Връщане от прокуратурата на иззет автомобил след разрешен спор за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

София, 29.11.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4228/2022 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Е. А., [населено място] пазар, чрез пълномощника адвокат Н. С., и на „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, със седалище и адрес на управление в Дания, представлявано от директора Ф. Б., чрез адвокат Е. Ф., срещу въззивно решение № 262184/27.06.2022 г. по гр. д. № 6269/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

С определение № 1887/28.06.2023 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която след частична отмяна на решение № 256434/28.10.2019 г. по гр.д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Тоуран 1.4 ТСИ”, с датски рег. № BV62898, с рама № WVGZZZ1TZJW034255, и за осъждане Прокуратурата на РБ да му предаде владението на автомобила, по процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, във връзка с поддържаните от ищеца /сега касатор/ доводи относно съотношението на предявените искове и значението на изхода от предявения срещу ответника – физическо лице, отрицателен установителен иск за собственост върху процесния автомобил за крайния изход от спора с ответника – Прокуратурата на РБ и основанието за задържане на автомобила при спор по смисъла на чл. 113 НПК. В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила.

Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по спорния предмет на делото в очертаните с въззивната жалба предели и не е обсъдил всички направени възражения, оплаквания и доводи на страните.

Ответникът по касация Прокуратурата на Република България сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 256434/28.10.2019 г. по гр. д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Тоуран 1.4 ТСИ”, с датски рег. № BV62898, с рама № WVGZZZ1TZJW034255 и за осъждане Прокуратурата на РБ да му предаде владението на автомобила. Постановено е друго, с което е отхвърлен така предявеният ревандикационен иск. Първоинстанционото решение е потвърдено в частта, с която по предявен от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че А. Е. А. не е собственик на посочения по-горе лек автомобил. В тази част решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила. Решението от 18.05.2020 г., постановено от Софийски районен съд по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решението от 28.10.2019 г., като на основание чл. 194, ал. 3 ГПК е признато за установено, че договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2018 г. представлява неистински документ в частта на подписа, положен от Й. В., е влязло в сила като необжалвано.

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е посочил, че основателността му предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендираната вещ; тя да се намира във фактическата власт на ответника и ответникът да я владее или държи без правно основание. В случая липсва основание за уважаване на предявения иск, тъй като осъществяваното от Прокуратурата на РБ държане на автомобила има законно основание, изведено от нормите на чл. 109, чл. 110, чл. 159 и чл. 113 НПК. Във връзка с активната материалноправна легитимация са обсъдени фактура от 30.01.2018 г. за закупване на процесния фабрично нов автомобил от "Фолксваген"- Копенхаген, в която като купувач е посочено дружеството "Норданиа Финанс", а като ползвател - И. В., за който е установено, че е сключил лизингов договор с дружеството- ищец /прекратен впоследствие поради неплащане на лизингови вноски/, както и справка от регистър на превозните средства към Данъчна служба, в която като първи собственик на процесния автомобил е посочен ищецът „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, считано от 30.01.2018 г. Посочено е за установено, че автомобилът е обявен за откраднат на 19.04.2018 г. в Дания. От Интерпол - Копенхаген е постъпила информация в МВР във връзка с ДП № 290/2018 г. на РУП- Шумен, че процесният автомобил е бил регистриран в Дания, негов собственик е „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ " АД /"Нордания Лизинг"/ и автомобилът е обявен за издирване в Дания във връзка с извършено обсебване, обявено пред полицейските власти в Копенхаген на 19.04.2018 г. по линия на Интерпол – Дания. Въз основа на отправено по линия на Шенгенската информационна система искане автомобилът е издирен от органите на полицията в РБ. Иззет е от А. А. чрез доброволно предаване с протокол от 06.03.2018 г. на РУ – Шумен и е приобщен като веществено доказателство по ДП № 290/2018 г. На 15.05.2018 г. А. А. е заявил искане по чл. 111, ал. 2 НПК, а на 18.05.2018 г. дружеството- ищец, също е депозирало такова искане пред Районна прокуратура – Шумен. Издадено е постановление от 25.05.2018 г. на прокурор от РП- Шумен по ДП № 290/2018 г., с което е отказано връщане на автомобила, представляващ веществено доказателство, потвърдено с определение от 30.08.2018 г. по ч.н.д. № 2265/2018 г. на РС – Шумен /окончателно/. Според мотивите на постановлението на РП-Шумен и определение на РС – Шумен, отказът процесната вещ да бъде върната на ищцовото дружество е обоснован с разпоредбата на чл. 113 НПК, тъй като за вещта спорят лицето, което я е предало доброволно на РУ- Шумен – А. А., и ищецът по делото, поискал връщането ѝ - „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД.

Въззивният съд е приел, че отказът за връщане на вещта не се основава на приложението на чл. 111 НПК /процесната вещ да е била предназначена или послужила за извършване на престъплението, върху която има следи от престъплението или е била предмет на престъплението, или може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото - арг. от чл. 109 и чл. 111 НПК/, а на съществуващия спор за собственост върху процесната вещ на основание чл. 113 НПК, съгласно който, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Решението по спора за собственост между „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД и А. А. не е влязло в сила, поради което и основанието за задържане на процесния автомобил като веществено доказателство по посоченото досъдебно производство не е отпаднало. Предявяването на иск за ревандикация срещу Прокуратурата на РБ е преждевременно, като едва след влизане в сила на решението относно собствеността върху автомобила, органите на досъдебното производство дължат връщането му на лицето, което се легитимира като негов собственик. Не е налице основание да се произнесе по предявения от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ" АД иск по чл. 108 ЗС с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост на процесния автомобил съобразно ТР № 4 /14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, тъй като ответникът по този иск не оспорва правото на собственост на ищеца, поради което и липсва правен интерес за ищеца от искова защита, изразяваща се в признаване на правото му на собственик на автомобила. По въпроса за правото на собственост върху процесната вещ не съществува спор. Прокуратурата на РБ има положението само на орган, контролиращ действията на разследващите органи в рамките на образуваното досъдебно производство.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК .

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на въззивното решение в обжалваната част и обсъждането на поддържаните в исковата молба доводи и релевираните във въззивната жалба оплаквания, са основателни. Въззивният съд не е обсъдил конкретните доводи на ищеца, свързани със съотношението на предявените искове и значението на изхода от предявения срещу ответника – физическо лице, отрицателен установителен иск за собственост върху процесния автомобил за крайния изход от спора с ответника – Прокуратурата на РБ, и основанието за задържане на автомобила при спор по смисъла на чл.113 НПК.

Ищецът „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД е поддържал, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу А. А. е с обуславящо значение спрямо иска по чл. 108 ЗС срещу Прокуратурата на РБ. Неправилно въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил в мотивите си уточнението, направено от ищеца пред първоинстанционния съд, че исковете за собственост са обективно съединени, като спорът по отрицателния установителен иск за собственост е обуславящ за спора по предявения ревандикационен иск. От страна на ищеца е инициирано съдебно производство относно собствеността на вещта, като предявените искове са срещу претендиращия да е неин собственик А. А. и Прокуратурата на РБ. С постановяване на решението, с което е уважен отрицателният установителен иск по отношение на А. А., отпада правният спор относно титуляра на правото на собственост върху процесния автомобил. Отделно от това, с постановено решение в същото производство е прието за установено, че договор за продажба на МПС от 04.03.3018г.,на който се е позовал А., в частта относно положения подпис на продавач, е неистински документ. След като е установено, че ответникът А. А. не притежава правото на собственост върху автомобила, основанието, въз основа на което Прокуратурата на РБ държи фактическата власт върху него, отпада и с това всички предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 108 са изпълнени. Съдебното решение обвързва страните по спора. При това положение условието, съдържащо се в чл. 113 НПК, вече не съществува и неправилно съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 108 ЗС на ищцовото дружество, легитимиращо се като собственик на задържаната вещ.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявеният иск по чл. 108 ЗС бъде уважен.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 2578.33 лева за всички съдебни инстанции /105 лева за касационната, 1200 лева за въззивната и 1273.33 лева за първата инстанции/, представляващи платени възнаграждения за един адвокат и държавни такси. За касационната инстанция на касатора се присъждат разноски само за заплатената държавна такса, с оглед изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание на 03.11.2023г., че не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 262184 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 6269/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 256434 от 28.10.2019 г. по гр.д. № 57826/2018 г. на Софийски районен съд в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД против Прокуратурата на Република България и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, че „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД, регистрирано в ТР Дания, данъчен № DK78867612, с уникален идентификационен номер DKES78867612-89, с адрес Дания, 3460, Биркердд, Биркердд Конгевей 25, е собственик на автомобил „Фолксваген”, модел „Тоуран 1.4 ТСИ”, с датски рег. № BV62898, с рама № WVGZZZ1TZJW034255, и осъжда ответника да предаде на ищеца владението върху същия автомобил.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДАНСКЕ ЛИЗИНГ“ АД разноски за всички инстанции в размер на 2578.33 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: