Обезщетение при увреждане на автомобил, иззет като веществено доказателство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 30.01.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1199/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Касационната жалба е подадена от Прокуратура на РБ срещу въззивно решение № 260037/22г. на СГС, ІV-А въззивен състав, в частта, с която на основание чл. 2б ЗОДОВ Прокуратура на РБ е осъдена да плати на ищеца 14184,67лв., имуществени вреди, причинени от увреждане на принудително иззет лек автомобил, заедно със законната лихва от 06.03.18г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по следния формулиран въпрос- „Каква е правната квалификация на иска за вреди от неправилно съхранение на веществено доказателство?“.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. К. А. срещу Прокуратура на РБ за плащане на имуществени вреди, настъпили от неправилно съхранение на иззет като веществено доказателство лек автомобил „Порше Кайен“.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от ищеца е бил иззет лек автомобил „Порше Кайен“, и автомобилът е приобщен като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство № 222/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 29834/2012 г. по описа на СРП. Делото е било образувано на 21.09.2012 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 01.05.2008 г. до 28.06.2012 г. в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационен номер ... на лек автомобил „Порше Кайен“, черен на цвят, с италиански рег. №– престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. СГС е приел, че ищецът е придобил правото на собственост с договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите за сумата от 5000 лева. Приел е, чрез заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че по автомобила са установени липси: липсвал борд-компютърът, увредени били предни и задни чистачки, а фаровете на автомобила са били матирани. Разходите за ремонт, съгласно заключението на експерта, възлизат на 14 184,67 лева. Въззивният съд е заключил, че Прокуратурата на РБ дължи обезщетение за причинените имуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ- вреди от неразумен срок на производството и е уважил иска.

Настоящият състав на ВКС намира следното по поставения правен въпрос: По чл. 2б ЗОДОВ се обезщетяват вредите, които са настъпили от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Вредите следва да се пряка и непосредствена последица от нарушението на неимущественото право. Причинната връзка е пряка, когато нарушението на правото е необходимо условие за настъпването на вредите, и когато тези вреди обичайно настъпват при подобни хипотези.

Вредите от повреждане или унищожаване на вещта са вреди от нарушение на правото на собственост- чл. 45 ЗЗД, респективно чл. 49 ЗЗД. Когато вещта е иззета като веществено доказателство, и увреждането на вещта е настъпило по времето, когато вещта е иззета, вредите са претърпяна загуба от неизпълнено законно задължение за пазене на вещта. Увреждането на вещта не е предпоставено от разумния срок на наказателното производство, защото вредите могат да се реализират и по време на разумния срок на процеса. Следователно когато се претендират вреди от увреждане на вещта по време на пазеното и като веществено доказателство, искът следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 2б ЗОДОВ. В този смисъл е и решение № 23/ 08.04.20г. на ВКС по гр.д. 1944/19г. на ІІІ ГО. Преюдициално за разрешаването на спора по чл. 49 ЗЗД (увреждане на чужда вещ) е да се установи правото на собственост върху увредената вещ, защото от противоправното действие намалява имуществото на собственика на вещта, а не на трето лице. Правото на собственост следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване. Покупко- продажбата е производен способ за придобиване на правото на собственост, т.е. за да стане купувачът собственик е необходимо продавачът да е придобил правото на собственост върху вещта. Когато лекият автомобил е иззет като веществено доказателство се прекъсва придобивната давност, защото фактическата власт е отнета, Прокуратурата не е държател на вещта, а е длъжна да предаде вещта на собственика, т.е. придобивна давност не тече за лицето, от което е иззет автомобила (решение №138/17г. на ІІ ГО).
В случая въззивният съд е нарушил материалния закон, тъй като е квалифицирал неправилно предявения иск. Доколкото съдът се е произнесъл по същия иск, без да нарушава диспозитивното начало в процеса, решението е неправилно, но не е недопустимо.

Настоящият състав на ВКС намира следното по съществото на спора: Ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, правото на собственост върху иззетия лек автомобил на неговия праводател. Ищецът е купил процесния автомобил от Х. Л. Л. на 29.12.2011г., а Х. Л. е купил автомобила от К. Д. М. на 09.06.2011г.. Последният пък е купил автомобила в Италия от А. Б.. Във всички договори автомобилът е описан чрез индивидуализиращия го признак рама №…06554, но е иззет от Прокуратурата като веществено доказателство, тъй като е установено, че автомобилът е с пренабити номера на рамата, а за лек автомобил с действителния номер на рамата с №…07249 е подаден сигнал за кражба от чуждестранен гражданин и е бил обявен за международно издирване от Гърция. Освен това по наказателното дело има писмени показания на К. М., че само е използвано името му и не е купувал автомобила от А. Б., а относно свидетелството за регистрация на автомобила с рама №…06554, в Италия с № АЕ341568, е установено, че текстът, с който са попълнени графите на бланката, е отпечатан на печатащо устройство, различно от устройствата, с които се изписват тези графи.

Всичките тези доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесното МПС при условията на пълно и главно доказване- не е доказал правото на собственост на своя праводател. Освен това след изземването на лекия автомобил като веществено доказателство е била прекъсната придобивната давност през 2012г., защото МПС е вече на разпореждане на Прокуратурата.
Тъй като ищецът не е доказал правото на собственост върху процесния автомобил, то искът за вреди от увреждане на вещта от неизпълнено задължение за пазене на вещта, е неоснователен.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И:

Отменя въззивно решение № 260037/22г. на СГС, ІV-А въззивен състав, в частта, с която, на основание чл. 2б ЗОДОВ, Прокуратура на РБ е осъдена да плати на ищеца 14184,67лв., имуществени вреди, заедно със законната лихва от 06.03.18г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. А. срещу Прокуратура на РБ, предявен по чл. 49 ЗЗД за плащане на 14184,67лв., имуществени вреди, заедно със законната лихва от 06.03.18г. до окончателното плащане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: