Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди

7

Р Е Ш Е Н И Е № 50140

гр.София, 04.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

с участието на секретаря Ивона Мойкина и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1873/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Г. против решение № 251/20.05.2022 г. по в.т.д. № 107/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 260324/22.10.2021 г. по т. д. № 1274/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което предявените от касатора против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове, с правно основание чл. 432 вр. чл. 493 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от ПТП на 18.12.2019 г, причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите – лек автомобил, е отхвърлен, за разликата над 35 000 лева и до пълния предявен размер от 80 000 лева. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид определяне на значително занижен и като такъв – несправедлив - размер на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на съществени процесуални нарушения на въззивния съд, тъй като не е обсъдил характера и тежестта на уврежданията, значението им във връзка с възникналата сериозна опасност за живота на ищеца, предвид счупването на черепната основа, с изтичане на мозъчна течност, предпоставящо сериозен риск от последващи, застрашаващи живота на пострадалия, инфекции. Тази заплаха сериозно обременява ежедневието на ищеца, който е принуден непрекъснато да е с повишено внимание за предпазване от външни неблагоприятни фактори, с потенциал да провокират мозъчна инфекция. Сочат се неотчетени от съда, остатъчни последици от травмата, посочени от вещото лице от СМЕ, вкл. относно психиката и поведенческите реакции на ищеца спрямо околните. Не е съобразено в достатъчна степен обстоятелството, че е налице увреждане на дясната, активна ръка, което завинаги ще затрудни работата на ищеца като електротехник, отчитайки и трудоспособната му възраст – 51 г..Съдът само формално, а не задълбочено, е отчел отделни релевантни факти, без да съобрази в достатъчна степен рефлектирането им върху начина и качеството на живот на ищеца. По този начин, според касатора, се е стигнало до занижаване на размера на справедливото обезщетение, което не е в състояние да компенсира болките и страданията му и не кореспондира с икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност.

Ответната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание. Позовава се на изплатени на касатора 26 000 лева на 23.02.2021 г. / предходно на приключване на устните състезания във въззивна инстанция /, както и платени 35 000 лева, съобразно влязлото в сила въззивно решение или общо платена сума от 61 000 лева. Този размер – от 61 000 лева – ответната страна намира за справедливо възмездяваща доказаните от ищеца неимуществени вреди.

С определение № 50450/26.06.2023 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните указания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с ППВС № 4/1968 г. и цитираните от касатора решения на състави на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК : т.д.№ 708/2009 г., т.д. № 2974/2013 г. , т.д. № 1015/2011г., т.д.№ 486/2012 г., т.д. № 1948/2013 г. – всички на ІІ т.о. и т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът – М. Ж. Г. – предявява иск по чл. 432 ал.1 КЗ, за осъждане „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер от 80 000 лева, претърпени от ПТП на 18.12.2019г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по ЗЗ„ГО„ на автомобилистите – лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че след ПТП ищецът е бил настанен в лечебно заведение, където са му направени параклинични и образни изследвания.Възпроизведена е специфичната медицинска терминология на уврежданията.Сочи се проведена медикаментозна терапия и гипсова имобилизация на крайник за 30 дни, след което на 27.12.2019 г. ищецът е изписан и му е назначена медикаментозна терапия в домашни условия. Във връзка с получените наранявания и проведеното лечение ищецът е бил в състояние на временна нетрудоспособност за период от 6 месеца. Твърди се, че в резултат на получените увреждания ищецът е претърпял силни болки и страдания, като не се чувства и към момента добре физически и емоционално, за дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, като през този период е разчитал изцяло на помощта на своите близки, за задоволяване на елементарните си нужди. Поради получените наранявания в областта на главата, ищецът не е бил в състояние да чете, да работи на компютър и да гледа телевизия, продължава да изпитва болка по контузените места и това се отразява изключително негативно на психическото му състояние. Преди процесното ПТП ищецът е бил в работоспособна възраст и в добро здраве, но след инцидента за дълъг период от време / 6 месеца / е бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките, ищецът твърди изживян силен стрес, който в съвкупност с получените физически травми влияе изключително негативно на емоционалното му състояние. За установяване на тези обстоятелства са изслушани свидетели и е допусната СМЕ.

Ответното дружество не е оспорило наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, както и наличието на причинно - следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, като е признало иска за основателен, с отговора на исковата молба, до размера от 26 000 лева. Оспорва иска над този размер, като несъответстващ на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради несъобразени от същия скорост на придвижване и дистанция спрямо приближаващия се лек автомобил, в момента на предприетото пресичане.

В хода на производството е изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от която, освен механизма на ПТП, се установява, че при същото ищецът е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупвания на лицеви кости, счупване на черепната основа, с изтичане на мозъчна течност през носа, навлизане на въздух в черепната кухина, контузия на мозъка ; отворено счупване на крайната част на дясната лъчева кост, с изкълчване на гривнената става; контузии на гръдния кош; контузии на крайниците. Проведеното 10-дневно болнично лечение е включвало хирургична обработка на раната на главата и гипсова имобилизация на десен горен крайник, приемане на медикаменти. Гипсовата имобилизация е била за срок от 30 дни, при необходими допълнителни два месеца за възстановяване движенията на крайника. Възстановяването от черепно-мозъчната травма е изисквало 6 месеца, като остатъчна последица от същата са нарушения в обонянието. От счупването на десния горен крайник се сочи остатъчен дискомфорт. В съдебно заседание от 14.10.2021 г. вещото лице Т. е пояснило, че се касае за две средни телесни повреди, временно опасни за живота – проникване в черепната кухина и черепномозъчна травма, като всяка контузия на мозъка може да дава оплаквания от главоболие през различен период от време и дори доживотно. Пояснява, че лицевата травма включва : счупване на носните кости, ябълчната кост, решетъчната кост / зад носа / , с което е засегната обонятелната функция / възприемане на миризми по различен от познатия начин /, които увреди са персистирали към момента на прегледа и могат да останат дълго време, дори завинаги. Проникването в черепната кухина / свидетелство за което е пневмоцефалията – наличие на въздух в същата / вещото лице сочи като създаващо потенциална опасност от мозъчни инфекции.

Разпитаната свидетелка Б. Г. / съпруга на ищеца / потвърждава, че болничното лечение е продължило 10 дни, през които и последващо в къщи ищецът е спазвал режим на легло – плътно първите 15 дни, след което можел да става до тоалетна и леко да присяда, за да се нахрани. Поради продължило изтичане на мозъчна течност от носа съществувала опасност от операция, избегната с антибиотично лечение. Общият престой на легло продължил 6 месеца, през което време ищецът трябвало да избягва силна музика, кафе, цигари и алкохол. Предупреждението, че на моменти може да буйства се потвърдило. Все още се оплаква от главоболие, но малко по малко „отшумяват нещата„ . Свидетелката твърди, че увреждането на дясната ръка му създава проблеми в работата като електротехник и за „ мъжката работа „ у дома , а и го наболява при застудяване. Твърди, че изпитва страх при пресичане на улицата, поради което винаги прибягва набързо. Свидетелката се страхува, че в бъдеще може да получи деменция – по съвет на лекарите го изпитва за спомени от миналото, като някои му убягват.

Свидетелят С. М. твърди, че след болничния престой ищецът бил на легло около 2 месеца / без да е сигурен дали продължителността не е била и повече / , а 6 месеца не е ходил на работа. Не можел да пуши, да пие алкохол и газирани напитки. Оплаквал се, че в резултат на травмата по-трудно „ се оправя с кабелите„, загубил обоняние и вкус, имал главоболие.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за ангажиране отговорността на касатора, предвид установения деликт. Въз основа на събраните доказателства е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 35 000 лева.

Въззивният съд, сезиран по жалба на двете страни, е потвърдил решението на първата инстанция, позовавайки се на извършените пред нея процесуални действия, доколкото страните не са направили нови доказателствени искания. Потвърдил е справедлив размер на обезщетението от 35 000 лева, съобразявайки вида на причинените телесни увреждания, интензитета и продължителността на болките и страданията, срока за възстановяване и прогнозата за бъдещото състояние на пострадалия, наличието на остатъчни явления - нарушение в обонянието, личните и семейни притеснения и невъзможността да полага труд.

Въпреки направеното в първа инстанция признание на иска до размера на 26 000 лева, с въззивната жалба на ответното дружество е атакувано първоинстанционното решение в цялост – за цялата присъдена сума от 35 000 лева. Към въззивната жалба на застрахователя действително е приложен документ, упоменат като „платежно нареждане“, за сума от 26 000 лева, преведена от ДЗИ„Общо застраховане“ ЕАД на Адвокатско дружество „К. и съдружници„, като обезщетение по т.д.№ 1274/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Документът не е приет като доказателство по делото и не е коментиран от въззивния съд.

По правния въпрос :

Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т.11 от същото задължителна съдебна практика/ част от която цитираната /, понятието „справедливост„ , по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, вкл. социален и емоционален дискомфорт, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.

По съществото на касационната жалба :

Въпреки формалното отчитане на всички релевантни за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, съобразно всички събрани по делото доказателства, съотнесени към съответните, преждеупоменати критерии, съдът не е преценил адекватно тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищеца, в причинност с деликта. Пренебрегнато е значението на факта, че две от претърпените увреди – черепно-мозъчна травма и проникване в черепната кухина - са квалифицирани като средни телесни, с временна опасност за живота, което обективно предпоставя период на преживян от ищеца изключително интензивен стрес до преодоляване на опасността. Обосновани притеснения, в причинност с тези травми, ще съпътстват ищеца и за в бъдеще, предвид диагностицираната пневмоцефалия, която завинаги оставя отворен пътя за възможни инфекции на мозъка. Съдът не е оценил адекватно неудобството от наложените на ищеца ограничения в периода на възстановяване от черепно - мозъчната травма и дискомфорта от остатъчните последици на същата – главоболие и нарушено обоняние, на фона на неблагоприятната прогноза на СМЕ, че са останали трайни и може да съпътстват ищеца доживотно. Недооценени са неудобствата на ищеца от остатъчните ограничения в работата на горния десен крайник, затрудняващи го при боравене с инструментариума в професията, за помощ в семейството и при промяна на времето. На съда е убягнал дискомфорта от кумулативното наличие на множество сериозни травми - наред с черепно-мозъчната и лицева - с множество счупвания, на гръдния кош и на крайниците - всяка от които обременява в допълнителна степен и ограничава в допълнителен аспект ищеца, във физиологично и емоционално отношение, респ. не са отчетени целокупно наложените от всички тях болки и страдания, ограничения и неудобства в ежедневието на ищеца. Не са отчетени в достатъчна степен негативните изживявания от физическата непълноценност и разчитането на чужда помощ в 3-месечния период на гипсова имобилизация, както и от социалната и професионална изолация на ищеца за цели 6 месеца, до преодоляване последиците на черепно – мозъчната травма.

Съобразени с тяхното съдържание и в кумулация, търпимите от ищеца болки и страдания, неудобства и ограничения, отчитайки обществено-икономическите условия към датата на деликта, налагат определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева, колкото е и претендираният. Обстоятелството, че ответникът твърди разплатени 35 000 лева, освен неустановимо по делото, е ирелевантно за настоящото произнасяне, тъй като кореспондира с влязлото в сила въззивно решение за присъждане на справедливо обезщетение в този размер, предвид липса на касационна жалба от застрахователното дружество. Твърдяното плащане на допълнителни 26 000 лева, доколкото не е било предмет на изследване от въззивния съд, нито соченото за това доказателство е инкорпорирано в доказателствения материал по делото, не позволява съобразяването му от настоящата - контролно-отменителна по съществото на спора – инстанция.

С оглед изхода на делото „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно обжалваемия интерес, удовлетворен изцяло, в размер на 930 лева от които 30 лева за производството по чл. 288 ГПК и 900 лева – за производството по чл.290 ГПК.

Ответната страна следва да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на касатора, осъществявано по реда на чл. 28 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК, в размер на 1 530 лева, на основание чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 251/20.05.2022 г. по в.т.д. № 107/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 260324/22.10.2021 г. по т. д. № 1274/2020г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от М. Ж. Г. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск, с правно основание чл. 432 вр. чл. 493 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 18.12.2019 г, причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите – лек автомобил, е отхвърлен, за разликата над 35 000 лева и до пълния предявен размер от 80 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане „ЕАД да заплати на М. Ж. Г. , на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, допълнително обезщетение от 45 000 лева / разликата между предходно присъдените 35 000 лева и претендирания пълен размер от 80 000 лева /, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане„ ЕАД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 930 лева.

ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. П. К. – процесуален представител на М. Г. при условията на чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ЗАдв - адвокатско възнаграждение в размер на 1 530 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: