Забрана за събиране на такси от ЧСИ след прекратяване на изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 271

гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 516 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ срещу решение от 10.08.2025 г. на Дисциплинарната комисия (ДК) на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) по дисц. дело № 4/2025 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя с изх. № 94-00-183/15.01.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ В. П., вписан под рег. № ..... на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Ловеч, който е действал по заместване на ЧСИ Ц. Н., вписан под рег. № 756 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Плевен. Горепосоченото решение е подписано с особено мнение от един от членовете на дисциплинарния състав - С. Е..

Жалбоподателят релевира неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че по процесните изпълнителни производства взискателят е отправил до ЧСИ писмено изявление за прекратяването им поради погасяване на целия дълг чрез плащане, извършено директно на кредиторите, което десезира съдебния изпълнител от задължението му да се подчинява на намиращия се при него изпълнителен титул. В тази хипотеза, според Министъра на правосъдието, настъпва прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по силата на закона, дори съдебният изпълнител да не е постановил нарочен акт в този смисъл, тъй като липсва подлежащо на изпълнение вземане. Поради това е изключена възможността за продължаване на изпълнителното производство и за осъществяване на нови изпълнителни способи и действия. Ако страните са останали задължени за такси и разноски по изпълнението към съдебния изпълнител, последният според жалбоподателя може да ги претендира по общия исков ред или по реда на заповедното производство, но не може сам да ги упражни в принудителното изпълнение. Като е наложил изпълнителни запори върху сметките на длъжниците след прекратяването на процесните изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, за да събере принудително собствените си вземания за такси в изпълнението, според Министъра на правосъдието ЧСИ В. П. е действал незаконосъобразно като виновно не е изпълнил задълженията си по закон, което поведение е основание за носене на дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на ЧСИ В. П. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в определен от съда размер. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски за юрисконсулт в настоящото производство пред ВКС.

В. Л. П., действащ като ЧСИ с рег. № ............. на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Ловеч, подава отговор на жалбата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

КЧСИ моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Жалбата на Министъра на правосъдието на РБ е допустима като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, вкл. материалите по процесното дисциплинарно производство, намира, че жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение, ДК на КЧСИ, е счела за установено, че на основание чл. 426 ГПК, на 07.09.2017 г. са образувани процесните пет изпълнителни дела със страни: взискател – „Прокредит Банк /България/ ЕАД и длъжници – ЕТ „Агролес – Н. Я.“, Н. И. Я. и Л. Н. Я., по които длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение на 13.09.2017 г. На 13.10.2017 г., с писмени молби по петте дела, взискателят е поискал прекратяването им поради пълно погасяване на вземанията по тях, както и след събиране на дължимите пропорционални такси да се вдигнат обезпечителните мерки по тях. На 08.08.2024 г., след извършена инвентаризация в деловодството на ЧСИ, е било установено, че длъжниците не са погасили задълженията си за такси по изпълнението, след което са им връчени покани за доброволно изпълнение на задълженията за такси и са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху установените банкови сметки. В изпълнение на наложените запори, по всяко от петте изпълнителни дела, са постъпили по сметка на ЧСИ необходимите суми за погасяване на дължимите такси по изпълнението.

Мнозинството от дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е счело за неоснователно искането на Министъра на правосъдието на РБ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ П. за това, че по петте процесни изпълнителна дела, след прекратяването им по искане на взискателя в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, е предприел изпълнителни действия за принудително събиране на дължимите от длъжниците такси по т. 26 ТТРЗЧСИ и ги е събрал чрез наложените изпълнителни запори, продължавайки принудителното изпълнение след десезирането му от взискателя и след погасяване на целия дълг. Мотивирало се е, посочвайки, че независимо, че вземанията са погасени директно на кредитора, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима от длъжниците, щом това е станало след завеждане на изпълнителното дело. Отбелязало е също, че вземането на ЧСИ за такси има самостоятелен характер и не съставлява част от вземането на взискателя, поради което не е допустимо по аналогия на закона да се приема, че институтът на перемпцията е приложим спрямо вземането на съдебния изпълнител за такси.

Членът от дисциплинарния състав на ДК на КЧСИ с особено мнение е изложил съображения за основателност на искането за ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ П., считайки, че такси по изпълнението могат да се събират само по висящи, но не и поради прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 или т. 8 ГПК изпълнителни дела. Посочил е, че молбата на взискателя за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК десезира съдебния изпълнител от изпълнителния титул и от този момент той няма правомощие да предприема действия по събиране на вземания. Позовавайки се на т. 10 и т. 11 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е заключил, че съдебният изпълнител няма право да продължи изпълнението под предлог, че има несъбрани такси – тях може да търси единствено по общия ред, но не и чрез действия по прекратеното принудително изпълнение. Конкретното поведение на ЧСИ П. е намерил за незаконосъобразно, съставляващо основание за налагане на съответно по тежест дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав приема, че ЧСИ П. е нарушил процесуалния закон, действайки извън правомощията си, като е продължил принудителното събиране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от длъжниците по петте процесни изпълнителни дела, след като е бил десезиран от взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – поради погасяване чрез плащане на целия дълг. Съобразно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 102/10.07.2015 г. по гр. д. № 1136/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 60273 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 2413/2021 г. на ВКС, IV г. о., определение № 5445/26.11.2024 г. по гр. д. № 1637/2024 г. на ВКС, III г. о. и др., при изявление на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на цялото задължение (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК), съдебният изпълнител дължи незабавно прекратяване на производството и вдигане на обезпеченията. Изпълнителният орган, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, е обвързан от искането за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия (т. 2 ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС). Той не може да извършва изпълнителни действия за събиране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от имуществото на длъжника след десезирането му. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ несъмнено се дължи от длъжника, щом изпълнението е извършено след завеждане на изпълнителния процес (в този смисъл решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 93/13.02.2024 г. по гр. д. № 4644/2022 г. на ВКС, IV г. о. и др.), но съдебният изпълнител може да я събере само ако има събрани суми по изпълнителното дело преди прекратяването му или ако длъжникът я плати доброволно. В противен случай, съдебният изпълнител може да търси удовлетворяване на вземането си само по общия ред – исков или по реда на заповедното производство. Всяко действие по принудително събиране на таксата след прекратяване на делото е незаконосъобразно и представлява нарушение на закона, което е основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител, вкл. на дисциплинарната отговорност по чл. 67 и сл. ЗЧСИ.

Процесните изпълнителни производства е следвало да бъдат прекратени още на 13.10.2017 г., когато взискателят по тях е депозирал писмено искане по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и е заявил, че вземанията му са погасени изцяло. Без значение е обстоятелството, че волеизявлението е направено под условие за събиране на дължимите такси и разноски по изпълнението. Процесуалните действия не могат да бъдат извършени под условие, освен по вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране на дължими такси и разноски няма такъв характер. Когато взискателят направи искане за прекратяване на производството, това искане обвързва съдебния изпълнител. Не го обвързва условието, под което искането е направено. Ако взискателят потвърди, че е удовлетворен изцяло, както е в случая, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производство и да му върне изпълнителния лист, като отбележи върху него всички плащания, които е извършил. Дейността на ЧСИ е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде десезиран от взискателя. След този момент той не може да извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на такси и разноски по изпълнението. ЧСИ не може да продължи принудителното изпълнение по причина, че не са събрани такси, в тежест на длъжника, защото съдебният изпълнител не е кредитор на длъжника. Това е така, защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал прекратяване на производството, изпълняемо право вече няма. Липсата на последното изключва възможността за продължаване на изпълнителното производство и за осъществяване на нови изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не й сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право. По гореизложените съображения поведението на ЧСИ П. по процесните пет изпълнителни дела, реализирано седем години след десезирането му от страна на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, съставляващо служебно принудително събиране на такси по изпълнението от длъжниците, е в нарушение на процесуалния закон и съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по реда на чл. 67 и сл. ЗЧСИ.

Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Настоящият съдебен състав приема за подходящо и съответно на извършеното нарушение дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“. Най-лекото предвидено от законодателя наказание е обосновано с еднократността на нарушението (макар по пет изпълнителни дела, те са между едни и същи страни, едновременно водени и за еднородни вземания, произтичащи от договор за банков кредит) и чистото дисциплинарно минало на ЧСИ.

На основание гореизложеното атакуваното решение на дисциплинарния състав на ДК на КЧСИ е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което на ЧСИ П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

С оглед изхода на настоящото производство, ЧСИ П. следва да бъде осъден да заплати на Министъра на правосъдието на РБ сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 10.08.2025 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 4/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на ЧСИ В. П., с рег. № ......... на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Ловеч, който е действал по заместване на ЧСИ Ц. Н., с рег. № ......... на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Плевен, дисциплинарно наказание „порицание“ за извършено нарушение по изпълнителни дела № 20177560400679, № 20177560400680, № 0177560400681, № 0177560400682 и № 0177560400683, образувани на 07.09.2017 г., изразяващо се в принудително събрана по изпълнителните производства такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от длъжниците, след като ЧСИ е бил десезиран от взискателя по реда на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК поради погасяване на вземанията.

ОСЪЖДА ЧСИ В. П., с рег. № ........... на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Ловеч, да заплати на Министъра на правосъдието на Република България, сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: