Практика · Върховен касационен съд · 08 Февруари 2021
Намаляване на наказание за причинена смърт при пътно произшествие
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Неправоспособен водач блъска и убива пешеходец на тротоар, след което бяга от мястото. Апелативният съд увеличава наказанието му на шест години затвор след редукция заради съкратено съдебно следствие. Върховният касационен съд намалява присъдата на четири години лишаване от свобода, тъй като въззивната инстанция неоснователно е надценила отегчаващите вината обстоятелства.
Какво приема съдът
При определяне на наказанието за причинена смърт по непредпазливост при катастрофа настъпилият вредоносен резултат не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство, а незначителните пътни нарушения без причинна връзка със смъртта не следва да се надценяват.
Приложени разпоредби
- чл. 36 НК
- чл. 54 НК
- чл. 56 НК
- чл. 58а, ал. 1 НК
- чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК
- чл. 20, ал. 1 ЗДП
- чл. 21, ал. 1 ЗДП
- чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
пътнотранспортно произшествиепричиняване на смъртбягство от местопроизшествиенеправоспособен водачнамаляване на наказаниеиндивидуализация на наказанието
Текстът на акта
Ключови фрази Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * намаляване на наказание Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 08.02.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Г. Иванова ……………………………………….. в присъствието на прокурора …...Гебов …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 863 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. М., чрез защитника, против решение № 67 от 15.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 73/2020 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подкрепя се със съображенията, че въпреки направения извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, основан на семейната му и трудова ангажираност, както и отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, добри характеристични данни, изказано съжаление), въззивният съд неправилно приел, че целите по чл. 36 НК ще бъдат изпълнени с увеличеното по размер наказание; при определяне на наказанието съдът е пропуснал да обсъди безупречното процесуално поведение на подсъдимия, пълното му съдействие за разкриване на обективната истина, както и тежката степен на алкохолно опиване на пострадалия, която според експертите допълнително е довела до потискане на дишането и има значение за настъпването на смъртта му; че по нисък размер на наказанието лишаване от свобода и отлагане на неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК би постигнало целите по чл. 36 НК. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на решението, като се намали наказанието и се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание повереникът (адв. Найденов) на частните обвинители намира жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд – в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 27.01.2020 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1333/2019 г. подсъдимият М. А. М. е признат за виновен в това, на 2.10.2018 г. в с. Детелина, Варненска област, при управление на моторно превозно средство – л. а. „Форд Фиеста” с рег. № ******* , да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Н. И., като е избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от три години и два месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. С решение № 67 от 15.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 73/2020 г. присъдата е изменена, като определеното наказание по чл. 54 НК е увеличено на девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалено на шест години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. Подсъдимият е оправдан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В останалата част присъдата на Варненския окръжен съд е потвърдена. Касационната жалба е основателна. В инициираното въззивно производство Варненският апелативен съд е уважил жалбата на частните обвинители за увеличаване на наказанието, което при условията на чл. 54 НК е определил в размер на девет години лишаване от свобода. Така определеното наказание е намалил, съблюдавайки изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК с оглед протеклата процедура пред първоинстанционния съд по гл. 27 НПК (в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК). След собствена преценка се е съгласил с преобладаващата част от смекчаващите отговорността обстоятелства, които били посочени от първоинстанционния съд, изключвайки от тях възрастта на подсъдимия към момента на деянието (33-годишен), която действително сама по себе си не разкрива особени характеристики на личността. Въззивният съд е приел, че останалите обстоятелства - чисто съдебно минало, положителни сведения за подсъдимия, предоставени от кмета на селото; данните за семейното му положение, обуславящи ангажираност с отглеждането на три деца, едно от които в невръстна възраст; осъществяваната трудова дейност; ясно изразеното съжаление, представляващо и обективен показател за преоценката му на извършеното, обуславят извод за невисока степен на личната обществена опасност на дееца. Въззивният съд не е констатирал с процесуалното си поведение подсъдимият М. обективно да е спомогнал съществено в хода на досъдебното производство за разкриване на престъпното деяние и установяване на извършителя. При това положение и в съответствие с разясненията по т. 7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, оплакването в този аспект е неоснователно. Неприемлива е и тезата, развита от жалбоподателя, която по същността си е насочена да обоснове съпричиняване от страна на пострадалия. Съобразно установените по делото фактически положения пострадалият Иванов по никакъв начин не е допринесъл с поведението си за настъпване на пътнотранспортното произшествие (съставомерните последици). Затова тежката степен на алкохолното му опиване докато спял, разположен на тротоара на улицата, където подсъдимият неправомерно навлязъл при управление на моторното превозно средство, не е от естество да окаже влияние в посока смекчаване на наказанието. Варненският апелативен съд правилно е взел предвид както броя на квалифициращите признаци, така и спецификата при виновно допуснатото нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДП, които завишават степента на обществена опасност на деянието и внасят негативни детайли в характеристиката на подсъдимия (неосъществяван непрекъснат контрол от водача върху автомобила при движение, изразило се на т.нар. „дрифтове”, с което застрашил и други лица, присъстващи по това време в района на местопроизшествието – центъра на селото). Съдът е определил като отегчаващо отговорността и допуснатото друго нарушение – по чл. 21, ал. 1 ЗДП, което не се намирало в причинна връзка със съставомерните последици. Съдът обаче е пропуснал да съобрази индивидуалното му проявление с оглед незначителното превишаване на установената скорост от 53,6 км/ч в сравнение с разрешената от 50 км/ч за движение в рамките на населеното място (л. 3 от мотивите). Отказал е да отчете вида непредпазливост при определяне на наказанието (в каквато връзка ВКС е дал разяснения в т. 5 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК) с абсолютно недопустимия аргумент, че действията на подсъдимия „клоняли” към самонадеяност. При преценката си е отчитал тежестта на престъплението с оглед настъпилия резултат – смъртта на пострадалия И., който не може да бъде взет предвид и при определяне на наказанието (чл. 56 НК). Ето защо Върховният касационен съд намира, че при индивидуализация на наказанието въззивният съд решително е надценил относителната тежест на установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, а на други е придал това качество, каквото те обективно не са притежавали. Целият комплекс от обстоятелства, релевантни по въпроса за наказанието позволява да се приеме, че индивидуализирано при условията на чл. 54 НК в размер на шест години лишаване от свобода то напълно отговаря на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия и се явява достатъчно да обезпечи целите по чл. 36 НК. Според изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК този размер подлежи на намаляване на четири години лишаване от свобода. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 67 от 15.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 73/2020 г. , като намалява наказанието на подсъдимия, определено по чл. 58а, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.