Обезщетение от застраховател за дете, пострадало при инцидент с атракционно влакче

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване от недееспособно лице

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

[населено място],03.07.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1612 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. П. Г. срещу решение № 150 от 15.04.2024г. по в.гр.д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе. С решението, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 1796 от 17.12.2023г. по гр.д. № 4385/2022г. на Районен съд – Русе, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в поддържания във въззивното производство размер от 13 500 лева, със законната лихва за забава от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.04.2021г. в [населено място] по причина на водача на атракционно влакче, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от въззивния съд е било прието, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като по делото не е имало доказателства, които да установят наличието на идентичност между превозното средство, участвало в пътнотранспортното произшествие, и застрахованото превозно средство. Въззивният съд е достигнал до този неправилен извод в резултат на непълно и изолирано обсъждане на писмените доказателства, без да се отчита взаимната връзка по между им. Не е била съобразена издадената на името на Н. С. С. фактура от 20.12.2017г., която не е била оспорена от страните, и даденото в нея описание на превозното средство (с рама, идентична с тази на застрахования автомобил). Не са обсъдени техническият паспорт на моторното превозно средство, декларацията за съответствие, разрешението от [община] за ползването, както и документите по а.н.х.д. № 1549/2021г., от които се установява, че се касае за бавно движещо се превозно средство, което не подлежи на регистрация (чл. 1, ал. 4, т. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000г.). Че превозното средство е било без регистрация е било посочено и в застрахователния договор. Така съдът неправилно се е позовал единствено на справката, предоставена от Сектор „Пътна полиция“, и неправилно е приел, че товарният автомобил е бил с дата на първоначална регистрация 13.09.2000г., без последващи промени. Касае се за МПС, което собственикът и производител „Бриз“ АД е преработил. Събраните доказателства водят до извод, че процесното МПС, с което е било причинено виновно пътнотранспортното произшествие на 22.04.2021г., е идентично със застрахованото.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск – уважен в пълния претендиран размер.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се обоснованост на въззивното решение. Оспорването се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание.

Не е подаван отговор от Н. С. С., подпомагаща страна на застрахователното дружество.

С определение № 10 от 03.01.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си. Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), както и с решение № 190 от 07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 5 от 11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 133 от 23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

С исковата си молба по делото, подадена на 18.08.2022г., П. П. Г. е поискала присъждане на обезщетение от 15 000 лева, със законната лихва от 05.05.2021г., за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат на пътен инцидент от 22.04.2021г., настъпил в [населено място], Парка на младежта. Тялото на детето, тогава на 10 години, изпаднало от купе на атракционно влакче, при което последвало триене в гума на влакчето и в земята, тъй като кракът на детето останал заклещен в оставени под седалката резервни гуми. От триенето били получени охлузни рани по корема, поясната област, левия лакът, лявата подбедрица, дясното коляно, както и пукнатина на лявата илиачна кост. Детето се възстановявало физически повече от два месеца, понесло значителни психологически травми. В исковата молба е било посочено още, че превозното средство, с рама № ХВ9ЕD308004212, е било собственост на ЕТ“Ниси – Н. С.“ и управлявано от него. То било застраховано по задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ в „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с полица № ВG/07/520001889771, с период на валидност 12.07.2020г. – 11.07.2021г. На 05.05.2021г. било подадено искане за обезщетение. С писмо рег. № РК-006-99/3/17.05.2021г. застрахователят поискал представянето на влязло в сила наказателно постановление срещу водача и посочване на банкова сметка, но не извършил плащане.

Към исковата молба е било представено, освен другото, уведомителното писмо от 17.05.2021г. на застрахователя, както и второ писмо с РК-006-99/6/ 23.07.2021г., с което П. П. Г. е била уведомена, че срещу водача на атракционния влак е образувано административно наказателно производство и при произнасяне по претенцията е необходимо да се узнае резултата от съдебната проверка на постановлението. Представен е бил и констативен протокол за ПТП с пострадали от 22.04.2021г., в който е била посочена застрахователната полица, установяваща застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозното средство.

С представен отговор на исковата молба застрахователното дружество е заявило, че оспорва застрахователното правоотношение, тъй като полицата се отнася до превозно средство с ДК [рег.номер на МПС] , марка „УАЗ“, модел 452А, собственост на „Бриз“ АД, а инцидентът е станал с атракционно влакче „WARAN“, собственост на ЕТ“Ниси – Н. С.“. Оспорено е било наличието на виновно противоправно поведение на водача, както и е направено възражение, че единствено действията на детето са довели до падането и последвалите наранявания, евентуално че е налице съпричиняване от 90%. Не са упражнили надзор и пътувалите във влакчето педагози. Възразено е било също, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено.

Като приложение към исковата молба от застрахователя е била представена комбинирана застрахователна полица № ВG/07/520001889771 от 08.07.2020г. относно товарен автомобил „UAZ 452А“, със застраховащ с „Бриз“ АД. Превозното средство е било посочено с рама VIN 35960.

В проведеното първо открито съдебно заседание на 16.03.2021г. от името на ищцата е било уточнено, че се касае за едно и също превозно средство и неговата рама е 35960, а не посочената в исковата молба.

По делото са били изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и са били разпитани свидетели.

Допълнително са били приети като писмени доказателства технически паспорт на влаковата композиция локомотив + 2 бр. вагони, съгласно който машината е била вариант на стандартен автомобил УАЗ 469 със запазени технически параметри на двигател, трансмисия, органи на управление, сигнализация и ходова част. Паспортът е бил издаден от „Бриз“ АД, удостоверило с декларация за съответствие, че продуктът е произведен от дружеството, сертифициран и предаден на Н. С. (декларация от 12.11.2017г.). Приети са били и технически данни, както и фактура № 55 от 20.12.2017г., издадена от „Бриз“ АД, относно атракционната влакова композиция с рама № 35960, с удостоверено авансово плащане от получателя на фактурата Н. С. С.. Документите са били във връзка с експлоатацията на превозното средство, за което е имало разрешение от [община]. Приета по делото е била и справка от Гаранционен фонд, съгласно която към 22.04.2021г. МПС с номер на рама 35960 е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

Съгласно писмо от 12.05.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ – [населено място], също прието по делото като доказателство, след извършена справка в АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ е било установено, че товарен автомобил „УАЗ 452А“ с рама № 35960, с рег. [рег.номер на МПС] е бил регистриран първоначално в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас на 13.09.2000г. и няма данни за извършени други промени в регистрацията. Собственик е било дружеството „Бриз“ АД.

С решение № 1796 от 17.12.2023г. съставът на Районен съд – Русе е счел предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за частично основателен – за сумата от 7 500 лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Прието е било, че Н. С. С., водач на атракционното влакче, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 132, ал. 2 от ЗДВП), като не осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците. Във вагончето на ищцата под седалките срещу нея били оставени резервни гуми, на които детето се закачило при преместване от мястото си. Тези гуми не е следвало да се намират във вагона, в който се превозват пътници, тъй като това би нарушила тяхната безопасност. За дължимото обезщетение, според първоинстанционния съд, е носил отговорност застрахователят – ответник по сключения застрахователен договор. „Бриз“ АД е застраховало при ответника атракционната композиция, която били закупена от Н. С. С.. Базовото обезщетение е била прието в размер 15 000 лева, но то е била намалено на 7 5000 лева поради съпричиняване (50%) – детето е станало от мястото си, въпреки изричния инструктаж, направен от учителите и от шофьора. С първонстанционното решение са били обсъдени обстоятелствата по издаденото и в последствие отменено наказателно постановление на водача на атракционната композиция, съгласно приложеното а.н.х.д. № 1549/2021г. на Районен съд – Русе.

П. П. Г. е обжалвала първоинстанционното решение в частта на отхвърления иск за обезщетение за сумата над 7 500 лева до 13 500 лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Оплакванията са били срещу размера на възприетия принос, който, според страната, е трябвало да бъде 10%.

Застрахователното дружество е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част с оплакване, че не е била разгледано възражението относно застрахователното правоотношение. Акцентирано е било върху съдържанието на застрахователната полица и писмото на МВР, Сектор „Пътна полиция“ от 15.05.2023г. Според дружеството е ставало въпрос за различни вещи, с различни собственици. Възразено е било още и срещу изводите за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача и приетия размер на съпричиняването.

Оплакването на застрахователното дружество, че неправилно е било възприето съществуване на валидно застрахователно правоотношение, е било счетено от въззивния съд за основателно. След частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение искът на П. П. Г. по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил изцяло отхвърлен (решение № 150 от 15.04.2024г. по в.гр.д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе). При позоваване на застрахователната полица и писмото на МВР, Сектор „Пътна полиция“ е бил направен извод, че по делото няма доказателства, които да установят наличието на идентичност между превозното средство, участник в настъпилия пътен инцидент, и застрахованото МПС. Приетите по делото технически паспорт, декларации за съответствие, разрешение от [община], сочат придобиването на собственост върху атракционното влакче и получаването на разрешение за експлоатация. Единствено във фактурата от 20.12.2017. е посочен номер на рама, идентичен с номера на рамата на застрахования товарен автомобил, но това е частен удостоверителен документ, който не носи подпис на страните по делото и не се ползва с доказателствена сила.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Този съд е длъжен да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото в тяхната съвкупност.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК).

Изводът на състава на Окръжен съд - Русе, че не е установено валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е направен в нарушение на процесуалните правила, изискващи при решаването на материалноправния спор съдът да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото. Необосновано, в противоречие на събраните доказателства въззивният съд е приел, че липсва идентичност между превозното средство, участник в настъпилия пътен инцидент, и застрахованото моторно превозно средство.

От въззивния съд не е било съобразено, че сключеният на 08.07.2020г. между „Бриз“ АД и ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформен с полица № ВG/07/520001889771, с период на валидност от 12.07.2020г. до 11.07.2021г., е бил относно товарен автомобил „UAZ 452А“ с рама VIN 35960. Касаело се е за автомобил, собственост на „Бриз“ АД, преработен във влакова композиция. Машината е била вариант на стандартния автомобил УАЗ, със запазени технически параметри на двигател, трансмисия, органи на управление, сигнализация и ходова част. Обстоятелствата са се установявали от издадения от „Бриз“ АД технически паспорт и декларация за съответствие, съгласно които продуктът е бил произведен от дружеството и сертифициран. Превозното средство е било предадено на Н. С. С.. При авансово плащане на цената му, макар без доказателства за прехвърляне на собствеността, от „Бриз“ АД е била издадена фактура № 55 от 20.12.2017г. Във фактурата е било посочено, че предаваната стока е атракционната влакова композиция с рама № 35960. На базата на всички тези документи Н. С. С. е управлявал превозното средство, за което е имало разрешение от [община] за ползването му.

При тези установени обстоятелства е без значение, че съгласно писмо от 12.05.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ – [населено място], товарен автомобил „УАЗ 452А“ с рама № 35960, с рег. [рег.номер на МПС] е бил регистриран първоначално в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас на 13.09.2000г. и няма данни за извършени други промени в регистрацията, както и че собственик е било дружеството „Бриз“ АД, а не Н. С. С.. Относимо е застраховането на превозното средство от „Бриз“ АД и предаването му на Н. С. С.. Съгласно чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

Всъщност до образуване на делото самият застраховател не е оспорвал наличието на валидно застрахователно правоотношение. На 05.05.2021г. от касатора е било подадено искане за обезщетение и с последвали писма от 17.05.2021г. и 23.07.2021г. застрахователят е поискал представянето на влязло в сила наказателно постановление срещу водача и посочване на банкова сметка за плащане, съответно е посочил, че срещу водача е образувано административно наказателно производство и неговият изход е от значение за плащането на застрахователното обезщетение. В издадения констативен протокол за ПТП с пострадали от 22.04.2021г., също е била посочена застрахователната полица, установяваща застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозното средство, а съгласно справка от Гаранционен фонд към 22.04.2021г. моторно превозно средство с рама № 35960 е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

На 22.04.2021г., в [населено място], Парка на младежта, при управлението на атракционното влакче от Н. С. С., е настъпил пътен инцидент. Докато се премествала от мястото си по време на движение, П. П. Г., пътник в превозното средство, тогава на 10 години, се закачила на оставени резервни гуми под отсрещната седалка и тялото й изпаднало навън. Инциденът е бил по причина на водача, който извършил нарушение на чл. 132, т. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата при превоз на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване, а в случая в превозното средство, в което се превозват пътници, са били оставени резервни гуми, с което била нарушена безопасността на пътуването.

След изпадането на П. П. Г. от превозното средство е последвало триене на тялото й в гумата на влакчето и в земята, тъй като кракът на детето останал заклещен в гумите. Получени били охлузвания на левия лакът, предната коремна стена в ляво и в лява хълбочна област, дълбоко и обширно охлузване на лява поясна област, охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица, охлузвания на лявото коляно. Пукната била лявата илиачна кост. След направени образни изследвания, възстановяването на детето продължило вкъщи. 15 дни П. била на легло. Плачела, не можела да спи, боляло я при всяко движение на тялото. Приемала обезболяващи. Притеснявала се да не останат белези. Около 1 месец след инцидента ползвала патерици. Възстановявала се 2-3 месеца, през които и до края на учебната година не посещавала училище. Била стресирана. Не искала да ходи в градския парк. В резултат на травмите останали остатъчни белези (в лявата поясна област, където имало дълбоко и обширно охлузване – 14/14 см), както и на ляв лакът и ляв глезен. Не се е очаквало спонтанно пълно заличаване на тези белези.

В този смисъл са били заключенията на изслушаните по делото в пред първоинстанционния съд съдебна медицинска експертиза и съдебна техническа експертиза, събраните писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели – Руско Г., дядо на П. П. Г., В. К., семеен приятел, Д. И., учителка, присъствала на инцидента, и М. В., медицинска сестра, правила превръзки по време на възстановяването на детето.

Претърпените от П. П. Г. неимуществени вреди обосновават размер на базово обезщетение, не по-малък от 15 000 лева. В този размер обезщетението съответства на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съответно на постановките на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), съгласно които при определяне на размера на неимуществените вреди трябва да се вземат под внимание и да се оценяват всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В случая това са характерът на травматичните увреждания (няколко), изживеният стрес (значителен), немалкото болки и страдания при възстановяването, неговия няколкомесечен период, през който П. П. Г., едва на 10 години, е била откъсната от обичайната си училищна среда, както и остатъчните белези, които не могат да бъдат спонтанно напълно възстановени и за които от нея също са изпитвани неудобства и притеснения. Дадените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. принципни отговори относно приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД се отнасят и за случаите на търсено обезщетение за неимуществени вреди при настъпили при пътнотранспорно произшествие травматични увреждания, когато гражданската отговорност на делинквента е реализиран риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

Дори да се приеме съпричиняване при настъпилите увреждания (изправяне на детето по време на движение), неговият принос не би могъл да бъде повече от 10%, така както обстоятелството се признава от самата страна. Задължението на водача за безопасно превозване е с тежест значително надхвърляща това на пътуващото в превозното средство дете.

Или е дължимото обезщетение в размер поне на претендираните 13 500 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено и сумата – присъдена на П. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Дължима е и лихви за забава от 05.05.2021г., датата на отправената претенция за плащане до застрахователя. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията, в който смисъл е съдебната практика (решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50106/03.11.2022г. по т.д. № 1865/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). Във въззивното производство лихва се претендира за времето от 05.08.2021г. и така тя следва да бъде присъдена.

По разноските

Въззивното решение в частта на присъдените на застрахователното дружество разноски следва да бъде отменено и разноските се разпределят с оглед окончателния изход на спора.

По реда на чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски от общо 1 230 лева за първоинстнационното, въззивното и касационното производство. Сумата включва 810 лева от направените в първоинстанционното производство разноски, от които 600 лева за платена държавна такса и 300 лева разноски за вещи лица, общо 900 лева. В това производство са били претендирани 15 000 лева и окончателно присъдени - 13 500 лева. Във въззивното производство са направени разноски за платена държавна такса от 120 лева, при материален интерес от 6 000 лева, и тези разноски са дължими изцяло. Това е и за касационното производство. На възстановяване подлежат 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжлаване и 270 лева за разглеждане на касационната жалба при материален интерес от 13 500 лева.

На адвокат К. Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на П. П. Г. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство в общ размер от 3 375 лева. То включва 1 575 лева възнаграждение за първоинстанционното производство (при претендирани 1 750 лева), 1 000 лева за въззивното производство (за защита по подадената от П. П. Г. въззивна жалба и тази на застрахователонто дружество) и 800 лева за процесуално представителство в касационното производството за фазите по допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба. Възнагражденията съответстват на правната и фактическа сложност по делото, защитавания материален интерес, както и конкретно извършените от адвоката процесуални действия.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на застрахователното дружество са дължими 90 лева от разноските в първоинстанционното производство. Дружеството е направило разноски за вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение от 900 лева (възприето от първоинстанционния съд), при окончателен изход на спора, при който от общо заявени 15 000 лева за плащане искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за сума от 1 500 лева.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 150 от 15.04.2024г. по в.гр.д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе, с което, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 1796 от 17.12.2023г. по гр.д. № 4385/2022г. на Районен съд – Русе, е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на П. П. Г. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в поддържания във въззивното производство размер от 13 500 лева, със законната лихва за забава от 05.08.2021г. до окончателното плащане, както и в частта на присъдените в полза на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД разноски, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на П. П. Г., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адресат адвокат К. Х., [населено място], [улица], на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 13 500 лева (тринадесет хиляди и петстотин лева), обезщетение за претърпените неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.04.2021г. в [населено място] по причина на водач, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 05.08.2021г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на П. П. Г., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адресат адвокат К. Х., [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК сумата от 1 230 лева (хиляда двеста и тридесет лева) направени разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на адвокат К. Х., [населено място], [улица], сумата от 3 375 лева (три хиляди триста седемдесет и пет лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на П. П. Г. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА П. П. Г., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адресат адвокат К. Х., [населено място], [улица], да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК сумата от 90 лева (деветдесет лева) разноски в първоинстанционното производство.

Решението е поставено при участието на Н. С. С., подпомагаща страна на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.