Отговорност на общината за вреди при ремонт на улица

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50159
София, 04.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1272 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. срещу решение № 398 от 25.10.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1137/2021 г., с което е потвърдено решение № 260487/18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2866/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен искът на П. Н. П. за осъждане на Община-Б. да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания, претърпени в резултат на подхлъзване и падане на 17.05.2020 г. в изкопната част на ремонтираща се [улица], в [населено място], довело до счупване на дясната мишнична кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателното им изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С писмен отговор [община] оспорва касационната жалба.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД - трето лице - помагач на страната на ответника по делото Община-Б..

С определение № 305 от 01.07.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: „Какви са действията, които общината трябва да предприеме, за да не носи отговорност за вреди от непозволено увреждане, при извършване ремонт на улица, общинска собственост ?“.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното :

В решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., е прието че общината дължи обезщетение, когато не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. Това разрешение следва да намери приложение и в хипотезата на настъпили вреди при извършване ремонт на улица, която е общинска собственост, защото отговорността на общината е обусловена от това във всеки един конкретен случай какви са действията, които е следвало да бъдат предприети и съответно дали в резултат на непредприетите такива или предприетите, без да е била положена дължимата се грижа, е настъпил вредоносният резултат.

По съществото на касационната жалба :

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено, че при извършване ремонта на [улица], на която е настъпил инцидентът с ищеца, са били спазени всички строителни правила и норми: строежът е бил сигнализиран с предупредителни знаци и табели, бил е ограден по начин, показващ, че улицата е в ремонт, макар червено-бялата лента да била късана многократно, а колчетата, на които тя е била поставена, да са били изваждани. Въз основа показанията на свидетеля С., съдът е приел за установено, че улицата била забранена за движение на автомобили и пешеходци, но не е могла да бъде преградена изцяло, тъй като там се налагало да влиза строителна техника. Съдът е изложил мотиви, че от показанията на свидетеля К., се установява, че улицата е била разкопана, имало е маршрут, по който ищецът можел да премине, но въпреки това и не за първи път той минавал по ремонтиращата се улица.

При така приетото за установено, съдът е направил извод, че липсва пряка причинна връзка между настъпилия за ищеца вредоносен резултат и някакво противоправно поведение на ответника, тъй като настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ищеца и със субективно възприемане от него на ремонтиращата се улица по начин, че е могъл безпрепятствено да премине през нея, независимо от това, че е виждал мащабите на ремонта, предупредителните табели и знаци, сигнализиращи ремонта.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд, че събраните доказателства не сочат, че на ищеца са причинени вреди поради противоправно поведение на ответника, е направен без цялостно обсъждане на доказателствата по делото и е необоснован. Формирайки извод, че на улицата, на която е настъпил инцидентът с ищеца, са били спазени всички строителни правила и норми, съдът не е изложил мотиви какви са действията, които общината е следвало да предприеме и предприети ли са те с дължимата грижа към датата на инцидента.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Установено по делото е, че на 17.05.2020 г. ищецът е паднал в изкоп на [улица]в [населено място] и при падането е получил многофрагментно счупване на дясна раменна кост в горната й част. При настъпване на увреждането ищецът е изпитвал силни болки, каквито е търпял и в периода след това. Не е спорно, че към датата на увреждането улицата е била в ремонт. Възложител на строителството е била [община], а изпълнител - "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД. Следователно фактът на увреждането на ищеца е установен, като спорно по делото е наличието на противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с което да са настъпили вреди за ищеца.

Общината като собственик на пътя има задълженията чл. 167, ал.1 ЗДП да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира за препятствия и да ги отстранява във възможно най- кратък срок, а при дълготрайни СМР на пътя има и задълженията по чл. 4 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В случая е установено, че [община] е изпълнила задължението си по чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за изработване и съгласуване на проект за временната организация и безопасността на движението /ВОБД/, тъй като по делото е представен одобрен проект за ВОБД. Отговорност за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД носят лицата, извършващи тези СМР – чл.4, ал.3, изр.2 от Наредба № 3,а по силата на чл. 84 от същата Наредба, собственикът на пътя осъществява контрола по ВОБД. Въз основа на събраните доказателства не може да се приеме за доказано, че към датата на инцидента - 17.05.2020г. строителните работи са били сигнализирани съобразно одобрения проект за ВОБД, тъй като свидетелят С. установява каква сигнализация е била поставена на 02.05.2020г., на която дата строителят, след известно прекъсване, се е върнал наново на обекта и е започнал работа. Към този момент всички знаци са били поставени на предвидените за това места, били са залепени и табели, приканващи гражданите да не минават по улицата, но не е доказано какво е било състоянието към 17.05.2020г. В тази връзка следва да се вземе предвид, че св. К. сочи, че част от сигнализацията е била премахвана нееднократно, което е налагало възстановяването й, както и че в деня на инцидента не е имало такава, а е била поставена по- късно /св. Г./ и не е имало забрана за преминаване по улицата /св. К. и Г./. Т.е. по делото не е доказано изпълнението на задължението за поддръжка на сигнализацията, както и това за контрол по ВОБД по чл. 84 от Наредба №3 към релевантния за спора момент – 17.05.2020г. Обстоятелството, че в предходен момент /02.05.2020г./, строителните работи са били надлежно сигнализирани, не сочи на пълно изпълнение на задължението за поддръжка на сигнализацията, защото поддръжката означава тази сигнализация да е постоянно налична във вида й, залегнал в одобрения проект за ВОБД, тъй като само в този случай сигнализацията за въвеждане на ВОБД ще постигне целите, изброени в чл.3 от Наредба № 3 - да информира участниците в пътното движение за особеностите и опасностите на пътния участък; да указва границите на пътния участък с изменени пътни условия и да въвежда режим на движение, осигуряващ безопасно преминаване през пътния участък.

Предвид установеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на извършване на ремонтните дейности поради противоправното му бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на извършваните ремонтни дейности и в частност на изкопа, в който е паднал ищецът и в резултат на това на ищеца са причинени неимуществени вред. Отговорността по чл. 49 ЗЗД обхваща чуждо поведение и се носи заради направения избор – възлагане на конкретното лице на дадената работа и недостатъчно добре упражнения контрол върху него.

По размера на обезщетението :

От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил многофрагментно счупване на дясна раменна кост в горната й част /глава и шийка/. Първоначално е лекуван консервативно, след което е направена операция за частична смяна на раменната става. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, движенията в раменната става са силно затруднени и болезнени, състоянието й се е влошило, което налага помощ от друго лице, както и има необходимост от допълнително лечение. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че след лечение е възможно възстановяване на 80 % .

Вземайки предвид характера и степента на увреждането на ищеца, обстоятелството, че същият не се е възстановил от травмата, а и че принципно пълно възстановяване е невъзможно, както и съобразявайки възрастта на ищеца, необходимостта от чужда помощ и в съответствие с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца вреди следва да се определи на 15 000 лв.

Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Последният сам в исковата молба сочи, че ремонтът е продължавал от няколко месеца, т. е. знаел е за него и след като, предвид липсата на забрана за това, е предприел преминаване по ремонтиращата се улица, то е бил длъжен да прояви по- голямо внимание при придвижването си, за да избегне инциденти. Съпричиняването следва да бъде определено в размер на 50 %, с колкото и трябва да се намали определеното обезщетение от 15 000 лв. или след приспадане на процента съпричиняване на ищеца се дължат 7 500 лв.

Във връзка с изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата от 7 500 лв. и да се потвърди в частта му, с която претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. Върху главницата от 7 500 лв. следва да се присъди законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид частичното уважаване на главния иск подлежи на разглеждане и предявеният обратен иск .

Не се спори по делото, а се и установява от представения по делото договор от 29.11.2019 г., че [община] е възложила на "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД изграждане на улици от градската улична мрежа, вкл. и реконструкция на [улица], на която е станал инцидентът с ищеца. Според чл.4, ал.16 от договора, изпълнителят се е задължил да обезопасява и сигнализира строителната площадка при спазване изискванията на Наредба № 16/ 23.07.2001г. /последната към датата на сключване на договора е била отменена с пар.3, ал.3 от действащата към този момент Наредба № 3 от 16.08.2010 г./. Имайки предвид, че по делото не е доказано, че към датата на инцидента е било изпълнено задължението за обезопасяване и сигнализация на ремонтиращия се участък на [улица], то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството - ответник по обратния иск. Същото,в качеството му на изпълнител на СМР, не е изпълнило произтичащото от чл.4, ал.16 от договора с [община] и от чл.4, ал.3 от Наредба № 3 задължение за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД, поради което и на основание чл. 54 ЗЗД носи отговорност пред възложителя за причинените на трети лица вреди от това неизпълнение, ако възложителят плати дължимото се обезщетение в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора [община] следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените пред трите инстанции разноски в размер на 2547 лв., изчислени съобразно уважената част от иска.

Ищецът дължи на ответника [община] сумата от 263 лв., представляващи разноски съобразно отхвърлената част от иска и включващи платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

По предявения обратен иск "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД следва да бъде осъдено да заплати на [община] направените разноски по делото в размер на 400 лв. /от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение/, изчислени съобразно частичната основателност на иска, както и дължимите от [община] по главния иск разноски от 2 547 лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 398 от 25.10.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1137/2021 г. за потвърждаване на решение № 260487/18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2866/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Н. П. срещу [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на подхлъзване и падане на 17.05.2021 г. в изкопната част на ремонтираща се [улица], в [населено място], довело до счупване на дясната мишнична кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на П. Н. П. от [населено място], [улица], 95, ап.3 сумата от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на подхлъзване и падане на 17.05.2020 г. в изкопната част на ремонтираща се [улица], в [населено място], довело до счупване на дясната мишнична кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането – 17.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 547 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 398 от 25.10.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1137/2021 г. за потвърждаване на решение № 260487/18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2866/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Н. П. срещу [община] иск за сумата от 7 500 лв. /разликата между присъдените 7 500 лв. и претендираните 15 000 лв./.

ОСЪЖДА П. Н. П. да заплати на [община] на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 263 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 54 ЗЗД "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД, [населено място] да заплати на [община] сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от П. Н. П. неимуществени вреди при подхлъзване и падане на 17.05.2020 г. в изкопната част на ремонтираща се [улица], в [населено място], довело до счупване на дясната мишнична кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането – 17.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 2 547 лв., представляващи дължими се от [община] на П. Н. П. разноски по делото, при условие, че [община] заплати тези суми на П. Н. П..

ОСЪЖДА "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД да заплати на [община] сумата от 400 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2