Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Определяне на наказание за държане на наркотици с цел разпространение

Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е признат за виновен за държане на наркотици с цел разпространение и е осъден на две години затвор и глоба след съкратено съдебно следствие. Защитата обжалва пред касационния съд с искане за по-леко наказание поради младата му възраст, признанията и ниската стойност на наркотика. Върховният касационен съд оставя присъдата в сила, като посочва, че няма многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, а деецът има обременено съдебно минало.

Какво приема съдът

Признанието на вината по реда на съкратеното съдебно следствие не представлява смекчаващо обстоятелство, а извършването на деянието в изпитателен срок с обременено съдебно минало изключва налагането на наказание под законовия минимум.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

наркотични веществаконопразпространениесъкратено съдебно следствиеизпитателен срокнамаляване на наказание

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. София, 03.01.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова

Димитрина Ангелова

в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 940 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на Н. С. К. срещу решение № 63 от 24.08.2023г., постановено по ВНОХД № 129/23г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27 от 15.05.2023г. по НОХД № 361/23г. на Бургаския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.08.2022г. в гр.Б., на ул.„П. Е.”, № 107, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество 16,549 грама коноп на обща стойност 99.29лв. и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.58а от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на К. е наложено най-тежкото от наказанията по настоящото дело и по НОХД № 4420/22г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Присъединено е наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и глобата. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 4750/21г. на Бургаския районен съд.

С жалбата се иска отмяна на решението и намаляване на наказанието с приложение на чл.58а, ал.4 от НК или връщане на делото за ново разглеждане. Изтъкват се направеното признание и искреното разкаяние, младата възраст и добрите характеристични данни на подсъдимия, ниската стойност на наркотичните вещества.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира за минимално наказание, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на прокуратурата счита, че налагането на по-леко наказание би създало усещане за безнаказаност и присъдата да бъде оставена в сила.

Самият подсъдим желае намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Като единствен аргумент в подкрепа на искането за връщане на делото за ново разглеждане, в жалбата е посочен пропускът на първата инстанция да обсъди възможността за приложение на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. Изтъкнатото обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение и не е отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Въпреки липсата на изричен отговор на искането на защитника за приложение на чл.55 от НК, в мотивите си Бургаският окръжен съд конкретно е изброил трите обстоятелства, които отчита в полза на дееца, и е видно, че те не са многобройни, нито някое от тях е изключително. Макар и лаконичен, този изразен стил обективира достатъчно ясно волята на съдебния състав и позволява осъществяването на инстанционен контрол върху постановения акт. В допълнение следва да се посочи, че предмет на касационната проверка не е присъдата на първата инстанция, а въззивното решение. В него възражението на защитника срещу начина на определяне на наказанието е получило подробен отговор. Прилагайки ревизионното начало, апелативният съд законосъобразно е извършил самостоятелна оценка на доказателствата, установил е фактите, относими към санкционните последици и подробно е аргументирал липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Определеният преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК срок на лишаването от свобода е три години при предвиден специален минимум от две години. Кумулативното наказание „глоба“ е в минимален размер. Съдът е приел значителен превес на смекчаващите обстоятелства, като е отчел младата възраст на подсъдимия, желанието му да продължи образованието си, критичното отношение към престъплението и сравнително ниската стойност на наркотичните вещества. Нито една от посочените характеристики на деянието и дееца не носи белега изключителност, нито могат да бъдат определени като „многобройни“. Декларираното по реда на чл.371, т.2 от НПК признание на фактите на обвинението не съставлява смекчаващо вината обстоятелства и правилно не е отчетено като такова.

Искането за допълнително намаляване на наказанието не следва да бъде удовлетворено и поради обремененото съдебно минало на К.. То представлява отегчаващо обстоятелство със значителна относителна тежест, тъй като осъжданията са три, за множество престъпления, а осъществяването на инкриминираното деяние в изпитателен срок е белег за престъпна упоритост и дава основание за извод, че изтърпените по-леки наказания за предходни престъпления не са били достатъчни за поправяне и превъзпитание на извършителя.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:
Оставя в сила решение № 63 от 24.08.2023г. по ВНОХД № 129/23г. на Бургаския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.