждане на установителния иск за съсобственост. Според разпоредба на чл. 344, ал. 1 ГПК, с решението по допускане на делбата съдът се произнася по наличието на съсобственост (изследвайки придобивните основания, независимо дали са въведени от ищец или ответник по иска). Няма колебание в практиката на Върховния касационен съд, че решението по чл.344, ал.1 ГПК по допускане на делбата има установително действие и формира сила на пресъдено нещо по въпроса кои лица са съсобственици и при какви дялове-в този смисъл напр. Решение № 60139 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1948/2021 г. на І г.о., Решение № 104 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 4871/2019 г. на ІІ г.о., Решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. на І г.о. и др., т.е искът за делба е и установителен иск за съсобственост на първата фаза от делбата. В настоящият случай образуваното по-рано гр.д. № 373/2021 г. на РС – Девин е с предмет иск за делба на същия недвижим имот, който е предмет и на установителния иск за съсобственост по настоящето дело, страните и по двете дела са идентични, т.е. и по двете дела се разглежда един и същи иск за съсобственост, на един и същи имот между едни и същи страни, поради което по-късно образуваното по този иск дело – настоящето, подлежи на прекратяване съгласно чл.126, ал.1 ГПК. Като е нарушил установената в чл. 126, ал.1 ГПК забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, въззивният съд ОС - Смолян е постановил едно недопустимо съдебно решение, и същото, ведно с потвърденото от него първоинстанционно решение в тази част, следва да бъде обезсилено по реда на чл. 293, ал.4 вр. чл. 270, ал.3 ГПК, с прекратяване производството по този установителен иск за съсобственост. Това налага обезсилване на двете решения и в частите, в които ответниците са осъдени да заплатят на ищците половината от разноските за всяка съдебна инстанция. Недопустимостта на предявеният по настоящето дело установителен иск за съсобственост не влияе върху допустимостта на предявеният по делото друг иск с основание чл.109 ЗС /негаторен иск/, по който иск, за разлика от иска по чл.108 ЗС, съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост.

Предвид изхода на касационното производство, на касаторите се дължат от ответниците по касация половината от разноските за адвокат- 600 лв. и от държавна такса по допускане- 30 лв. и изцяло държавната такса за разглеждане касационната жалба в едната част 50 лв. поради обезсилване въззивното решение по единия иск, или общо 680 лв. Съответно касаторите дължат на ответниците по касация половината от разноските за адвокат -500 лв., поради недопускане касационното обжалване по негаторния иск по чл.109 ЗС.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК , Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 92/24.02.2023 г. по гр. д. № 3/2023 г. на ОС – Смолян, поправено с решение по чл.247 ГПК с № 156/15.05.2023 г. по същото дело, както и потвърденото с него първоинстанционно решение № 103 от 17.11.2022 г. , по гр. д. № 141/2022 г. на РС – Девин, в частите , в които, на основание чл. 109 ЗС е признато за установено, че С. Н. С. и В. А. С. са съсобственици с Р. Н. С. и Д. Г. С. на пригоден за живеене избен етаж, части от който са коридор и килер, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ****, в [населено място], кв. Н., [улица] построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], придобит в режим на „СИО“, с договор за покупко продажба по нотариален акт № 141, том III, рег. № 4171, д. № 495/29.06.2007г., на нотариус с № * в рег. на НК на Република България при равни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, указано е на ищците С. и В. С. да впишат решението в 6-месечен срок от влизането му в сила, в противен случай вписването на исковата молба губи своето действие, и са осъдени Р. Н. С. и Д. Г. С. да заплатят на С. Н. С. и В. А. С. разноски за първата инстанция над 355 лв. до 710 лв. и за въззивната инстанция над 265 лв. до 530 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този установителен иск за съсобственост на гореописания имот, предявен от С. Н. С. и В. А. С. против Р. Н. С. и Д. Г. С..

ОСЪЖДА Р. Н. С. и Д. Г. С. да заплатят на С. Н. С. и В. А. С. общо 500 лв. разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА С. Н. С. и В. А. С. да заплатят на Р. Н. С. и Д. Г. С. общо 680 лв. разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: