Правен интерес от иск за отричане на чужда собственост от владелец срещу мним купувач

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50071
гр. София, 26.10.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2912 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 362 от 21.04.2022г. по гр.д.№ 2027/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260175 от 04.08.2021г. по гр.д. № 1133/2020г. на Несебърски районен съд и е прекратено производството по предявения от Е. К. М. против А. Х. Х. и Ж. Д. Х. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], на третия етаж в жилищна сграда с идентификатор ****, с площ 43,74 кв.м., с предназначение склад и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], на третия етаж в същата жилищна сграда, с площ 45,46 кв.м., с предназначение склад , при посочени съседи.

В касационната жалба на ищцата Е. К. М. се поддържа недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, тъй като съдът се е произнесъл по правото на собственост на ищцата, а не на ответниците. Твърди се и неправилност поради неправилна преценка на правния интерес от водене на иска.

Ответниците А. Х. Х. и Ж. Д. Х. оспорват жалбата.

С определение № 50124 от 30.03.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост от ищец, който упражнява фактическа власт върху имота и има очакване да придобие собствеността по давност, спрямо ответник, който се легитимира като собственик въз основа на правна сделка, сключена с несобственик.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по отношение на два самостоятелни обекта в сграда с предназначение „за склад”, находящи се на трети етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], върху които ищцата упражнява фактическа власт. Ищцата излага в исковата молба, че сключила с М. П. Т. предварителен договор за покупко-продажба на 05.07.2013г., с който Т. се задължила да й продаде апартамент № 5, ляв, на четвърти етаж, като владението й било предадено през месец юли 2013г. С договор от 18.08.2015г. на ищцата е предадено владението от М. Т. и върху апартамент № 6, десен, на същия етаж, а на 03.11. 2018г. е сключен между тях предварителен договор за покупка на този апартамент. Впоследствие ищцата установила, че праводателката й не разполага с учредено право на строеж или право на собственост върху процесните имоти и те са незаконно построени. Собственик на надстройката се явява собственика на земята Община Несебър. Междувременно, на 10.11.2020г. ответникът А. Х. и съпругата му Ж. Х. с два нотариални акта се легитимират като собственици на същите обекти, прехвърлени им от М. Т. като погашение на задължение въз основа на споразумение от 09.11.2020 г. Ищцата твърди, че тези нотариални сделки не са породили вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителката М. Т. не е разполагала с право на собственост или учредено в нейна полза право на строеж върху двата склада. Тъй като ответникът отправил към нея покана да освободи обектите, то за нея е налице интерес от предявяване на иска за отричане правото на собственост на ответниците.

По делото безспорно, че апартаментите №№ 5 и 6, описани в предварителните договори на ищцата, са идентични с процесните два склада, нанесени в кадастралната карта. Събраните гласни доказателства потвърждават, че ищцата упражнява фактическа власт върху процесните имоти от месец юли 2013г. и месец август 2015 г., когато й е било предадено владението върху тях от страна на М. Т..

Събраните писмени доказателства установяват, че праводателката и на двете страни М. Т. е приобретател на право на строеж за изграждане на жилищна сграда в ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], със застроена площ от 84 кв.м. и РЗП от 259 кв.м., което ограничено вещно право й е прехвърлено от Н. К. В.. На последния Община Несебър е учредила право на строеж с договор от 15.11.2011г. и е издала разрешение за строеж за изграждане на триетажна жилищна сграда, (ниско застрояване до 10 м), съгласно одобрени проекти, като отстъпеното право на строеж не включва строителство над трети етаж. От приетото по делото заключение на техническа експертиза се установява, че имотите предмет на делото, за които всяка от страните претендира, са едни и същи, и са изградени са на кота +8.70 /покрив/. Те не са предвидени по одобрените проекти, според които на кота +8.28 има първи тавански складов етаж и са предвидени складове - 3 броя ляво и 3 броя дясно. Реалното изпълнение на място е жилище № 5 и жилище № 6 на четвърти етаж.

При тези данни решаващият съд е приел, че надстрояването над третия етаж на процесната сграда е извършено без да е надлежно учредено право на строеж от собственика на земята Община Несебър, поради което надстройката, в която се намират двата процесни самостоятелни обекта, е собственост на собственика на земята на основание чл.92 ЗС по приращение. Горното не се оспорва от страните, напротив, ищцата изрично го потвърждава в исковата си молба.

Първоинстанционният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск. Първо е мотивирал, че за ищцата е налице правен интерес, тъй като е владелец на имотите въз основа на двата предварителни договора и има очакване да придобие собствеността по давност. По същество е приел, че М. Т. не е била собственик на апартаментите, които е прехвърлила на ответниците, а собственик е Община Несебър на основание чл. 92 ЗС. Сделките в полза на ответниците нямат вещнопрехвърлителен ефект, което обуславя основателността на предявения от ищцата иск.

Въззивният съд, в рамките на правомощията си да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Ищцата претендира да е владелец на спорните имоти и в това си качество отрича правата на ищците, за може да придобие собствеността върху имотите на основание давностно владение. По делото е безспорно, че собственик на поземления имот с идентификатор ***, върху който е изградена сградата, е Община Несебър, както и е безспорно, че за надстрояването на сградата над третия етаж липсва надлежно учредено право на надстрояване в полза на праводателката на ответниците М. Т., което означава, че по силата на приращението по чл.92 ЗС построеното извън учреденото право на строеж, което съставлява самостоятелен обект, е собственост на собственика на земята Община Несебър. При това положение за ищцата не съществува правен интерес да отрича правата на ответниците, без преди това да е отрекла правата на общината, тъй като уважаването на иска по никакъв начин не би рефлектирало върху нейната правна сфера. Имотът е общински и е налице законна пречка за придобиването му от ищцата на основание давностно владение, предвид установения мораториум с § 1, ал.1 ЗД на ЗС. Ето защо, съдът е приел, че за ищцата не съществува правен интерес да води отрицателния установителен иск против ответниците. Позовал се е и на практиката на ВКС по Решение № 63/24.06.2020 г. по гр.д.№ 2763/2019 г. на І г.о. Посочил е, че изводът за липса на правен интерес не се променя от обявената с Решение № 3/24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021г. за противоконституционна нормата на § 1, ал.1 ЗД ЗС, доколкото с това не се засяга досегашния ефект на посочената разпоредба - последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението на КС.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Принципни разяснения относно правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост се съдържат в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Една от хипотезите, посочени в тълкувателния акт, при които се признава интерес за ищеца да отрече правата на ответника, е когато ще има възможност да придобие правото на собственост по давност. Преценката на правния интерес е винаги конкретна и се прави с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо. Изводът за наличие на правен интерес се гради на преценката дали чрез позитивно за ищеца решение би се постигнал целения от него правен резултат. Когато ищецът извежда правния си интерес от упражнявано владение и очакване да придобие собствеността по давност, а ответникът се легитимира с договор за придобиване на собствеността, сключен с несобственик, то целеният правен резултат е ищецът да продължи да упражнява владението си несмущавано и да може да се позове на придобивна давност в съответния момент и спрямо действителния собственик. При уважаване на иска този резултат би бил постигнат. Ето защо правен интерес от водене на такъв отрицателен установителен иск е налице. Евентуалните пречки пред ищеца да придобие собствеността по давност, произтичащи от отношенията му с трето лице, не преграждат интереса му против ответника, който разполага с документ за собственост и смущава владението.

По касационната жалба .

Изводът на въззивния съд за липса на правен интерес е неправилен.

Първо, посоченото от въззивния съд Решение № 63 от 24.06.2020 г. по гр.д.№ 2763/2019 г. на І г.о. на Върховния касационен съд не подкрепя застъпената от Бургаски окръжен съд теза за липса на правен интерес от водене на настоящия иск. В това решение е разгледан отрицателен установителен иск за собственост между владелец и Община, и е признато, че владелецът има правен интерес да отрича правото на собственост на общината, основано на акт за общинска собственост, за да може да се позове на придобивна давност. Решението не съдържа изводи за правния интерес от иск като настоящия - предявен от владелец, преди изтичане на давностния срок, срещу лицето, което се легитимира като собственик на общинския имот с нотариален акт за собственост. В случая и ищцата, и ответниците черпят правата си от един и същ и праводател - М. Т.. Ищцата е сключила с нея предварителен договор, а ответниците - окончателен договор за прехвърляне на имотите. Безспорно е, че праводателката не е била собственик, а собственик по приращение се явява Община Несебър. Безспорно е също, че ищцата е във владение на имотите от 2013г. и от 2015г. В тази ситуация с отричане правата на ответниците ищцата би постигнала запазване фактическата си власт (ответниците ще бъдат възпрени да искат предаване на владението въз основа на нотариалния си акт или да претендират обезщетение за ползване) с произтичащите от това последици при евентуален бъдещ спор с Община Несебър. Изводът, че действителен собственик на имота е неучастващо в делото лице Община Несебър и че са налице законови пречки ищцата да се позове на придобивна давност спрямо това лице, не прегражда интереса й да отрече правата на ответниците, които разполагат с титул за собственост върху същия имот и смущават владението й. Затова следва да се признае, че тя разполага с правен интерес да води отрицателен установителен иск спрямо ответниците. Като е преценявал правния интерес, изхождайки не от отношенията на ищцата с ответниците, а от отношенията й с трето за спора лице, съдът е постановил неправилен акт.

Горният извод обуславя отмяна на обжалваното решение, с което производството е прекратено поради недопустимост и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.

Разноските в настоящето производство подлежат на присъждане от въззивния съд в зависимост от изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 362 от 21.04.2022г. по гр.д.№ 2027/2021г. на Бургаски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за разглеждане на спора по същество от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: