Отхвърляне на молба за отмяна на съдебно решение за признаване на трудов стаж

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 277

гр.София,

23.05.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1063 описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК .

Делото е образувано по молба за отмяна от вх. № 7291/28.02.2025г. на В. Е. Т., на влязлото в сила решение №23/14.01.2025г. на ОС Русе и потвърденото с него решение № 1317/11.10.2024 г. по гр.д. № 3665/2023 г. на РС - Русе, на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК .

Молителят В. Е. Т., чрез процесуалния си представител поддържа искането си за отмяна на влазлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът ТП на НОИ- Русе в писмено становище оспорва молбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решението, чиято отмяна се иска, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от ищеца В. Е. Т. иск за признаване за установено по отношение на ответника ТП на НОИ – [населено място], представлявано от директора, че за периода 21.12.2017г. до 25.02.2019г. ищецът е работил в „Евротрейд Булкомерс” ЕООД, , на длъжност „консултант управление” при 8 - часов работен ден и има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/осигурителен стаж.

С решение №23/14.01.2025г. на ОС Русе, като е потвърдено решение № 1317/11.10.2024 г. по гр.д. № 3665/2023 г. на РС - Русе, е прието, че по делото не са ангажирани доказателства за реално извършени дейности от ищеца като „консултант управление“ и изобщо за реално осъществявана трудова дейност в дружеството.

Прието е, че ищецът не притежава качеството на описаното в разпоредбата на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО понятие „осигурено лице“ –физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Прието е, че приложеният от ищеца трудов договор №20/20.12.2017г. сам по себе си не е достатъчен, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изложени са съображения за това, че наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги, а изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице”, е лицето да упражнява трудова дейност. Посочено е, че лицето трябва да има сключен трудов договори валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

Прието е, че не може да се признае за осигурено лице, за което е установено, че не е полагало труд и за който са извършвани проверки и доказан по категоричен и безспорен начин, че не е престиран за периода след април 2017г. Прието е, че доколкото от контролните органи са събрани доказателства обосноваващи изводи за липса на доказателства за извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от този осигурител, то трудов договор № 20/20.12.2017г. издаден от „Евротрейд Булкомерс” ЕООД правилно и законосъобразно е счетен за неавтентичен/неистински документ, както и другите представени от ищеца писмени доказателства - Заповед да прекратяване на трудов договор №17/22.02.2019г., страници 6-7 от трудова книжка, обр.УП-2 № 1/06.06.2021г. и обр.УП-3 № 42/06.06.2021г., които също се явяват неавтентични/неистински документи.

Прието е, че представените документи дори и подписани от управителя на дружеството В. не доказват твърдението на ищеца, че същият реално е полагал труд по трудово правоотношение през процесния период, което е задължителна предпоставка да се приеме, че има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на пар. 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Изхождайки от тези обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че искът да бъде признато за установено в отношенията на страните, че в периода от 22.12.2017 г. до04.12.2019 г. В. Е. Т., ЕГН: [ЕГН] е работил по трудово правоотношение като консултант управление“ в “Евротрейд Булкомерс” ЕООД с ЕИК[ЕИК], следва да се отхвърли като неоснователен.

Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение. Представя 40 броя писмени доказателства –, от които се установява че “Евротрейд Булкомерс” ЕООД е наело помещение за стопанска дейност- „ Лоби –бар „Сентрал“[жк]-Варна, което е заведение за обществено хранене, за което е представено удостоверение за регистрация, както и множество фактури от 2017г., от които се установява, че дружеството е купувало хранителни стоки и напитки, удостоверения за регистрация на фискално устройство от 2017г. и договори за техническо обслужване на същото, протокол за наемане на обект- бистро в [населено място] от 2017г., договор с ДСК за пакетна програма „ДСК Бизнес партньор плюс“, както и договори -2бр. от 2019г. за извършвани от дружеството услуги, както и фактури от 2019г.-три броя.

В молбата за отмяна молителят поддържа, че е тези нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са му били извести към момента на решаване на делото по същество.

Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е открито ново обстоятелство или ново писмено доказателство, за съществуването на което страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното й поведение. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС /запазващо сила и при действащия ГПК/, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Отмяната може да бъде допусната и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до утвърдени от страната при гледане на делото обстоятелства. В този случай новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи. И в двата случая се изисква новото обстоятелство, респ. доказателство, да е от съществено значение за изхода на спора – т. е. ако е било релевирано, респ. представено, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.

В случая, както е прието в практиката на ВКС, застъпена и в решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З. А., се приема, че Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС, не е загубило сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ие писмени доказателства по смисъла на ЗУТОС са такива, които изхождат от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът, и са съставени въз основа на книжа, ведомости и др., водени в същото учреждение, предприятие или организация по време на полагане трудовия стаж; да изхождат от други държавни учреждения, предприятия или организации и най-после такива, които са издадени от частни работодатели по време на полагане на трудовия стаж и да са съставени въз основа на книжа, ведомости и др., водени в същото учреждение, предприятие или организация по време на полагане на трудовия стаж. Приема, че такива писмени доказателства могат за бъдат от най-различно естество: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 2.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда , от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.) . За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и да са издадени по време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТДССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж.

В конкретния случай представените от молителя 40 броя писмени доказателства не отговарят на изискването да са от съществено значение за изхода на разгледания правен спор. Същите нямат отношение към решаващите изводи на съда за неоснователност на иска - нямат характер на доказателства от кръга на посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР , т. е. доказателства, установяващи вероятност на положен трудов стаж от ищеца в претендирания период , каквито документи биха били трудовия договор, допълнително споразумение, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или придобит трудов стаж и професионален опит, трудова книжка, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор, осигурителна книжка, решение на компетентен орган за изплащане на дължимо възнаграждение и други подобни документи, изходящи от работодателя или обективиращи негови изявления пред друг орган.

Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователна следва да се остави без уважение.

Не следва да се присъждат разноски на ответника на основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не са представени доказателства, че отговора на молбата за отмяна е изготвен от юрисконсулт на дружеството.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна вх.№7291/28.02.2025 г. РС Русе, от В. Е. Т., на решение №23/14.01.2025г. на ОС Русе и потвърденото с него решение № 1317/11.10.2024 г. по гр.д. № 3665/2023 г. на РС - Русе, на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: