Защита срещу реституция на земя, закупена като прилежаща площ от ТКЗС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 865 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. и „М. 87“ Е. срещу решение № 462 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 279/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон. Въззивният съд не дал възможност на жалбоподателите да ангажират нови доказателства, въпреки че първоинстанционният съд изготвил доклад по чл.146 ГПК едва в последното съдебно заседание и неправилно разпределил доказателствената тежест. Неправилно съдът отказал да зачете правата на жалбоподателите, произтичащи от два договора за покупко-продажба от 10.02.1993 г. и 04.01.1995 г., въпреки че те предхождали реституцията по ЗСПЗЗ на процесния имот и съставлявали пречка за тази реституция. Неправилен бил и изводът на въззивния съд по възражението на жалбоподателите за придобиване на спорния имот по давност.

Ответниците в производството Д. И. Н., Н. К. М., Н. К. А., М. Г. К., М. Г. К., П. И. Н., И. Д. Н., И. Д. Н., А. Д. П., И. Г. Б. и П. Г. С., последните двама като наследници на починалите в хода на процеса М. К. С. и Р. С. Н., оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 3055 от 17.10.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на поземлената комисия лице, което не е заявило собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята и 2. Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл.10б, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗСПЗЗ, вр. § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.

По поставените въпроси съставът на ВКС приема следното:

В решение № 49 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2019 г., I г. о., е прието, че при спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Това решение е постановено по спор с правно основание чл.108 ЗС, по който едната от страните се легитимира с решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, а другата – с договор за покупко-продажба от държавата, която е придобила собствеността на същия имот на основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ като земя, върху която са били разположени обекти на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и която съставлява прилежаща площ към тези обекти.

В решение № 194 от 12.04.2012 г. по гр. д. № 834/2011 г. на ВКС, I г. о., се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Прието е също, че съдът дължи произнасяне по конкуренцията на права, произтичащи за едната страна по делото от решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, а за другата страна – от упражнено право на изкупуване на същия имот по чл.56а и сл. ППЗСПЗЗ, като прилежаща площ към изкупена от ЛС на ТКЗС сграда на селскостопанската организация.

В решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о., е проследена подробно собствеността на стопански сгради, построени от ТКЗС и продадени от ликвидационните съвети по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, както и статута на земята, представляваща прилежаща площ към тези сгради, която не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се продава от ликвидационните съвети на основание чл.48а ППЗСПЗЗ. Разисквана е и формата на договорите за продажба – обикновена писмена форма до изменението на § 29, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г. и писмена форма с нотариална заверка на подписите след това изменение.

Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело. От нея следва, че страна по спор за собственост на земеделски имот, която заявява собствени права върху него, изключващи реституционните правата на насрещната страна, има правен интерес да оспори материалната законосъобразност на възстановително решение на поземлената комисия /ОСЗ/ и съдът е длъжен да разгледа възникналата конкуренция на права. Ако конкуренцията произтича от извършена от ЛС на ТКЗС продажба на селскостопанска сграда, съдът следва да прецени какъв е статутът на земята под тази сграда, дали тя представлява прилежаща площ към сградата, продадена ли е на собственика на сградата и дали е могла да бъде годен обект на възстановяване по ЗСПЗЗ.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 6497 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС-Гоце Делчев, с което е бил уважен предявеният от К. И. П., Н. И. Б., Д. И. Н., Н. К. М., Н. К. А., М. К. С., Р. С. Н., М. Г. К., М. Г. К., П. И. Н., И. Д. Н., И. Д. Н. и А. Д. П. срещу Г. И. М. и „М. 87“ Е. положителен установителен иск за собственост на ливада с площ от 1. 523 дка, находяща се в местността „Ливадите“, землището на [населено място], [община], представляваща имот № ... по картата на землището, при граници: имоти №...№ ..., №..., №..., който имот № ... е образуван от имот № ..., възстановен на ищците с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д., като е отменен частично нотариален акт по обстоятелствена проверка № 63, том V, peг. № 10485, дело № 768 от 05.12.2011 г. по описа на нотариус В. Б., с който ответникът Г. М. се е легитимирал като собственик.

Въззивният съд е приел, че ищците извеждат своето право на собственост върху спорния имот от наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д.. Ответниците противопоставят възражение, че са придобили собствеността върху процесния имот чрез придобивни сделки, както и по давност. Г. М. придобил спорния имот 020288, част от реституирания на ищците имот 020135, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.01.1995 г., сключен с Ликвидационен съвет на ТКЗС „Н. басма“ [населено място], за който се снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 63/05.12.2011 г., след което прехвърлил собствеността на втория ответник с нотариален акт № 17/08.05.2013 г.

Въззивният съд е приел, че не се налага да обсъжда доказателствата по делото, тъй като първата инстанция е сторила това и правилно е установила фактическата обстановка. Законосъобразно било прието, че ищците са доказали собствеността си върху имота. Не се доказвало възражението на ответниците, че имат законови и самостоятелно придобити права върху този имот. От събраните писмени и гласни доказателства и съдебно-техническата експертиза се установявало, че ищците са собственици на спорната площ от 1.523 дка, обособена през 2012 г. като самостоятелен имот с № 020288, образувана от имот № 020135 с площ от 3.720 дка и представляваща част от последния преди разделянето му. Те са придобили собствеността на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ след проведено реституционно производство и постановено в тяхна полза решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д..

Ответниците оспорвали правата на ищците, но не заявявали самостоятелни права върху възстановения имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Те можели да се защитават с възражение за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, като твърдят, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки за настъпване на реституционния ефект, но само ако заявяват свои права върху имота към момента на обобщаването, а в случая такива твърдения липсват. Първият ответник Г. М. не е бил собственик на този имот, поради което и вторият ответник по иска – „М. 87“ Е., също не е придобил собствеността, доколкото приобретателят по една сделка не може да придобие права, каквито праводателят не притежава. Неоснователно и недоказано останало твърдението на втория ответник, че е придобил процесния имот и по силата на давностно владение. Дори и същият да се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, от извършването на прехвърлителната сделка с нотариален акт за покупко-продажба № 17/08.05.2013 г. до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл установеният в закона 5-годишен давностен срок, а и липсват доказателства, че действително вторият ответник е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния имот.

Прието е, че не се констатират нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително и документите за собственост на ответника Г. М. и обосновано достигнал до извод, че последните не го легитимират като собственик на имота. Неоснователни били твърденията на жалбоподателите за липса на мотиви относно възприетото от първоинстанционния съд, че построената в имота сграда е с площ от 80 кв. м. В решението си районният съд е обсъдил обстоятелствата относно площта на сградата и е приел, че поправката относно цифровото изписване на площта на сградата не съответства на словесното изписване, поради което площта на закупената сграда е 80 кв. м. Отделно от това, досежно изградената върху имота постройка не може да намери приложение разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, която да препятства реституцията в полза на ищците, още повече, че наличието на стопанска постройка не променя статута на земеделската земя и не представлява пречка за нейното възстановяване. Освен това от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало по безспорен начин, че сградата в имот № 020288 не е идентична с придобитата от ответника по договора. Действително, при изслушване на вещото лице в първоинстанционното производство процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението, макар и единствено в частта относно констатациите на вещото лице, че сградата в имота е достроена. Въпреки така направеното оспорване, не е поискано изготвянето на допълнителна или повторна СТЕ, нито са направени някакви доказателствени искания за опровергаване констатациите на експерта от ответната страна, затова съдът приема, че ответникът Г. М. не е придобил процесната и съществуваща в имота стопанска постройка по силата на сключения с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“ договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като тази сграда представлява сеновал и е различна от описаната в договора стопанска постройка, която е овчарник.

Прието е за недоказано и възражението на втория ответник за придобиване на собствеността по давност. Давността не се установявала от ангажираните в подкрепа на тезата на ответника писмени и гласни доказателства.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че ответниците по предявения иск за собственост на земеделски имот не могат да оспорят материалната законосъобразност на реституционното решение, издадено в полза на ищците, след като не заявяват собствени права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС. Забраната да се оспорва правото на собственост на едно лице върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС, ако оспорващият не заявява собствени права върху имота към същия момент, касае хипотеза, в която оспорващият не противопоставя собствени права върху имота. Тази забрана не изключва друг вид оспорване, произтичащо от конкурентни права, изключващи възможността за реституция по ЗСПЗЗ. Именно такова оспорване е налице в настоящия случай. Ответниците са противопоставили на ищците права по два договора за покупко-продажба, сключени с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“: договор от 10.02.1993 г., с който Г. М., действащ като ЕФ „М.“, е закупил обор със застроена площ от 80 кв. м. /поправено на ръка на 280 кв. м./, ведно с масивна битова сграда от две стаи със застроена площ от 32 кв. м., разположена в близост до обора, както и договор от 04.01.1995 г., с който Г. М., действащ като ЕФ „М.“, е закупил по реда на чл.48, ал.8 и чл.10 ППЗСПЗЗ, вр. § 22 ПЗР на ППЗСПЗЗ и чл.16 от Наредба за търговете дворното място с площ от 1917 кв. м., без сградата в същия парцел. Закупената с втория договор земя представлява прилежаща площ към сградата, предмет на първия договор, видно от протокола на стр. 75 от първоинстанционното производство, изработен от комисия с представители на РС „ЗЗ“, на Общинската поземлена комисия и на Ликвидационния съвет на ТКЗС, както и от приложената към протокола документация, а самата прилежаща площ първоначално е нанесена на скицата на стр.257 от първоинстанционното производство и свързаните с нея скици на стр.255 и 256 за парцелиране на обекта „овчарник“. При нанасяне в кадастралната карта закупената прилежаща площ към овчарника е редуцирана на 1523 кв. м. и е отразена в скиците на стр.253 и 258 от първоинстанционното производство като имот № 20288, съставляващ реална част от възстановения на ищците имот № 20135. С нотариален акт № 63/05.12.2011 г. ответникът Г. М. е бил признат за собственик по давност на ливада с площ от 1523 кв.м., съставляваща имот № 020288. Според заключението на вещото лице инж. И. А. този имот е идентичен с имота по договорите за покупко-продажба от 10.02.1993 г. и 04.01.1995 г. Това обстоятелство се потвърждава и от постановлението на нотариуса, който обсъжда двата договора от 1993 г. и 1995 г. и свидетелските показания, че Г. М. е владял имота по тези договори повече от 15 г. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка не създава права, тъй като имотът е бил вече придобит от Г. М. с договорите за покупко-продажба и не може той да бъде придобит повторно по давност. С последващ нотариален акт № 17/08.05.2013 г. имот № 20288 е продаден от Г. М. на „М. 87“ Е.. Дружеството е станало собственик на имота, тъй като и праводателят му Г. М. е бил собственик, макар и не по давност, а по силата на покупко-продажба по чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ.

Реституцията в полза на ищците върху имот № 20135 е осъществена с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК Г. Д., след като част от този имот вече е бил продаден от Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“ на ответника Г. М., действащ като ЕФ „М.“ Тази реституция не е произвела правно действие поради противоречието й с чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ.

Съдът е бил длъжен да разреши възникналата конкуренция на права, при отчитане на законовите норми, които я уреждат. Отказът да приложи материалния закон представлява нарушение на закона по смисъла на чл.281 ГПК, което е основание за отмяна на въззивното решение. Следва да се посочи, че във въззивната жалба има изрично оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел статута на земята и сградите в стопанските дворове на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и че прилежащите площи към тези сгради не са годни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Следователно – имало е довод по приложението на материалния закон, който не е бил обсъден от въззивния съд.

Изложените съображения налагат отмяна на въззивното решение.Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да разреши спора по същество.

Ответникът Г. М. е станал собственик на процесния имот № 20288 въз основа на покупко-продажба, извършена на основание чл.48а ППЗСПЗЗ, вр. чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ. Земята, представляваща прилежаща площ към овчарника, не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, съгласно чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в приложимата редакция към 1997 г., възстановяват се правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Същата разпоредба следва да намери приложение и към сградите и прилежащите площи към тях, които не се намират в стопански двор на ТКЗС, но са строени от ТКЗС и са продадени от Ликвидационния съвет по реда на чл.48, ал.8 и чл.48а ППЗСПЗЗ, както е в настоящия случай. Прилежащите площи към тези сгради не се възстановяват, а ако е постановено решение на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността, то е материално незаконосъобразно и не създава права. С нотариалния акт № 17 от 08.05.2013 г. собствеността върху процесния имот е преминала върху втория ответник „М. 87“ Е..

Без значение за възникналата конкуренция на права е обстоятелството, че площта на овчарника не е правилно посочена в договора за продажба от 1993 г., както и че след продажбата той е бил съборен. Разликата в площта е могла да доведе само до облигационни спорове между страните по договора, но не и да отнеме вещния прехвърлителен ефект на сделката, както и да отмени законовата забрана за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху прилежащата площ към този овчарник. Без значение е и обстоятелството дали сградата е била овчарник или сеновал, както и дали този овчарник е бил съборен след закупуването му от Г. М.. Решаващо е това, че прилежащата площ към тази сграда е била продадена от Ликвидационния съвет на ТКЗС преди да бъде постановено решение на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците, както и че прилежащата площ не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Понастоящем като собственик на процесния имот се легитимира ответникът „М. 87“ Е., въз основа на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт № 17/08.05.2013 г.

Ищците не са станали собственици на процесния имот, поради което предявеният от тях иск за собственост следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените разноски за всички инстанции, съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.

За първата инстанция разноските са 848 лв., от които 248 лв. за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение по договора на стр.132; за въззивната инстанция разноските са 1625 лв., от които 1600 лв. адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита от 30.05.2012 г. и 25 лв. държавна такса; за касационната инстанция разноските са 4055 лв., от които 4000 лв. по два договора за правна защита от 20.02.2024 г. и 55 лв. държавни такси. Общият размер на разноските за всички инстанции е 6528 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 462 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 279/2022 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 6497 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС-Гоце Делчев и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. П. от [населено място], [община], Н. И. Б. от [населено място], [улица], Д. И. Н. от [населено място], [улица], Н. К. М. от [населено място], [улица], Н. К. А. от [населено място], [улица], М. Г. К. от [населено място], [улица], М. Г. К. от [населено място], [улица], П. И. Н. от [населено място], [община], И. Д. Н. от [населено място], [улица], И. Д. Н. от [населено място], [улица], А. Д. П. от [населено място], [улица], М. К. С., заместена от наследниците си И. Г. Б. от [населено място], [улица] П. Г. С. от [населено място],[жк]3А, ет.2, ап.4, и Р. С. Н., заместена от наследниците си М. Г. К. и М. Г. К. с посочени по-горе адреси, срещу Г. И. М. и „М. 87“ Е., двамата с адрес [населено място], [улица], иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците по наследство и възстановяване по ЗСПЗЗ върху ЛИВАДА с площ от 1,523 кв. м., находяща се в местността „Ливадите“, землището на [населено място], [община], представляваща имот № 020288 по картата на землището, при граници: имот № 020289 – ливада на наследниците на М. Н.; имот № 020223 – нива на „М. 87“ Е., 020133 - нива на „М. 87“ Е., който имот № 020288 е образуван от имот № 020135, възстановен на ищците с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д..

ОСЪЖДА К. И. П. от [населено място], [община], Н. И. Б. от [населено място], [улица], Д. И. Н. от [населено място], [улица], Н. К. М. от [населено място], [улица], Н. К. А. от [населено място], [улица], М. Г. К. от [населено място], [улица], М. Г. К. от [населено място], [улица], П. И. Н. от [населено място], [община], И. Д. Н. от [населено място], [улица], И. Д. Н. от [населено място], [улица], А. Д. П. от [населено място], [улица], И. Г. Б. от [населено място], [улица], П. Г. С. от [населено място],[жк]3А, ет.2, ап.4, да заплатят на Г. И. М. и „М. 87“ Е., двамата с адрес [населено място], [улица], сумата от 6528 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: