Определяне на обезщетение за тежки психологически вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

София 17.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3184 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 1263 от 19.03.2023г. по касационната жалба, подадена от И. П. П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 215 от 23.02.2023г. по в.гр.д. № 2720/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260019 от 11.03.2022г. по гр.д.№ 70/2021г. на Окръжен съд София в частта, с която ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД е осъдено да му заплати разликата над 20 000лв. до претендирените 40 000лв.и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за сумата 20 000лв.,представляваща разлика над 20 000лв. до 40 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г., потвърдено е в останалата част и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ начина на определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС .
В проведеното открито съдебно заседание касатора се представлява от процесулния си представител, който поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена, като се отмени постановения въззивен акт в обжалваната отхвърлителна част и вместо това се постанови друг, с който се присъди обезщетение в претендирания размер. Представя списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600лв., които желае да се присъдят.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице многобройна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай не е имало спор относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, броя и вида на причинените вреди, наличието на причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както относно установената вина на прекия извършител и обстоятелството, че той е водач, застрахован при ответното дружество. Спорът е: какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение на пострадалия.
Пътното транспортно произшествие е настъпило на 18.11.2020г., към 20.30ч., в тъмната част на денонощието, на първокласен път № 4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на [населено място], [област], при влажно асфалтово покритие, в посока [населено място] – [населено място], когато водачът на л.а.“BМВ 5 ERPRUXE“, [рег.номер на МПС] , на десен завой, движещ се с 90 км./ч. е навлязъл в насрещната лента на движение и се е блъснал в л.а. „Опел Вектра“ с [рег.номер на МПС] , движещ се в собствената си лента, с разрешената скорост от 40 км./ч., в който на предната дясна седалка се е возел ищеца. В този автомобил освен ищеца са се возили още четирима. Според автотехническата експертиза – виновен за удара е водачът на л.а. БМВ, който не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия – влажно асфалтово покритие и с релефа на местността – преодоляване на дясна хоризонтална крива. В резултат на удара от петимата пътници в автомобила са починали трима. Ищецът е получил следните травматични и психологически увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП: 1. Счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, довело до трайно затруднение на движението за срок по-дълъг от 30 дни. Опериран е на 10.12.2020г. Носил е шина и се е придвижвал с патерици. Общият възстановителен период е от 2 до 2.5 месеца. Причинените болки и страдания са били най-интензивни след травмата, в първите 7-8дни, след намесване на счупването, в началото на раздвижването – 1 месец след дехоспитализацията. Понаястоящем болки са възможни при натоварване и промени във времето, 2.Разкъсно-контузна рана теменно на главата, охлузвания, кръвонасядания и оттоци, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период е около 20 дни., 3. Претърпяното ПТП е предизвикало в ищеца шокова реакция – усещане за зашеметеност, загуба на чувство за реалност. Тези реакции в следващите дни са преминали в остри стресови прояви – нарушение на съня, безсъние, кошмари, афективно разстройство – усещане за вътрешно безпокойство, болкови усещания, нарушения в мисловния процес, чувство за безмисленост на живота, натрапчиво представяне на произшествието, остро чувство на самота. Според заключението на приетата по делото съдебно –психологична експертиза, острите стресови реакции се проявяват в относително кратък период, „но остават дълготрайни следи“. При травматични увреди, какъвто е случая на ищеца, тези дълготрайни следи обичайно са за период от 4 до 7 години, през които потърпевшите са „депресивни, мнителни, подозрителни, страдат от натрапчиви мисли, параноидни, страдат от фобии и повишена миждуличностна чувствителност“. Те имат „по-ниско оценка, разглеждат живота си като изпълнен с повече неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по-голямо отчуждение“. В резултат на претърпяното ПТП ищецът е претърпял травматичен стрес, който е засегнал из основи личността /защитните му механизми/. Към момента на прегледа, който е проведен през м.02.2022г. /т.е. близо година и половина след случилото се/, вещото лице е констатирало, че „при освидетелствания персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на известна непълноценност“, зачистили са пристъпите на епилепсия от която лицето е страдало, усеща „известен дискомфорт при необходимост от пътуване с кола“. “Налице са и белези на дезорганизация на личността, изрязаваща се в свръх ценностна фиксация върху психотравмата, респ.върху мисли за безперспективност и безнадежност“. Вещото лице е категорично, че „психичният дискомфорт продължава и може да остане наличен до края на живота“. След ПТП ищецът е провеждал сеанси при психолог – на 16.12.2020г., на 13.01.2021г. на 20.01.2021 и 7. 04.2021г., за което са представени протоколи за психологични консултации. Разпитана в съдебно заседание, майката на пострадалия, установява че той изключително тежко е преживял случилото се – непрекъснато е плакал и не е искал да говори, пристъпите от епилапсия са се увеличили многократно, не е ходил на работа повече от два месеца, не е излизал, не е искал да се среща с хора, не е могъл да забрави трагичната загуба на приятелите си. Продължава да страда и не може да се възстанови от загубата. Спомените са в съзнанието му.
При така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е преценил като справедлив, размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от 20 000лв., съобразявайки: възрастта на пострадалия /на 28години/, характерът и тежестта на увреждането, възстановителния период от около 2.5 месеца, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, факта че „трудовите му функции и като цяло здравния му и психологически статус са стабилни и без усложнения“, липсата на отрицателна перспектива и обществено-икономическите условия в страната към датата на произшествието. Посочил е, че не могат да се обезщетяват търпените от ищеца страдания от загубата на приятелите му, доколкото той не попада сред лицата, материално легитимираните да претендират обезщетение от тяхната смърт.
Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на посочения правен извод, въззивният съд не е съобразил в съответната степен следните две релевантни обстоятелства: Интензитета и продължителността на причинената в резултат на настъпилото ПТП психологическа травма. Касае се транспортно произшествие, в резултат на което – пред очите на ищеца - са загинали трима от неговите приятели, което го е довело до шоково състояние, причинило му е остри стресови реакции, чийто обичайни дългосрочни последици са от 4 до 7 години, а при ищеца – според горецитираното заключение, дадено след преглед от експерта, изготвил приетата съдебно- психологическа експертиза е възможно да останат „налични до края на живота“. Въззивният съд не е съобразил констатацията на вещото лице за констатирани белези „за дезорганизация на личността“и дадените обяснения, че „дори и силни личности при такива въздействия се поддават на разрушителния ефект и стигат до фрагментация на личността –едно от най-мощните разрушения на предполагаемите светове на личността“. И. П. продължава да страда от „травматичен стрес“, или т.нар. „адапционно разстройство“. Неотчетени от въззивния съд са останали и свидетелските показания, дадени от майката на пострадалия, съгласно които след случилото се ищеца не е същия човек. Несъобразено е останало и обстоятелството, че пострадалият /както и всички, които са били в л.а.“Опел Вектра“/ не е имал никаква вина за настъпване на произшествието и не е могъл да направи нищо за да го предотврати, доколкото са били ударени докато правомерно са пътували. Съобразявайки както заявената претенция и датата на настъпване на произшествието, така и гореизложеното и съобразно задължението си да обезщети всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждането, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди обезщетение в претендирания размер от 40 000лв. Това налага частична отмяна на въззивния акт в отхвърлителната му част над 20 000лв. до 40 000лв. и присъждане на допълнително обезщетение от 20 000лв.
С оглед изхода на спора, направеното искане и като констатира, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024г. /вж.стр.30/, договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди посочената сума от 1 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 215 от 23.02.2023г. по в.гр.д. № 2720/2022г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260019 от 11.03.2022г. по гр.д.№ 70/2021г. на Окръжен съд София за отхвърляне на предявения иск за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“АД“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М. и И. да заплати на И. П. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] допълнително сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, към вече присъдените 20 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 18.11.2020г., към 20.30ч., на първокласен път № 4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на [населено място], [област], ведно със законната лихва от 1.04.2021г., както и сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“АД“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № .., представлявано от изпълнителните директори М. и И. да плати на ВКС сумата от 800лв. / осемстотин лева/,държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :