Определяне на обезщетения при освобождаване от военна служба

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 507

гр.София, 04.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1946 по описа за 2024 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. Б., чрез адвокат Т. П., срещу въззивно решение № 242 от 21.02.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2574/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: кои са допълнителните възнаграждения - по вид и дължими към кой месец, включени в брутното трудово възнаграждение, представляващо база за определяне размера на обезщетенията по чл.199 и чл.227 ЗОВСРБ.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Съгласно чл. 218 ЗОВСРБ , брутното месечно възнаграждение на военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са уредени в чл. 213 (за продължителна служба) и чл. 214 (други допълнителни възнаграждения, в шест групи). В § 1 от ДР на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични услови на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия , "специфичните условия при изпълнение на военната служба" са определени, като такива, при които се извършват дейности, обусловени от характера и условията на службата или работата, свързани със: а) изпълняваните мисии и задачи на въоръжените сили по гарантиране на националната сигурност и отбраната на страната и изпълнението на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна, и степента на усложненост на условията при изпълнението им; б) повишени професионални изисквания относно подготовката за изпълнение на специфичните мисии и задачи. Допълнителните възнаграждения за специфичните условия за труд се разделят на такива с постоянен и непостоянен характер (чл. 2 от Наредбата). С „постоянен характер" са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение, за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност (§ 1, т. 19 от ДР на ЗОВСРБ). Такива, измежду изброените в чл. 214 ЗОВСРБ допълнителни възнаграждения, са тези, платими за специфични условия при изпълнение на военната служба (ал. 1, т. 1) и платимите за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени (ал. 1, т. 2), щом се плащат всеки месец и са за постоянно съществуващи фактори.

При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, като за база служи брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба (чл. 227 и чл. 234 ЗОВСРБ). Компенсирането на отпуски с парично обезщетение при освобождаване от служба (чл. 199 ЗОВСРБ) се извършва на основата на същата база и към същия момент; касае се за парична компенсация, която има обезщетителен характер за неизползвана годишна почивка. Има се предвид последното пълно брутно месечно възнаграждение, което е възможно да предхожда по време месеца към датата на освобождаване от служба. Това разрешение се следва предвид обезщетителния характер на вземанията и обстоятелството, че са регламентирани при общи за всички военнослужещи основания, като следва да бъде изключено приложението на всякакъв субективен критерий при определяне на дължимия размер на обезщетения.

Съдът преценява кои от елементите, формирали към посочената дата брутното трудово възнаграждение, попадат в приложното поле на чл. 234 ЗОВСРБ, но не може да коригира законодателя през кой месец какви допълнителни възнаграждения се дължат и как се определя техният размер. Съдът взема предвид като база последното дължимо брутно трудово възнаграждение за пълно отработен месец, дори той да се явява предходен и никога - брутното трудово възнаграждение за непълно отработен месец, дори именно той да е предхождащ освобождаването от военна служба, нито пък в подобен случай е възможно да приравнява дължимото възнаграждение като за пълен месец.

Съгласно чл. 234 ЗОВСРБ обезщетението се формира от сбора на получените през последния пълен месец суми за основно месечно възнаграждение, за допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба (чл. 213), за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките (чл. 214, ал. 1, т. 4) и за специфични условия при изпълнение на военната служба (чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2), когато последните са с постоянен характер (§ 1, т. 19 от ДР на ЗОВСРБ).

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски.

Ответникът по касация Военно формирование 32990 – Пловдив изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, вкл. определяне на юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Пловдивски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отхвърлил исковете на М. С. Б. против Военно формирование 32990 – Пловдив за заплащане на сумата от 18 743,60 лв., представляваща разликата между изплатения и действително полагащия му се нетен размер на обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, на осн. чл. 227, ал.1, във вр. с чл. 234 ЗОВСРБ и за сумата от 8153,90 лв., представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 199 ЗОВСРБ. Осъдил ищеца да заплати на ответника съдебноделоводните разноски.

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че Б. е служил в българската армия повече от 20 години. Последно е заемал длъжността началник щаб на Военно формирование 52630 - [населено място] до 13.01.2023 г. На същата дата е прекратен договорът му за военна служба поради придобито право на пенсия. Със заповед от 25.01.2023 г., издадена от командира на Военно формирование 52630, е разпоредено на Б. да се изплатят полагащите му се обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. - общо 203 дни, в размер на 30847,88 лв., както и обезщетение при освобождаване от военна служба за прослужени 20 години, 5 месеца и 9 дни, в размер на 63 824 лв. Въззивният съд намерил, че база за обезщетението следва да бъде брутното месечно възнаграждение, получено за месец декември 2022 г. (последният пълен отработен месец), без сумата от 937,18 лв. Тя е сбор от допълнителни възнаграждения, получени с месечното брутно трудово възнаграждение за декември 2022 г. за специфични условия на труд на летателния състав по чл. 16, ал. 6 от Наредба № Н-15/2010 г., за продължителност на летателната дейност, съгласно чл. 23, ал. 2 от същата наредба и за присвоена класна специалност, съгл. чл. 26, ал. 1, т. 2, б. “в“ от същата наредба. Според въззивният съд, касае се за допълнителни възнаграждения за 2021 г., тъй като за 2022 г. ищецът не бил покрил критериите за получаването им, поради което те не са му дължими за 2022 г. Освен цитираното изречение, други съображения въззивният съд не е изложил; преди това е посочил тезата на работодателя, която с изключение относно възнаграждението за извършени парашутни скокове, е и неясно (напълно неразбираемо) изложена. В заключение, съдът приел, че не са налице предпоставките за плащане на искания по-голям размер на обезщетенията, в сравнение с вече изплатените и отхвърлил исковете.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение от състава на ВКС. Недопустимо е изключил от базата, въз основа на която се определят обезщетенията по чл. 227 и чл. 199 ЗОВСРБ, платените от работодателя и дължими според нормативните актове допълнителни възнаграждения за месеца, предхождащ освобождаването от военна служба, който е пълен (декември 2022 г.), по съображения, че са изчислени за положен труд в специфични условия, но за друг период от време (2021 г.). При това, не е съобразил и законовата уредба – как се формират тези допълнителни възнаграждения и кога във времето се изплащат. В същото време съдът не е направил самостоятелна преценка на спорните възнаграждения – какъв е видът им, характерът – постоянен или временен, попадат ли в кръга на посочените в чл. 234 ЗОВСРБ. Основателни са и касационните доводи за необоснованост в изводите – мотивите са неясни, нелогични и вътрешно противоречиви.

Решението е неправилно и следва да бъде касирано, като спорът се разреши по същество от състава на ВКС.

Исковете се основават на доводи за включване в брутното трудово възнаграждение, послужило като основа за изчисление на обезщетенията по чл. 227 и чл. 199 ЗОВСРБ, на допълнителните възнаграждения по чл. 16, ал. 6, по чл. 23, ал. 2 и по чл. 26, ал. 4 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., дължими и платени за месец декември 2022 г.

На летателния състав се изплащат допълнителни възнаграждения по чл. 16, ал. 6 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. (Наредбата). Те, по определението на чл. 19 от същата, представляват възнаграждения за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени (от групата на предвидените в чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ). Тези допълнителни възнаграждения са за изпълнение на парашутни скокове по утвърдени планове по летателна подготовка за предходна година, т.е. заплащането се извършва през следващата година, помесечно, с фиксирана в Наредбата сума.

Това месечно възнаграждение се дължи само, когато има изпълнение на минимум 80% от предвидените в годишния летателен план парашутни скокове за предходната година. Когато минимумът не е изпълнен по обективни причини, независещи от волята на военнослужещия, той започва да получава допълнителното възнаграждение, след като изпълни летателния си плат за текущата година. Т.е., възможно е въобще да не се стигне до изплащане на допълнителното възнаграждение, когато минимумът от 80% не е изпълнен по причини, които не могат да бъдат определени за обективни, или пък да се получи възнаграждение по чл. 16, ал. 6 от Наредбата само за някои от месеците, не и за всички през съответната година (когато минимумът от 80 % се изпълни през текущата година).

От изложеното следва, че се касае за допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите от категорията на уредените в чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ, които обаче не са с постоянен характер и, поради това, не са включени в базата, по която се определят обезщетенията съгласно по чл. 234, ал. 2 ЗОВСРБ.

Като краен резултат, макар и с неправилни съображения, решението на въззивния съд в тази му част е правилно.

В чл. 23 от Наредбата е предвидено допълнително ежемесечно възнаграждение за продължителност на летателната дейност на летателни състав и на членовете на екипажа на многоместни самолети или вертолети, след прослужени 15 години на съответната щатна длъжност. Възнагражденията се определят със заповед на съответния командир или ръководител на съответната структура, а за правоимащите командири или ръководители – със заповед на висшестоящия командир, въз основа на ежегодни списъци, изготвени през предходната година, месец октомври. В списъците фигурират военнослужещите, на които през следващата бюджетна година се дължат подобни допълнителни възнаграждения, вкл. и тези, които за първи път ще придобият това право, като за тях се посочва и месецът, когато ще започнат да получават допълнителната сума.

Възнаграждението е подобно на това по чл. 213 от ЗОВСРБ, но за продължителност на летателната дейност на определена категория длъжности (пилоти, щурмани-летци и парашутисти, инженер – борден, старши борден техник, старши техник – борден, техник на вертолет – борден, техник на самолет – борден), чиито функционални задължения са свързани с извършване на летателна дейност, и изпълняващи утвърден летателен план, т.е. възнаграждението касае специфични условия при изпълнение на военната служба, което се следва и от наименованието на Раздел IХ от Наредбата, в който попада чл. 23. Веднъж придобито правото на възнаграждение по този текст, то става с постоянен характер - плаща се редовно, считано от месеца, следващ месеца на прослужване на 15 години на щатна пилотска (летателна) длъжност, и се изплаща за всеки следващ месец, прослужен на такава длъжност, в размер, който е определен в Наредбата и е еднакъв за всеки месец. Дължи се за фактор, който е постоянно съществуващ (летателен стаж над 15 години) и, който, предвид заеманата длъжност, се явява утежняващ условията за изпълнение на военната служба. Обстоятелството, че правоимащите се определят през предходната година със заповед, не влияе върху условията, които характеризират постоянния характер на допълнителното възнаграждение.

Следователно, заплатената за месец декември 2022 г. на ищеца сума от 501,18 лв. по чл. 23, ал. 2 от Наредбата, се включва в базата по чл. 234, ал. 2 ЗОВСРБ. В тази част въззивното решение не е правилно и като краен резултат.

На летателния състав и ръководителите на полети се изплаща още допълнително месечно възнаграждение за присвоена/потвърдена класна специалност, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, считано от датата на заповедта за присвояване (потвърждаване) на класната специалност. Потвърждаването на класна специалност се извършва ежегодно в края на учебната година, въз основа на заповед, издадена до 1 месец след завършване на учебната година, с което се осъществява непрекъснатост на класната специалност. Предвидени са хипотези, в които временно може да бъде спряно изплащането на това допълнително възнаграждение или да бъде приведена по-ниска класна специалност. Съставът на ВКС намира, че възнаграждението по цитираната разпоредба се изплаща само при изпълнение на предвидени в закона условия, които е възможно да не са осъществени винаги, а и е за фактори, които не са утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност.

Въззивното решение в посочената част е правилно като краен резултат.

В заключение, исковете се явяват частично основателни - за сумата от 10 023,60 лв., на осн. чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и за сумата от 4361,05 лв., на осн. чл. 199 ЗОВСРБ. Така определените суми са изчислени въз основа на обективните данни относно дължимото допълнително възнаграждение по чл. 23, ал. 2 ЗОВСРБ за месец декември 2022 г., съдържащи се в заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящия състав като компетентно дадено. Изчисляването на обезщетенията по чл. 227 и чл. 199 ЗОВСРБ от вещото лице е извън неговата компетентност, а е действие по приложение на закона и в правомощията на съда; поставената от първостепенния съд задача е непрецизна (той не е обвързан от въпросите, формулирани от страните), като даденият от съдебния експерт отговор е правен и не обвързва съда. Ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както е поискано, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по делото, предвид резултата по материалноправния спор, има право на съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар от 500 лв., при уговорен размер от 2800 лв., за процесуално представителство в първата инстанция и за платен хонорар от 2 800 лв. за процесуално представителство в касационна инстанция. Работодателят трябва да му възстанови сумата от 1764,82 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК

Ответникът по делото има право на съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Предвид нарочното искане и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за първа и втора инстанция и 200 лв. за касационното производство. Работодателят е заплатил 200 лв. за възнаграждение на вещото лице. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Б. трябва да плати на военното формирование сумата в размер на 279,26 лв.

Работодателят трябва да заплати дължимите държавни такси за първа и касационна инстанция, съответно в размер на 575,39 лв. по сметка на Пловдивския районен съд и 313,79 лв. по сметка на Върховния касационен съд.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 242 от 21.02.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2574/2023 г. в частта, с която исковете на М. С. Б. против Военно формирование 32990 – Пловдив, са отхвърлени до размера на 10 023,60 лв., на осн. чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и до размера на 4361,05 лв., на осн. чл. 199 ЗОВСРБ, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2023 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪДЖА Военно формирование 32990 – Пловдив да заплати на М. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ., ап. .. сумата в размер на 10 023,60 лв., на осн. чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, сумата в размер на 4361,05 лв., на осн. чл. 199 ЗОВСРБ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 242 от 21.02.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2574/2023 г. в частта, с която исковете на М. С. Б. против Военно формирование 32990 – Пловдив, са отхвърлени за сумите над 10 023,60 лв., на осн. чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и над 4361,05 лв., на осн. чл. 199 ЗОВСРБ, както и за законната лихва върху отхвълената част от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.02.2023 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Военно формирование 32990 – Пловдив да заплати на М. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. .., ап. .., сумата в размер на 1764,82 лв., сторени разноски в производството по делото във всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. .., ап. .., да заплати на Военно формирование 32990 – Пловдив сумата в размер на 279,26 лв., сторени разноски в производството по делото във всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Военно формирование 32990 – Пловдив да заплати в полза на съдебната власт дължими по делото такси и разноски, както следва – 575,39 лв. по сметка на Пловдивския районен съд и 313,79 лв. по сметка на Върховния касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1