Отмяна на прекратяване на дело при унищожено споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София 26.05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 3968/2021 година.

Производството е по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК .

Образувано е по молба, подадена от адв.Д.Б. – пълномощник на С. А. К. за отмяна на влязло в сила определение № 6726 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 3566/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд,с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.

Молителят обосновава молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК с твърдение за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства,които са от съществено значение за делото,но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора,а именно - сключеното между страните в хода на производството по гр.д.№ 3566/2020 г.споразумение от 18.06.2020 г.,което било и основанието за отказ от иска,впоследствие било унищожено,като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия с влязло в сила на 26.05.2021 год.решение по гр.д.№ 7968/2020 г.на РС-Пловдив. С влизане в сила на решението, постановено по иска по чл.33 ЗЗД, на основание чл.34 ЗЗД с обратна сила отпада и волеизявлението му за отказ от иска. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение.В откритото съдебно заседание молителят не се представлява и не се явява лично.

Ответникът по молбата за отмяна – „Изи Асет Мениджмънт“АД, в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата като недопустима и неоснователна.Не изпраща представител в съдебно заседание,а в подадените писмени бележки поддържа становището си за неоснователност на молбата за отмяна и претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:

Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Молителят е посочил,че иска отмяна на влязлото в сила определение № 6726 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 3566/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд,с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска. Доколкото това определение е било предмет на въззивен контрол и е потвърдено от въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС приема, че предмет на производството е именно определение № 260222 от 01.10.2020г. по в.ч.гр.д.№ 1804/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6726 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 3566/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд ,видно и от обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна и въз основа на които съдът е определил правната квалификация на заявеното основание и искане.

С определението, чиято отмяна се иска, е прекратено производството по делото поради заявен, в хода на делото на 29.06.2020г.,от молителя/ищец отказ от предявения иск. На 09.07.2020 г.ищеца К. е депозирала исковата молба с правно основание чл.33 ЗЗД,както и частна жалба срещу постановеното прекратително определение,която е оставена без уважение от ОС - Пловдив.Видно от представеното, с молбата за отмяна, влязло в сила решение на 26.05.2021 г.по гр.д.№ 7968/2020 г.на РС-Пловдив сключеното между молителят К. и „Изи Асет Мениджмънт“АД споразумение от 18.06.2020 год. е унищожено на основание чл.33 ЗЗД като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът е установил,че страните са сключили споразумение , с което на основание чл. 1 от споразумението, са се договорили, че ответникът в качеството на заемодател опрощава на ищеца К. в качеството на заемател сумата от 936,85 лв., представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка, с което счита задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № 3344846 от 11.10.2018 г. за изцяло погасени. Страните са се съгласили, че след опрощаване на посочената в споразумението сума, същите ще считат задълженията си по Договора за паричен заем за окончателно уредени и никоя от тях няма да има претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията по договора. Страните са се уговорили, че в замяна на така направеното опрощаване, заемателят К. се задължава да направи отказ от иск по смисъла на чл. 233 ГПК по всички съдебни дела, по които има качеството на ищец, а „Файненшъл България“ ООД и/или „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат качеството на ответници./чл.3/ В чл. 4 от споразумението заемателят заявява и декларира, че няма каквито и да е било претенции по отношение, на който и да е от сключените между него и заемодателя договори за паричен заем, включително, без изброяването да е изчерпателно: относно тяхната действителност и тази на отделни разпоредби, размера и основанието на платените суми и т.н.

Молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства ,които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора,т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Относими към изложените в молбата за отмяна твърдения са разясненията, дадени в т. 3 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 2/77 г. и ТР № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС. Отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК /отм./ - сега по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК , следва да се допусне в хипотеза на обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната и при полагане на дължимата грижа и които могат да бъдат установени с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но удостоверяващ факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението, както и когато обстоятелството е било известно на страната, но тя не би могла да го установи и след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред.

В конкретния случай несъмнено е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство ,което обаче няма решаващо значение за делото , тъй като не би могло по никакъв начин да промени решаващите изводи на съда и крайния резултат, постановен с атакуваното определение.

Регламентацията на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда обстоятелството да е от съществено значение за делото, което предполага в случай на неправилно решение/определение това обстоятелство да е относимо към решаването на спора по същество. По молба за отмяна на определение за прекратяване на производството по делото поради заявен отказ от иска обстоятелствата, които са от значение за правилността на съдебния акт са изцяло относими към действителността на волеизявлението по чл. 233 ГПК . Като едностранно процесуално действие,свързано с процесуалните последици,отказът от иска трябва да отговаря на определени изисквания,за да е валиден – да е предприет от ищеца,като носител на свое право или от процесуален субституент/чл.26,ал.2 ГПК/;когато е извършен от пълномощник,да е налице изрично пълномощно,а когато е от законен представител отказът следва да се одобри от съда. Отказът от иска преклудира възможността да бъде предявен отново иск за същото вземане на същото основание, поради което определението за прекратяване на делото след достигнало до съда волеизявление на ищеца има правни последици, аналогични на влязло в сила съдебно решение относно формираната сила на пресъдено нещо,като за съда са без правно значение мотивите за този отказ. В този смисъл унищожаването на споразумението няма за пряка последица опорочаване на волеизявлението за отказ от иска и не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на определение за прекратяване на производството по делото. Влязлото в сила определение за прекратяване поради опорочен отказ от иска, съобразно дефекта на волеизявлението може да бъде атакувано по реда на отмяната или по исков път,каквито обстоятелства и твърдения в настоящия случай не са налице.

При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора молителят дължи на ответника по молбата за отмяна разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. К. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила определение № 260222 от 01.10.2020г. по в.ч.гр.д.№ 1804/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6726 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 3566/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд ,с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.

ОСЪЖДА С. А. К. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“АД разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: