Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 23 Март 2021

Съдебно решение по друго дело не е ново доказателство за отмяна на влязъл в сила акт

Решение №79/2021 · Върховен касационен съд · 23 Март 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителите искат отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът им за обявяване на сделка за недействителна. Те се позовават на по-късно решение по друго дело, където по сходен иск сделката е приета за увреждаща кредиторите. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, като приема, че решението по чуждото дело няма доказателствена сила за фактите и страните не са едни и същи.

Какво приема съдът

Влязло в сила съдебно решение по друго дело между различни страни не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито противоречиво решение по т. 4 от същия член.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателстваПавлов искзнание за уврежданесила на пресъдено нещо

Текстът на акта

Ключови фрази

- 7 -

РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. София 23.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 17.03.2021 (седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3718 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК като е образувано по молба с вх. № 5 047 541/20.03.2020 година, подадена по пощата на 17.03.2020 година, от Б. В. Б. и И. П. Б. за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година.

С въззивното решение, чиято отмяна се иска е потвърдено първоинстанционното решение № І-41-97/22.09.2014 година на Софийски районен съд, първа гражданска колегия, 41-ви състав, постановено по гр. д. № 18 138/2013 година, с което е отхвърлен предявения от молителите срещу „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договора за завяна сключен между „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] от една страна и Б. В. Б. и Д. В. Д.-Н. от друга страна, оформен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н. д. № 269/2009 година на В. Ч. Ч.-нотариус с район на действие района на районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Няма данни въззивното решение да е било обжалвано, поради което то е влязло в сила на 10.12.2015 година.

От изложените в молбата на Б. В. Б. и И. П. Б. твърдения следва, че те искат отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (нови писмени доказателства) и в тази връзка се позовават на приложените към молбата доказателства, а именно определение № 675/12.10.2018 година и решение № 27/10.04.2019 година, двете постановени по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

Ответниците по молбата за отмяна „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. са подали отговори на същата, както следва дружеството с вх. № 25 167 608/16.11.2020 година и вх. № 25 168 715/17.11.2020 година, а останалите двама с вх. № 25 180 620/07.12.2020 година, с които са я оспори като неоснователна и са поискали оставянето й без уважение.

Молбата за отмяна е подадена от заинтересовани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

Както се посочи по-горе с решението, чиято отмяна се иска съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № І-41-97/22.09.2014 година на Софийски районен съд, първа гражданска колегия, 41-ви състав, постановено по гр. д. № 18 138/2013 година, с което е отхвърлен предявения от молителите срещу „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договора за завяна сключен между „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] от една страна и Б. В. Б. и Д. В. Д.-Н. от друга страна, оформен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н. д. № 269/2009 година на В. Ч. Ч.-нотариус с район на действие района на районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.

При постановяване на това решение съдебният състав е приел, че Б. В. Б. и И. П. Б. се легитимират като кредитори на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] въз основа на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2006 година, сключен между „Терра Груп АЙ Ер Би“ ЕООД [населено място] и Б. В. Б. и споразумение към този договор от 24.04.2009 година, сключено между „Терра Груп АЙ Ер Би“ ЕООД [населено място], И. П. Б. и „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място]. С последното „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] е поело задължението да прехвърли правото на собственост върху 5.82 % идеални части от поземлен имот № ***, в кв. 25а по плана на [населено място], район „В.“,[жк], [улица], местност вилна зона „Б. п.“, целия с площ от 2039.00 м 2 , представляващ имот с идентификатор № ..., целия с площ от 2410.00 м2, като окончателния договор е трябвало да бъде сключен до 31.12.2009 година. За да отхвърли иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдебният състав е приел, че по делото не било спорно обстоятелството, че едноличният собственик на капитала на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] Л. и Н. Ж. Н. са били участници в друго търговско дружество към 2005 година. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че Л. и Н. Ж. Н. имали близки отношения, като Н. носел покупките на Л., водел децата до детската градина, придружавал го често по служебните му ангажименти, в това число докарал до кантората на нотариуса лицето, което представлявало „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], при сключването на посоченото допълнително споразумение. Показанията на свидетелите обаче не обосновавали еднозначен извод за знание у купувача Н. Ж. Н. за увреждане. Близките отношения между длъжника и лицето, с което той е договарял, не били достатъчни за да се приеме, че на него са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Напротив, от показанията на свидетелите се установявало, че естеството на съществуващата фактическа близост, преценявана на плоскостта на възлагане за изпълнение на технически дейности, свързани с подпомагане в домакинските задължения и шофьорски услуги, изключват вероятността на Н. Ж. Н. да е била служебно известна информацията за поетото от „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] задължение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Този извод не се опровергавал от съвместното участие на двамата в капитала на трето за спора юридическо лице, тъй като представените доказателства били относими към 2005 година, т. е. много преди датата на сключване на предварителния договор. Изнесените от свидетелите данни за разговори между него, Б. В. Б. и И. П. Б. и ответника Н. Ж. Н. относно възможността Н. да прехвърли част от процесния недвижим имот на ищците-молители в настоящето производство, не следвало да се обсъждат. Това било така, тъй като ирелевантно за преценка за наличието на субективния елемент от спорното право било наличието на знание за обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, възникнало след сключване на увреждащата сделка Знанието за увреждане се преценявало към релевантния момент-сключването на атакуваната увреждаща сделка. В случая показанията на свидетелите в тази част касаели период от време след сключване на сделката и конкретно отнасяли се за лятото на 2010 година и след това, поради което като неотносими не следвало да се обсъждат. При съобразяване на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, възлагаща в тежест на ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване знанието за увреждане у третото лице, и процесуалното бездействие на същия, съставът на Софийски градски съд считал предявения иск за недоказан. В приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът бил длъжен да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт бил останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означавало, че съставът на Софийски градски съд приемал, че у Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. не било имало формирано знание за увреждане.

С решение № 27/10.04.2019 година, постановено по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е разгледан иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Х. Е. М. и М. П. Б. срещу „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. за обявяване на относителната недействителност на договора за завяна сключен между „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] от една страна и Б. В. Б. и Д. В. Д.-Н. от друга страна, оформен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н. д. № 269/2009 година на В. Ч. Ч.-нотариус с район на действие района на районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. При постановяване на това решение съдебният състав е приел, че „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] е имало задължение да прехвърли на Х. Е. М. правото на собственост върху 6.59 % идеални части от посочения по-горе недвижим имот на основание предварителен договор и заместване в дълг. Искът е уважен по отношение на Н. Ж. Н., като е прието, че знанието му за увреждащия характер на сделката се установява от близките (ежедневни) приятелски отношения с едноличния собственик на капитала на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място] Л., присъствието на Н. на общи събрания на етажната собственост на процесната сграда, където е бил обсъждан въпроса за задълженията на дружеството по сключените предварителни договори, последващите сделки, с които Н. Ж. Н. и съпругата му са върнали придобития от увреждащата сделка недвижим имот на „Арко Билд“ ЕООД [населено място], което е собственост на Д. Л.. Приети са за достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели относно ежедневните отношения на Н. Ж. Н. и Д. Л. и присъствието на общи събрания на етажната собственост, тъй като били дадени под страх от наказателна отговорност и съответствали на извършените от Н. последващи действия за връщане на имота, които разкривали, че целта на сделката не е била придобиването на правото на собственост от Н.. С оглед на това е прието, че Н. Ж. Н. е знаел за увреждащия характер на сделката.

Като основание за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година в молбата на Б. В. Б. и И. П. Б. е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяната може да бъде искана, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да посочи новите обстоятелство и доказателства, които да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и доказателствата да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение да неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или пък имат доказателствено значение за същото. Представеното от Б. В. Б. и И. П. Б. решение № 27/10.04.2019 година, постановено по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не представлява такова обстоятелство. В него съдебния състав е направил извод за знанието на Н. Ж. Н. за увреждащия характер на оспорваната в производството сделка, като е приел това знание за доказано. Това знание е правен факт, който е от значение за уважаването или не на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В случая обаче се касае до извод на постановилия решението съдебен състав за съществуването на този факт, който е направен въз основа на приетите от него за доказани факти и твърдения на страните в производството пред него. Изводът е направен в рамките на конкретното производство и обвързва само участващите в него страни, но не и други, които не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното в това производство решение. При това констатацията за знанието за увреждащия характер на сделката се отнася само до сделката, която е предмет на конкретното производство и е неприложима по отношение на други сделки, които не били негов предмет. Същата не обвързва съдебния състав разглеждащ друг спор по чл. 135, ал. 1 от ГПК (дори и при аналогични или сходни обстоятелства) и не го освобождава от задължението да направи самостоятелна преценка за наличието на знание за увреждащия характер на сделката у третото лице, с което длъжникът се е договарял. Затова направения в решение № 27/10.04.2019 година, постановено по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. извод за знанието на Н. Ж. Н. за увреждащия характер на атакуваната в това производство по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД сделка не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година. Решението на ВКС не може да послужи и като ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на разрешеното с него спорно право, но не установява и доказва посочените в мотивите към решението факти. В случай че тези факти са от значение за разрешаването на друг спор между същите страни те подлежат на самостоятелно доказване в производството по разрешаване на този спор.

Решение № 27/10.04.2019 година, постановено по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не може да послужи и като основание за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно даденото в т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск-обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск-обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В случая ищците по решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година са различни от тези по решение № 27/10.04.2019 година, постановено по гр. д. № 2339/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., което изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година, поради което подадената от Б. В. Б. и И. П. Б. молба с вх. № 5 047 541/20.03.2020 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото Б. В. Б. и И. П. Б. ще трябва да заплатят на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. сумите от по 800.00 лева на всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5 047 541/20.03.2020 година, подадена от Б. В. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и И. П. Б. от [населено място] [улица], с ЕГН [ЕГН], двамата чрез адвокат Т. Б. [населено място], [улица], за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година, на основание чл. 303,ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. В. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и И. П. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] двамата чрез адвокат Т. Б. [населено място], [улица], да заплатят на „ИМОБИЛИЕНФЕРВАЛТУНГ“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК] Н. Ж. Н. с ЕГН [ЕГН] и Д. В. Д.-Н. с ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. Б. Р., сумите от по 800.00 лева на всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.