Отмяна на арбитражно решение поради недекларирана обвързаност на арбитъра

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

[населено място], 15.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2168 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.
Образувано е по искова молба на „Оратранс“ ООД против „Ди енд Ди Х.“ ЕООД с искане за отмяна на решение, постановено на 25.05.2022 г. по арб.д. № 1/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ /АС при ССНБЕ/.
В исковата молба при условията на евентуалност се поддържа нищожност и наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6 ЗМТА по отношение на атакуваното арбитражно решение. Твърди се, че сключеният на 10.01.2022 г. между „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Х.“ ЕООД договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като с него се цели пряко увреждане на дружеството като бившият управител К. се разпореди в полза на приближени нему лица с дружествено имущество /основно недвижим имот със стопанско предназначение в [населено място]/. Сключеният на 10.01.2022 г. договор е привиден. Далечната цел на К. е да увреди съдружничката Р. П., бивша негова съпруга. С цитирания договор е възложено извършването на ненужни и безцелни услуги на изключително завишени цени и неустойка, значително надвишаваща нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в размер на 230%. Договорът е нищожен и поради сключването му от лице без представителна власт - липсва решение на ОС на съдружниците в „Оратранс“ ООД за овластяване на К. да подпише подобен договор от името на дружеството. Оттук следва, че включената в договора арбитражна клауза е недействителна. На следващо място се релевира, че договорът съдържа недействителна арбитражна клауза, тъй като текстът й е неясен. Според записаното страните могат да отнесат спора до родово компетентен съд в [населено място] или до АС при ССНБЕ. Тази формулировка поражда спор и объркване относно компетентността на едната или другата институция. При изложените твърдения се формулира искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на арбитражното решение, евентуално то да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.
В евентуалност се твърди, че арбитражът е бил натрапен на дружеството и то не е имало възможност да се противопостави, което според ищеца се явява нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, съответно основание за отмяната на постановеното арбитражно решение.
На последно място в исковата молба се навеждат доводи, че клаузата на т. 11.5 от договора с дата 10.01.2022 г. предвижда спорът да бъде разрешен от постоянна арбитражна институция по смисъла на чл. 4 ЗМТА – АС при ССНБЕ по реда на Правилника и предвидения в него Раздел „Ускорени производства“, но към датата на подписване на договора такъв институционален арбитраж не е съществувал, нито такъв правилник е бил действащ към датата на предявяване на иска. Дори да се установи противното, производството се е развило в разрез с какъвто и да е правилник, тъй като не е било изпълнено постановеното на 04.05.2022 г. по арбитражното дело разпореждане за заплащане на дължима арбитражна такса в размер на 21 062, 85 лв., което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. След като такса не е била заплатена, делото е следвало да бъде прекратено. Отделно се посочва, че учредителите на арбитражния съд са роднини по сватовство на едноличния собственик на капитала и представляващ ответното дружество „Ди енд Ди Х.“ ЕООД Д. П. Г., а именно адвокат Д. Н. Д. и К. В. Д., а другият съучредител на арбитражния съд „Експрес деливъри“ ООД също се представлява от Д. П. Г., който е съдружник заедно с Д. Н. Д.. Д. Н. Д. е съпруг на К. В. Д., която пък е сестра на съпругата на Д. П. Г.. Съставът на съда е определен в нарушение на чл. 11, 13 и 14 ЗМТА, тъй като не е спазена процедурата за избор на арбитър, като същият е определен от председателя на съда или посочен от законния представител на ищеца като и в двата случая това е лице, свързано с „Ди енд Ди Х.“ ЕООД. Арбитърът е нарушил чл. 14 ЗМТА и не си е направил отвод. При изложените основания от ищеца се формира искане за отмяна на арбитражното решение с присъждане на разноски.
В отговора на исковата молба от ответника „Ди енд ди Х.“ ЕООД се оспорва основателността на предявените искове. Излагат се съображения относно хронологията на развилите се между двете дружества облигационни отношения по повод сключения на 10.01.2022 г. договор за изработка на интериорен проект и неизпълнение на задължението за заплащане на цената по него, което е довело до образуване на арбитражно производство и постановяване на атакуваното арбитражно решение, както и относно опитите на съдружниците в ищцовото дружество да препятстват принудителното изпълнение на решението. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА не може да се тълкува и прилага разширително, тъй като е императивна. Разрешеният с арбитражното решение спор е имуществен, поради което приложение не може да намери чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Отделно, правната теория и практика приемат, че арбитражната клауза има относително самостоятелно значение и нищожността на самия договор не винаги води до нищожност на арбитражната клауза. Нито ТЗ, нито дружественият договор предвиждат някакво ограничение в представителната власт на управителя спрямо трети лица, поради което в процесната хипотеза не може да се приеме, че от страна на „Оратранс“ ООД договорът е подписан от лице без представителна власт. Твърденията за симулативност на договора за изработка според ответника са абсолютно произволни и необосновани, тъй като са налице доказателства за наличието на изпълнение по него. В отговора на исковата молба се мотивира становище за несъстоятелност на тезата, че арбитражният съд не е бил регистриран към датата, на която е подписан договорът за изработка. Оспорва се твърдението за наличие на основания, които пораждат съмнение в безпристрастността и независимостта на арбитъра по делото, съответно, че са били налице основания за искане на отвод. Заявява се твърдение, че преценката за независимост и безпристрастност се прави с оглед връзката на арбитрите със страните по делото, каквато всъщност ищецът не сочи. Връзките между учредителите не са обстоятелства, които подлежат на деклариране, съответно връзката между учредителите на арбитражен съд и страна по делото или нейн представител не води до извод a priori, че арбитърът, който разглежда арбитражния спор, е пристрастен. Прави се позоваване на практика на ВКС, обективирана в решение № 60288/17.01.2022 г. по гр. д. № 2125/2020 г. на IV г.о. За неоснователни се преценяват твърденията в исковата молба относно неясната формулировка на арбитражната клауза поради предвидените в нея алтернативни възможности за разглеждане на споровете между страните от избрания арбитраж или от съда по избор на ищеца. Сочи се, че практиката на ВКС приема такава формулировка за допустима /разрешението, дадено в решение № 57/2015 г. по т. д. № 2623/2014 г. на II т.о./. Отделно, в отговора се навежда довод за приложение на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като ответникът в арбитражното производство е подал отговор и не е оспорил компетентността на арбитража. Оспорва се и твърдението, че „Оратранс“ ООД не е било уведомено за назначения арбитър. Отрича се наличието на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, тъй като страните изрично са уговорили, че споровете между тях ще бъдат разглеждани по реда на „Ускорените производства“. Съгласно чл. 45, ал. 1, и ал. 2 от Правилника на АС при ССНБЕ при разрешаването на спор по този ред решаващият орган се състои от един арбитър, който се назначава от председателя на арбитражния съд. Оспорва се и твърдението, че такса за арбитражното производство не е била платена, както и, че назначеният арбитър не отговаря на условията по чл. 11, ал. 3 ЗМТА. При изложените съображения от ответника се прави искане за постановяване на решение, с което да бъде оставена без уважение предявената искова молба и да бъдат присъдени разноски в полза на ответното дружество.
В открито съдебно заседание молителят чрез своите процесуални представители поддържа заявените с исковата молба претенции за отмяна на арбитражното решение, постановено арб. дело № 1/2022 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, и заявява становище за оттегляне на претенциите с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Поради тази причина производството в тази част следва да бъде прекратено.
В писмените бележки, представени след даване ход по същество на производството, са изложени твърдения, че в устава на АС при ССНБЕ няма включено в предмета на дейност „разрешаване на спорове чрез арбитражни споразумения“. Тази дейност не е включена нито в целите, нито в средствата, нито в източниците за постигане на целите на това сдружение. То няма интернет страница, данни за регистрация по ДДС и т. н. Сключването на договор за доверителна сметка между АС при ССНБЕ и „Овърлорд“ ЕООД заобикаля данъчните закони ДОПК, ЗКПО, Закона за ограничаване на плащанията в брой. Не е видно и този договор да е с нотариална заверка, след като в т. 7 от същия е посочено, че служи за пълномощно, а това е задължително изискване на всички банки. Заявено е становище, че арбитър Д. С. К., който е постановил оспорваното арбитражно решение, заедно с Д. Н. Д. като пълномощници на Г. К. от електронната поща на адвокат Д. Д. са изпратили писмо до адрес на нотариус Ф., с което са представили документи за собственост и са възложили на нотариалната кантора да изготви проект на нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот, с който Г. К. и съпругата му Р. П. /бивша К./ да дарят на синовете си Ѕ от притежаван от тях имот. Поради тази причина арбитър Д. К. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 3 ЗМТА, тъй като не притежава императивно изискуемите се по закон „високи морални качества“. Същият е в явен конфликт на интереси, тъй като в хода на висящото арбитражно производство е работил в една кантора с адвокат Д. Н. Д., който е свързано лице с Д. Г., едноличен собственик на капитала на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД. Направен е извод, че лицата Д. Г., Д. Д., Д. К. и Г. К. са били в сговор, който е целял да бъде нарушен и заобиколен законът като без решение на общото събрание на „Оратранс“ ООД се продадат чрез публична продан имоти на дружеството, съответно се увреди съдружникът Р. П.. Арбитражното споразумение е недействително на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА поради нарушение на добросъвестността и справедливостта в гражданските правоотношения. Договорът за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022 г. и съпътстващите го документи, развилото се арбитражно производство и арбитражно решение са част от фактически състав на едно продължаващо престъпление измама по чл. 212 НК.
От ответника не се оспорват сочените в исковата молба и последващите уточнителни молби роднински връзки по сватовство между адвокат Д., адвокат Д. и Д. Г..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното :
Производството по арбитражно дело № 1/2022 г. на АС при ССНБЕ е било образувано по искова молба на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД против „Оратранс“ ООД, с която се претендира заплащане на сума в размер 943 142, 66 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022 г. и неустойка за забава. В исковата молба са изложени твърдения за изпълнение на възложената от ответника „Оратранс“ ООД работа, която не е била заплатена, съответно длъжникът възложител е изпаднал в забава. С разпореждане от 04.05.2022 г. исковата молба е била оставена без движение с указания за заплащане на държавна такса в размер на 21 062, 85 лева по банкова сметка IBAN [банкова сметка]. Това задължение е било изпълнено с внасяне на сумата по цитираната в разпореждането банкова сметка, за която се установява от представените по делото доказателства, че е с титуляр „Овърлорд 1“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала съвпада с този на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД, а именно лицето Д. Г..
С атакуваното решение АС при ССНБЕ е присъдил в полза на ищеца „Ди енд Ди Х.“ ЕООД претендираната сума в размер на 943 142, 66 лв., както и неустойка за забава в размер на 20% на година, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване. За да постанови решението, арбитражният съд се е позовал на подписания между страните договор от 10.01.2022 г., издадена от изпълнителя фактура № 1/25.02.2022 г., приемо-предавателен протокол за установяване приключването на първа фаза от изпълнението по договора, писмено уведомление, получено на 08.04.2022 г., и спогодба от 14.04.2022 г. Направил е извод, че „Ди енд Ди Х.“ ЕООД е изпълнил точно качествено и в срок първата фаза от договора за изработка, съответно в тежест на „Оратранс“ ООД е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение. Дружеството е изпаднало в забава, поради което дължи и неустойка в уговорения размер от 50% от стойността на договора. Решението е било постановено от арбитър Д. К., посочен от председателя на АС при ССНБЕ съобразно разписаната в Раздел „Ускорени производства“ от Правилника му процедура, и без провеждане на открито заседание. Тази процедура е била уговорена в подписания между страните по делото договор за изработка и реализиране на интериорен проект от датата 10.01.2022 г. – чл. 11.5.
Исковете с правно основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА са предявени от „Оратранс“ ООД в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА като се има предвид, че арбитражното решението е било съобщено на дружеството на 26.05.2022 г., а исковата молба е подадена на 26.08.2022 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че предявените при евентуалност искове за отмяна на арбитражното решение на АС при ССНБЕ с посочени основания по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА са неоснователни по следните съображения:
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:
Цитираната разпоредба предвижда като основание за отмяна на арбитражно решение липсата на арбитражно споразумение поради несключването му или неговата недействителност. Тълкувана нормата изисква като абсолютна предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, което отговаря на императивните изисквания, регламентирани в чл. 7, ал. 1 ЗМТА . В практиката си ВКС приема, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява процесуален договор, който може да бъде самостоятелен или да представлява отделна договорна клауза в материалноправен договор, съответно неговата валидност се преценява самостоятелно. Затова и основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е всякога налице, когато арбитражното споразумение не е сключено или е недействително, съобразно закона, избран от страните, а при липса на такъв избор, съобразно ЗМТА. По изключение с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА е призната компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на мълчаливо съгласие на ответника, че е налице арбитражно споразумение, обективирано чрез предприетите от него процесуални действия по съществото на делото.
В процесната хипотеза с исковата молба, сезираща АС при ССНБЕ, е представен договор за изработка и реализиране на интериорен проект, в който се съдържа уговорка всички спорове, отнасящи се до договора и допълнителните споразумения, с които същият се изменя, както спогодбите, сключени във връзка с него, включително споровете свързани с или отнасящи се до тяхното тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване да бъдат разрешавани по избор на ищеца от родово компетентния съд в [населено място] или от АС при ССНБЕ съобразно неговия Правилник по реда, предвиден в Раздел „Ускорени производства“. Същата клауза присъства и в сключената между страните спогодба от датата 14.04.2022 г. Преценена от гледна точка на изискванията, регламентирани от чл. 7 ГПК , тя носи белезите на арбитражно споразумение за отнасяне на споровете по избор на ищеца или пред компетентния съд или пред конкретно избран от страните арбитражен съд. В практиката си ВКС /илюстрация на която е и цитираното от ответника решение № 57/2015 г. по т. д. № 2623/2014 г. на II т.о./ приема, че такава формулировка не следва да се квалифицира като неясна, съответно не може да обоснове невалидност. Отделно, от материалите по арб. д. № 1/2022 г. на АС при ССНБЕ се установява, че „Оратранс“ ООД, в качеството си на ответник, е депозирало отговор, оспорвайки исковата молба, с което може да се приеме, че мълчаливо е признало компетентността на арбитражния съд. Следователно, не може да се приеме за основателна заявената в исковата молба теза, че атакуваното арбитражно решение е постановено при формална липса на арбитражно споразумение между „Ди енд Ди Х.“ ЕООД и „Оратранс“ ООД.
От друга страна, липсата на арбитражно споразумение може да произтича от пороци, които съобразно общите изисквания в ЗЗД за валидност водят до недействителност на материалноправния договор, чието изпълнение обслужва арбитражното споразумение. Поради това страната може да се позове на тях като обуславящи приложението на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА . В случая ищецът твърди, че договорът за изработка е симулативен, съответно сключен при липса на съгласие. В тежест на „Оратранс“ ООД по реда на пълното и главно доказване е да установи действителната воля, която са имали страните по договора за изработка. Такова доказване не е проведено в настоящото производство. По делото са събрани единствено гласни доказателства чрез разпита на съдружничката в „Оратранс“ ООД Н. П., която декларативно е посочила, че притежаваната от дружеството сграда в [населено място] с предназначение апартхотел не е имала нужда от ремонт и освежаване. В същото време от ответника по делото са представени три папки, съдържащи разработка на идеен архитектурен проект за ремонт и обзавеждане на апартхотела, изготвени в изпълнение на сключения на 10.01.2022 г. договор между „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Х.“ ЕООД. Твърденията на свидетелката П. за възможен интерес на управителя К. от увреждане интересите на Р. П. чрез изключването й от дружеството не кореспондират и не могат да се свържат с обстоятелствата около водените между двете дружества преговори и развилите се в резултат на това облигационни отношения по повод договора за изготвяне на интериорен проект. От друга страна, следва да се има предвид и възможната заинтересованост на свидетелката, доколкото по делото са приобщени доказателства, установяващи качеството й кредитор по запис на заповед спрямо дружеството „Оратранс“ ООД, т. е. налице е конкуренция между двама кредитори – П. и „Ди енд Ди Х.“ ЕООД. Неоснователни са и твърденията за нищожност на договора респективно на съдържащата се в него арбитражна клауза, поради липса на съгласие. С ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено приложението на чл. 137, ал. 1, т. 7 и чл. 141, ал. 1 от Търговския закон. В мотивите на същото е посочено, че действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Следователно договорът от 10.01.2022 г., подписан от управителя на „Оратранс“ ООД, е валиден и обвързва дружеството, доколкото то чрез своя представителен орган е изразило воля за встъпване в облигационното отношение по повод възлагане изработването на интериорен проект за собствената на дружеството сграда в [населено място].
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА:
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА на отмяна подлежи арбитражно решение, когато страната установи, че не е уведомена за арбитражното производство, за назначения арбитър или не е могла да вземе участие в процеса. Твърденията за наличие на сочения порок в исковата молба са твърде схематични. От приобщеното към материалите по настоящото дело арбитражно дело № 1/2022 г. на АС при ССНБЕ се установява, че „Оратранс“ ООД като ответник е било уведомено за арбитражното производство на 17.05.2022 г. Съобщението заедно с препис от разпореждане на председателя на АС при ССНБЕ за образуване на арб.д. № 1/2022 г., акт за конституиране на решаващия орган, правилник на АС при ССНБЕ, декларация за безпристрастност на назначения арбитър, искова молба и приложенията към нея, е било получено лично от управителя на дружеството към онзи момент Г. К.. Дружеството е взело участие в производството с подаване на отговор на искова молба, входиран под № 000003/20.05.2022 г. Няма основание да се приеме, че е било препятствано участието на „Оратранс“ ООД в арбитражното производство.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА:
Сочената разпоредба предвижда възможност за отмяна на арбитражно решение, когато образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните или когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Третото релевирано в исковата молба основание за отмяна се обосновава с наличие на зависимост на арбитър К. от дружеството „Ди енд Ди Х.“ ЕООД. Изтъква се обстоятелството, че учредителите на АС при ССНБЕ Д. Н. Д. и К. В. Д. са роднини по сватовство на едноличния собственик на капитала и представляващ ответното дружество „Ди енд Ди Х.“ ЕООД Д. П. Г., а другият съучредител на арбитражния съд „Експрес деливъри“ ООД е със съдружници Д. П. Г. и Д. Н. Д.. Арбитърът е нарушил правилото на чл. 13 ЗМТА и чл. 17 от Правилника на АС при ССНБЕ, изискващо арбитрите да представят декларация, в която да бъдат посочени всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно тяхната безпристрастност.
Действително, разпоредбата на чл. 13 ЗМТА задължава лицето, предложено да бъде арбитър, да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост, като арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. Същото задължение е предвидено и в чл. 17, ал. 1 от Правилника на АС при ССНБЕ . В конкретния случай арбитър К. е подал декларация за липса на обстоятелства по смисъла на чл. 13 ЗМТА. Заявил е, че се задължава да разгледа спора обективно и безпристрастно. В същото време от доказателствата по делото се установява, че той е изпратил от служебния имейл на адвокат Д. Д., един от учредителите на АС при ССНБЕ, до нотариус Ф. писмо, в което е приложил документи, касаещи подготвяна сделка за дарение от Г. К. и неговата бивша съпруга на техния син /лист 332 от делото/. Представеното от ищеца писмено доказателство е оспорено от процесуалния представител на ответника единствено относно неговата доказателствена стойност, но не и като съществуващ документ, съответно неговото авторство и посочения в имейла адресат. Електронното писмо е било изпратено на датата 16.05.2022 г., когато вече е било образувано производството по арб.д. № 1/2022 г. на АС при ССНБЕ, и преди постановяване на арбитражното решение на датата 25.05.2022 г. В противовес на заявеното от процесуалния представител на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД настоящият състав на съда счита, че представеното от ищеца електронно писмо е относимо към спора, съответно дава основание на съда да приеме, че арбитър К., макар и официално да не е бил регистриран като съдружник в кантората на Д., е работил заедно с тях, съответно не може да се изключи неговата обвързаност с учредителите на арбитражния съд Д. Д. и К. Д., съответно с ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала и законен представител Д. Г. е техен роднина по сватовство и съдружник в „Експрес деливъри“ ООД, другият съучредител на арбитражния съд. При тази преценка настоящият състав има предвид стандартите, зададени от ЕСПЧ в създадената от него практика по приложение на чл. 6 ЕКПЧ, илюстрация на която е решение от 20.08.2021 г. по жалба № 5312/11 г., дело BEG SPA срещу Италия. Цитираната разпоредба гарантира правото на иск, предявен пред съд или трибунал, като това право според ЕСПЧ не трябва да се разбира непременно като достъп до съд от класически вид, а то не изключва и осигуряване на достъп до арбитраж. За да се установи дали даден съд може да се счита „независим“ за целите на чл. 6 в своята практика ЕСПЧ приема, че трябва да се вземе предвид начинът на назначаване на неговите членове и техния мандат, наличието на гаранции срещу външен натиск, и независимостта на члена на този орган от страните. Безпристрастността според ЕСПЧ означава липса на предразсъдъци или пристрастия, която се определя според два критерия – субективен, т. е. дали въз основа на лични убеждения и поведение конкретният съдия е показал конкретни предубеждения или пристрастност в даден случай, и обективен критерий – дали съдът е предложил достатъчно гаранции, които да изключат всяко легитимно съмнение относно неговата безпристрастност. В рамките на тази проверка трябва да се прецени дали има основателни причини за опасение, че даден съдия е пристрастен, съответно дали това опасение е обективно оправдано. Като примери съдът в своите решения посочва, че наличието на професионални, финансови или лични връзки между съдия и страна по делото може да породи обективни опасения относно липсата на безпристрастност на съда.
След анализ на установените по делото факти съдът счита, че професионалните връзки между арбитър Д. К. и роднините по сватовство на Д. Г., едноличен собственик на капитала и законен представител на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД, е следвало да бъдат декларирани съгласно чл. 17 от Правилника на АС при ССНБЕ, тъй като пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност. Отделен е фактът, че адвокатите Д., освен роднини по сватовство на едноличния собственик на капитала на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД Д. Г., са и съучредители заедно с него чрез дружеството „Експрес Деливъри“ ООД /със съдружници адвокат Д. и Д. Г./ на арбитражния съд, постановил атакуваното в настоящото производство решение. Косвен белег, че в случая не са налице гаранции, обезпечаващи независимостта на арбитражния съд по конкретното дело, е и обстоятелството, че, макар създаден почти година по-рано, той е образувал първото си дело именно по спора между „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Х.“ ООД.
Назначаването на арбитър Д. К. не е съобразено със споразумението на страните, препращащо към Правилника на АС при ССНБЕ – арбитър Д. К. не е декларирал горепосочените обстоятелства, пораждащи съмнения за неговата безпристрастност, съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника и чл. 13 ЗМТА, поради което ответникът в арбитражното производство не е могъл да упражни правото си на отвод, доколкото не е установено по настоящото делото, че „Оратранс“ ООД чрез своя законен представител към онзи момент Г. К. е било известено за наличието на връзка между арбитър Д. К., адвокатите Д. и едноличния собственик на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД Д. Г.. Този извод не е в отклонение от правилото на чл. 5 ЗМТА, което предвижда, че страна, която знае, че не са били спазени неповелителни разпоредби на ЗМТА или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това е продължила да участва в арбитражното производство без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Правилника на АС при ССНБЕ и чл. 15, ал. 2 ЗМТА при липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода. Доколкото в случая липсват декларирани обстоятелства, пораждащи съмнения относно безпристрастността на определения от председателя на арбитражния съд адвокат Д. Д. арбитър Д. К., както и липсата на данни, че „Оратранс“ ООД е узнало в хода на арбитражното производство за описаните по-горе обстоятелства, даващи основания за отвода, то не следва да се счита настъпила преклузията на чл. 5 ЗМТА. Тази теза е залегнала и в решение № 4/10.04.2023 г. по т. д. № 2179/22 на II т.о. на ВКС.
В заключение релевираното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА се явява доказано, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи в исковата молба, подведени под хипотезиса на същата разпоредба. Арбитражното решение, предмет на иска, следва да бъде отменено, а делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане на основание чл. 49 ЗМТА.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски –държавна такса и възнаграждение за един адвокат - съобразно уважения иск по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, а ищецът дължи на ответника разноски по отхвърлените искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от същата наредба в редакцията към 26.08.2022 г., а именно публ. в ДВ бр. 68/2020 г. Минималният размер на възнаграждението за един иск с цена 943 142, 66 лв. е в размер 20 392, 85 лв., а в случая са предявени три обективно съединени иска, за всеки от които следва да бъде определено отделно възнаграждение. Доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено по кой иск какво възнаграждение е уговорено в полза на адвокат Й., настоящият състав счита, че то следва да се счита платено за трите иска общо, т. е. за уважения на основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА дължимото възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 1/3 от 38 276 лв. или в размер на 1 275, 66 лв. Същото разрешение следва да бъде приложено и по отношение възнаграждението на ответната страна.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение, постановено на 10.04.2023 г. в открито съдебно заседание, с което е даден ход по същество на делото по отношение на предявените от „Оратранс“ ООД срещу „Ди енд Ди Х.“ ЕООД искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Оратранс“ ООД срещу „Ди енд Ди Х.“ ЕООД искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за установяване нищожност на решение по арб.д. № 1/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Оратранс“ ООД срещу „Ди енд Ди Х.“ ЕООД искове за отмяна на решение, постановено по арб.д. № 1/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, на евентуално заявените основания по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА.
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА решение по арб.д. № 1/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“.
ВРЪЩА делото на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ за ново разглеждане на основание чл. 49 ЗМТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ди енд Ди Х.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Оратранс“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 39 001, 37 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Оратранс“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Ди енд Ди Х.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 6 533, 33 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.