Връщане на дело за ново разглеждане поради необсъдени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества * допустимост на свидетелско показание от полицейски служител * производни доказателства * необсъждане на доказателства

Решение по н.д. № 164/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 299

гр. София, 20.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ШИШКОВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 164/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград срещу Присъда № 40 от 15 ноември 2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 779/22 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, Наказателно отделение, трети въззивен състав.

С новата присъда на окръжния съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменена Присъда № 90334 от 15 януари 2021 г. на Районен съд – Благоевград, постановена по н.о.х.д. № 269/20 г., в частта, в която подсъдимият Н. М. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1, предл. 1. и предл. 2., вр. чл. 20, ал. 2 НК и вместо това е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото срещу него обвинение. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, в която на основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода от четири месеца, наложено на подсъдимия Л. по н.о.х.д. № 979/17 г. на Районен съд – Петрич. Присъдата на районния съд е била изменена в частта за подсъдимия Д. Г. Д. като той е оправдан да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия Л., респективно – за връзката с чл. 20, ал. 2 НК. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

С касационния протест се атакуват оправдателните части на новата присъда. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Видно от съдържанието на допълнението към протеста, поддържаното съществено нарушение на процесуалните правила – превратно тълкуване на доказателствата, било обусловило и погрешен извод за липсата на несъмнени доказателства, установяващи участието на подсъдимия Л. във вмененото му престъпно посегателство. Според прокурора данните от справката на „Виваком“, разкриващи, че Л. е посещавал землището на селото, в което се отглеждали канабисовите растения, на същите дати, на които и подсъдимият Д., опровергавали обясненията на подсъдимите, че процесният случай бил първият, в който Л. отишъл на нивата, а оттук и тези на Д., че той сам засял и отглеждал растенията. В същата връзка прокурорът намира, че показанията на свидетеля Г. Н., съобразно които двамата подсъдими го попитали дали той ги бил издал, подкрепяли обвинителното твърдение за участие и на подсъдимия Л. в деянието. Накрая – текстовите съобщения между двамата подсъдими, отнасящи се до осигуряване на моторна помпа, маркучи, препарати и тор, също разкривали съвместната им престъпна дейност. Алтернативно, в случай че не се сподели искания от обвинението извод, прокурорът намира, че доказателствата следвало да се обсъдят в насока на съучастието на Л. като помагач.

Не са постъпили възражения срещу касационния протест.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция прокурорът от Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Навежда довод за игнориране на обвинителните доказателства, които не били подложени на съвкупна и задълбочена оценка, а оттам обусловили и нелогичните изводи на съда. Прокурорът определя като неправилно изключването от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелите Н. и М., намирайки че с тях били възпроизведени извънпроцесуални изявления на подсъдимите.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Л. – адвокат Т. Й., моли за потвърждаване на протестирания съдебен акт. Припомня, че проведеното въззивно производство е след постановено възобновяване на наказателното дело заради допуснати при предходното разглеждане съществени процесуални нарушения. Защитникът смята, че същите са били отстранени от окръжния съд, който е разгледал и всички въпроси, засегнати в протеста.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия Д. Д. – адвокат Н. Т., поддържа позиция за отсъствие на релевираните с протеста касационни основания. Пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт и отбелязва, че неговият подзащитен, приемайки първоинстанционната присъда за справедлива, не е подавал жалба срещу нея.

Двамата подсъдими, надлежно известени за съдебното заседание, не се възползват от правото си на участие в него като не се явяват без да са посочили (уважителни) причини.

След като прецени изложените в касационния протест и допълнението му касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационният протест е допустим като депозиран от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от обявяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е и основателен.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения

Сочената в протеста справка от „Виваком“, разкриваща присъствието на двамата подсъдими в района на една и съща клетка, не е игнорирана, нито пък е превратно тълкувана. Видно от мотивите на протестираната присъда (л. 173 – л. 174 от въззивното досие), съдът е приел за установено въз основа на справката едновременното присъствие на двамата подсъдими по едно и също време в района на обслужващата с. Л. клетка, но е заключил, че само това обстоятелство, при липсата на други убедителни доказателства, не е достатъчно, за да установи по несъмнен начин участието на подсъдимия Л. в престъплението. От изложеното в протеста, макар да не е стройно формулирано, може да се заключи, че се навежда довод за това, че информацията от справката и установеният с нея факт не са съпоставени с останалите доказателства, част от които са били и пренебрегнати. Цитираните в протеста показания на свидетеля Г. Н. „Те (отнесено до двамата подсъдими – бел. ВКС) даже казаха „Ти ли ни издаде тук, за някакви сто корена?!“ действително не са били обсъдени именно в тази им част. Основателно е и оплакването на държавното обвинение, че текстовите съобщения между двамата подсъдими са били игнорирани напълно от въззивния съд, който не ги е коментирал въобще. Не е бил предмет на обсъждане и снимковият материал, съдържащ се в телефона на Л..

Решаващият съд е напълно суверенен в преценката си за това има ли и какво точно доказателствено значение информацията от показанията на сочения свидетел и от телефонните апарати на двамата подсъдими, съответно – подкрепя или пък не тезата на обвинението. В неговите правомощия е и да предприеме необходимите действия за изясняването на смисъла на съдържанието й (чрез допълнителен разпит на подсъдимите във връзка с нея, напр.). Като не я е обсъдил изобщо обаче въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, защото не е изследвал всестранно и пълно събраните по делото доказателства.

Наведеният от прокурора довод пред тази инстанция за неправилно изключване на показанията на свидетелите Н. и М. се определя за неоснователен. И районният, и окръжният съд аргументирано са изключили показанията на двамата свидетели, възпроизвеждащи информация, добита от подсъдимите в рамките на т.нар. „полицейска беседа“, осъществена от свидетеля А. М. в хода на провежданата специализирана полицейска операция и в условията на задържане на подсъдимите. По същество подсъдимите са разпитани в извънпроцесуална форма и не по предвидения в НПК ред. А свидетелите Н. и М. са присъствали и на практика възпроизвеждат съдържанието на извънпроцесуалния разпит. Така, чрез техните показания, по недопустим начин и чрез заобикаляне на закона, се възпроизвеждат обяснения на подсъдими, които обаче не са събрани в съответствие с предвидения процесуален регламент. Паралелно с това, по естеството си показанията са производни в частта им, в която пресъздават казаното от подсъдимите. Утвърденото в теорията положение, следвано и в практиката, е, че употребата на производни доказателства е възможна, но подмяната на първичните с тях е недопустима. Производните доказателства могат да служат за контролни (за проверка на първичните), могат да способстват разкриването на първичните доказателства, но да заменят първични доказателства е допустимо само когато по една или друга причина няма достъп до последните. Впрочем, този въпрос е бил подробно изяснен и в решението на Софийския апелативен съд, с което е било отменено по реда на възобновяването предходно решение на окръжния съд и делото е било върнато за ново разглеждане, приключило с присъдата – предмет на настоящия касационен контрол.

По оплакването за нарушение на материалния закон

То не следва да бъде разглеждано. Констатацията за допуснатото съществено процесуално нарушение препятства изследването за приложението на материалния закон. Същото е мислимо само когато фактологията е изяснена по надлежния процесуален ред – тогава когато изводите на решаващия съд са основани на съвкупна преценка на всички допустими доказателствени материали, оценени поотделно и в логическата им връзка, и съобразно действителното им съдържание.

Както бе посочено по-напред, в разглеждания случай фактическата обстановка не е изяснена в съответствие с процесуалния стандарт на чл. 14 НПК, което налага ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всестранно и пълно всички събрани доказателства, а след оценката им да изложи съображенията си кои и защо кредитира и какви факти съответно приема за установени въз основа на тях.

ВКС намира за наложително да подчертае, че при новото разглеждане на делото предмет на въззивния контрол следва да е присъдата в частта, касаеща единствено обвинението по чл. 354 в, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, повдигнато срещу всеки от подсъдимите Н. М. Л. и Д. Г. Д.. В останалите й части присъдата е влязла в сила поради следното:

С първоинстанционната присъда всеки от посочените двама подсъдими е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354 в, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимият Н. Л. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2., т. 1 НК. Подсъдимият М. К. Л. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2., т. 3 НК и оправдан за това да е извършил деянието в съучастие с Н. М. Л. и Е. Н. Л.. Подсъдимата Е. Л. е призната за невинна и оправдана изцяло по повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2., т. 1 НК.

Недоволни от присъдата, подсъдимите Н. и М. Л. са подали жалби за въззивната й проверка. Срещу оправдателните части на присъдата не е бил депозиран протест от прокурора. С Решение № 53 от 14 март 2022 г., влязло в сила на същата дата, присъдата на районния съд била потвърдена изцяло.

По искане единствено на осъдения Н. Л. в Софийския апелативен съд (САС) било образувано производство по реда на глава тридесет и трета НПК. Видно от изрично формулираното в искането му оплакване то е било отнесено до осъдителната за Н. Л. част от присъдата.

От мотивите на Решение № 271 от 13 септември 2022 г. по н.д. № 409/22 г. по описа на САС, е видно, че в същото се коментира единствено и само възведеното от искателя оплакване, респективно – дейността на инстанциите касателно обвинението за престъпление по чл. 354 в, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Логично, не би могло да е другояче, тъй като от осъдения М. Л. (чиято престъпна дейност е самостоятелна, без връзка с тази, за която е било отправено искането) не е имало искане за възобновяване. Не е имало такова и от страна на прокуратурата относно всички оправдателни части на присъдата, в това число за изцяло оправданата Е. Л.. От последното се налага извод, че присъдата на районния съд е влязла в сила във всичките й оправдателни части, както и в осъдителната за М. К. Л.. С института на възобновяването е въведен извънреден механизъм за проверка на влезли в сила съдебни актове на изрично предвидените в закона основания. В съответствие с предвиденото в чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК съдът поначало не може да се отклонява от параметрите на направеното искане (освен в хипотезата на чл. 347, ал. 2 НПК).

Разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, съдебният акт за възобновяване е следвало да бъде тълкуван в смисъл, че наказателното дело се възобновява за ново разглеждане само досежно обвинението по чл. 354 в, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК срещу подсъдимите Н. Л. и Д. Д., а не и за останалите, за които присъдата на районния съд, потвърдена от окръжния, е влязла в сила. При новото разглеждане на делото тези разяснения следва да бъдат съобразени.

В обобщение на изнесените по-напред съображения ВКС, второ наказателно отделение намира, че присъдата следва да бъде отменена, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т. 2 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 40 от 15 ноември 2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 779/22 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, Наказателно отделение, трети въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.