Оправдаване за шофиране с алкохол над 1,2 промила при спазен ред за контролна проба

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * алкохолно опиване * оценка на доказателства * несъставомерно деяние * анализ на доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 331

гр. София, 02 юли 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор А. П., изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА дело № 505/2025 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест срещу присъда от 07.03.2025г., постановена по внохд № 190/2025г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

С касационния протест се ангажират касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.В допълнението към него процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е обоснована с твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК.В тази насока се настоява, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно; анализът на доказателствените източници е непълноценен; правно-релевантните факти са изведени въз основа само на част от доказателствата по делото.Въведено е и оплакване за липса на аргументирано чрез аналитичното му изследване съдебно становище по достоверността на тройната СХЕ, на която плоскост е ангажирано и касационното основание по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК.В обобщение се сочи, че изводът на съда за несъставомерност на деянието е неправилен, поради което оправдателната присъда подлежи на отмяна, а делото следва да се върне за новото му разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изтъкнатите в допълнението към него доводи.Поддържа позиция, че въззивната присъда не отговаря на стандарта, установен в чл.339, ал.3 от НПК.Основен акцент в пледоарията на касационния обвинител е поставен върху липсата на съображения за причините, поради които въззивния съд е отказал да цени с доверие тройната ХТЕ, без да е изключил същата от доказателствената съвкупност.Като проекция на това нарушение е допуснатото и следващо такова, а именно –непълен и незадълбочен анализ на доказателствените източници, в разрез с установените в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК правила, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение.С тези съображения пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд.

На съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв.Г. оспорва протеста, намирайки го за неоснователен.В противовес на държавното обвинение, счита че въззивният съд на стр.6-9 от мотивите е изложил подробни съображения за причините, поради които е ценил с доверие частта от тройната ХТЕ, в която е обективиран резултата от химическото изследване на кръвта на подсъдимия, както и за тези, поставени в основата на отказа му да кредитира частта от същата, обективираща токсикологичното изследване и крайния експертен извод.На тази плоскост заключава, че проверявания съдебен акт не страда от твърдените от държавното обвинение пороци, като подробни съображения в тази насока излага в писмени бележки, депозирани пред касационния съд.В обобщен вид, в последните е отправена критика към първоинстанционната присъда и е заявена солидарност с фактическите и правни изводи на въззивния съд, обективирани в присъдата, предмет на настоящата касационна проверка.Настоява въззивния съдебен акт да бъде потвърден като изготвен в съответствие със стандарта по чл.339, ал.3 от НПК.

Подсъдимия К. Х., редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, не се явява.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С атакуваната пред ВКС присъда, Благоевградски окръжен съд е отменил изцяло постановената от Районен съд - Благоевград по нохд № 522/2024г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал подс. К. С. Х. за невиновен в това, че на 23.12.2023г., около 23:29ч., в гр. Петрич е управлявал МПС - лек автомобил марка „***”, модел „**”, с рег. № ****, собственост на М. И. Я. от гр. София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с повторна тройна съдебна химикотоксикологична експертиза- като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000лв., тъй като извършеното от него деяние съставлява административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП- за това, че на посочените по-горе дата, час и място е управлявал упоменатото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно 1,11 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с повторна тройна съдебна химикотоксикологична експертиза .

Въззивното производство е било инициирано по жалба на подсъдимия, с която е било заявено несъгласие с първоинстанционната присъда.

С последната подс. К. С. Х. е признат за виновен по посоченото по-горе обвинение, като на осн. чл. 343б, ал. 1 във връзка с ал. 1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода , чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 190 (сто и деветдесет) лева.На основание чл.343г от НК подсъдимият Х. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, съгласно чл.59, ал.4 от НК. На подсъдимия били възложени и разноските по водене на делото.

Подаденият срещу въззивната присъда протест, предмет на настоящата касационна проверка е процесуално допустим- постъпил е в законоустановения срок, от правно легитимирано лице и е отправен срещу акт подлежащ на касационен контрол.

Разгледан по същество е неоснователен.

Доколкото изтъкнатите на стр.4 от допълнението към протеста доводи са насочени към обосноваване на оплаквания за процесуални нарушения от категорията на абсолютните – липса на мотиви, приоритетно следва да бъдат разгледани именно те.В тази връзка, на първо място трябва да се отбележи, че развитите в тази насока съображения, макар и представени в подкрепа на претенция за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК, отразяват предимно несъгласие с дадената от въззивния съд оценка на доказателствените материали и с приетите въз основа на тях фактическите констатации. Всъщност, по същество се настоява определени доказателствени източници /иде реч за частта от тройната ХТЕ, с която е установена алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 1,21 на хиляда към момента на деянието/ да бъдат интерпретирани единствено по предложения от касатора начин, противостоящ на съдебния прочит на доказателствената съвкупност. Упрекът за липса на мотиви по съществени въпроси от предмета на доказване е неоснователен. Несъмнено, както е посочено и в допълнението към протеста, в съдебната практика, включително и в цитираното от изготвилия го обвинител Решение №191 от 11.11.2016г. по н.д. №664/2016г. на І н.о. на ВКС, наличието на това нарушение се приема за реализирано както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна вътрешно противоречива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество. Съдържанието на въззивния съдебен акт в конкретния случай не подкрепя заявеното твърдение. Второстепенният съдебен състав е проверил правилността на невлязлата в сила присъда.Провел е въззивно съдебно следствие, в хода на което е приобщил допълнителни писмени доказателства. Извършил е собствен анализ на всички доказателствени източници, на база на които е защитил заключението си по фактите и приложимото право. Неоснователно се поддържа от държавното обвинение, че съдът е ценил с доверие част от тройната ХТЕ без да изложи аргументирано становището си защо е сторил това, респ. без да мотивира позицията си да не кредитира частта от заключението на същата експертиза, установяваща алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 1,21 на хиляда, както и заключенията по основната и повторна химически експертизи, изготвени от експертите К. и Р..Коректният и внимателен прочит на мотивите към проверявания съдебен акт установява обратния извод.На л.5-7 от съдебните мотиви съдът изрично е отбелязал, че няма основание да се съмнява в достоверността на нито едно от извършените общо три на брой експертни изследвания на кръвта на подсъдимия.Съдебната позиция е подробно и детайлно аргументирана, като е изложена по начин, позволяващ както на страните, така и на върховната съдебна инстанция да проследят формираното вътрешно убеждение на контролираната инстанция по фактите и правните изводи, следващи се от тях.В този смисъл, освен че оплакването за липса на мотиви е несподелимо, не е налице и другия твърдян от обвинителя порок, относно това, че оценъчната дейност на контролирания съд е в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК.Касационната проверка установява, че изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното в допълнението към протеста избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично.

За да оправдае подсъдимия по вмененото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, въззивният съд е приел че алкохолната концентрация в кръвта му към момента на деянието е била в размер на 1,11 на хиляда, т.е под установения в цитираната норма минимум от 1,2 на хиляда. На тази плоскост е заключил, че инкриминираното деяние е обективно несъставомерно, доколкото в текста на чл.343б, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лицата, управляващи МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.Касационната инстанция не намира основание да се дистанцира от решаващия извод на контролирания съд, доколкото той е изведен въз основа на обективен и всестранен анализ на доказателствения материал.Специално внимание съдът е обърнал на всяко едно от трите експертни изследвания.Посочил е, че цени с доверие първоначалното и допълнителното заключение на химическите експертизи, съдържащи констатации за изследването на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия при дадените от него основна и контролна кръвни проби.Защитил е убедително тази си позиция, излагайки съображения, че по делото не се съдържат данни, а и никоя от страните не е излагала твърдения за допуснати нарушения при вземането на проби кръв от подсъдимия Х. след съпровождането му до ФСМП Петрич.Такива нарушения не са констатирани и при изготвянето на двете коментирани изследвания.Изразил е на стр.6 от мотивите несъгласие с позицията на първия съд да не цени с доверие резултата на контролната проба, обективиран в повторната ХЕ, изготвена от експерта Р., аргументирайки становището си с това, че изследването е извършено в рамките на 3-месечния период, установен в чл.26, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.Към тази част от съдебните разсъждения критика не може да се отправи, първо защото, доказателствената и аналитична дейност на контролираната инстанция е извършена при стриктно съблюдаване на правилата за анализ и оценка на доказателства и на следващо място, защото за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установено по „надлежния ред“, който е елемент от обективната страната страна на визирания престъпен състав. Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че „Подзаконовият акт /в конкретния случай Наредба №1/2017г./ определя „надлежния начин“ за установяване на алкохолната употреба от водачите на МПС като признак от обективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК.Касационната инстанция е имала повод да отбележи, че правната възможност за изследваното лице да поиска повторен химически анализ на дадените от него биологични проби е част от „надлежния ред“, предвиден като обективен признак в състава по чл. 343б, ал. 1 от НК и предметът на доказване включва констатации за точно спазване на описаната в Наредбата процедура.И когато, както е в конкретния казус, този ред не е компрометиран /такива данни по делото няма, а и касационния жалбоподател не сочи тяхното наличие/, то правилно въззивния съд е ценил с доверие първоначалната и повторната ХЕ, още повече че разликата в резултатите на двете изследвания е в рамките на допустимото отклонение по чл.22, ал.2 от Наредбата.Идентичен законосъобразен подход е следвал въззивния съд и при обсъждането на констатациите на тройната ХТЕ, която е ползвал като контролен способ за проверка на резултатите на първоначалните две експертизи.Изключително подробно съдът е отбелязал причините поради които е ценил с доверие частта от това експертно изследване, поставено в основата на решаващия му извод за обективна несъставомерност на стореното от подсъдимия по смисъла на чл.343б., ал.1 от НК и за ангажирането на административно-наказателната му отговорност.Също така подробно е аргументирал и позицията си да не кредитира частта от тази експертиза, на която се позовава държавния обвинител.Изложените в тази насока на л.6-9 съдебни разсъждение са изчерпателни, като касационната инстанция не съзира заявената от държавното обвинение непълнота, неяснота а още по-малко пък противоречивост в съдебната теза.По отношение на оплакванията към тази част на съдебните разсъждения, в основата на които е отправена критика към съдържанието на тройната ХТЕ, касационния съд ще отбележи, че оценката на доказателства е суверенна дейност на съда по фактите.За разлика от първостепенния и въззивния съд, касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнася въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение.

В обобщение на изложеното по-горе, въззивният съд не е допуснал заявените в протеста пороци, които да позволяват споделяне на тезата за наличие на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, нито пък такива при анализа и оценката на доказателствата, обуславящи отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В протеста присъства и позоваване на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Оплакването е формално, доколкото отсъстват други съображения в подкрепа на това касационно основание, освен твърденията за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.В тази връзка, касационният съд ще отбележи, че при процесуално изрядна доказателствена и аналитична дейност проверяваният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел обективна несъставомерност в поведението на подсъдимия Х. по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК, тъй като събраните и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени източници установяват, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си под 1,2 на хиляда.При липсата на основания, очертаващи съмнение в някое от проведените експертни изследвания в съчетание с това, че при изготвянето на първоначалната и допълнителната ХЕ е спазен регламента по цитираната по-горе Наредба, което се потвърждава и от заключението на тройната ХТЕ, въззивният съд правилно е ценил с доверие най-ниския показател на алкохолна концентрация като най-благоприятен за подсъдимия.Разликите в този показател, обективирани в допълнителната и в химическата част на тройната ХТЕ няма значението, придадено му от обвинението, тъй като и в двете експертизи алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е установена под 1,2 на хиляда.При това положение, контролирания съд правилно е признал подсъдимия К. Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение, ангажирайки административно-наказателната му отговорност.

По изложените съображения, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 07.03.2025 г., постановена по ВНОХД № 20251200600190/2025 г. от Благоевградски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: