Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 25 Ноември 2020

Отказ за отмяна на влязло в сила решение за задължения към топлофикация

Върховен касационен съд · 25 Ноември 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданка иска отмяна на окончателно съдебно решение, с което е осъдена да плати сметки за парно, твърдейки, че първата инстанция неоснователно не е отложила делото заради заболяване на адвоката й. Съдът установява, че впоследствие страната не се е оплакала от това нарушение във въззивната си жалба и не е поискала нови доказателства. ВКС отхвърля молбата за отмяна, като посочва, че грешки в името или номера на имота представляват явна фактическа грешка и не обосновават отмяна на влязло в сила решение.

Какво приема съдът

Не е налице лишаване от право на участие като основание за отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е изложила оплакване за неотлагането на делото във въззивната си жалба, а сгрешени данни за имот или страна подлежат на поправка на очевидна фактическа грешка.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениеправо на защитаотлагане на делоочевидна фактическа грешкатоплинна енергияболничен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

Гр.София, 25.11.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.813 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.5183766/6.11.19 на Д. Ц. Д. - С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила окончателно решение от 18.10.19 по г.д.№.14289/18 на СГС, ІІ Бс. - с което е потвърдено решение №.2483/7.01.17 по г.д.№.139/16 на СРС, 113с., за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че молителката дължи на „Топлофикация София“ЕАД 1893,63лв. неплатена топлинна енергия за периода м.11.12-м.04.2015, ведно със законната лихва считано от 30.10.15 до окончателното изплащане, и 95,43лв. лихви за времето м.11.13-м.04.15. Поддържа се, че Д.Д.-С. е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана в съдебно заседание на 23.11.16, проведено от СРС, тъй като, въпреки надлежно подадена от пълномощника й адв.В. С. молба за отлагане и представен болничен лист, молбата не е била уважена и е бил даден ход на делото по същество. Сочи се, че вследствие на това са допуснати грешки в решенията, които ги опорочават-процесният апартамент е описан във всички решения като №.36, което е съществено нарушение; сбъркано е и името на молителката-която се нарича Д. Ц. Д. – С., а не Д. Ц. Д. – С.. При тези обстоятелства се моли за отмяна на атакуваното решение и възобновяване на производството по делото.

Ответната страна „Топлофикация София”ЕАД оспорва молбата.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД не взема становище.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В случая молителката твърди, че не е могла да участва при разглеждане на делото от първата инстанция, тъй като насроченото за 23.11.16 съдебно заседание не е било отложено въпреки представен болничен лист от пълномощника й – в резултат на което е допусната грешка относно номера на процесния апартамент и фамилното й име в решението.

Фактите във връзка с горните обстоятелства са следните:

Първоинстанционното производство - г.д.№.130/16 на СРС, 113с., е образувано по предявен от „Топлофикация София“ЕАД срещу Д. Ц. Д.-С. иск с правно основание чл.422 ГПК-за признаване за установено, че, в качеството й на носител на вещно право на ползване на топлоснабден имот–находящ се в София, общ.П.,[жк], [жилищен адрес] дължи сумата 2285,69лв., от които 2002,38лв. главница, стойност на неплатена топлинна енергия за периода м.11.12-м.04.15, стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение за същия, и 283,31лв. лихви за периода м.11.13-м.04.15. По делото ответницата-молителка в настоящото производство, е била представлявана от адв.В. С. от САК-който е подал отговор на исковата молба. В същия фамилното име на доверителката му е изписано като Д.; възражения, касаещи номера на процесния апартамент, не са били релевирани.

В проведеното от СРС първо съдебно заседание молителката е била представлявана от адв.С.; съдът е допуснал промяна в доклада в смисъл, че имената й следва да се четат Д. Ц. Д. – С., приел е писмени доказателства и заключение на счетоводна експертиза, отложил е делото за предоставяне на възможност на пълномощника на ответницата да се запознае с представени от третото лице писмени доказателства и за приемане на заключение на техническа експертиза.

На 22.11.16 по делото са постъпили молби от Д. Д. – С. и пълномощника й адв.С. с искане за отлагане на насроченото за 23.11.16 съдебно заседание поради невъзможността за явяване с оглед заболяване. Молбата не е била уважена и заседанието е било проведено, а делото - обявено за решаване. На 30.11.16 – преди постановяване на решението на 7.01.2017-с което предявеният иск е уважен, адв.С. е депозирал писмени бележки. В решението молителката е вписана с имена Д. Ц. Д.-С., а процесният апартамент -индивидуализиран в мотивите като №.36.

В подадената на 27.02.17г. от адв. С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не са били изложени оплаквания за незаконосъобразно неотлагане на делото и нарушаване на правото на защита на страната пред първоинстанционния съд; не са били направени и доказателствени искания или изложени твърдения за лишаване на Д.С. от възможност да ангажира доказателства предвид нарушеното й право на участие и разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК.

В диспозитива на постановеното въззивно решение №.7081/18.10.19 по г.д.№.14289/18 на СГС, ІІБс.-с което първоинстанционното е потвърдено, името на молителката е вписано като Д. Ц. Д. – С.; същият не съдържа отразяване относно номера на процесния апартамент.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че правото на Д.С. на участие в процеса не е било нарушено. Доколкото молбата на процесуалния й представител за отлагане на делото не е била уважена, във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение предвид неотлагането на делото не е било релевирано; не са били направени и доказателствени искани в тази връзка с евентуални твърдения, че страната е била лишена от възможност да ангажира доказателства поради неотлагането. При тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК - съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата - въззивната инстанция не би могла да разгледа непредявени оплаквания и евентуално да допусне доказателства при условията на чл.266 ал.3 ГПК – като по този начин поправи евентуално допуснато от първата инстанция нарушение. Отделно от изложеното, доколкото в случая твърденията за нарушено право на защита се обосновават единствено с допуснати в решението грешки – относно фамилното име на молителката и номера на процесния апартамент, следва да се има предвид, че допуснати в решенията очевидни фактически грешки /каквато би съставлявало погрешно вписване на име на страна или имот в диспозитива на решението/ могат да бъдат поправяни безсрочно /чл.247 ГПК/ – без ограничение във времето, вкл. и по подадено към настоящия момент искане. С оглед на всичко изложено по-горе не е налице хипотеза на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, правото на участие на молителката в процеса не е било нарушено и молбата й за отмяна е неоснователна.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.5183766/6.11.19 на Д. Ц. Д. - С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила окончателно решение от 18.10.19 по г.д.№.14289/18 на СГС, ІІ Бс.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.