Поправка на фактическа грешка и отлагане на наказание за данъчно престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * данъчно задължение * продължавано престъпление

към Решение № 83 от 20.02.2025 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

Гр. София, 14 април 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП СИЙКА МИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 569/24 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по чл.414, ал.1 от НПК.

Образувано е по предложение на прокурор И. Симов от отдел „Съдебен“ на ВКП за тълкуване на решение № 83/20.02.2025 г., постановено по н.д. № 569/2024 г., по описа на ВКС, 3-то НО относно допусната грешка при изписване на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 416/2018 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград .

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа предложението за тълкуване, като моли ВКС да се произнесе по съществуващите затруднения, свързани с решение № 83/20.02.2025 г., постановено по н.д. № 569/2024 г. по описа на ВКС, 3-то НО, с което е изменена въззивна присъда № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. на Апелативен съд- София, поради допусната техническа грешка в мотивите и диспозитива на решението при изписването на присъдата и делото на въззивния съд.

Пред ВКС осъденият А. М. се представлява от служебния защитник адв. Ш., която заявява, че не възразява срещу искането за тълкуване по съображенията, изложени в същото.

Осъденият М. в последната си дума пред ВКС заявява, че е съгласен да бъде извършено тълкуване на решението.

Пред ВКС оправданият С. В., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. С., който заявява, че се солидаризира със становището на адвокат Ш. и това на прокурора от ВКП и моли за произнасяне в този смисъл.

Оправданата Р. Ц., редовно уведомена не се явява пред ВКС и не се представлява.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от искането на прокурора от ВКП за тълкуване на решението на ВКС, в рамките на законовите си правомощия по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, намира за установено следното:

С решение № 83/20.02.2025 г., постановено по н.д. № 569/2024 г., по описа на ВКС, 3-то НО е изменена въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София , № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. в частта относно наказанието на подсъдимия А. Б. М. като е намалено наложеното му наказание за извършеното от него прeстъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК от четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието от три години лишаване от свобода на подсъдимия М. с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част въззивната присъда е оставена в сила. В решението на ВКС вззивната присъда на апелативния съд е описана е неправилно, като посочените номер и дата на присъдата и номер на въззивното дело не съответстват на действителната номерация.

ВКС намира, че искането за тълкуване следва да се допусне с оглед преодоляване на затрудненията относно съдържането на решението на ВКС и с цел избягване всякакви съмнения относно волята на касационния състав при постановяването му.

В решението на ВКС /в мотивите на стр.1 и в диспозитива на стр.20/ неправилно е посочено, съответно на стр.1 - че предмет на касационно обжалване е въззивна присъда на АС – София № 64/21.04.2020 г. постановена по в.н.о.х.д. № 650/2019 г.; респективно в диспозитива на решението - че с решението на ВКС е изменена въззивна присъда на АС – София № 64/21.04.2020 г. постановена по в.н.о.х.д. № 650/2019 г .

Видно от материалите по делото, предмет на касационното производство по н.д. № 569/24 г. по описа на ВКС, 3-то НО е проверка на въззивна присъда № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд и с решението на касационната инстанция е изменена същата въззивна присъда, която е била протестирана и обжалвана пред ВКС, като посочената в решението на ВКС въззивна присъда като номер и дата, както и номера на въззивното дело, по което е постановена са изписани неправилно в резултат на допусната техническа грешка.

Волята на касационния състав е била да се измени въззивна присъда № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. на АС - София, която е била обжалвана от подсъдимия М. и протестирана от прокурора при САП, поради което решението следва да се тълкува в смисъл, че волята на ВКС е била с решението по делото да се измени въззивна присъда № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С оглед изложените съображения и на осн. чл.414, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ДОПУСКА тълкуване на решение № 83/20.02.2025 г. по н.д. № 569/2024 г., по описа на ВКС, 3-то НО в частта относно номера и датата на изменената въззивна присъда и номера на въззивното дело, по което е постановена.

С тълкуването следва да се счита, че с решение № 83/20.02.2025 г., постановено по н.д. № 569/2024 г., по описа на ВКС, 3-то НО е изменена въззивна присъда № 30/19.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 299/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

Гр. София, 20 февруари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ,

като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 569/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба от подсъдимия М. чрез служебния му зашитник адв. Ш. срещу нова въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София , № 64/21.04.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 650/2019 г. по описа на същия съд.

В касационния протест се навеждат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК и се обжалва въззивната присъда в оправдателната й част за подсъдимите В. и Ц. и относно оправдаването за съучастието с тях за подсъдимия М., както и в гражданско-отхвърлителната част на присъдата за първите двама подсъдими. В протеста на прокурора се прави искане за нейната отмяна в протестираната част и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В писмено допълнение към касационния протест на прокурора, депозирано на осн. чл. 351, ал.4 от НПК касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се мотивира с липса на доказателствен анализ на кредитираните доказателства и доказателствени средства и съображенията за това, което се приравнява на липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви по въпросите за недействителността на сделките, предмет на инкриминираните данъчни фактури, за авторството на подсъдимите по съставянето на данъчните документи, както и по въпроса за субективната страна на деянието за всеки един от тях, за да се проследи и установи волята му по отношение на въпроса за тяхната вина.

Отделно се твърди, че въззивният съд е допуснал неправилна интерпретация на доказателствените източници и е неглижирал наличието на съществен обем от обвинителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза спрямо оправданите подсъдими и тяхното съучастие с подсъдимия М.. Според прокурора въззивният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото за изпращане от страна на подсъдимия В. до подсъдимия М. на истински счетоводни документи, както и безмотивно е приел, че липсват доказателства вторият подсъдим да е изпращал на В. инкриминираните вторични счетоводни документи за одобрение, поради липсата му на счетоводна компетентност /което е довело до ангажиране на М. и свидетелката Ц., които да обслужват счетоводството на собственото му дружество/. Последният извод, според прокурора е в разрез с наличната доказателствена съвкупност и почива на превратният й анализ, с което е допуснато нарушение по чл. 14, ал.1 от НПК. Сочи се, че възприетите от първоинстанционният съд факти са били основани на вярна интерпретация на цялостната доказателствена съвкупност, при отчитане показанията на свидетелите И. и Т. и кореспондиращите им писмени доказателства, които сочат на задружна престъпна дейност на подсъдимите В. и М., които били близки приятели и това е позволявало постигането между тях на договорки за водене на невярното счетоводство на дружеството /фирма/ за инкриминирания период. В същата насока се оценява и обстоятелството, че тези отношения са продължили и след установяване на невярното деклариране, което се цени в полза на субективната страна на деянието за подсъдимия В. и за постигната предварителна договорка между тях за да осъществят инкриминираното невярно деклариране на задълженията на дружеството, което е базирано на неистински документи.

В подкрепа на тази теза се посочва водената електронна и по телефона кореспонденция между двамата подсъдими по повод счетоводното обслужване на процесното дружество /фирма/ ; обстоятелството, че подсъдимият В. е бил информиран за насрещните данъчни проверки на дружествата, вписани като съконтрахенти по данъчните фактури, предмет на обвинението, както и за подаването на данъчните декларации и свързаните с тях данъчни документи от името на представляваното от него дружество, последното от които се установява от показанията на свидетелката М..В същата посока се оценяват и доказателствата по делото за последващо прехвърляне на дружествените дялове на/фирма/ от подсъдимия В. на подсъдимия М. след инкриминирания период, като прокурорът счита, че липсата на достатъчно счетоводни познания у В. не го оневинява за невярното деклариране и воденото невярно счетоводство, тъй като за информираността му относно същите, по делото са налице достатъчен обем доказателства, на базата на които да се ангажира наказателната му отговорност.

В касационният протест се правят аналогични доводи за неправилна оценка на доказателствената съвкупност и по отношение виновността на подсъдимата Ц., за която се сочи, че са налице достатъчен обем доказателства за ангажираността й със счетоводното обслужване на дружеството през целия инкриминиран период /в противовес на приетото от съда, базирано на изолираните обяснения на подсъдимия М./. Отделно се сочат доказателствата за упражняваната от нея дейност по счетоводното обслужване на дружеството съвместно с подсъдимия М., което изключва възможността отношенията между тях да са били влошени, както и тези за заплащането от В. на същата подсъдима за целия период на обвинението, което свидетелства за извършвана от нея счетоводна дейност без прекъсване за периода на отпуска й по майчинство.

На базата на описаната незаконосъобразна доказателствена дейност на въззивната инстанция се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

Нарушението на мартериалния закон, според прокурора се изразява в неправилно оправдаване на подсъдимите В. и Ц. при наличието на достатъчен обем доказателства за осъществяването на престъплението съвместно с подсъдимия М., което на самостоятелно основание налага отмяна на въззивната присъда.

По отношение на гражданско отхвърлителната част на въззивната присъда в протеста се твърди нейната неправилност, поради основания за солидарно уважаване на предявения граждански иск и срещу подсъдимите В. и Ц., които са осъществили граждански деликт и следва да бъдат осъдени да възстановят причинените вреди, което налага цялостна отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Срещу касационния протест на прокурора е постъпил отговор от упълномощения защитник на подсъдимия В., адв. Ч., в който се съдържат доводи за неговата неоснователност и се застъпва становище за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразно постановена. В писмения отговор на защитата се акцентира върху заключението на компютърно-техническата експертиза, която подкрепя обясненията на подзащитния й за липса на съгласуваност между него и подсъдимия М. по повод невярното деклариране, предмет на обвинението. В същата насока са оценени и прехвърлянето на дружеството от В. на М. и установето от САС, че дружеството е било използвано в схема за източване на ДДС, в която подсъдимият не е участвал и не имал информация за това. В отговора се сочи и липсата на доказателства по делото за постигната предварителна договорка между тримата подсъдими за невярно деклариране на задълженията на дружеството по ЗДДС, което по отношение на подзащитния й се верифицира от заключението на графическата експертиза, което изцяло кореспондира с това на компютърно-техническата експертиза. В гражданската част на присъдата протеста също се намира за неоснователен, тъй като подзащитният й не е осъществил граждански деликт, за който да носи гражданска отговорност.

Срещу новата присъда на апелативния съд е депозирана и касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия М., адв. Ш., в която се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 -3 от НПК и се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия; за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в наказателната и гражданска част или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на защитата се посочва, че от доказателствата по делото се установява, че подзащитният й е бил само посредник и преносител на документи между другите двама подсъдими по повод счетоводното обслужване на /фирма/ , като отговорност за невярното деклариране на дейността му носят неговият управител и подсъдимата Ц. като управител на счетоводната къща, която е водела счетоводството на същото дружество.

В съдебно заседание пред ВКС, гражданският ищец Министърът на финансите като представляващ Държавата, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него подробни съображения и с направеното искане за отмяна на въззивната присъда в оправдателната й част и за връщане на делото за ново разглеждане.

Акцентира върху липсата на мотиви към въззивната присъда, поради неизлагане на анализ на доказателствата, на които са основани изводите на въззивния съд по фактите и липсата на отговор по съществени за обвинението въпроси относно действителността на инкриминираните сделки, предмет на издадените фактури и авторството на посъдимите по съставянето на счетоводните документи, в които са закрепени.

Пред касационната инстанция, подсъдимият М. се представлява от служебния защитник адв. Ш., която поддържа касационната жалба с наведените основания и подкрепящи ги съображения, включително и по отношение на направените алтернативни искания за отмяна или изменение на новата присъда в наказателната и гражданска част.

Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Подсъдимият В. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв.С., който моли да се отхвърли касационния протест на прокурора като неоснователен и да се остави в сила въззивната присъда на САС. Обобщено посочва, че подзащитният му се е занимавал за инкриминирания период със законосъобразна търговска дейност и поради липсата на счетоводни знания и умения е ангажирал за счетоводното обслужване на дружеството специализирани счетоводни услуги, осъществявани от дружество, което да подава от негово име справки-декларации по ЗДДС. Отделно сочи, че дружеството на подсъдимия не е било облагодетелствано от процесното невярно деклариране като подзащитният му е изпращал всички счетоводни документи, необходими за воденето на счетоводството по куриер и по делото не са налице доказателства да е подписвал лично подаваните данъчни декларации, предмет на обвинението, поради което правилно е оправдан по същото и съдът е отхвърлил предявения срещу него граждански иск.

Подсъдимият В. в последната си дума пред ВКС заявява, че не е извършил престъплението, за което е обвинен и моли да се остави в сила въззивната присъда.

Упълномощеният защитник на подсъдимата Ц. адв. В. пред касационната инстанция моли да се остави в сила въззивната присъда като се отхвърли като неоснователен касационния протест на прокурора от апелативна прокуратура, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения по оценката на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Сочи, че в протеста не са посочени доказателствата, които въззивният съд е интерпретирал превратно и е оценил неправилно, за да формира изводите си по фактите за невиновното поведение на подзащитната му, като намира, че доказателствената съвкупност по делото е изследвана законосъобразно и това е довело до правилно възприета фактическа обстановка и последващо оправдаване на подсъдимата.

Подсъдимата Ц. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди въззивната присъда относно цялостното й оправдаване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените съображения в касационния протест и жалбата на подсъдимия М., отговора на адв. Ч. срещу протеста и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 901342/05.01.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 416/2018 г. по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград, Наказателно отделение, 4-ти състав подсъдимите С. И. В. и А. Б. М. са признати за виновни в това, че през периода от 14.12.2011 г. до 14.09.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, първият като собственик и управител на /фирма/ , [населено място], а вторият – като консултант – счетоводител във фирма /фирма/ , [населено място] в съучастие като съизвършители са избегнали установяване и плащане на данъчни задължения за /фирма/ като неправомерно приспаднали неследващ се данъчен кредит в особено големи размери – данък добавена стойност /ДДС/ общо в размер на 92 441, 53 лв., като потвърдили неистина в седем броя справки-декларации по ЗДДС, подадени пред орган на власт – ТДД на НАП– [населено място] като са използвали документи с невярно съдржание, дневници за покупки, в които са отразили данъчни фактури по несъществуващи сделки и такива със завишени стойности в сравнение с действителните,/подробно описани в присъдата/ поради което и на осн. чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са осъдени, съответно подсъдимият В. при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на осн.чл. 66, ал.1 от НК с три-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила и подсъдимият М. по чл. 54 от НК на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и конфискация на Ѕ идеална част от недвижим имот негова собственост, апартамент 11 с прилежащите му помещения, находящ се в [населено място], подробно индивидуализиран в присъдата, като са оправдани по обвинението да са извършили престъплението в съучастие като съизвършители с подсъдимата Р. А. Ц..

Със същата присъда подсъдимата Р. А. Ц. е призната за невиновна по обвинението за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите В. и М. като съизвършители и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по същото.

С присъдата на окръжния съд подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на гражданския ищец, Министърът на финансите като представляващ Държавата сумата от 91 441, 53 лв. като обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2012 г. година до окончателното й изплащане.

С нова въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София, № 64/21.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 650/2019 г., по описа на същия съд присъдата на окръжния съд е отменена в частта, с която подсъдимият В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255 от НК и му е наложено съответно наказание, както и в частта, с която е уважен предявеният граждански иск срещу подсъдимите В. и Ц. и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимият В. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден съд и оправдан по предявеното му обвинение, както и са отхвърлени предявените срещу подсъдимите В. и Ц. граждански искове изцяло.

В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест на прокурора и жалбата на подсъдимия М. са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни.

По протеста на прокурора:

На първо място следва да бъде даден отговор за основателността на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на въззивната присъда. Това е така, тъй като при наличие на това касационно основание е недопустимо да се проверява оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което е в пряка връзка с процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвинението факти и неговата правилност, която е предпоставка за проверката по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

В касационният протест се твърди липса на мотиви към въззивната присъда /непълнотата на мотивите към новата присъда на САС прокурорът приравнява на фактическа липса на мотиви/ по съображения за липса на извършен надлежен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност по делото, респективно неизлагане на съображения кои от доказателствените материали се кредитират и на кои не се дава кредит на доверие и по какви съображения, при положение, че съдът е отчел наличието на съществени противоречия между тях и в частност между събраните гласни доказателствени средства. Отделно се сочи, че съдът не е изложил съображения по съществени за обвинението обстоятелства относно паричните потоци, осчетоводявани с инкриминираните фактури, по въпроса за действителността на сделките, предмет на последните, както и за авторството на подсъдимите при тяхното съставяне, което е определящо за субективната страна на деянието, за която се спори по делото. По този начин се твърди, че се препятства възможността на страните по делото да установят действителната воля на съда и да проследят начина на формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, което по естеството си представлява процесуално нарушение със съществен характер и има за последица отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Прочитът на мотивите към въззивната присъда сочи на неоснователност на касационния протест в тази му част. Въззивният съд е мотивирал надлежно постановения от него съдебен акт при стриктно спазване на законовите изисквания на разпоредбата на чл. 339, ал.3 от НПК за съдържанието на новата присъда, която въззивната инстанция постановява при отмяна на първоинстанционния съдебен акт на това основание.

САС е подложил на детайлна проверка изводите на първия съд по фактите, включително и след провеждане на въззивно съдебно следствие със събиране на нови доказателства и чрез използване на специални знания в областта на счетоводството и електронните съобщения за установяване на действителността и/или стойността на сделките, които са отразени в инкриминираните фактури и оттам за съответствието на размера на установения по същите фактури ДДС с реално дължимия данък добавена стойност от дружеството на подсъдимия В.; както и за кореспонденцията между подсъдимите М. и В. по повод невярното деклариране на дейността на процесното дружество, предмет на обвинението.

Въззивният и първоинстанционният съд са изследвали подробно и в пълнота обстоятелствата реални ли са били сделките и/или посочените цени на доставките, които дружеството, управлявано от подсъдимия е осчетоводило чрез инкриминираните счетоводни документи, фактури и дневници за покупки с цел установяване съществувало ли е за същото дружество законово основание за възстановяване на дължим данък добавена стойност и реалният му размер.

Въззивният съд е подложил на комплексен анализ и проверка цялостната доказателствена съвкупност, в това число и доказателствата събрани при проведеното въззивно съдебно следствие, на базата на който анализ е приел нови фактически положения за поведението на подсъдимия В., което е било предмет на обвинението, като изводите му по фактите са надлежно и законосъобразно аргументирани в мотивите към постановения съдебен акт.

По въпроса за вида и характера на невярно съставените инкриминирани първични счетоводни документи САС се е позовал на писмените доказателствени средства, ревизионен акт и ревизионни доклади за процесния период за резултатите от извършените насрещни данъчни проверки на дружествата, посочени като съконтрахенти на подсъдимия В. по осчетоводените доставки, както и на показанията на техните собственици и управители за реално договорените и реализирани съвместни доставки; на депозираните показания от данъчните служители от НАП, участвали при извършването на тези проверки, както и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които са изследвали счетоводната дейност на процесното дружество за периода на обвинението. В мотивите на съда е посочено, че възприема фактическите изводи на първата инстанция и анализът на доказателствата в тази им част без корекции, което не е налагало по-детайлна аргументация на изводите му фактите в тази им част, които съвпадат напълно с поддържаните от обвинението и залегнали в присъдата на окръжния съд, респективно в хода на съдебното производство не са били оспорени и от страните по делото.

В частта относно размера на действителната стойност на дължимия ДДС от дружеството /фирма/ за процесния период САС е възприел фактически изводи, които подробно и в детайли е мотивирал със заключението на основната счетоводна експертиза, /допълнено със заключението на тройната счетоводна експертиза в частта относно записите от дневниците за продажбите на /фирма/ / съпоставено с първичните счетоводни документи и съставените на тяхна база дневници за покупки и продажби. Изводите на апелативния съд са основани и на заключението на тройната счетоводна експертиза в частта относно анализа на дневниците за продажбите, с който анализ първият съд не е разполагал при формирането на собствените му фактически изводи.

В мотивите към въззивната присъда се съдържа подробен запис на съдържанието на всички първични счетоводни документи, които са били обект на невярно деклариране и са включени в инкриминираните дневници за покупки и справките декларации по ЗДДС за процесния период, размерът на невярно отразената стойност по отделните фактури, както и в какво се състои недействителният запис на осчетоводената доставка. Направено е разграничението, че в една част от случаите се касае за осчетоводяване на недействителни сделки, а в останалата част - за реални сделки, договорени между дружеството на подсъдимия и неговите съконтрагенти, доставките по които са били реализирани и по тях е извършено плащане, но в издадените фактури невярно е отразена стойността на цената на доставката, чрез завишаване на вписаната стойност в сравнение с тази на извършеното действително плащане, което впоследствие е довело до неправилно изчислен ДДС, който дружеството дължи за процесния период, в резултат на цитираното невярно деклариране.

В мотивите към присъдата на САС са формирани еднозначни фактически изводи по въпроса за авторството на счетоводните документи, предмет на обвинението, за което е установено, че не принадлежи на подсъдимия В., основани на заключението на графическата експертиза по делото, съгласно която положените подписи върху инкриминираните фактури, приемо-предавателни протоколи по осчетоводените с тях сделки и кореспонденцията между страните по повод сключването на недействителните сделки от името на дружеството /фирма/ не са на подсъдимия В./подсъдимата Ц. няма обвинение за съставяне на неверни първични счетоводни документи/. Отделно е изяснено от фактическа страна, че положените подписи за „вярно с оригинала“ върху представените по насрещните данъчни проверки копия от документи са положени от подсъдимия М., който лично ги е представил на данъчните органи.

При тези данни отправеният към въззивният съд упрек в касационния протест, че в присъдата не са формирани изводи по фактите за авторството на инкриминираните счетоводни документи и по въпроса за действителността на осчетоводените с тях сделки, както и за движението на паричните потоци, предмет на невярното деклариране, не почива на обективна основа и е неоснователен.

Предвид описаното съдържание на въззивните мотиви, които са подробни, ясни и надлежно аргументирани както от фактическа, така и от правна страна /анализът на правната част на мотивите ще се обсъди при отговора на касационния довод по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК/, не се констатира основателност на оплакването за липса на мотиви, поради което искането за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на това основание не може да бъде удовлетворено.

В протеста на прокурора касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано и с доводи за неправилна интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелките И. и Т., както и частично на обясненията на подсъдимите, които са свързани с тях по въпроса за участието на подсъдимите В. и Ц. в невярното осчетоводяване, предмет на инкриминираните справки декларации за дружеството /фирма/ .

Доводът не кореспондира със съдържанието на мотивите към присъдата на въззивния съд, в които се съдържа детайлна аргументация на изводите на съда по спорния въпрос за това имат ли принос и тримата подсъдими в дейността по невярното деклариране и постигната ли е била между тях уговорка за създаване на инкриминираните вторични счетоводни документи /дневници за покупки и справки – декларации по ЗДДС/ на базата на съставени неистински и с невярно съдържание фактури, предмет на предявеното спрямо тях обвинение. Съдът е мотивирал обстойно становището си за доказателствената необезпеченост на обвинителната теза в частта относно подсъдимите В. и Ц., като правилно е посочил, че същата не се основава на преки доказателствени факти и от анализа на цялостната доказателствена съвкупност не може да бъде направен еднозначен косвен извод в нейна подкрепа, като се изключат всички други възможни хипотези.

Неоснователно е възражението от протеста за неправилна интерпретация на показанията на свидетелките Т. и И.. В протеста не е конкретизиран свидетелят, чиито показания се имат предвид; по делото има повече от една свидетелка с това име, но доколкото се препраща към мотивите на първоинстанционната присъда може да се приеме, че се касае за свидетелката К. И., майка на свидетелката Т., тъй като последната е била ангажирана със счетоводството на /фирма/ за част от периода на обвинението.

От съдържанието на депозираните от цитираните свидетелки гласни доказателствени средства не може да се направи извод за неправилната им интерпретация или превратно тълкуване от САС, което да е обективирано в мотивите към въззивната присъда.

Съгласно показанията на свидетелката К. И. същата е работила в офис в [населено място] за периода 2012 г., където се е помещавало дружеството /фирма/ , който й е бил предоставен за ползване от подсъдимите М. и Ц. във връзка с извършвана от нея дейност /в това число и счетоводна/ на собственото й дружество с предмет отпускане на помощни средства. Свидетелката не е била назначавана като служител в /фирма/ и не е извършвала счетоводно обслужване на дружеството на подсъдимия В., /фирма/ , като се е запознала с този подсъдим чрез подсъдимия М. при служебно пътуване до [населено място], без това да е било във връзка с дейността на В.. Съгласно депозираните от тази свидетелка показания тя не е била ангажирана с дейността на дружеството /фирма/ в какъвто и да било аспект, включително не е извършвала и счетоводна дейност от името на /фирма/ , като се е занимавала само с управляваното от нея дружество. Впечатленията й от работата на подсъдимите Ц. и М. за извършваната от тях дейност са формални от наблюдения за организацията на работата им, тъй като тримата са работели в едно помещение. В показанията й не се съдържат доказателствени факти за начина на водене на счетоводството на процесното дружество и за конкретния принос на подсъдимите в съставянето на неверните фактури, предвид липсата й на ангажираност с предмета му на дейност и счетоводното му обслужване. И. не е била ангажирана с получаване на пратки от /фирма/ чрез куриер, не е имала задължения да получава или предава кореспонденция, в това число и електронна по електронната поща на /фирма/ предназначена за подсъдимите Ц. и М. от една страна и В. като управител на /фирма/ от друга, поради което показанията й са правилно оценени от въззивния съд в съдържателен план и на тяхна база основателно не са формирани фактически изводи за участието на подсъдимите в инкриминираната престъпна дейност, тъй като не съдържат доказателства в тази посока.

В показанията на свидетелката Т. / л.697 от н.о.х.д. 416/18 г. на ОС – Благоевград/ аналогично на тези на И. не се съдържат факти и обстоятелства в подкрепа на предявеното спрямо подсъдимите обвинение за невярно счетоводно документиране на дейността на /фирма/ . Съгласно изходящите от Т. гласни доказателствени средства тази свидетелка е работела като счетоводител в /фирма/ за периода от 2010 – 2011 г., но в дейността й не се е включвало водене на счетоводството на /фирма/ или кореспонденция със същото дружество; тя не е разполагала с електронен подпис и не е получавала електронна кореспонденция от името на счетоводната къща, както и не й е било известно кой от другите двама подсъдими се занимава със счетоводството на /фирма/ . Единствените обстоятелства, които се съдържат в показанията й, свързани с предмета на делото са, че подсъдимият М. е получавал по куриер документи на последното дружество, които е носил в офиса за обработка, в която Т. не е участвала. Показанията на свидетелката Т. са оценени в кореспонденция с обясненията на подсъдимите и писмените доказателства за изпращането на счетоводни документи за дейността на на /фирма/ до подсъдимия М. чрез куриерска фирма /фирма/ на личния му адрес, които подсъдимият е носил в офиса на фирмата с цел счетоводната им обработка, като съдът ги е кредитирал изцяло, поради което не се констатира неправилна оценка на заявеното от същата свидетелка в мотивите към въззивната присъда на САС.

Въззивният съд аргументирано е защитил изводите си по фактите за това, че подсъдимият В. не е бил ангажиран със счетоводството на процесното дружество и че за тази цел, включително и за декларирането на дейността му пред данъчната администрация е използвал специализирани счетоводни услуги за инкриминирания период чрез сключване на устен договор със счетоводната къща на подсъдимата Ц., в която работел и подсъдимият М.. По делото е изяснено безспорно, че подсъдимият последователно е използвал външни лица за счетоводното обслужване на дружеството /фирма/ , първоначално свидетелката Б., която е работела като счетоводител, след това и на двамата подсъдими и не се е ангажирал лично с обработката на счетоводни документи и с изготвянето и подаването на справките-декларации по ЗДДС до органите на приходната администрация, които за процесния период ежемесечно се подавали от подсъдимия М. с електронния подпис на дружеството /фирма/ , до който той имал достъп през целия инкриминиран преиод.

В касационният протест се изразява несъгласие и с фактическите изводи на въззивния съд относно липсата на съгласуваност в действията на подсъдимите В. и М. по повод невярното деклариране на дейността на процесното дружество за целите на данъчното облагане по ЗДДС за инкриминирания период и за това, че деянието е извършено еднолично от подсъдимия М. без знанието и участието на останалите двама подсъдими. Основните аргументи, които се съдържат в подкрепа на това възражение се състоят в установените приятелски отношения между подсъдимите В. и М. / преди, по време и след извършване на деянието/ и в обстоятелството, че подсъдимият В. се е занимавал с международна търговска дейност, за която се изисква съответна счетоводна компетентност. За подсъдимата Ц. съображенията, които са изложени се състоят в използване на електронния подпис на дружеството /фирма/ от подсъдимия М. с нейно съгласие, от което се извежда знанието й за невярната счетоводна дейност, предмет на обвинението. Наведеният довод по естеството си представлява оплакване за необоснованост, която както е известно не е предвидена в закона като касационно основание и не се включва в пределите на касионнната проверка, която има за предмет само юридическата правилност на контролираните съдебни актове на решаващите съдилища, без да обхваща проверка на правилността на установените от тях релевантни за обвинението факти.

Независимо от посочената недопустимост на наведеното оплакване да се включи в проверката от ВКС на въззивната присъда, за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд правилно е приел, че от посочените обстоятелства за отношенията между подсъдимите В. и М. не могат да се правят несъмнени фактически изводи за съучастие между тях по извършване на дейността по невярното деклариране на дейността на /фирма/ . В подкрепа на горния извод основателно са отчетени обстоятелствата по ежемесечно изпращане на цялостната счетоводна документация на /фирма/ от подсъдимия В. лично на подсъдимия М., когото първият подсъдим устно е упълномощил /заедно с Ц. като представляваща /фирма/ /да изготвя дневниците за покупки и продажби и да подава справки-декларации от името на дружеството пред НАП; липсата на установено авторство от негова страна на документите с невярно съдържание, на които е основано невярното деклариране, както и липсата на събрани по делото доказателства за това счетоводните документи, които са били подавани с електронния подпис на счетоводната къща преди подаването им до НАП да са били изпращани на подсъдимия В. за съгласуване и одобрение, физически или по електронен път.

Отделно САС се е позовал на неустановената полза, която С. Т. е получила в резултат на невярното осчетоводяване и деклариране, от заключението на счетоводната експертиза в частта за дневниците за продажбите, в които също са били вписани неверни данни, което е довело до начисляване на недължим ДДС за възстановяване на дружествата, вписани по фактурите в много по-голям размер, както и на свързания с това факт, че същите преимуществено са били със седалище в [населено място], където се е намирал М., докато дружествата на В./ по делото е установено, че този подсъдим е притежавал и други търговски дружества/ са били със седалище в [населено място], където е било седалището на процесното дружеството.

За проверка на обвинителната теза спрямо подсъдимия В. въззивният съд е назначил компютърно-техническа експертиза, ведно с изготвено допълнение към нея, след събиране на нови доказателства за електронната кореспонденция на подсъдимия В. от името на /фирма/ , от заключението на която не е установено на електронната поща на подсъдимия В. да са били изпращани за одобрение инкриминираните дневници за покупки и справки декларации, които подсъдимият М. е подавал до НАП, респективно аргументирано е приел за недоказано, че същите са били подавани от М. след одобрение от В..

Изводите по фактите за подсъдимия В. в присъдата на САС са формирани в резултат на законосъобразен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и правилна оценка на събраните доказателства. Становището на въззивния съд за недоказаност на обвинението спрямо този подсъдим е надлежно аргументирано и процесуално издържано при отчитане на всички релевантни доказателства и правилната им интерпретация в това число и за последващото разпореждане на подсъдимия с дружеството С. Т. чрез продажба на дружествените му дялове на подсъдимия М., с което прехвърляне и задълженията, установени с ревизионния акт относно неправилно начислен ДДС по същия са поети от подсъдимия М., което напълно кореспондира с обясненията на двамата подсъдими, че М. следва да понесе последиците от процесното невярно деклариране.

Правилно е посоченото от въззивния съд, че по отношение на залегналата в обвинителния акт фактология относно предварителен сговор между тримата подсъдими за водене на невярно счетоводство на дружеството С. за процесния период е напълно доказателствено необезпечена и по делото не са налице категорични доказателства, които да сочат на подобна уговорка, която да е била постигната преди сключването на договора за счетоводно обслужване от подсъдимия В. със счетоводното дружество на подсъдимата Ц..

Изложените в протеста доводи за близките приятелски отношения между подсъдимите В. и М. през процесния период не могат на самостоятелно основание да послужат за формиране на несъмнен фактически извод в цитираната посока за предварителното им сговаряне преди деянието с конкретна цел за водене на невярно счетоводно обслужване, което да послужи за невярно деклариране с цел получаване на неследващ се данъчен кредит за С. Т.. Запазването на добри отношения между подсъдимите лица след инкриминирания период и прехвърлянето на собствеността на дружеството от В. на М., с които в протеста се аргументира наличието на предварително постигната между тримата подсъдими договорка за извършване на деянието/ което касае предходен времеви период/ са изцяло в сферата на предположенията и нямат необходимата доказателствена тежест за формиране по изискуемия от закона несъмнен начин на фактически изводи за наличие субективна страна на деянието от оправданите подсъдими.

С оглед изложеното по обвинението за подсъдимия В., от въззивната инстанция не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката и проверката на доказателствата, както и не е налице липса на мотиви по същото обвинение, поради което и изложените съображения в касационния протест, относими към този подсъдим не сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

По отношение на въззивната присъда, в частта с която се потвърждава оправдателната присъда на първия съд за подсъдимата Ц., в касационният протест формално се навеждат аналогични доводи за пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението, в резултат от съществени процесуални нарушения при оценката на относимите доказателства. Изложените в негова подкрепа съображения от друга страна се отнасят до оспорване на установените от съдилищата факти, съгласно които подсъдимата не е извършвала счетоводно обслужване на /фирма/ през целия инкриминиран период, като е преустановила съвместната си дейност с подсъдимия М. за същото от лятото на 2011 г. Доводът е за необоснованост на въззивния съдебен акт в тази му част, поради оспорване на установените факти по същество без да се сочат допуснати нарушения в дейността на съдилищата по формиране на оспорените изводи и както се посочи по-горе не е елемент от касационната проверка по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК.

По отношение оценката на доказателствата се твърди неправилен прочит и превратно тълкуване на обясненията на подсъдимия В., че подсъдимата е работила по подготвянето и подаването на справките декларации по ЗДДС до началото на 2013 г., когато е излязла в отпуск по майчинство; на собствените й обяснения, че е работила през цялата 2012 г.; на предоставянето на електронния подпис на /фирма/ на подсъдимия М. за целите на подаване на справките-декларации от името на /фирма/ и извършените от подсъдимия В. плащания в полза на /фирма/ по повод оказани счетоводни услуги за същия период.

Въззивният съд е отговорил на аналогични възражения, депозирани с въззивния протест срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда, като е приел тяхната неоснователност поради липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза за постигната между тримата подсъдими предварителна уговорка за невярно деклариране на задълженията на дружеството по ЗДДС и за попълване на неверни данни в дневниците за покупки на същото дружество. В подкрепа на тази теза съдът се е позовал на доказателствата по делото, че подсъдимият В. е изпращал счетоводната документация на дружеството лично до подсъдимия М. и е контактувал единствено с него след като преустановил заплащането на счетоводните услуги по сметка на дружеството /фирма/ , което кореспондира на обясненията на подсъдимата и тези на М., че през инкриминирания период Ц. е преустановила предоставянето на тези услуги, които първоначално е извършвала в полза на /фирма/ след като е престанала да получава заплащане за тях. За да обоснове неучастието на подсъдимата в обща престъпна дейност с останалите подсъдими, САС се е позовал и на липсата на доказателства за връзка между подсъдимата Ц. и дружествата в полза, на които са записите по недействителните фактури от една страна и от друга на проведените очни ставки между Ц. и М., с които е потвърдено обстоятелството, че подсъдимият М. не е предавал на подсъдимата получените от В. плащанията в полза на /фирма/ за инкриминирания период, а ги е задържал за себе си и лично е извършвал счетоводното обслужване на /фирма/ . В същата посока са отчетени и показанията на свидетелката М., технически сътрудник в /фирма/ , че по повод счетоводното обслужване на дружеството е контактувала само с подсъдимия М. и изобщо не е имала контакт с подсъдимата Ц. от месец май 2012 г., а преди този период е имала с нея само няколко разговора по телефона, като подсъдимият М. е бил лицето, което В. й е представил като счетоводител на /фирма/ и с когото свидетелката е комуникирала основно в тази връзка. Неоснователно е възражението срещу мотивите на съда за неустановената причина, поради която подсъдимата не е водела счетоводното обслужване на /фирма/ за процесния период. Релевантните за обвинението факти се отнасят до изясняване на участието на подсъдимата в невярното деклариране, което според обвинението е сведено до изготвяне на инкриминираните вторични счетоводни документи, дневници за покупки и справки-декларации, на база неверните записи от осчетоводените фактури, което е било умишлено и по договорка с подсъдимите. При установените факти, че подсъдимата не е участвала в тази дейност за доказаността на обвинението е без значение причината за това неучастие, което би било различно ако тя е участвала в дейността по невярното деклариране, което би изисквало да се установят по-широк обем от факти, в това число и за субективната страна на деянието, която в случая е безпредметно да бъде обсъждана, тъй като обективната му страна не е налице.

При тези данни относно доказателствената обезпеченост на изводите на въззивния съд по обвинението за подсъдимата Ц. и формирането им в резултат на законосъобразна доказателствена дейност, не се установи наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на въззивната присъда и в тази й част, и за връщане на делото за ново разглеждане.

По жалбата на подсъдимия М. чрез упълномощения му защитник:

В касационнната жалба на защитата касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се аргументира с доказателствена необезпеченост на изводите на съда по фактите за извършеното от подсъдимия счетоводно обслужване на дружеството /фирма/ за процесния период, в това число и процесното невярно деклариране по ЗДДС, осъществено чрез неистински и с невярно съдържание счетоводни документи, без да се посочват конкретни доказателства, които са били невярно интерпретирани или неправилно оценени като съдържание и смисъл, за да бъдат обсъдени в конкретика. В жалбата се оспорват по същество възприетите от решаващите съдилища еднопосочни факти, че подсъдимият М. еднолично е съставил инкриминираните справки-декларации без участието на подсъдимата Ц., при положение, че тя е била собственик на дружеството /фирма/ , като е използвал електронния подпис на същото дружество, в което не е бил назначен на договор, което представлява оплакване за необоснованост на въззивната присъда и не подлежи на проверка в касационното производство .

Въззивният съд е изложил надлежни аргументи в посока доказателствената обезпеченост на фактическите си изводи за подсъдимия М., които са подкрепени с дължимия доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и вярната им оценка. САС правилно е приел, че по делото са събрани достатъчен обем доказателства в подкрепа на дейността на подсъдимия М. по счетоводното обслужване на /фирма/ , както и за обстоятелството, че е работел в дружеството на подсъдимата Ц. като фактически е водел счетоводството на подсъдимия В. за процесния период – получавал е лично необходимата документация от подсъдимия В. чрез куриерска фирма ежемесечно на домашния си адрес, за което е получавал заплащане от същия подсъдим и е подавал изготвените справки декларации до органите по приходите по повод извършени ревизии и е представял преписи от документи, на които лично е записвал вярно с оригинала и се е подписвал за верността на документа.

Въззивният съд е посочил, че обвинението спрямо М. се установява и посредством доказателствата за свързаността му с една част от дружествата, вписани като съконтрахенти на /фирма/ по инкриминираните фактури с предмет недействителни сделки, които същите осчетоводяват, каквато свързаност не се установява по отношение на останалите двама подсъдими, което правилно е отчетено в насока доказаността на едноличното му извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

С оглед изложеното относно тримата подсъдими по отношение процесното невярно деклариране и в рамките на установените факти за всеки един от тях материалният закон е приложен правилно и за тримата подсъдими, като подсъдимите В. и Ц. са оправдани по обвинението по чл.255, ал.3 от НК, а подсъдимият М. е признат за виновен в извършване на същото престъпление, поради което искането за отмяна на въззивната присъда, поради неправилно приложение на закона не може да бъде удовлетворено.

Оплакването на подсъдимия М. по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се намери за основателно.

Въззивният съд е потвърдил наложеното на подсъдимия М. наказание от четири години лишаване от свобода, което първият съд е определил при условията на чл. 54 от НК, с една година над специалния санкционен минимум, към което е присъединил кумулативно предвиденото наказание конфискация на Ѕ от апартамент, негова собственост, находящ се в [населено място] /подробно описан в присъдата/.

При определянето на съответното наказание за извършеното от подсъдимия М. данъчно престъпление контролираните съдилища са причислили в категорията на отегчаващите обстоятелства осъжданията на дееца, като направената от тях оценка не кореспондира с данните по делото. От приложената справка за съдимост за подсъдимия М. се установява, че към датата на извършване на деянието същият е осъждан на наказание пробация за срок от една година с влязло в сила определение на 1.10.2010 г., което е изтърпяно на 25.10.2011 г. и за което подсъдимият не е бил реабилитиран. По отношение на подсъдимия М. са наложени административни наказания глоба по реда на чл. 78а от НК след като същият е бил освободен от наказателна отговорност за документни престъпления, като глобите по всички производства са платени .

При преценката за отегчаващите обстоятелства възивният съд се е позовал и на влязла в сила на 11.07.2018 г. присъда №37 по н.о.х.д. № 116/2018 г. на ОС – гр. Плевен спрямо подсъдимия М.. Посочената присъда е постановена и влязла в сила в хода на настоящото наказателно производство, поради което не може да породи правни последици в посока утежняване наказателната отговорност на дееца след като не е била в сила към датата на извършване на деянието.Съдилищата неправилно са отчели последната присъда във вреда на дееца, а наложените административни наказания са оценили като предходни осъждания, при положение, че деецът е бил освободен от наказателна отговорност за престъпленията, за които са образувани производствата и следва да се счита неосъждан за тях /ППВС № 7/85 г./.В принципен план е правилна негативната оценка, изведена от вида на документните престъпления, за извършването на които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, разгледани в контекста на предмета на настоящото осъждане, но тежестта на това обстоятелство е значително по-ниска от тази на предходно осъждане с влязла в сила присъда.

Като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт решаващите съдилища правилно са оценили продължителността на наказателното производство, образувано на 13.11.2015 г., което понастоящем е в рамките на десет години и също намалява тежестта на репресията, която следва да бъде понесена от дееца.

В заключение при отчетената неправилна оценка на отегчаващите обстоятелства и тяхната тежест за размера на съответната санкция наложеното наказание на подсъдимия М. се оцени като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което ВКС намери, че въззивната присъда следва да се измени в частта относно наложеното наказание, като размера на основното наказание лишаване от свобода се намали до санкционния минимум от три години лишаване от свобода и изтърпяването му се отложи с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Не са налице процесуални пречки за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и наложеното наказание е в размер на три години лишаване от свобода. ВКС намери, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода, като отчете значителната давност на престъплението и съществения превес на смекчаващите обстоятелства, които не сочат на необходимост от ефективна санкция за постигане целите на наказанието.В частта относно наложеното кумулативно наказание конфискация въззивната присъда е правилна и следва да се остави в сила.

В гражданската част на присъдата не се намериха основания за нейната отмяна или изменение по отношение на тримата подсъдими.

Правилно САС е отменил присъдата на окръжния съд в частта за подсъдимата Ц., като е посочил, че основанието за гражданския иск в наказателния процес е извършеното деяние и при положение, че подсъдимата Ц. , а с постановяването на въззивната оправдателна присъда и подсъдимият В. не са извършили процесното деяние, не може да се ангажира и гражданската им отговорност за настъпилите в резултат от същото деяние вреди. Отговорността за вредите от невярното деклариране чрез уважаване на предявения граждански иск правилно е постановено да се понесе от подсъдимия М., който е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.255, ал.3 от НК, от което са настъпили и имуществените вреди, за които искът е предявен.

Независимо от образуваното изпълнително производство на същото основание и за същия размер на гражданската претенция, поради това, че вземането не е било събрано до приключване на наказателното производство, въззивната присъда, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция в тази й част следва да се остави в сила.

С оглед изложеното, въззивната присъда следва да се измени в частта относно наказанието на подсъдимия М., съобразно изложеното по-горе като наложеното наказание лишаване от свобода се намали в размер на три години и на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му се отложи с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

В останалата част въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София, № 64/21.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 650/2019 г. в частта относно наказанието на подсъдимия А. Б. М. като НАМАЛЯВА наложеното му наказание за извършеното от него прeстъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК от четири години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието от три години лишаване от свобода на подсъдимия М. с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата част.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: