Доказване на причинна връзка при отказ за изплащане на застраховка след пожар

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * очевидна неправилност * щети причинени от пожар

7

7

Р Е Ш Е Н И Е
№50157
гр. София,09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 20 октомври , две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1450/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Милениум“ООД с ЕИК[ЕИК] срещу решение №26 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2164/2020 г. на САС, ТО- 13 с-в , с което след отмяна на решение № 293 /21.01.2020 г. по т.д. №175/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, е отхвърлен, ведно със законните последици искът на касатора срещу ЗАД„Армеец“АД-София ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за сумите от: 268 000 лева – застрахователно обезщетение за щети от пожар на 26.04.2017 г. в обект: Склад за негорими строителни материали с офис - източен, преустроен в цех за хартиени кутии, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество, собственост на "Милениум“ ООД, сключен като застрахователна полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 13 623, 34 лева- обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение в размер на 268 000 лв., считано от 12.04.2018г. до датата на депозиране на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 13 962,76 лева- застрахователно обезщетение за частично увреден вследствие на пожар обект: Склад за строителни материали и офис и изгребна яма и противопожарна цистерна и пристройка към склад за строителни материали, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество, собственост на "Милениум“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 713, 67лева- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 13 962,76 лева, считано от 12.04.2018г. до датата на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 23 450 лева- застрахователно обезщетение за загуби от неполучени наемни вноски за месеците май, юни и юли 2017г., вследствие на погинал от пожар имот - Склад за негорими строителни материали с офис - източен, преустроен в цех за хартиени кутии, дължимо по същия договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество на "Милениум“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1 180 лева- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 23 450 лв., считана от 11.04.2018г. до датата на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 9 370 лева, представляваща застрахователно обезщетение за загуби от неполучени наемни вноски за месеците: май, юни и юли 2017г., в следствие на погинал от пожар имот: склад за строителни материали и офиси и изгребна яма и противопожарна цистерна с пристройка към нея, дължимо по същия договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество на "Милениум“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 472 лева- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9 370 лева, считано от 11.04.2018г. до датата на завеждане на ИМ в съда, както и в частта за разноските .
Излагат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. Основно, оплакванията в КЖ се свеждат до недоказаност и необоснованост на извода на съда за наличие на пропуски в оборудването на обектите на пожара в изпълнение на задълженията, поети в застрахователния договор от страна на застрахования, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилите материални щети и пропуснати ползи.
Ответникът по касационната жалба ЗАД„Армеец“АД-София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ.
С определение №253 от 12.05.2022 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК -явна необоснованост на изводите на съда във въззивното решение за наличието на причинна връзка между възприетата от съда липса на оборудване за автоматично пожарогасене в част от обектите с обема и размера на настъпилите щети в последните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Според въззивния съд, по делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че страните по спора са сключили договор за застраховка на процесното недвижимо имущество, собственост на „Милениум“ ООД- застрахователна полица „Индустриален пожар“ № [ЕГН], с покрити застрахователни рискове: пожар и загуби от доход за наем, със застрахователна стойност: 221 207,32 лева- за склад за строителни материали и офис, 66 765,39лева- за пристройката към склада за строителни материали и офис, и 286 110,28лева- за цех за хартиени кутии. Не се спори и че в периода на покритие на застраховката е реализиран застрахования риск- увреждане в резултат на възникнал на 26.04.2017 г. пожар на застрахованото имущество, като заплащането на застрахователното обезщетение е отказано от страна на ответното застрахователно дружество.
Изложени са и съображения, че в императивната норма на чл.408 КЗ законодателят лимитативно е регламентирал случаите, при които застрахователят по застраховка имущество може да откаже плащане на застрахователно обезщетение- умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в др. случай, предвидени в закона.

Ответното застрахователно дружество е навело доводи за нарушение на т.52.11.4 във вр. с чл.53 от ОУ към договора, изразяващо се в непредставяне от страна на застрахования на постановление за спиране или прекратяване на наказателното производство, както и за нарушение на т. 10.11. от ОУ, изразяващо се в небрежност от страна на служител на дружеството- наемател на един от застрахованите складове, което е пушило в близост до запалими материали, разположени на входа на застрахованото имущество. Съдът не е възприел за основателни същите, като се е аргументирал с това, че освобождаването на застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е позволено от закона само при посоченото в чл. 408 КЗ условие - умисълът да е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице. Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от друго трето лице, чуждо на застрахователното правоотношение, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за изключването й. В случая, ответното дружество дори не е въвело твърдения за извършени умишлени действия от застрахования или третото ползващо се от застраховката лице, които да се намират в причинна връзка с настъпилия пожар, поради което и само на това основание тези му възражения му са приети за неоснователни. Също така , застрахованият е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението за представяне на постановлението за спиране на наказателното производство - постановлението за спиране на наказателното производство е издадено едва в хода на настоящото производство /на 07.12.2018г. при подадена искова молба на 11.10.2018г. / и е своевременно представено по делото с допълнителната искова молба. В постановлението за спиране на наказателното производство е прието, че като най- вероятна причина за пожара експертът е посочил небрежно действие с открит огнеизточник и наказателното производство е спряно. Прието е по делото, че липсват ангажирани от застрахователя доказателства, във връзка с твърдението му, че процесният пожар е причинен в резултат на груба небрежност на лице от кръга на посочените в т.10.11 от ОУ лица, изразяващо се в хвърляне на незагасена цигара от лице, излизащо от помещението.

Според въззивния съд, точната причина за възникване на пожара и предизвикалото го лице не се установяват и от изготвената по делото пожаротехническа експертиза, като според вещото лице най- вероятната причина за пожара е небрежно действие с открит огнеизточник, без експертът да е уточнил вида на този огнеизточник и предизвикалото го лице, включително и заявявайки и че с оглед неограничения достъп до сградите причина за пожара може да е и поведение на преминаващ гражданин по пътищата в района на промишлената зона.

По второто наведено от ответното застрахователно дружество като правоизключващо възражение по чл.408, ал.1, т 3 КЗ - нарушение на т.10.8 от ОУ, изразяващо се в неспазване на строителнотехническите и противопожарни норми и изисквания, правилници и стандарти и строителни технологии, въззивният съд е изложил следните съображения и е направил съответните изводи, а именно: приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ /преди чл. 211, т.2 КЗ отм./ е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от това събитие. Според съда, понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.

Относно спазването на строително- техническите и противопожарни норми и изисквания, въззивният съдебен състав се е основал на допълнителното заключение на вещото лице, което е изготвено при съобразяване с показанията на разпитаният по делото свидетел -участник в съставянето, при извършените на място огледи, констативни протоколи, подписани без възражения и от представителя на самия застрахован, от които се установява, че последният не е изпълнил проектното задание и не е спазил строителните правила и норми за огнеустойчивост REI 120 при изграждането на стената между хале 6 и хале 8 и на стената между хале 7 и хале 8. Наред с това, се е позовал и на данните на приетата по делото комплексна експертиза, че фасадата на цех за хартиени кутии- склад №8, е следвало да бъде изградена от топлоизолационни термопанели с дебелина 100 мм., а според данните от допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, фасадната стена е била изградена от термопанели с дебелина 40мм., което, според съда, води до извода за неизпълнено по отношение на фасадата на този склад проектно задание и неспазване на строителните правила и норми, относно фасадната стена на склад № 8. Видно от Таблица №1 към чл.8, ал.1 на Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за СТПНОБП, в редакцията, действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие, процесният склад № 8 е с категория на пожарна опасност Ф5В, за която относно производствена зала №2 на този склад, с площ от 1300 кв.м., съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредбата, се изисква автоматично и ръчно пожароизвестяване, както и автоматично пожарогасене, каквото автоматично пожарогасене не е било предвидено и не е било изградено. С оглед на изложеното, при преценката на визираните по-горе нарушения на строително-техническите и противопожарни норми, съдът е приел, че въпреки направено от застрахования в Предложение- въпросник за застраховане отбелязване на изрично и писмено поставения от застрахователя въпрос, че сградите са проектирани и построени съгласно действащите разпоредби, е налице неизпълнение от застрахования на конкретно значително негово задължение, посочено в ОУ към застраховката- т.10.8., неизпълнението на което е въздействало пряко върху размера на риска, както и на обхвата и размера на настъпилите вреди . Този извод е обоснован с това, че при спазване от страна на застрахования на строителнотехническите правила чрез изграждане на стени между отделните халета, отговарящи на строителните правила и норми за огнеустойчивост, както и на противопожарните норми чрез изграждане на дължимата автоматична пожарогасителна система в зала 2 на склад № 8, навлезлият отвън първо в склад № 8 пожар, не би възникнал в този размер, разпространявайки се и към другите застраховани обекти, както и не би причинил вредите в този обем и в този размер . С оглед на изложеното , въззивният съд е счел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Според настоящия съдебен състав на ВКС,Първо т.о. така формираният извод на въззивния съд , че при изградени стени между отделните халета, отговарящи на строителните правила и норми за огнеустойчивост, както и при наличието на автоматична пожарогасителна система в зала 2 на склад № 8, навлезлият отвън първо в склад № 8 пожар, не би възникнал в този размер, разпространявайки се и към другите застраховани обекти, както и не би причинил вредите в този обем и в този размер, се явява произволен и необоснован при липсата на съответните доказателства, които да установяват при условията на пълно доказване причинната връзка на тези пропуски в оборудването на съответното помещение /склад № 8/ с приетите от съда за настъпили в пълен размер вреди във всичките процесни помещения. В тази ситуация , доколкото са необходими специални знания, въззивният съд е следвало да процедира в съответствие с разпоредбата на чл. 195 ал.1 ГПК във връзка с чл.201 ГПК като служебно/ така ТР1/2013 на ОСГТК, т.3 от диспозитива/ постави допълнителна задача на пожаро-техническата експертиза за изясняване на въпроса вместо произволно да приема отговор на същия.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 предл. 3 и 4 от ГПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който, при условията на чл. 195 ал.1 ГПК във връзка с чл.201 ГПК служебно да постави допълнителна задача на пожаро-техническата експертиза за изясняване на гореуказаните факти.

По отношение на разноските :

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №26 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2164/2020 г. на САС, ТО- 13 с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда, при условията на чл.294 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.