Погасителна давност за предявяване на граждански иск за вреди от престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения * разглеждане на граждански иск в наказателното производство * прекратяване на наказателно производство в частта за гражданския иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр. София, 21.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова

2. Петя Шишкова

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 278 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ю. В. Р. против решение № 260020 от 18.02.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 348/2020 г.

В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че решението е постановено при липса на мотиви, тъй като въззивният съд не е посочил доказателствата и основанията да приеме едни от тях и да отхвърли други, и по този начин е лишил подсъдимия от възможност да разбере причините, поради които е осъден; фактологията е била заместена с преразказ на гласни доказателствени средства и експертни заключения; съдът не е обсъдил писмените доказателства, изрично посочени с въззивната жалба; не се е произнесъл относно факти, свързани с представителната власт на св. М. и св. З. пред НАП, възстановения ДДС от приходната агенция по справка - декларация за м. септември и м. октомври 2006 г., плащането от „Т. Л. Г.” ЕООД по т.нар. „ДДС-сметка”, отсъствието на подпис на подсъдимия Р. върху част от инкриминираните по делото фактури; решението за потвърждаване на гражданско-осъдителната част на присъдата противоречи на закона поради изтеклата давност, считано от момента, когато подсъдимият е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършеното престъпление. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 6 от 28.05.2020 г. на Окръжния съд – Търговище по н. о. х д. № 183/2018 г. подсъдимият Ю. В. Р. е признат за виновен в това, през периода 2.10.2006 г. – 10.04.2007 г., вгр. Търговище, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 27 702,65 лева, като по справки-декларации (вх. № 25000809159/14.11.2006 г. и вх. № 25000902487/10.04.2007 г.) е съставил и използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при представяне на информация пред органите по приходите и е приспаднал неследващ се данъчен кредит на „Т. Л. Г.” ЕООД, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата – 27 702,65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

С решение № 260020 от 18.02.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 348/2020 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан да е извършил престъпление чрез използване на конкретна фактура и съответно е намален предметът на престъплението до сумата от 26 910, 15 лева, намален е изпитателният срок на четири години, отхвърлен е гражданският иск за сумата над 26 910, 15 лева. Подсъдимият е осъден за заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск, предявен от държавата чрез министъра на финансите. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е частично основателна.

На първо място следва да се обсъди оплакването за нарушение на процесуалните правила, което спада към категорията на т. нар. „абсолютни” процесуални нарушения – липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, доколкото при основателност негова единствена и безусловна последица е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Доводите в този аспект не могат да бъдат възприети.

Въззивният съд е изложил достатъчно пълно и ясно съществените факти и обстоятелства по делото. Логическата последователност на фактическото изложение в мотивите позволява на подсъдимия Р. без усилия да разбере за кои деяния е осъден, включени като елементи от продължаваната му престъпна дейност. Всички основни доводи и възражения срещу обосноваността на първоинстанционната присъда са били ефективно изследвани и отхвърлени с изчерпателни съображения. Не са били изключени от обсъждането и доказателствата, свързани с регистрацията на търговското дружество и вписаните в търговски регистър обстоятелства, упълномощаването на св. М. като управител на счетоводната къща (л. 41, л. 52), отсъствието на подпис на подсъдимия за „получил” в част от приложени по делото фактури, както и възражението на защитника за плащане от „Т. Л. Г.” ЕООД по т. нар. „ДДС-сметка” (л. 43). Отново повдигнати в касационната жалба аргументите по същината си са насочени да опровергаят обосноваността на възприети фактически положения, които не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд – фактически осъществяваната от подсъдимия дейност, предоставени от него счетоводни документи за доставки, които реално не са били извършени. Твърденията на жалбоподателя какви факти се установявали при ревизии и какви изводи се съдържали в изготвените експертизи са извън обхвата на касационния контрол, тъй като засягат въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. От мотивите се установява надлежно изпълнено задължение от въззивния съд за собствена аналитична преценка на доказателствените материали, без да са били пренебрегнати експертните заключения. В рамките на възприетите фактически положения съдът е дал правна квалификация на деянието, излагайки съображения за съставомерност в обективно и субективно отношение.

Доводите обаче за нарушение на закона с потвърждаване на гражданско-осъдителната част на присъдата поради изтекла давност за предявяване на гражданския иск срещу подсъдимия Р. са основателни.

Подсъдимият и неговият защитник настоятелно са възразявали пред въззивния съд, че гражданският иск е бил предявен след изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност, тъй като разпоредбата на чл. 114 ЗЗД предписва, че за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Варненският апелативен съд е отхвърлил възражението, приемайки, че моментът, в който деецът е бил открит, е датата на внасяне на обвинителния акт в съда – 14.08.2018 г. Затова подаденият граждански иск на 12.10.2018 г. от министъра на финансите като представляващ държавата в рамките на съдебното производство по н. о. х д. № 183/2018 г. не е бил погасен по давност. В тази връзка е изтъкнал, че с постановление от 27.04.2009 г. подсъдимият Р. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършеното престъпление; че наказателното производство било двукратно прекратявано със съответно постановление (15.08.2016 г. и 2.06.2017 г.), отменено от съда; че прокурорът прекратил частично производството по отношение на обвиняемия О., на когото с постановление от 28.04.2009 г. също е било повдигнато обвинение за извършеното престъпление.

Застъпената теза, че с внасянето на обвинителния акт е разкрит подсъдимият Р. като извършител на данъчното престъпление, което е и деликт, противоречи на приетото от съда по делото за установено – повдигнато обвинение срещу подсъдимия с постановление от 27.04.2009 г. Този факт не се променя от повдигнато обвинение и на друго лице за деяние, осъществено в съучастие с подсъдимия Р., двамата като съизвършители на данъчното престъпление. Прекратяването с постановление на прокурора на досъдебното производство, отменено от съда по жалба на министъра на финансите, многократното спиране, както и частичното прекратяване по отношение на обвиняемия О. с постановление от 16.03.2018 г. също не влияят върху теченето на петгодишния срок за предявяване на гражданския иск срещу подсъдимия Р. (хипотезите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД са приложими в рамките на съдебен процес – ТР № 5/2006 г. на ВКС).

Доколкото гражданският иск може да се предяви в съдебното производство – чл. 84 НПК, когато досъдебното производство продължава през дълъг период от време, пострадалият от престъплението разполага с процесуалната възможност да предяви граждански иск по реда на ГПК, съблюдавайки срока по чл. 110 ЗЗД. Следователно, разбирането на въззивния съд за момента, в който следва да се приеме, че извършителят е открит, а оттам и за момента, от който министърът на финансите е могъл да предяви срещу дееца граждански иск за причинени на държавата имуществени вреди, не съответства на смисъла на закона, изяснен и в съдебната практика на Върховния касационен съд (ТР № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС).

Гражданският иск срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди от деянието, предявен в съдебното производство пред Окръжния съд – Търговище след изтичане на давността (на 27.04.2014 г.), е бил процесуално недопустим. Това обуславя изменение на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд в частта за осъждане на подсъдимия Ю. В. Р. да заплати в полза на държавата сумата от 26 910,15 лева (двадесет и шест хиляди деветстотин и десет лева и петнадесет ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2007 г., както и в частта, с която подсъдимият Р. е осъден от Варненския апелативен съд да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск, като се отменят въззивното решение и присъдата в тази им част, съответно производството в тази част следва да се прекрати, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 260020 от 18.02.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 348/2020 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 6 от 28.05.2020 г. на Окръжен съд – Търговище по н. о. х д. № 183/2018 г. относно гражданския иск и подсъдимият Ю. В. Р. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 26 910,15 лева (двадесет и шест хиляди деветстотин и десет лева и петнадесет ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2007 г., както и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати държавна такса, като отменя въззивното решение и присъдата в тази им част и прекратява производството в тази му част.

Оставя в сила въззивното решение в останалата му част.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: