Доказване на пълна трансформация на лично имущество при покупка по време на брак

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 609

София, 21.10., 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2482 /2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от Р. М. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 37 от 12.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 255/2023 г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с което е потвърдено решение № 95 от 10.05.2023г по гр.д. № 197/ 2021г. на Тутраканския районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на нея, че ищецът Т. Д. Б. е изключителен собственик на основание чл. 23 СК поради пълна трансформация на дворно място с площ от 952 кв. м., с идентификатор № *** по КК на [населено място], ведно с построените в имота две сгради: 1.жилищна сграда със застроена площ 121 кв. м., с идентификатор № *** с два обособени самостоятелни обекта: жилище-апартамент, със застроена площ 60 кв. м, с идентификатор № *** и обект за търговска дейност, със застроена площ 30 кв. м, с идентификатор № ***.; 2. полумасивна жилищна сграда в същото дворно място със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор № ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 21, ал.3 и чл. 23 СК и процесуалните правила при анализа на доказателствата. Основният довод е, че е неправилен - необоснован извода на съда, че е оборена законовата презумпция за съвместен принос, защото са дарени лични пари от родителите на ищеца, че не е отчетено, че семейството е разполагало с достатъчно средства за закупуване на дворното място и двете жилищни сгради, а с парите е оперирал съпруга. Счита, че събраните гласни доказателства не доказват дарение в полза на ищеца.

Ответникът по касация Т. Д. Б. оспорва касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се доказва пълна трансформация, необходимо ли е оборване на презумпцията за съвместен принос в този случай. Констатирано е противоречие с Решение № 114 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 1641/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 371/27.04.2010 по гр.д.№ 2840/2008 г. на ВКС, 1 гр.о. и мотивите на ТР № 2/2022г. от 20.01.2025 г. по тълкд.№ 2/2022 г. на ОСГК на ВКС /прието след подаване на касационната жалба/. В последния тълкувателен акт е разяснено, че трансформация на лично имущество в придобиването на вещ или вещно право възмездно по време на брака е самостоятелно предвидено основание, предвидено в закона - чл. 23 СК, наред с основанията, посочените в чл. 22 СК. Съгласно приетото в ТР № 2/2022г. от 20.01.2025 г. по тълкд.№ 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, основание за придобиване на вещ в индивидуална собственост възмездно по време на брака е само придобиването със средства от лично имущество по някой от способите в чл. 22, ал.1 СК. Основанието за изключване от обхвата на съпружеската имуществена общност /СИО/ на вещните права, придобити преди брака или по време на брака по наследство или по дарение, е строго личният характер на придобиването по наследство и при липса на задължение за насрещна престация при дарение. Не се придобива в индивидуална собственост обаче вещ в резултат на трансформация на средствата от вещи за упражняване на професия /чл. 22, ал.2 СК/ или средствата от търговска дейност /чл. 22, ал.3 СК/, защото и в двата случая определящо е предназначението на вещите /за професия, за развитие на търговска дейност/. Законът – чл.22, ал.3 СК определя като лична собственост само средствата за упражняване на търговска дейност от едноличен търговец, а не имуществото, придобито с тях.

Придобитите по време на брака вещи с лично имущество от единия съпруг става негова лична собственост по силата на закона /чл. 23 СК/. За тези вещи не се отнася и не действа презумпцията за съвместен принос. Затова доказването, че определена вещ, макар и придобита по време на брака възмездно, е лична собственост на единия съпруг в резултат на трансформация на лично по чл. 22, ал.1 СК, не е свързано с оборване на презумцията за съвместен принос, предвидена в чл. 21, ал.3 СК. За да докаже, че придобитата по време на брака възмездно вещ е негова лична собственост в резултат на трансформация на лично имущество, съпругът, поддържащ такова твърдение, трябва да докаже произход на средствата, вложени в придобиването - от преди сключване на брака, от имущество, придобито по наследство или от дарение. Отделна хипотеза, различна от трансформацията е придобиване на вещни права възмездно по време на брака от единия съпруг при пълна липса на принос на другия съпруг в хипотезата на успешно проведен иск по чл. 21, ал.4 СК, когато на доказване подлежи изключване на приноса във всичките му форми по чл. 22, ал.2 СК и в пълен обем /например поради излежаване на присъда, проява на зависимости от хазарт или др./ В този случай се оборва презумпцията за съвместен принос. При придобиването на друго имущество със средства от имущество, за което е призната липса на принос по чл. 21, ал.4 СК също е възможна трансформация.

Съгласно правилото на чл.154 ГПК, доказателствената тежест да проведе главно и пълно доказване, че е вложил свое лично имущество по чл.22, ал.1 СК в придобиването на конкретната вещ е за този съпруг, който твърди, че тази вещ е индивидуална собственост, позовавайки се на трансформация. При позоваване на трансформация на лично имущество е ирелевантен и не се изследва приносът на другия съпруг във всичките му форми и обем. Съпругът, който твърди придобиване с лични средства следва да притежава лично и в индивидуална собственост тези средства към момента на придобиване на собствеността върху имота, за който иска да се установи, че е индивидуална негова собственост. /Решение № 299 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2007 г., I г. о./

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 03.09.2005 г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 24.03.2022 г. Имотът, за който е уважен иска и е предмет на касационната жалба, е купен през времетраенето на брака, с н.а. № 198, т.9 от 08.10.2015 г. от ищеца Т. Д. Б. за сумата 18 000 лв., която сума е отразено в акта, че ще бъде платена след подписване на акта и преди вписването му. Представени са три операционни бележки, които установяват превод по сметки на сума на трима от продавачите: сума от 6000 лв. на продавача Г. Д. Я., сума от 4000 лв. на продавача В. Д. М. и сума от 8000 лв. на продавача В. Д. Д.. Продавачи обаче са и К. С. А., М. С. М., С. М. Д. и Д. Д. Д. и С. М. М..

Разпитани като свидетелки, продавачките Я. и М. дават показания, че всички уговорки относно продажбата били направени с бащата на ищеца. Втората свидетелка го познавала отпо-рано. Той им заявил, че желае да прехвърли къщата на сина си. Преди изповядването на сделката, във фоайето пред нотариуса, бащата на ищеца му предал найлонова торба и заявил, че дарява лично „тези пари” на сина си, бил дал на дъщеря си и за да не се карат двамата. След това в присъствието на двете свидетелки продажната цена била внесена от ищеца по три отделни сметки, а продавачите впоследствие щели да се „оправят” помежду си. Св. Я. и М. категорично твърдят, че отв. М. не е присъствала на сделката, макар, че е установено, че тя е подпълнила вносната бележка за местен данък по сделката от 2015 г. Св Д. С. (баща на ищеца) също дава показания, че той е уговарял продажбата на къщата и е дал парите на сина си и като дарение за него.

Ищецът предявява иск за пълна трансформация и твърди, че родителите му дарили средствата, необходими за покупката на дворното място с двете сгради в него и за две ниви, които средства спечелили от развиваната от тях като земеделски производители земеделска и животновъдна дейност. Парите за дворното място с двете сгради в него били 18 000 лв. и били дарени лично на него от родителите му в деня на сключване на сделката предварително и с тях направил плащания по три сметки - съобразно дяловете на продавачите, за което представя три операционни бележки, доказващи превод на 18000 лв., но само на трима от продавачите.

Ответницата по иска Р. М. М. оспорва тези твърдения. Твърди че продажната цена от 18 000 лв. е заплатена със средства на съпрузите от селскостопанска дейност – гледали тютюн и телета и на година изкарвали по 7-8 хиляди лева, а при изповядване на сделката пред нотариуса тя присъствала, в разрез с показанията на св. Я. и М..

Страните спорят относно това дали предадените от бащата пари преди сделката са били негови или са резултат от съвместен труд на семейството на родителите и на страните по делото. Ищецът твърди, че доходите са реализирани от родителите му, като той им е помагал, а ответницата М. не е вземала никакво участие. По делото е установено, че страните имат две деца: Д., родена на 16.09.2006 г. и Д., роден на 03.05.2010 г.

Безспорно е, че бащата на ищеца е регистриран като земеделски производител, но само пет месеца преди сделката от 2015 г. и е реализирал доходи от тази дейност, чийто размер не е установен, освен от показанията му. Според показанията на бащата на ищеца св.Д. С. ответницата не участвала в селскостопанската дейност, за сина си не казва нищо, а посочва, че наемал работници и реализирал печалба около 25000 лв. годишно и 10 000 от животни.

Свид. А. (майка на ответника) дава показания, че не са давали родителите на ищеца пари за закупуването на къщата, че имота бил закупен със средства на страните по делото, че ответницата след работа също се включвала в селскостопанската работа. Т. и Р. не са регистрирани като земеделски производители, но работят. От тютюн семейството вземало пари. Като насадели тютюна и свидетелката и роднините й ходели да помагат. Т. пазел парите на семейството. Св. Д. Д. (непълнолетна дъщеря на страните към момента на разпита й като свидетел) посочва, че баща й отглеждал тютюн, а майка й помагала. Парите били от тютюн и чубрица, с това се занимавало семейството заедно, а парите вземал баща й. Съпрузите притежавали пари, които баща й пазел в стая в дома. Баща ѝ давал пари на дядо й, за да се купи нещо, което трябва, а дядо й не е връщал тези пари. Баща й дал пари на дядо й да купи, трактор, нафта, бензин – дядо й се занимавал с покупките. Поради проблем със съседите, дядо й прехвърлил всичко на баща й, всичко останало на него.

По делото е установено, че и двамата съпрузи са работели. Ищецът е сключил трудов договор на 06.02.2017 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 460 лв., което последно през 2020 г. е увеличено на 534 лв. (л. 25 - 29). 21. Разполагал с няколко банкови сметки. По сметката в „Банка ДСК” ЕАД към 01.09.2015 г. не е имало значителни наличности. По сметката в „Инвестбанк” АД, към 01.01.2016 г. е имало значителни наличности - 5 46 682 лв. и към 10.08.2020 г. - 48614,06 лв., като за периода: 01.09.2015 г. - 10.08.2020 г. не е имало движение на паричните средства по сметката. Ответницата е сключил трудов договор на 04.03.2008 г. при договорено основно брутното трудово възнаграждение в размер на 220 лв., по трудов договор към 30.09.2009 г. е получавала основно брутното трудово възнаграждение в размер на 240 лв. В последствие са получавали по-големи суми като трудово възнаграждение.

Първата инстанция е уважила иска за дворното място с двете сгради в него, като е приела, че е доказано даряването на паричните средства от бащата на ищеца при предаване на червената торба пред кантората на нотариуса, с които той е платил цената на имота.

За да приеме, че въззивната жалба на Р. М. е неоснователна,

въззивният съд е приел, че показания на св.Я. и св.М. - продавачи по сделката от 2015 г. на дворното място с двете къщи в [населено място], се припокриват с твърденията на ищеца в исковата молба, че баща му носел торба с пари, която след изповядване на сделката предал на сина си и заявил, че ги дава лично на него и той внесъл тези пари по техни сметки. Установеният Факт от СГрЕ, че текстът в платежните нареждания е изпълнен от ответницата е преценен като неотносим към собствеността на парите и не е преценяван при обсъждане показанията на продавачките по сделката. Позовал се е на правилото на чл. 164 ГПК, за да обоснове допустимостта на свидетелски показания за доказване на договор над 5000 лв. с оглед това, че дарението е между баща и син, а показанията не били оборени от ответницата. Въззивният съд е приел, че въпреки доводите на ответницата, че семейството на страните е разполагало със средства да закупи имота, че бащата на ищеца е регистриран като земеделски производител едва пет месеца преди покупката на имота в Г. и че стопанската дейност се е реализирала от тях и печалбата е била за тях, а бащата е бил регистриран като земеделски производител за данъчни и фискални облекчения към пенсионерите, е преклудирана възможността ответницата да докаже твърденията си, защото не е подала отговор по чл.131 ГПК и меродавни са единствено свидетелските показания, според които сумата от 18 000 лв. е предоставена на ищеца от баща му след изповядване на сделката. Съдът е приел, че тези показания не могат да се противопоставят на показанията на св. А. - майка на ответницата, защото те са преклудирани и защото по- скоро се изказват предположения и догадки от лице, близко на ответницата, а показанията на св. Я. и М. са конкретни и същите не са обвързани с интерес от изхода на делото.

Предвид отговора на поставения въпрос, е без значение дали ответницата е участвала в селскостопанската дейност, заедно със съпруга си и колкото него, и дали има принос в придобиването на имота. В тежест на ищеца е да докаже твърдението за пълна трансформация в резултат на дарение, т.е. че процесният имот е купен със средства на родителите, които те са му дарили. С факта на предаване на торба с пари пред кантората на нотариуса не може да се установи дарение на лични средства от родителите на ищеца доколкото по делото не е установено предадените пари да са лично на родителите. Той е регистриран като земеделски производител само няколко месеца преди сделката и то с оглед фискални облекчения като пенсионер. Няма доказателства за придобити или декларирани доходи от него. Неправилно са игнорирани събраните свидетелски показания по искане на ответницата. Дори да не е подала отговор на исковата молба, тя може да се защитава с правни доводи и да оборва събраните доказателства на противната страна. Преклудира се възможността да се твърдят обстоятелства и да се ангажират доказателства за установяването им. С оглед равнопоставеност между страните и правото на защита, не се преклудира възможността за оборване на събрани доказателства. В случая събраните по искане на ответницата гласни доказателства са били за опровергаване показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Ответницата не е твърдяла нови обстоятелства, а е оспорвала твърденията на ищеца, които подлежат на доказване от него. Затова ангажираните от нея гласни доказателства подлежат на обсъждане съвкупно с всички доказателства. Неправилно е прието, че само свидетелите на ищеца не са заинтересовани, а показанията на свидетелите, доведени от ответницата е прието, че не следва да се обсъждат, защото тя не е подала отговор по чл. 131 ГПК, но едновременно са приети за заинтересовани. Разпитан е бащата на ищеца във връзка с твърдението за дарени от него и съпругата му пари на сина им. Показанията му за това какви суми печелел от селскостопанската работа обаче не се подкрепят от никакви други доказателства. Напротив опровергават се от това, че е регистриран като земеделски производител няколко месеца преди сделката. Същевременно не са възприети показанията на майката на ответницата и на дъщерята на страните. За последната няма основание да се приеме, че е заинтересована или че обслужва само тезата на ответницата. Дъщерята на страните е най-добре запозната с финансовите отношения в семейството, като живяла с родителите си и установява, че селскостопанската работа е вършена общо от родителите на ищеца /дядо й и баба й/ и от баща й и майка й, а парите ги държал баща й, че той предоставял на баща си средства, за да купи неща, които са необходими за селскостопанската дейност, които той не връщал. Относно това, че отглеждането на селскостопанска продукция се е извършвало от семейството на ищеца и от родителите му общо, показания дава и св. А..

При тези доказателства не е установено от ищеца при негова доказателствена тежест, че родителите му са му дарили свои лични средства, с които да плати цената на дворното място с двете сгради в [населено място]. Затова иска за пълна трансформация за този имот е неоснователен и неправилно уважен от инстанциите по същество. Въззивното решение, като постановено при противоречие с материалния закон – чл. 23 СК, при допуснати съществени процесуални нарушения – нарушение на правото на равнопоставеност на страните и необсъждане на част от доказателства и поради това и при необоснваност, следва да се отмени. Тъй като не е необходимо събиране на нови доказателства и по аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск за процесния имот в [населено място], С. област, като недоказан и поради това неоснователен.

Съобразно резултата по спора на касаторката следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за всички инстанция в доказания размер 717 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 37 от 12.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 255/2023 г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с което е потвърдено решение № 95 от 10.05.2023г по гр.д. № 197/ 2021г. на Тутраканския районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на Р. М. М., ЕГН-[ЕГН], че ищецът Т. Д. Б., ЕГН-[ЕГН] е изключителен собственик на основание чл. 23 СК поради пълна трансформация на дворно място с площ от 952 кв. м., с идентификатор № *** по КК на [населено място], област С., ведно с построените в имота две сгради: 1.жилищна сграда със застроена площ 121 кв. м., с идентификатор № *** с два обособени самостоятелни обекта: жилище-апартамент, със застроена площ 60 кв. м, с идентификатор № *** и обект за търговска дейност, със застроена площ 30 кв. м, с идентификатор № ***.; 2. полумасивна жилищна сграда в същото дворно място със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор № *** и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Д. Б., ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на Р. М. М., ЕГН-[ЕГН], че ищецът е изключителен собственик на основание чл. 23 СК поради пълна трансформация надарени от родителите му средства на дворно място с площ от 952 кв. м., с идентификатор № *** по КК на [населено място], ведно с построените в имота две сгради: 1.жилищна сграда със застроена площ 121 кв. м., с идентификатор № *** с два обособени самостоятелни обекта: жилище-апартамент, със застроена площ 60 кв. м, с идентификатор № *** и обект за търговска дейност, със застроена площ 30 кв. м, с идентификатор № ***.; 2. полумасивна жилищна сграда в същото дворно място със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор № *** при граници: имоти с идентификатори: имот ***, имот ***, имот *** и имот ***.

Осъжда Т. Д. Б., ЕГН-[ЕГН] да плати на Р. М. М. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 717 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: