Уволнение при закриване на банков клон и право на подбор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр.София, 03.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Кристина Първанова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2665/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 60734/ 11.11.2021 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Юробанк България” АД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2017/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 10347/ 2018 г., с което по предявените от Д. В. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 1934/ 11.05.2016 г. и ответникът е осъден да заплати на ищцата 5 556,03 лв обезщетение за оставане без работа за период 31.05.2016 г. – 30.11.2016 г., като е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място.

По задължителен за всички съдилища в страната този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021 г. по тълк.д.№ 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС. Закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. Освен това в практиката на ВКС е изяснено /срв. решение № 105/ 26.06.2019 г. по гр.д.№ 3326/ 2018 г., ІІІ г.о./, че когато работодателят е търговец, неговото предприятие е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка /чл. 15, ал. 1 ТЗ/, но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т.е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност /част от предприятието/ е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. В този смисъл е и решение № 213/ 30.12.2010 г. по т.д.№ 29/ 2010 г. ІІ т.о. Съдържанието на понятието "част от предприятието" на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка, която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предмета й на дейност, е банковият офис /част от клоновата мрежа на банката - акционерно дружество на територията на страната, наименуван някъде и като финансов център/. Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване /премахване/ като част от структурата на предприятието на търговеца /кредитна институция/ работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ.

Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е извел незаконност на уволнението от обстоятелството, че работодателят не е извършил преди връчване на уволнителната заповед подбор, макар че е бил длъжен да стори това. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото при закриване на част от предприятието за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Той има право да извърши подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции, но не и задължение за това. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

Установено е по делото, че ищцата е работила по трудов договор от 16.02.2007 г. в „Алфа банка – клон България“ - офис Димитровград. Към 2016 г. тя заемала длъжността „специалист, банка – офис супервайзор“. Търговското предприятие на „Алфа банка – клон България“ било прехвърлено на ответника в настоящето производство -„Юробанк България“ АД – чиито управителни органи взели решение за обособяване на нова организационна структура на ответника, съдържаща звено „Алфа Клон“. С допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г., сключено по повод закупуването на търговското предприятие на „Алфа банка – клон България“ от ответника, били променени работодателят на ищцата /“Юробанк България“ АД/ и мястото й на работа /„офис 505 – Димитровград“/. Впоследствие приобретателят на търговското предприятие преустановил дейността на 49 офиса на „Алфа банка – клон България“, които били закрити изцяло и премахнати от щатното разписание, а останалите 31 офиса били прехвърлени към клоновата мрежа на ответника. Клон Димитровград бил сред закритите офиси. На 11.05.2016 г. на ищцата било връчено предизвестие и заповед № 1934/ 11.05.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието. Съгласно действащото към този момент щатно разписание, към момента на закриване на клон Димитровград в него са работили освен ищцата и още петима служители, четирима от които били преназначени в други финансови центрове, а на останалите трудовите договори били прекратени на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, без извършване на подбор. В същия град продължил да действа финансов център на ответника с щатна численост 6 служители.

При така установените факти извършеното уволнение е законно. Банковият офис притежава характеристиката на относително самостоятелна организационна структура с различни длъжности за обслужването на клиенти и ръководство на звеното. Преустановяването на дейността на банковия офис, в който работи ищцата и премахването му от структурата на предприятието на банката-ответник е основание да бъде прекратено трудовото правоотношение на работниците и служителите в закриваната част от предприятието. Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, той е разполагал с правото да осъществи такъв. Неупражняването на това право не прави уволнението незаконно.

Неоснователни са доводите на ищцата, че не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021 г. по тълк.д.№ 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС, тъй като дейността на закритото звено не е преустановена изцяло за в бъдеще. Задължителното тълкуване е в смисъл, че следва да се преустанови изцяло за в бъдеще дейността, осъществявана в закритото звено, а не дейността на работодателя въобще. В специфичната хипотеза, когато работодателят е банка, той има право да прецени в кое населено място каква клонова мрежа да поддържа. При наличие на повече от един клон той може да закрие други и това съставлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ, независимо, че не е преустановена банковата дейност на друг клон.

Неоснователен е и доводът, че е налице вътрешно-организационно преустройство, а не закриване на част от предприятието. Съгласно установената практика /срв. решение № 228/ 02.05.2019 г. по гр.д. № 782/ 2018 г., ІІІ г.о., ВКС/ вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия (населено място, община, област или регион), които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България, се касае за закриване на част от предприятието.

Неоснователно е и твърдението, че клонът, в който е полагала труд ищцата до уволнението, не съставлявал обособено звено. Схемата на клоновата мрежа на банката, щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в закрития клон сочат обратното. Клонът е бил част от Регионален офис Пловдив, обособен е структурно, има самостоятелно ръководство /управител/ и подчинени служители. Това е достатъчно за да се приеме, че същият е самостоятелна част от предприятието на търговеца, която той може да реши да закрие. Както е изяснено в цитираното по-горе решение, организационно-управленската обособеност е решаващият критерий за установяване дали се касае за самостоятелно структурно звено, представляващо част от предприятието на банката. Този критерий може да е съчетан с териториална, функционална и с финансово-икономическа обособеност, но наличието на такива не е решаващо за дефиниране на понятието „част от предприятието“ на работодателя.

А що се касае до доводите за дискриминационно отношение спрямо ищцата от страна на работодателя и че той избрал да уволни само нея, те не са въведени в исковата молба като основание на искането за обявяване на уволнението за незаконно и обсъждането им в настоящето производство е недопустимо.

По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 2017/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 10347/ 2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15, против „Юробанк България” АД, гр.София, ул.Околовръстен път" № 260, ЕИК 000694749 искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1934/ 11.05.2016 г. и за заплащане на 5 556,03 лв обезщетение за оставане без работа за период 31.05.2016 г. – 30.11.2016 г.

ОСЪЖДА Д. В. И. да заплати на „Юробанк България” АД, гр.София, 481,12 лв /четиристотин осемдесет и един лева, дванадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: