Законност на дисциплинарно уволнение на началник-смяна за отчетени фалшиви часове

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. София, 30.05. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора……………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2161 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БМФ Порт Б.“ ЕАД, представлявано адв. Н. В., против въззивно решение № II-14/ 09.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са уважени предявените от С. Г. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 22.01.2020 г. до 23.03.2020 г. и обезщетение в размер на разликата в заплатите между по-ниско платената работа и тази по прекратеното трудовото правоотношение за периода от 24.03.2020 г. до 22.07.2020 г., общо за сумата 11 782.93 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответника по жалбата – С. Т., чрез адв. Р. Ц., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 60852/03.12.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите - при липса на твърдение за нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ за поискването на обяснения преди уволнението, допустимо ли е съдът да се произнася по непосочени от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства; при преценка законосъобразността на уволнението и относно мотивирането на заповедта, длъжен ли е съдът да обсъди всички описани в заповедта нарушения, които работодателят е посочил като основания за наложеното дисциплинарно наказание.

По тези въпроси има трайно установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав.

По първия въпрос се приема (вж. - решение № 169/21.07.2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о. на ВКС и др.), че при иск по чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение. Непосочени пороци не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин се нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. При липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ при дисциплинарното уволнение на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали е спазено условието да се поискат обяснения от уволнения преди налагане на наказанието.

По втория въпрос практиката на ВКС е константна (вж. - решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2018 г., III г. о., решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. на по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., решение № 66/25.03.2016 г. по гр.д. № 3298/ 2015 г., IV г.о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г., IV г.о., решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о. на ВКС и др.), че съгласно чл.195, ал.1 КТ налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведена с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ изискване за еднократност на наказанието, необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и защитата на работника или служителя. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 КТ е извършено. Установена е и съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на уволнението във връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава. Преценката по чл.195, ал.1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание „уволнение“ да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника на длъжността „началник-смяна“, като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 12/21.01.2020 г. на изпълнителния директор на „БМФ Порт Б.“ ЕАД поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Установено е, че при извършени проверки за месеците септември, октомври и ноември 2019 г. по отношение на няколко работници от бригада „Б. Изток 1“, на която ищецът бил ръководител – началник-смяна, е констатирано системно неспазване на работното им време – закъснение за началото на смяната или преждевременно напускане на работното място, с което се натрупват значителен обем часове самоотлъчка. Ищецът е попълвал и подписвал хартиени наряди за работа за извършени дейности/присъствени часове, за които тези работници са получавали възнаграждение, въпреки отсъствието си. Във връзка с тези нарушения главният директор на „БМФ Порт Б.“ ЕАД е отправил до служителя искане за представяне на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като поименно са посочени работниците, които през месец септември, октомври и ноември 2019 г. системно не са спазвали работното време и натрупаните за всеки от тях часове самоотлъчка. Искането за даване на обяснения е получено от Т. на 10.12.2019 г. и на 12.12.2019 г. е депозирал такива.

За да уважи иска за отмяна на уволнението, съдът е приел, че нарушението, за което са поискани обясненията не е индивидуализирано от работодателя. Макар в искането да било посочено, че нарушенията са констатирани въз основа на отправени до работодателя докладни записки, в тях нарушенията също не били посочени достатъчно точно, конкретно и изчерпателно, а и не било установено ищецът да е запознат с докладните записки. Направен е извод, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ за изискване на обяснения - когато работодателят уведомява работника или служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, той е длъжен да посочи точно нарушенията, за които се искат обясненията. В случая, нарушението, за което работодателят е наложил наказание на С. Т., не са констатираните „самоотлъчки“, а попълваните хартиени наряди за работа, които не били конкретизирани по дати в искането за обяснения.

Прието е също, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана – в нея не било описано нарушението с неговите индивидуализиращи белези. Не било ясно за кои точно отсъствия на работниците от бригадата са попълвани неверни данни в писмените наряди; за кои дни и часове ищецът е отчел, че те са били на работното си място, без тези данни да съвпадат с регистрираните влизания и излизания в системата за пропуск на територията на пристанищния комплекс. В случая се сочели две категории, подлежащи на отразяване в нарядите – извършване на дейности и присъствени часове, но в заповедта не било конкретизирано за всеки конкретен случай (и за целия период) какво точно е нарушено – дали е отразено грешно количество извършена работа, или грешно е отразено началото и края на работното време за всеки един от работниците. Посочено е, че съществено изискване към мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание е индивидуализирането на извършеното нарушение с всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му, които изисквания съдът е счел, че в случая не са спазени. Предвид това е прието, че оспорената заповед е немотивирана и трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно прекратено. Предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени от въззивния съд.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - разгледани по същество от касационната инстанция, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че без да е бил надлежно сезиран въззивният съд е обсъждал дали работодателят е спазил изискването по чл.193, ал. 1 КТ. Подобно твърдение за незаконност на уволнението няма въведено в предмета на делото по надлежния ред, поради което съдът недопустимо го е обсъждал. Извън това, разрешението по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ е и неправилно. На 10.12.2019 г. работодателят е отправил писмено искане за даване на обяснения, като в него са възпроизведени съдържанието и констатациите от постъпили докладни записки от 02.12. и 03.12.2019 г. за броя часове самоотлъчки на работниците от бригадата (посочени поименно) и наличието на разписани хартиени наряди от ищеца като началник смяна, според които на отсъстващите работници е отчетена дейност, за която са получили заплащане. Посочено е, че действията на Т. се възприемат като прикриване на случващото се. В писмените си обяснения ищецът е посочил, че всички работници и служители от бригадата му са запознати с правилника за вътрешния трудов ред, с работното време и с пропускателния режим, както и че за посочените случаи на самоотлъчка не бил уведомен от тях за отсъствието им. От съдържанието на искането по чл.193, ал.1 КТ и на дадените отговори се установява, че ищецът е бил наясно в достатъчна степен с причините за уволнението.

Основателни са и доводите на касатора, че в противоречие с материалния закон е приетото от въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е немотивирана, че в същата е посочено само едно нарушение (невярно попълвани хартиени наряди) и то не е конкретизирано. В мотивите на оспорената заповед подробно е посочено (на 3 страници), че с докладни записки от 02.12 и 03.12.2019 г. при извършени проверки в системата за контролно-пропускателен режим на пристанището са констатирани нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от работници от бригада „Б. Изток 1“ в пристанищен терминал „Б. Изток 2“, на която ищецът е ръководител, като за периода м.09. – м.11. 2019 г. поименно посочените работници системно не спазват работното си време - закъсняват за работа или напускат работното си място (смяната) преждевременно. Констатираните часове самоотлъчка са: 99.52 ч. – за Д.Н.; 47 ч. – Д.Камбурян; 23 ч. – Й.С.; 33 ч. – Ж.А.; 38.48 ч. – Кр.В.. За тези часове работниците имат попълнени и подписани от ищеца хартиени наряди за работа, за извършени дейности/присъствени часове и са получили възнаграждение, въпреки отсъствието си от работното място.

В обстоятелствената част на заповедта за дисциплинарно уволнение описателно и подробно е посочено, че С. Т. е допуснал слаб контрол, лоша организационна дейност, неизпълнение на възложените му по длъжностна характеристика трудови функции, прикриване на неправомерните действия на работници от бригадата и попълване на неверни данни в нарядите за работа. Отчитането на присъствени часове на отсъстващи работници, респ. липсата на контрол и предоставянето на невярна информация за работата на подчинения му личен състав е злоупотреба с доверието на работодателя, което в случая е довело и до имуществени вреди за предприятието. Тези действия и бездействия представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца в условията на системност и са квалифицирани в заповедта като допуснати дисциплинарни нарушения на чл. 187, т. 3, пр. 1 КТ - неизпълнение на възложената работа; злоупотреба с доверието на предприятието - чл. 187, т. 8, пр. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ; неизпълнение на други трудови задължения посочени в длъжностната характеристика и в р.ІІ от правилника за вътрешния трудов ред - чл.187, т. 10 КТ; системни нарушения - чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина - чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

От изложеното следва, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е обстоятелствена и дори съдържа повече данни от необходимите за нуждите на дисциплинарното производство. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Поради това, като е приел, че заповедта не е мотивирана, въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения на ищеца са достатъчно индивидуализирани според изискванията на посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по същество за законосъобразността й.

В практиката на ВКС е изяснено, че при повторяемост на нарушението или поради характера на извършваната работа е възможно за дисциплинарните нарушения (действия или бездействия) да не се сочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизирането на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика, ищецът е имал задължения да организира, ръководи и контролира работата по изпълнение на сменно-денонощния план за бърза и качествена обработка на кораби, вагони и камиони; отговаря за изпълнение на денонощната производствена програма и за уплътняването на работното време на бригадите и механичните средства; осъществява пряко ръководство на подчинения му личен състав - производствените работници от смяната и оперативно ръководство на всички оперативни и складови работници по време на смяната.

С приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установен броя на часовете самоотлъчки на работниците в бригадата на ищеца за изследвания период м.септември – м.ноември 2019 г. Вещото лице е изчислило, че натрупаните отсъствия са, както следва: за Д.Н. – 89.50 ч., за К.Камбурян – 52.48 ч., за Й.С. – 41.35 ч., за Ж.А. – 75.31 ч. и за Кр.В. – 40.53 ч., т.е. установено е, че самоотлъчките на подчинените на ищеца работници са дори повече от посочените в искането по чл. 193, ал. 1 КТ и в заповедта за уволнение. Съобразно утвърдената система за заплащане на труда в предприятието, включващо договорена заплата и часове за свършена работа в дните на самоотлъчка, в заключението е посочено, че работодателят е бил ощетен общо със сумата 1 743.52 лв., като е конкретизирана сумата, заплатена на всяко от лицата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, безспорно се установяват визираните в заповедта нарушения по чл. 187, т. 8, пр. 1, вр. чл.190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на предприятието; по чл. 187, т. 3, пр. 1 и т.10 КТ - неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени с длъжностната характеристика и р.ІІ от правилника за вътрешния трудов ред, извършени в условията на системност (чл.190, ал. 1, т. 3 КТ). Ищецът е заемал ръководна длъжност, като възложените му трудови функции (по длъжностна характеристика и с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието) включват задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението на работния план и производствената програма на бригадата; оперативно ръководство на всички дейности от трудовия процес; да следи за уплътняването на работното време на работниците от смяната и др. Установените часове системни самоотлъчки на подчинените му работници за изследвания период и попълването на хартиени наряди за извършена работа от отсъстващи работници (в някои случаи с продължителност колкото е времетраенето на работната смяна), сочат на неизпълнение на възложените на ищеца като ръководител трудови задължения. Допуснатите нарушения, изразяващи се в системно неупражняване на контрол (виновно бездействие) за спазване и уплътняване на работното време от страна на подчинените му работници; неотчитане и неподаване на информация за отсъствията им и попълване на неверни данни в нарядите за работа (виновни действия), осъществяват съставите на посочените в заповедта нарушения - злоупотреба с доверието на предприятието (чл. 187, т. 8, пр. 1, вр. чл.190, ал. 1, т. 4 КТ); неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на трудови задължения по длъжностна характеристика и р.ІІ от правилника за вътрешния трудов ред (чл. 187, т. 3, пр. 1 и т.10 КТ), извършени в условията на системност (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ). По отношение на дисциплинарното нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя - в практиката на ВКС е изяснено, че когато работникът или служителят е натоварен с ръководни функции, изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на ръководни функции предпоставя една по-висока степен на оказано доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност (вкл. с приети за определената трудова функция етични правила на поведение), извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо наказанието дисциплинарно уволнение.

В случая, всяко от визираните в заповедта нарушения и повторяемостта им за изследвания период, съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовите задължения (с оглед критериите на чл. 189 КТ) и обосновава наложеното от работодателя най-тежко дисциплинарно наказание, респ. прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено с мотивирана писмена заповед, в която ясно са описани и конкретизирани извършените от ищеца системни нарушения, периода, в който са осъществени (м.09.-м.11.2019 г.) и нормите от закона, въз основа на които се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.

Предвид всичко изложено, посочените основания за материална и процесуална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне на ново решение по съществото на спора. От приетото по-горе за законността на уволнението следва, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ са неоснователни и трябва да се отхвърлят.

Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № II-14 от 09.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2021 г. по описа на Окръжен съд – Б..

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. Г. Т., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес - [населено място], [улица], ет.3, адв.Р. Ц., против „БМФ Порт Б.“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Б. Б., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за признаване на дисциплинарното уволнение на С. Г. Т., извършено със Заповед № 12/21.01.2020 г, за незаконно и отмяната му; за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 22.01.2020 г. - 23.03.2020 г. и в размер на разликата в заплатите за периода 24.03.2020 г. - 22.07.2020 г., общо за сумата 11 782.93 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.