Отмяна на осъдителна присъда за измама заради опорочен анализ на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Измама * телефонна измама * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр.София, 25 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трийсет и първи януари през две хиляди двайсет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря ….НЕВЕНА ПЕЛОВА……….…………….…и с участието на прокурора…………..ПЕТЯ МАРИНОВА………….…….. изслуша докладваното от съдия …………….….КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 1129... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационна жалба на адвокат Р. К., защитник на подсъдимия А. Н. Б. против присъда на Окръжен съд – Пазарджик № 29 от 14.10.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 531/2024 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил закона като е признал подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение при липса на виновно поведение, доколкото той не съзнавал общественоопасните последици от деянието и не е искал, нито е допускал настъпването им; че в случая поради липса на субективна страна подсъдимият следвало да бъде оправдан на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се и допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, тъй като е признал подсъдимия за виновен по непредявено обвинение. Това е така, защото подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК в качеството си на помагач, за което не е имал обвинение, доколкото първоначално е бил обвинен да е участвал като съизвършител с неизвестно лице, а прокурорът не е поискал, съответно съдът не е изменил обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.

В допълнението към касационната жалба се излага съображения за допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения, а именно, че Окръжният съд е преписал буквално и безкритично обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и неустановени фактически положения, които са извън предмета на обвинението; че в този смисъл липсват надлежни мотиви на второинстанционната присъда; че втората инстанция е приела за установени факти без да сочи доказателствата, от които се извличат, защото такива липсват по делото – на л. 5-7 от мотивите; че съдът се е позовал на показанията на свидетеля П. В., който не бил разпитван при второто първоинстанционно разглеждане на делото, а освен това този свидетел бил извършвал действия по разследването, поради което протоколът му за разпит е недопустимо доказателствено средство; че обясненията на подсъдимия са оценени превратно и на основата на предположения; че съдът е използвал предположения при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите.

С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на Окръжния съд и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по наказателната и гражданската част на обвинението, както и да се остави в сила присъдата на първоинстанционния съд.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Защитникът отправя искане за отмяна на присъдата и за оправдаването на подсъдимия, като се остави в сила присъдата на първата инстанция.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия. Според прокурора не са допуснати нарушения на материалния закон, а обвинението е доказано; подсъдимият е знаел, че помага на неизвестни извършители на „телефонни измами“. Представителят на държавното обвинение моли да се остави жалбата без уважение, а присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена.

Гражданските ищци – Д. К., М. Т. и техният повереник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на ВКС.

Подсъдимият А. Б. в лична защита и в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като е невинен.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С присъда № 6 от 5.03.2019 г. по н.о.х.д. № 184/2018 г. РС – Панагюрище е признал подсъдимия А. Н. Б. за виновен за това, че в периода от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, е възбудил и поддържал у М. Т. и Д. К., и двете от [населено място] заблуждение, че участват в провеждане на полицейска акция по задържане на телефонни измамници и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 13 511.64 лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК го осъдил на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години; на основание чл. 67, ал. 3 НК постановил в рамките на изпитателния срок спрямо подсъдимия да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяване два пъти седмично за срок от една година; уважен е приетият за разглеждане граждански иск в полза на М. Т.; разрешен е въпросът за разноските и веществените доказателства.

По жалбата на защитника на подсъдимия било образувано в.н.о.х.д. № 448/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, завършило с решение № 120/3.10.2019 г., с което на основание чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2 НПК присъдата на първия съд била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от РС – Панагюрище.

При второто първоинстанционно производство било образувано н.о.х.д. № 271/2010 г., по описа на РС – Панагюрище, по което с присъда от 2.06.2022 г. подсъдимият А. Н. Б. бил признат за невиновен за това, че в периода от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, да е възбудил и поддържал у М. Т. и Д. К., и двете от [населено място], заблуждение, че участват в провеждане на полицейска акция по задържане на телефонни измамници и с това да им е причинил имотна вреда в общ размер на 13 511.64 лв, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал да е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

С присъдата са отхвърлени предявените от М. Т. и Д. К. против подсъдимия граждански искове за претърпените от деянията имуществени вреди, както и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

По протест на прокурора от РП – Пазарджик, пред Окръжен съд – Пазарджик било образувано в.н.о.х.д. № 531/2024 г., приключило с нова въззивна присъда № 29 от 14.10.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част и в частта за отхвърлените граждански искове, като вместо това признал подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 4 НК, като на основание чл. 54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години; оправдал го да е извършил престъплението при форма на съучастие – съизвършителство по чл. 20, ал. 2 НК; на основание чл. 67, ал. 3 НК постановил по време на изпитателния срок подсъдимият да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично; подсъдимият е осъден да заплати на М. Т. сумата от 12 031.64 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва, считано от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; оставил е без разглеждане предявения от Д. К. против подсъдимия граждански иск в размер на 1480 лева, представляващи имуществени вреди от престъплението; потвърдил присъдата в останалата част.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото – по сметка на ОДМВР – Пазарджик сумата от 82.11 лева, по сметка на РС – Панагюрище сумата от 110.61 лева, на гражданския ищец М. Т. сумата от 550 лева и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 481.27 лева, представляващи 4% върху размера на уважения граждански иск.

Присъдата, постановена при второто въззивно производство, е предмет на касационната проверка от този състав на ВКС.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – осъществено от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия, както и липса на надлежни мотиви към въззивната присъда и осъждането му по непредявено обвинение. Нарушението на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е аргументирано с доводи за това, че подсъдимият е признат за виновен при липса на субективна страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

ВКС разгледа първо възраженията на касатора за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, тъй като тяхната основателност е определяща за крайния резултат от касационната проверка.

1. Възражението на касационния жалбоподател, че мотивите на въззивната присъда не отговарят на изискванията на процесуалния закон за тяхното съдържание, е основателно.

Разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК препраща към чл. 305 НПК относно изискванията за формата и съдържането на съдебния акт в случаите на нова въззивна присъда. В чл. 305, ал. 3 НПК е регламентирано изискването съдът да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали е сторил това. В настоящия случай Окръжният съд е възпроизвел буквално обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и по отношение на факти, които не са включени в обема на повдигнатото обвинение – л. 68 гръб от въззивното дело – за действията на подсъдимия в [населено място] на 10.12.2017 г. При съпоставяне на обвинителния акт – л. 3-5 от делото по н.о.х.д. № 271/2020 г. на РС – Панагюрище и мотивите на въззивната присъда – л. 68-70 от въззивното дело се наблюдава почти пълно съвпадение в посочените части.

Въззивният съд като втори и последен съд по фактите е задължен да изложи в съдебния си акт самостоятелни констатации за установената по делото фактология въз основа на собствен анализ на доказателствените материали. Това е особено наложително тогава, когато окръжният съд е достигнал да различни от първата инстанция изводи и очевидно липсва съгласие с мотивите на районния съд.

Практиката на ВКС не толерира механичното възпроизвеждане на обвинителния акт или на мотивите на първоинстанционната присъда във въззивния съдебен акт. Това се отнася до случаите, когато в акта на втората инстанция дословно се инкорпорират изцяло или съществени фрагменти от тезите на друг процесуален документ, без конкретни отговори на отправените от страните възражения и без въззивната инстанция да е осъществила собствена самостоятелна проверка на твърденията на прокурора или на приетите от първоинстанционния съд факти на деянието и правни изводи – Р. № 73 от 22.07.2019 г. по н.д. № 89/2019 г., ІІ н.о.

Окръжният съд не само е възпроизвел голяма част от обстоятелствената част на обвинителния акт, но по-същественото е, че не е оценил самостоятелно цялата доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред, което е довело до редица противоречия по съществени фактически въпроси от значение за съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия. В този смисъл мотивите на втората инстанция страдат от редица недостатъци – в мотивите е заявено, че възприетата фактическа обстановка се основава на показанията на свидетелските Т. и К., но по същество цялостен анализ и оценка на тези доказателства не е извършен; показанията на тези две свидетелки от съдебното и досъдебното производство са тълкувани превратно и изолирано, не са съпоставени с останалите доказателства по делото; обясненията на подсъдимия са подложени на превратна оценка и в противоречие с процесуалния закон; в нарушение на процесуалния закон са оценени и показанията на свидетеля В..

Поради изложеното ВКС приема, че значителна част от възпроизведената от Окръжния съд – Пазарджик фактическа обстановка от обстоятелствената част на обвинителния акт, не е резултат на самостоятелна оценка на приобщените доказателствени материали, поради което възражението за липса на мотиви е основателно. В този смисъл в Р. № 140 от 2.06.2011 г. по н.д. № 28/2011 г., ІІ н.о. се приема, че въззивният съд следва винаги да посочи кои обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, както и да изложи подробни доводи и съображения кои, защо изцяло или отчасти възприема и защо отхвърля другите, т.е. в мотивите трябва да се вижда, че действително съдът е направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и отстранил противоречията.

2. ВКС намери за основателни доводите на касационния жалбоподател за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствените материали.

Тази група възражения засяга законосъобразното формиране на обективната страна на вътрешното убеждение на Окръжния съд. Константно се приема в практиката на ВКС, че свободната оценка на доказателствените материали не е произволна, а трябва да е съобразена с процесуалните правила, предвидени в закона за допускане, събиране и оценка на доказателствата. Вътрешното убеждение на съда трябва да се основава на всички доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и да бъде надлежно мотивирано. Нарушения на тези изисквания ще има, когато съдът при формиране на вътрешното си убеждение е игнорирал (не е обсъдил) някои от доказателствените материали по делото; не е обсъдил противоречията в тях; не е обсъдил доводите на страните; извратил е (изопачил) доказателствени материали по делото; позовал се е на материали, които не са проверени по надлежния ред или не се намират по делото.

Касационната инстанция приема, че при оценка на доказателствените материали Окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен това, част от доказателствените източници не са били обсъдени задълбочено, част – не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, а други не са били оценени според действителното им съдържание. В този смисъл е налице и нарушение на чл. 339, ал. 3, вр с чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като по съществени за наказателната отговорност въпроси въззивната инстанция не е изложила дължимите мотиви.

3. Процесуални нарушения при оценка на показанията на свидетелките Т. и К.

За да приеме обвинението за доказано съставът на Окръжния съд се е позовал на показанията на свидетелките Т. и К. от съдебното следствие и на приобщените им показания от досъдебното производство; на показанията на свидетеля В.; на част от обясненията на подсъдимия и на част от показанията на свидетелката Ю. Б..

Видно от мотивите на второинстанционната присъда, Окръжният съд е приел, че подсъдимият и пострадалите Т. и К. не са провеждали разговор и не влизали във вербален контакт – л. 70 от въззивното дело; че от показанията на свидетелката Т. се установявало, че подсъдимият наблюдавал действията й и ги предавал на неизвестно лице – л. 71 гръб от въззивното дело.

В доказателствения материал по делото валидно са приобщени показанията на свидетелката Т. от досъдебното производство – л. 6-8 от материалите; показанията й при първото разглеждане на делото в първата инстанция – л. 49 гръб – л. 51 от съдебното дело по н.о.х.д. № 184/2018 г. на РС – Панагюрище; показанията й от второто разглеждане на делото в първата инстанция – л. 83 гръб – л. 85 от съдебното дело по н.о.х.д. № 271/2020 г. на РС – Панагюрище. В показанията си от досъдебното производство Т. съобщава, че под терасата си видяла подсъдимия, който преди това дошъл откъм главната улица; доста време стоял на кръговото кръстовище и говорел по телефона, а след това взел изхвърлената от нея торба с пари и ценности. В показанията си по н.о.х.д. № 184/2018 г. свидетелката сочи, че е наблюдавала подсъдимия, който се разхождал със слушалки в ушите и постоянно говорел по телефона, който държал пред устата си; че неизвестните хора, с които междувременно говорела й казали, че този човек е от полицията и я пази. В показанията си по н.о.х.д. № 271/2020 г. Т. заявява, че е видяла подсъдимия през прозореца, а неизвестните лица, с които говорела по телефона й казали, че този човек е от полицията, за да я пази; че е разговаряла с подсъдимия, който говорел на руски език и й казал, че е от полицията.

Показанията на свидетелката Т. не са обсъдени внимателно и задълбочено, нито са надлежно съпоставени с обясненията на подсъдимия. Нещо повече, Окръжният съд не е коментирал противоречията в показанията на тази свидетелка по съществен за делото въпрос – дали е разговаряла лично с подсъдимия, съответно дали е разбрала с кого говори подсъдимият по телефона. Вместо това въззивната инстанция немотивирано и въз основа на предположения е приела, че докато наблюдавал пострадалата Т. подсъдимият предавал по телефона на неизвестните лица това, което виждал относно нейното поведение.

Показанията на свидетелката К. изобщо не са обсъдени, нито са съпоставени с обясненията на подсъдимия.

4. Процесуални нарушения при оценка на показанията на свидетеля В.

Показанията на свидетеля В. са недопустими, поради което с включването им в доказателствената съвкупност, Окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Поначало съобразно чл. 118, ал. 2 НПК, изменен с ДВ, бр.18 от 2024 г., съществува забрана да свидетелстват лица, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. Видно от показанията на този свидетел – л. 105 от съдебното дело по н.о.х.д. № 271/2020 г. той е провел с подсъдимия именно разузнавателна беседа и свидетелства за казаното от Б. в рамките на този разговор. Съществено значение при оценката на показанията на В. има и обстоятелството, че към момента на провеждане на разговора му с подсъдимия, към него вече е било отправено подозрение, че е извършител на деянието. Казано по друг начин показанията на полицейския служител съдържат извънпроцесуалните обяснения на подсъдимия, които обаче са дадени в противоречие с основните положения, гарантиращи правото на защита – Б. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник. Така в решение от 25 октомври 2013 г. (Решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н.о.) Върховният касационен съд постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това доказателствено средство е имало за цел да „заобиколи закона“. Подобен подход е приложен и в решението Д. М. срещу България на ЕСПЧ от 8 март 2018 г. – § 64 - § 72. Така в решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н.д. № 737/2018 г., III н.о. се приема, че законосъобразността на позоваването на извънпроцесуалните признания на подсъдимия е поставено под сериозно съмнение, особено след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България.

5. Процесуални нарушения при оценка на обясненията на подсъдимия Б.

В касационната жалба на защитника се излагат съображения, че въззивният съд е изградил изводите си за фактите по обвинението въз основа на предположения и като е игнорирал част от обясненията на подсъдимия, а друга част е интерпретирал превратно.

Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство и важно средство за защита, поради което подлежат на внимателна оценка. Като доказателствено средство обясненията на подсъдимия се подчиняват на общите правила, отнасящи се до оценка на доказателствените средства и в частност до гласните доказателствени средства. В този смисъл достоверността им се оценява по тяхната вътрешна логичност, съгласуваността им с останалите доказателства по делото, наличието на противоречия или оборването им от други доказателствени източници. Същевременно, като следствие от принципа на чл. 16 НПК, уреждащ презумпцията за невиновност, в разпоредбата на чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК е предвидено положението, че подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, както и че не може да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

При оценка на обясненията на подсъдимия Окръжният съд не е спазил процесуалните изисквания на чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК, тъй като не ги е подложил на внимателна проверка и съпоставка за съответствие с останалите доказателства по делото. Вместо това въззивният съд използвал отделни части от обясненията, не ги е разгледал в цялост, като така е подменил действителното им съдържание; акцентирал е на формални противоречия без да държи сметка за всички обстоятелства по делото. Това са все съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, които се подвеждат под касационния повод на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Изцяло на основата на предположения въззивнният съд е игнорирал обясненията на подсъдимия в частите, в които той сочи за обстоятелствата, при които с него са се свързали неустановени по делото лица и естеството на работата, която са му предложили; за фактите във връзка с наемането на автомобила и предоставянето на телефонния номер на съпругата му за връзка; за обстоятелствата, при които взел парите, оставени до гума на автомобил в Ямбол; за това, че не е имал уговорка с неустановените по делото лица и не е знаел, че им помага да извършват измамни действия. Произволен е изводът на съда, че подсъдимият е знаел, че участва в „престъпна схема за телефонни измами“, поради „огромния обем информация, която ежедневно се изнасяше и все още се изнася в медиите за тези престъпления…“ – л. 72 гръб от съдебното дело но в.н.о.х.д. № 531/2024 г.

Обясненията на подсъдимия не са съпоставени с останалите допустими доказателствени материали по делото – показанията на свидетелките Т., К., Ю. Б., а вместо това са подложени на спекулативен анализ, който се основава на недопустими предположения. Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК е закрепено положението, че подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, както и че не може да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Поради изложеното ВКС приема, че Окръжният съд е отхвърлил значителна част от обясненията на подсъдимия, без те да бъдат отнесени детайлно към всеки установяващ или отхвърлящ ги факт, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на подсъдимия на защита – Р. № 215/7.11.2016 г. по н.д. № 776/2016 г., ІІ н.о.

6. При касационната проверка ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите.

Касационната инстанция следи дали са спазени процесуалните изисквания и правилата на формалната логика при осъществения анализ и оценка на доказателствата, които са гаранция за правилността на формиране на суверенната воля на въззивния съд като втори и последен съд по фактите.

Действително неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, както ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случая въззивният съд е следвало да обсъди показанията на свидетелките Т. и К. според действителното им съдържание, съответно да ги съпостави с обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелката Ю. Б.. Процесуално недопустимо е процесът по проверка и оценка на доказателствените материали да се основава на предположения, формални критерии и превратна интерпретация, вместо на цялостното им, обективно и всестранно изследване.

Констатираните по-горе съществени процесуални нарушения при формирани на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението правят ненужно ВКС да обсъжда довода за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, свеждащо се до произнасяне по непредявено на подсъдимия обвинение – за помагачество по чл. 20, ал. 4 НК, вместо за извършителство по чл. 20, ал. 2 НК. Коментирането на това възражение изисква яснота по фактите, изведени въз основа на законосъобразна и процесуално издържана дейност на Окръжния съд, каквато в случая не е налице.

С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава на ОС – Пазарджик при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 2 , вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК , релевираните с касационната жалба претенции за неправилно осъждане на подсъдимия, се явяват основателни. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина.

В частта на касационната жалба, в която се развиват доводи за нарушения на материалния закон, ВКС приема, че отношение не следва да се взима в това производство предвид изводите по-горе за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Искането на защитника за оправдаване на подсъдимия от ВКС след отмяна на осъдителната присъда на ОС – Пазарджик, е процесуално невъзможно, тъй като касационната инстанция разполага с такива правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК само при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а настоящият случай не попада в тази хипотеза на процесуалния закон.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 29 от 14.10.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 531/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.