Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 606

гр.София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 4314/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Община Неделино чрез адв.Е. В. касационна жалба с вх.№ 3558 от 26.09.2024 г. срещу решение № 174 от 20.08.2024 г. на Окръжен съд –Смолян, постановено по гр.д. № 148/2024 г. по описа на същия съд. Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск; поради забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение; неправилно е поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилване на решението или неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. А. изразява чрез адв.Д. К. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол. Н. А. не изразява становище.

С определение от № 2315 от 08.05.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

В исковата молба ищците И. А. и Н. А. твърдят, че по силата на Договор № 1 от 04.01.2008 г. за продажба на общински недвижим имот и осъществявано владение от 20.09.1990 г. до подаване на исковата молба, на основание чл.79 ЗС, са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. С посочения договор от 2008 г. Н. А. закупила от Община Неделино имот с площ 292 кв.м., представляващ част от УПИ * *, кв.35 по плана на [населено място]. Въз основа на отстъпено право на строеж и реализирането му ищците твърдят, че са собственици на построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 87 кв.м. По силата на съдебно решение № 37 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 140/2018 г. по описа на Районен съд гр.Златоград и чл.92 ЗС ищците излагат, че са собственици и на извършените в имота подобрения, посочени в КККР като сграда с идентификатор ****. Община Неделино оспорила правото на собственост на ищците по отношение на 146 кв.м. от имота чрез съставяне на Акт за частна общинска собственост №1404/11.05.2023 г. за част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 146 кв.м., както и чрез съставяне на Констативен протокол от 13.06.2023 г. Ищците считат, че Община Неделино не е придобила права върху имота или част от него, поради което са заявили искане за установяване по отношение на общината, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** от 347 кв.м.

В отговора на исковата молба Община Неделино оспорила предявения иск като е посочила, че по силата на Договор № 1 от 04.01.2008 г. ищците са собственици само на 1/2 идеална част от процесния имот. Районният съд е разгледал иска при заявените твърдения в исковата молба и го отхвърлил.

Въззивният съд е отменил решението на районния съд и е признал за

установено по иска на Н. А. и И. А., че Община Неделино не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 347 кв.м. или на част от него. Приел е, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на спорния имот е основателен, тъй като с договора от 2008 г. ищците са закупили целия парцел от 292 кв.м., а не 1/2 идеална част от него, както твърдял ответникът.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Съгласно чл. 124, ал.1 ГПК предявяването на установителен иск за установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, право, различно от спорното, върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Когато такива твърдения не са изложени или изложените твърдения са неясни и противоречиви, исковата молба е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на тази нередовност

Ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК.

При прилагането на горните разрешения по настоящото дело се налага извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по нередовна искова молба. За да се прецени правният интерес на ищците, е необходимо те да изложат твърдения за начина на възникване на твърдяното от тях право върху имота. От изложените от ищците обстоятелства, на които се основава отрицателният установителен иск, че общината не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** от 347 кв.м., не е ясно на какво основание те твърдят да са придобили правото на собственост върху имота, тъй като са заявени две взаимно изключващи се основания за това – договор за покупка от 04.01.2008 г. и придобивна давност. Така посочените основания не са заявени в условията на евентуалност или за различни части от имота, а позоваването е на двете едновременно, което е недопустимо. В трайната практика на ВКС се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от несобственик. Този, който вече е придобил правото на собственост на друго основание (в случая по договор), не може да го придобие повторно на ново, различно основание. В този смисъл след като ищците твърдят, че са придобили имота на основание договор за продажба и същевременно сочат придобиване собствеността върху същия имот по давност, исковата молба е нередовна. Налице е противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, което е останало неотстранено поради неизпълнение задължението на въззивния съд, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Въззивният съд е следвало да констатира посочената нередовност и на основание чл. 129, ал.4, вр. ал.2 ГПК да даде срок за отстраняването й, което не е сторено.

Постановеното по нередовна искова молба решение на въззивния съд

е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе относно нередовността на исковата молба, следва да даде указания на ищците да изложат ясно твърдения за основанието, на което твърдят придобиване право на собственост върху имота. Ако се позовават на повече от едно основание, да посочат дали те се отнасят за различни части от имота или са в съотношение на евентуалност.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 174 от 20.08.2024 г., постановено по гр.д. № 148/2024 г. на Окръжен съд – Смолян.

ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.