Отказ за придобиване по давност и оценка на свидетелски показания на роднини

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 23

Гр. София, 22.01.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4857/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на О. Д. Д., чрез процесуалния си представител адвокат И. Б., срещу решение №112 от 13.07.2023г. по в.гр.д.№125/2023г. на Кърджалийския окръжен съд

Състав на Кърджалийския окръжен съд е отменил решение № 96/10.03.2023г., постановено по гр.д.№800/2022г. на Кърджалийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], М. И. Х., ЕГН [ЕГН], „Ердем Учкач“ ЕООД, ЕИК 203972636, представлявано от управителя си Ердем Учкач /старо наименование „Бургас 1“ ЕООД/, Е. Х. Д., ЕГН [ЕГН], М. М. Ю. – М., ЕГН [ЕГН], С. А. С., ЕГН [ЕГН], че О. Д. Д.,ЕГН [ЕГН], е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 338, т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978г. на УПИ № ***, кв. *** по плана на [населено място] поле, общ.Кърджали, целият с площ 462 кв.м., като вместо него е постановено друго по същество, с което предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният положителен иск за собственост бъде уважен.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №2863/10.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос : когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показанията и да обоснове, защо не им дава вяра.Касационно обжалване е допуснато поради противоречието на изводите на въззивния съд с /р.70-80-ОСГК, , Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г.о., решение № 194 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., II г. о., ГК и решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о./.
Въззивният съд е приел за безспорно, че с н.а. № 338 от 02.06.1978 г., т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат си - ищеца О. Д. Д., дворно място от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, пл.№ ***, кв.*** по дворищно-регулационния план на [населено място], Кърджалийски окръг, който съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ, е идентичен с описания в к.н.а. за собственост №5/09.08.2018 г., т.3, рег.№ 10726, н.д. № 401/2018 г., на нотариус с рег.№ 251 3 на НК, недвижим имот, съставляващ УПИ № ***,кв.*** по плана на [населено място], общ. Кърджали, целият с площ от 462 кв.м.С този акт е било признато правото на собственост въз основа на давностно владение на ответниците Х. Д. Х. и М. И. Х..

Впоследствие Х. и М. Х. са продали имота на купувача „Бургас 1“ЕООД/понастоящем с наименование „ Ердем Учкач“ ЕООД/, който от своя страна го е продал на ответника Е. Х. Д.. Купувачът Д. и съпругата му М.Д. са продали имота на ответника С. А. С..

Въззивният съд е приел още, че от анализа на събраните в производството доказателства се налага извода, че ищецът О. Д. и ответникът Х. Д. са еднокръвни братя, които имат за свой общ родител само баща си Д. Д./Д. Д./, но не и обща майка, а свидетелите И. Д., М. Д. и Д. Д. имат с ищеца О. Д. общи родители – майка и баща. Установено е още, че между ищеца и свидетелите И. Д., М. Д. и Д. Д.,от една страна и ответника Х. Д.,от друга страна, съществува стара вражда, датираща от 1974г., когато между последния и мащехата му, майка на ищеца и свидетелите, възникнал бой. Съобразявайки изложеното и с оглед необходимостта от разясняване на делото при максимална незаинтерисованост на свидетелите от изхода на делото, въззивният съд е счел, че за да отговори на поставения във въззивното производство въпрос, следва да кредитира показанията само на свидетелите без родство със страните, и като такива незаинтересовани от изхода на спора, а именно тези на св.С. Х. и св. Ф. Ю..От показанията на първия се установява, че той цял живот - от момента на раждането си през 1974г. и до преди три години живеел в [населено място], на две улици от процесния имот, и че никога през това време не е виждал ищеца О. Д. в селото и не го познава.Свидетелят установява, че имотът, който той нарича нива, се намира в центъра на селото с площ около 500 квадрата, и в него няма застрояване.Същият граничил с двора, в който се намирала къщата на старата баба на страните, която била приятелка на бабата на свидетеля.Ответникът Х., когото познава добре, защото му бил учител, имал имота именно от тази баба Н..Свидетелят установил и че процесният имот не бил ограден и в него се влизало спокойно от страната на другия съсед О., както и че като деца, често влизали в двора да играя и да събират орехи, които Х. бил посял, както и че в този двор семейството на Х. сушало тютюна си.От показанията му се установява също, че Х. и М. заминали за Р.Турция през 1992г., от където през 2008г., той с притежавани от него микробуси докарал багажа им от [населено място].През 2009г. лично им занесъл 15-20 овошки- ябълки, праскови, които те засели в имота наред със съществуващите там орехи.През това време сем.Х. премахнали конструкцията на сушилнята за тютюн и започнали да засаждат в двора и зеленчуци.Свидетелят е завил, че не познава разпитаните свидетели- братя и сестра на страните, като предполага, че те са били някъде в чужбина и не са живели през цялото това време в селото.
Свидетелят Ф. Ю. установява, че познава страните в производството и техните братя-свидетели.Познава добре ответника Х., който бил учител в селото, още от 1974г., когато на една улица построили къщите си.Установява, че знае процесния имот като нива, която се намира близо до центъра на [населено място], с размери около половин декар, и със съседи - от едната страна къщата на бащата на страните Д., в която сега живеела мащехата на Х., а от другата страна съседа О..Имотът няма ограда.Заявява, че в този двор като тракторист, той носел обработвания от семейството на Х. и М. тютюн, тъй като там те имали сушилня за този тютюн, както и че те така ползвали мястото до 1991г., след която година заминали за Р.Турция.Свидетелят установява и, че семейството по здравословни причини се завърнало от там през 2008г.През време на тяхното отсъствие никой не ползвал имота.След завръщането им, пак започнали да го ползват, като го сеели с фасул и тикви, а и събирали от него орехите, които Х. бил посял.Свидетелят никога не е виждал ищеца О. да ползва този имот.Последният първоначално живеел в СССР, а сега в Англия.Свидетелят установява, че в годините никой не е пречил на Х. да ползва земята си и не е виждал О. да го гони от имота.В момента никой не ползва имота.
Въз основа на горното въззивният съд е приел, че ищецът О. Д. не е бил във владение нито лично, нито чрез своите братя и сестра, на процесния недвижим имот в претендирания от ответниците Х. и М. Х. период от 2008г. до 2018г., а и до настоящия момент.Установява се, че в този период пълноправното владение на имота, без противопоставяне от някого, се е осъществявало от ответниците –съпрузи, които го ползвали като свой, изтъквайки пред обществеността на [населено място] в лицето и на свидетелите, че имотът е оставен/ подарен на ответника Х. от неговата баба Н., тъй като последният останал от малък сирак и носел името на дядо си, нейния съпруг.Тези констатации, подчинени на цитираните законови норми водят до правния извод, че ищецът О. Д. е загубил в края на претендирания период - 09.08.2018г., придобитото си въз основа на правна сделка през 1978г. право на собственост върху процесния имот, защото в периода 2008г. - 2018г. необезпокоявано, по давност, това право на собственост е било придобито от ответниците –съпрузи Х. и М. Х., чрез непрекъснато владение в продължение на 10години.
Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/ чл. 236, ал. 2 от ГПК / и неправилно приложение на материалния закон / чл.79 от ЗС /.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, последователно и непротиворечиво ВС и ВКС приема в своята практика, че с доказателствена стойност се ползват и свидетелските показания на лицата по чл.172 от ГПК/роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните/, като няма процесуална пречка решението да бъде основано само на тях, ако съдът е убеден, че те са достоверни.
По делото е безспорно установено, че с договор за покупко-продажба по н.а. № 338 от 02.06.1978г., т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат си О. Д. Д., дворно място от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, пл.№ ***, кв.*** по дворищно-регулационния план на [населено място], Кърджалийски окръг.

С к.н.а. по обстоятелствена проверка №5/09.08.2018г. на нотариус Д.Г., Х. Х. и М. Х. са били признати за собственици по давност на недвижим имот, съставляващ УПИ № ***,кв.*** по плана на [населено място], общ. Кърджали, целият с площ от 462 кв.м.,който съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ, е идентичен с имота, който О. Д. е придобил по продажба през 1978г.

Впоследствие Х. и М. Х. са продали имота на купувача „Бургас 1“ЕООД/със сегашно наименование „ Ердем Учкач“ ЕООД/, който от своя страна го е продал на ответника Е. Х. Д. с договор за покупко-продажба от 09.05.2019г.На 13.05.2022г. купувачът Е. Д. и съпругата му М.Д. са продали имота на ответника С. А. С..

Производството по делото е било образувано по иск предявен от О. Д. Д. срещу Х. Д. Х., М. И. Х., „Ердем Учкач“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. – М. и С. А. С. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот по продажба, сключена през 1978г.Интересът от предявяване на установителен иск за собственост срещу първите петима ищци е обоснован, независимо от това, че те са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на исковата молба.Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост/т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/.По отношение на ответника С.С. интересът е обоснован с това, че формално разполага с титул за собственост, който го легитимира като собственик на процесния имот към момента на образуване на исковото производство.

В процесния случай и двете страни по спора се легитимират като собственици на процесния имот с нотариални актове, поради което всяка от тях следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание/ Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.

Ищецът О.Д. извежда правото си на собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен в предвидената от закона форма. В срока за отговор ответниците не са оспорили правото на собственост на праводателя му, поради което следва да се приеме, че договорът е породил прехвърлителното си действие.

Праводателите на ответниците „Ердем Учкач“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. – М. и С. А. С. - Х. Д. Х. и М. И. Х., твърдят, че са придобили правото на собственост по давност, завладявайки спорния имот от пролетта на 2008г.От този момент до 09.08.2018г., когато са се снабдили с констативен нотариален същите са владяли имота като свой и са го придобили по давност.Изложеното означава, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест тези ответници следва да установят както твърдението си за завладяване на имота, така и на факта, че са упражнявали фактическа власт с намерение за своене на вещта за посочения в отговора на исковата молба период.

В трайната си практика ВКС приема, че в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно/не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/. Последното е продиктувано от това, че не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност да се защити/ решение № 145/14.06.2011 г. , постановено по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. на ВКС/.Когато упражняването на фактическа власт е явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме /чрез поставяне на ограда, ремонт на съществуваща сграда, започване на нов строеж и др./, действителният собственик има възможността да възприеме тези действия и да предприеме защита на накърненото си право. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание/завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец.За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане/ решение № 2/11.04.2019 г. по гр. д. № 1117/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС и посочените в него решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 31 от 8.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на І г. о. на ВКС/.

От показанията на св.И.Х., св.Т. и св.М.Х., които съдът кредитира като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че през 1975г. процесният имот е бил дарен от техния баща на брат им И. Х., който започнал да строи къща, но поради финансови проблеми го продал през 1978г. на брат си О. /ищеца/.Свидетелите установяват още, че през 1974г. ответникът Х. Х., който е еднокръвен брат на свидетелите и ищеца, е пребил втората съпруга на техния баща/негова мащеха и тяхна родна майка/.Поради това му поведение техният баща го изгонил от къщата, в която всички живеели и той се установил в друга къща в края на селото/това се потвърждава и от показанията на св.А. - дъщеря на ответника Х., която заявява пред съда, че семейството й е било изгонено от обитаваната от тях стая поради възникнал скандал/.И тримата свидетели заявяват, че от този момент ответникът Х.Х. не е посещавал както бащината къща, така и съседния имот/спорния/, който техния брат О. е притежавал.Този имот се е ползвал единствено и само от О., който независимо от това, че от 1991г. живее извън пределите на страната, всяка година се е връщал в България и поддържал имота.В тази част показанията им не се опровергават, а са и житейски логични, тъй като е нормално при възникнал тежък конфликт между ответника Х. и доведената му майка той да не посещава родната си къща, в която последната продължава да живее с един от синовете си и към настоящия момент.От показанията и на четиримата свидетели се установява, че между спорния имот и този, в който са живеели всички братя преди възникналия конфликт няма ограда и може да се минава свободно от единия имот в друг.В тази връзка звучат нелогични показанията на свидетелите, които са разпитани на страната на ответниците, че ответникът Х. е ползвал безпрепятствено процесния имот до 1991г., когато се е изселил в Турция, както и от 2008г., когато отново се е завърнал в България.Тези му действия биха станали достояние на живеещата в съседния имот втора съпруга на неговия баща, която е нормално да уведоми за това своя син О., за който всички знаят, че е собственик на имота.Касационната инстанция не кредитира показанията на св.Х. и св.Ю., тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства, които установяват какво е било състоянието на спорния имот.Установява се безспорно, че този имот е бил ограден/първоначално от бащата, а впоследствие от ищеца О./, а те дават сведения на съда, че този имот е бил неограден и до него е имало безпрепятствен достъп.Не следва да се кредитират показанията на св.А. в частта, в която заявява, че винаги нейното семейство е ползвало този имот, който е бил подарен на баща й от баба му Н., тъй като са в противоречие с представените по делото официални документи, които установяват, че имотът е бил дарен с договор за дарение по н.а.№36/75г. на Кърджалийски районен съдия на М. Д./И. Х./ от неговия баща, а той от своя страна го е продал през 1978г. на ищеца, както и с показанията на тримата свидетели, които са били разпитани на страната на последния.

От изложеното следва, че ответниците Х. и М. Х. не са завладяли спорния имот и не са могли да го придобият по давност. Сключените впоследствие три договора за продажба са валидни, но не са породили прехвърлителното си действие, т.е. приобретателите не са придобили правото на собственост върху спорния имот.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло като бъде постановено друго по същество, с което предявените по реда на чл.124, ал.1 от ГПК искове бъдат уважени като основателни.На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на ответниците Х. и М. Х. н.а. по обстоятелствена проверка №5/2018г.

В полза на касатора следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски, които са в общ размер на 5 603лв.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение №112 от 13.07.2023г. по в.гр.д.№125/2023г. на Кърджалийския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА за установено по отношение на Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], М. И. Х., ЕГН [ЕГН], „Ердем Учкач“ ЕООД, ЕИК 203972636, представлявано от управителя си Ердем Учкач /старо наименование „Бургас 1“ ЕООД/, Е. Х. Д., ЕГН [ЕГН], М. М. Ю. – М., ЕГН [ЕГН], С. А. С., ЕГН [ЕГН], че О. Д. Д.,ЕГН [ЕГН], е собственик на основание договор за покупко-продажба от 02.06.1978г., обективиран в н.а. № 338, т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, на УПИ № ***, кв. *** по плана на [населено място], общ.Кърджали, целият с площ 462 кв.м.

ОТМЕНЯ к.н.а.№5, том 3, н.д.№401/2018г. на нотариус Д.Г., с който Х. Х. и М. Х. са били признати за собственици по давност на УПИ № ***, кв. *** по плана на [населено място], общ.Кърджали, целият с площ 462 кв.м.

ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], М. И. Х., ЕГН [ЕГН], „Ердем Учкач“ ЕООД, ЕИК 203972636, представлявано от управителя си Ердем Учкач /старо наименование „Бургас 1“ ЕООД/, Е. Х. Д., ЕГН [ЕГН], М. М. Ю. – М., ЕГН [ЕГН], С. А. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят на О. Д. Д.,ЕГН [ЕГН], сумата от 5 603/пет хиляди шестстотин и три/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: