Отказ за възобновяване на делото при задочно осъждане и самоволно напускане на страната

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50159

София, 10 януари 2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 657/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Р. В. за възобновяване на нохд № 66/2021г. по описа на Районен съд - Белоградчик.

В заседанието пред касационната инстанция адв.E. Н., служебен защитник на осъдения В. поддържа искането за възобновяване на производството по изложените в него съображения. Счита, че в случая са налице процесуалните предпоставки за възобновяване на производството - искането е подадено в законоустановения шестмесечен срок и неявяването на осъдения както пред органите на досъдебното производство, така и пред съдебните е по уважителни причини- пребиваването му в пенетенциарно заведение в Република Гърция. Моли искането за възобновяване да бъде уважено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че осъденият В. е бил привлечен присъствено в качеството на обвиняем през 2019г., като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500лв, която той не е внесъл, но независимо от това тя го е задължавала да не напуска местоживеенето си без разрешение на компетентните органи. Въпреки, че е знаел за воденото срещу него наказателно производство, той е напуснал пределите на страната, т.е. сам се е лишил от възможността да участва в съдебния процес. Счита, че не са налице основания на чл.423 от НПК за възобновяване на наказателното производство, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъденият Р. В. поддържа искането си за възобновяване и изцяло се присъединява към становището на защитника си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането на осъдения Р. В. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 от НПК е допустимо, но неоснователно по същество.

На 19.07.2019г. на основание чл.212, ал.3, вр. ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство № ЗМ 624/19г. по описа на РУ – гр. Видин за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

С постановление от 20.07.2019г. Р. В. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.На същата дата обвинението му е предявено лично, като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500лв.

С постановление от 29.03.2021г., Р. Т. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.234, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК. Това постановление не е предявено на обвиняемия по следните причини: призовката по постоянен адрес в [населено място],[жк]не е връчена, тъй като е установено, че лицето не живее на адреса от „доста“ време; призовката на адреса в [населено място] също не е връчена, тъй като В. не е намерен на адреса(след многократни посещения) и по данни на съседи и служители на кметството той не живее на адреса от 2014г.; обвиняемият не е установен и след обявяването му за общодържавно издирване с мярка „Принудително довеждане“.

С постановление от 25.05.2021г. Р. В. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.234, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК, като обвинението е предявено на 27.05.2021г. на служебния защитник - адв.З. Е. – Ц..

На 04.06.2021г. в Районен съд - Белоградчик е било образувано нохд № 66/21г. по внесен обвинителен акт срещу Р. Т. В. с обвинение за престъпление по чл.234, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК.

Процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК не е била изпълнена. С разпореждане № 91 от 07.06.2021г., съдията-докладчик е насрочил провеждането на разпоредително заседание на 13.07.2021г., като е дал указания да се съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Разпоредителното заседание е било пренасрочено за 27.06.2021г. В две поредни заседания не е даден ход, поради нередовна процедура по призоваване на подсъдимия и извършване на процесуални действия по установяване местонахождението му. В заседанието на 24.08.2021г., съдът е изменил мярката му за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 500лв. в “задържане под стража”, като го е обявил за местно и общодържавно издирване, и е разпоредил на РУ – Белоградчик да предприеме действия по издирването на В., чрез включването му в бюлетина за издирвани лица. Също така му е наложил и забрана за напускане пределите на страната. В проведено разпоредително заседание на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК е бил даден ход в отсъствие на подсъдимия, който е бил нередовно призован – съгласно писмо на РУ-Белоградчик при проведеното общодържавно издирване, подсъдимият не е установен. Разглеждането на делото пред първата инстанция е продължило в отсъствие на подс.Р. на основание чл.269, ал.3 от НПК, като отсъствено на 13.01.2022г. е била постановена първоинстанционната присъда, която е влязла в сила на 29.01.2022г.

Осъденият В. е предаден на българските власти на 20.06.2022г. от Република Гърция, в изпълнение на ЕЗА, издадена от РП- Плевен. Преди това В. е бил задържан на 15.10.2019г. в Република Гърция и с присъда № 338 от 07.09.2020г. на Апелативен съд – Тракия, едноличен състав, наказателно отделение е бил осъден на лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца, с ефективно изтърпяване на осем години. На 08.06.2022г., В. е „формално“ освободен по силата на постановление на Съдебния състав – Солун, НО, с което се спира при условие за оттегляне изтърпяването на остатъка от наказанието от четири години, седем месеца и дванадесет дни.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 от НПК. Р. В. е знаел за воденото срещу него наказателно производство – на досъдебното производство обвинението му е предявено лично(с постановление от 20.07.2019г.). Същият е напуснал пределите на страната в нарушение на задълженията му, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице и от изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение. С поведението си той е демонстрирал личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство. Независимо, че по делото липсват данни за конкретната дата, на която осъденият е напуснал пределите на страната, категорично това е сторено преди 15.10.2019г.(най-късно на тази дата), когато е задържан в Република Гърция. Това е само три месеца след привличането му в качеството на обвиняем, преди да приключи досъдебното производство. Неоснователно е твърдението на осъдения и защитника му за уважителна причина за неявяването му пред органите на досъдебното производство и в съдебната фаза на производството, а именно задържането му в Република Гърция и изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода в пенетенциарно заведение. Тези последвали събития в Република Гърция са без значение при преценка на предпоставките за възобновяване на производството по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като са се случили след като В. е напуснал пределите на страната по собствено желание, и е знаел за наказателното производство, което се води срещу него.

Също така е необходимо да се посочи, че първоинстанционният съд не е нарушили стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Т. В. за възобновяване на производството по нохд № 66/2021г. по описа на Районен съд – Белоградчик с правно основание чл.423 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: