Допускане на съдебна делба на отделни етажи в сграда при етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

1

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50023

СОФИЯ, 18.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 302/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50417 от 07.10.2022 г. по гр.д. № 302/2022 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260908 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с пл.№ ***, включен в парцел ***- комплексно застрояване в кв. ***нов, ***-стар, по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 70 кв.м, с административен адрес: [населено място], [улица], погрешно заснет в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ***, както и на построената в него триетажна сграда, и са определени квотите на съделителите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- поради очевидна неправилност.

Жалбоподателите О. Г. Б., Ц. Б. Б. и Ж. Б. Б. - Г. чрез своя пълномощник адв. М. поддържат, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като не са определени правилно имотите, предмет на делбата, и квотите, които всеки съделител притежава.

Ответниците И. Л. Б., Л. И. Б. и К. И. Б. - последните двама конституирани на основание чл. 227 ГПК като правоприемници на починалата в хода на делото страна К. К. Б., не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивното решение в допусната му до касационно обжалване част е изменено решение № 260539 от 02.09.2020 г. по гр.д. № 18143/2016 г. на Районен съд Пловдив в частта, с която са определени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ ***, включен в парцел ***-комплексно застрояване в кв. ***-нов, ***-стар по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г., както и на построената в него триетажна сграда, като е постановено делбата да се извърши при следните права:

-8/54 ид. части за О. Б.;

- 1/54 ид. част за Ж. Б.- Г.;

- 1/54 ид. част за Ц. Б.;

- 24/54 ид. части за И. Б.

-12/54 ид. части за К. Б..

Въззивният съд е приел, че 2/3 ид. части от този имот, собственост на Л. И. Б., поч. през 1979 г., са били одържавени през 1949 г. на основание ЗОЕГПНС. Собствеността върху тях е възстановена през 1992 г. на основание ЗВСОНИ на наследниците му по закон - съпругата И. Б. Б., и синовете му Б. Л. Б. и И. Л. Б., поради което по наследство и реституция всеки от тях е придобил по 2/9 ид. части. През 1992 г. И. Х. и съпругата му Е. Х. продали на И. Б., Б. Б. и И. Б. втория етаж от сградата, ведно с 1/3 ид. част от дворното място. Към този момент Б. Б. е бил в брак с О. Б., а И. Б. - с К. Б.. От своя страна през 1992 г. И. Б. продала на сина си И. Б. 1/3 ид. част от триетажната сграда, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от дворното място.

Б. Л. Б. е починал през 2019 г. в хода на делото. Негови наследници по закон са съпругата му О. Г. Б. и децата му Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б., конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е приел, че О. Б. се легитимира като собственик на 8/54 ид. части, Ж. Б. - Г. - на 1/54 ид. част, Ц. Б. - на 1/54 ид. част; И. Б. е придобил на самостоятелно основание 2/9 ид. части и в режим на СИО с К. Б. още 2/9 ид. части, поради което квотата му в съсобствеността възлиза на 24/54 ид. части, а тази на К. Б. - на 12/54 ид. части. При тези права е допуснал извършването на съдебна делба на посочения имот - дворно място и триетажната сграда, построена в него.

Направените от въззивния съд фактически и правни изводи са явно необосновани, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства, които сочат на различна от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка.

На първо място, неправилно въззивният съд е приел, че триетажната сграда, построена в имот пл.№ ***, представлява един обект на собственост, поради което е допуснал делба на същия при посочените права. Изводът е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил само част от събраните по делото доказателства.

Установено е по делото, че от имота на [улица], представляващ дворно място с площ 70 кв.м и построената върху него триетажна сграда през 1949 г. от Л. И. Б. са одържавени 2/3 ид. части. Имотът е бил собственост на И. Т. Б., починал през 1929 г. Той е оставил за наследници по закон съпруга П. И. Б. и син Л. И. Б. /удостоверение за наследници на л. 251 от делото на първоинстанционния съд/. Към 1929 г. е действал Законът за наследството от 1889 г./ отм./, съгласно чл. 38 от който когато починалият съпруг е оставил две и по-малко законни деца, както е в случая, частта на преживелия съпруг е равна на половината от частта на всяко дете. Поради това от Л. И. Б. са одържавени 2/3 ид. части, а останалата 1/3 ид. част е останала в собственост на преживялата съпруга на И. Т. Б. - П. Б..

Съдът напълно е игнорирал събраните по делото доказателства, от които се установява, че през 1961 г. между Държавата, като собственик на 2/3 ид. части, и П. Б. като собственик на 1/3 ид. част, е извършена съдебна делба по гр.д. № 890/1959 г. по описа на Пловдивския народен съд. След теглене на жребий Държавата е получила в собственост дял І, представляващ първия етаж сградата, заедно с 1/3 ид. част от общите части и от дворното място, както и дял ІІІ - представляващ третия етаж, заедно с 1/3 ид. част от общите части и от дворното място. В дял на П. Б. е поставен дял ІІ, представляващ втория етаж от сградата, заедно с 1/3 ид. част от общите части и от дворното място / л. л.245-л.249 от първоинстанционното дело/. В резултат на тази делба върху сградата е възникнала етажна собственост, при която отделните етажи, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, са придобити от различни лица.

Видно от удостоверението за наследници на П. Б., поч. през 1968 г., освен Л. И. Б., неин наследник по закон е и И. Т. Х., осиновен.

През 1970 г. между Л. И. Б. и И. Т. Х. е сключена спогодба по гр.д. № 205/1970 г. по описа на Пловдивския народен съд, по силата на която И. Т. Х. е получил в дял и изключителна собственост дюкянското помещение / салон/, заемащо втория етаж от сградата на [улица], заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и застроеното място. С нотариален акт № 162, т.ІІ, дело № 466/1971 г. И. Т. Х. е признат за собственик по давност на целия втори етаж от триетажната сграда, ведно с 1/3 ид. част от общите части на същата и от мястото, върху която е построена, цялото с площ 70 кв.м, съставляващо част от имот пл.№ ***, включено в парцел ***, ***, ***в кв. ***-стар.

С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 07.12.1976 г., вписан на същата дата, И. Т. Х. е продал имота на СДТ “Промишлени стоки“- Пловдив, на основание ПМС 60/1975 г. за сумата 2 000 лв. Тази сумата е върната на купувача на 27.01.1992 г., поради което по аргумент от чл. 1 от ЗВСВНМРА правото на собственост е възстановено на продавача И. Х..

С нотариален акт № 168, т.31, дело № 10114 от 13.11.1992 г. И. Т. Х. и съпругата му Е. Д. Х. продали на И. Б. Б., Б. Л. Б. и И. Л. Б. собствения си недвижим имот, представляващ втория етаж от триетажната сграда на [улица], заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена.

По делото е представен Акт № 697 от 22.05.1950 г. за завземане за държавен на имота на [улица], в който сградата е описана като четириетажна, състояща се от : партер - 3 магазина с по 1 помещение, І етаж - две стаи, кухня, антре и клозет, ІІ етаж - 2 стаи, кухня, антре, клозет и килер и ІІІ етаж - една стая, кухня, и таванско помещение.

Всички тези доказателства не са обсъдени от въззивния съд, а те налагат извод, че сградата на [улица] в режим на етажна собственост, и че правата на съделителите върху отделните етажи произтичат от различни юридически факти, и макар трите етажа към настоящия момент да са съсобствени между едни и същи лица, квотите им в съсобствеността на всеки етаж са различни. При данните по делото, че всеки от трите етажа към 1961 г., 1970 г., 1976 г. и 1992 г. е третиран като самостоятелен обект на правото на собственост, и като такъв през годините е бил предмет на делба и прехвърлителни сделки, обстоятелството, че към настоящия момент входовете към втория и третия етаж в резултат на преустройство са били премахнати и до тези два етажа няма достъп, не рефлектира върху годността им да бъдат самостоятелен обект на собственост и съответно - предмет на делба, ведно с принадлежащите към всеки от тях идеални части от общите части на сградата и от дворното място. По отношение на тези два етажа не може да се приложи правилото на чл. 97 ЗС и да се приеме, че те следват собствеността на първия етаж, защото не е установено по делото да са конструктивно и функционално обеднени с него. Неприложима е и разпоредбата на чл. 95, ал.2 ЗС, според която в хипотезата, когато е изработена нова вещ от материали, принадлежащи на различни лица и нито един от материалите не може да се счете за главен, възниква съсобственост върху новата вещ, тъй като по делото не е установено трите етажа да са обединени в нова вещ, при което да са загубили своята обособеност и да са станали част от цялото. Напротив, доказателствата по делото са, че между първия и останалите два етажа няма връзка, както няма връзка между втория и третия етаж. Страните не твърдят и по делото няма данни, които да обосноват извод за фактическа и правна невъзможност за възстановяване /осигуряване /чрез преустройство на достъпа до втория и третия етаж. Не оспорват и валидността на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 168, т.31, дело № 10114 от 13.11.1992 г., с който И. Т. Х. и съпругата му Е. Д. Х. продали на И. Б., Б. Л. Б. и И. Л. Б. втория етаж от сградата, а се позовават на него за да обосноват претендираните квоти в съсобствеността. Затова изводите на въззивния съд, че цялата триетажна сграда е съсобствена между съделителите при посочените в решението квоти са очевидно неправилни.

Изложеното налага въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено при наличие на касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По отношение на първия и третия етаж от триетажната сграда и принадлежащите към всеки от тези етажи по 1/3 ид. част от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена, настоящият състав приема следното:

На основание наследство от Л. И. Б., извършената през 1961 г. делба между държавата и П. Б. и реституция по ЗВСОНИ първият и третият етаж са придобити в съсобственост от И. Б., Б. Б. и И. Б. при права по 1/3 ид. част за всеки от тях.

И. Б. е продала притежаваната от нея 1/3 ид. част на своя син И. Б.. Разпореждането е извършено през време на брака му с К. Б., поради което тази 1/3 ид. част е придобита от двамата в режим на СИО. След смъртта на К. Б. съделителят И. Б. е придобил от прекратената имуществена общност 1/6 ид. част / 3/18 ид. части/, а по наследяване от съпругата си - още 1/18 ид. част, общо 4/18 ид. части. Заедно с придобитите по наследство от Л. Б. 6/18 ид. части/ 1/3 ид. част/, той се легитимира като собственик общо на 10/18 ид. части. Съделителите Л. И. Б. и К. са придобили по 1/18 част по наследяване от К. Б..

Наследниците на Б. И. Б. са придобили при равни права - по 1/3 ид. част собствената на прекия си наследодател 1/3 ид. част от първия и третия етаж, т.е. О. Б., Ж. Б. - Г. и Ц. Б. са придобили по 1/9 ид. част, респ. 2/18 ид. части.

Поради това делбата на първия и третия етаж от сградата следва да се допусне до делба между съделителите както следва:

- 10/18 ид. части за И. Л. Б.

- -1/18 ид. част за Л. И. Б.

- -1/18 ид. част за К. И. Б.

- - 2/18 ид. части за О. Г. Б.

- -2/18 ид. части за Ж. Б. Б.-Г.

- 2/18 ид. части за Ц. Б. Б..

По отношение на втория етаж от триетажната сграда:

Основанието за възникване на съсобственост върху втория етаж между И. Б., Б. Б. и И. Б. е извършената през 1992 г. от И. Х. и съпругата му Е. Х. разпоредителна сделка, по силата на която всеки от тях е придобил по 1/3 ид. част от втория етаж, ведно с 1/3 ид. част принадлежащите към него общи части на сградата и от мястото, в което е построена. Към този момент Б. Б. е бил в брак с О. Б., а И. Б. - с К. Б.. Следователно, върху втория етаж е възникнала съсобственост между И. Б. с права 1/3 ид. част, съпрузите Б. Б. и О. Б. в режим на СИО върху 1/3 ид. част и съпрузите И. Б. и К. Б. също в режим на СИО- 1/3 ид. част.

С нотариален акт № 161, т.32, дело № 10399/1992 г. И. Б. е продала на сина си своята 1/3 ид. част от триетажната жилищна сграда. По този начин тя се е разпоредила изцяло с правата си върху втория етаж, и принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата и от дворното място. В резултат на тази сделка И. Б. и К. Б. са придобили в режим на СИО още 1/3 ид. част от втория етаж. Така на основание двата договора за продажба И. Б. и К. Б. са придобили в режим на СИО общо 2/3 ид. части от втория етаж, ведно със същите идеални части от принадлежащите към него общи части на сградата и от дворното място, в което е построена. Останалата 1/3 ид. част е придобита в режим на СИО от съпрузите Б. Б. и О. Б..

След смъртта на Б. Б. през 2019 г. О. Б. получава на собствено основание от прекратената СИО 1/6 ид. част от втория етаж /1/2 от 1/3/, а останалата 1/6 ид. част се разпределя поравно между нея и съделителите Ж. Б. - Г. и Ц. Б., т.е. всеки получава по наследство по 1/18 ид. част. Или на собствено основание и наследство от Б. Б. О. Б. се легитимира като собственик на 4/18 ид. части от втория етаж, Ж. Б. - Г.- на 1/18 ид. част и Ц. Б. - на 1/18 ид. част.

Останалите 12/18 ид. части /2/3/ от втория етаж са станали собственост в режим на СИО между съпрузите И. Б. и К. Б.. След смъртта на К. Б. И. Б. на собствено основание и по наследство от съпругата си се легитимира за собственик общо на 8/18 ид. части /1/3 от прекратена СИО + 1/9 по наследство/, Л. И. Б. - на 2/18 ид. части, и К. И. Б. също на 2/18 ид. части.

В обобщение на изложеното, делбата на втория етаж от триетажната сграда на ул. “Р. Д. № 41, ведно с принадлежащите към този етаж 1/3 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, следва да се допусне до делба между съделителите както следва:

- 8/18 ид. части за И. Л. Б.

- 2/18 ид. части за Л. И. Б.

- 2/18 ид. части за К. И. Б.

- 4/18 ид. части за О. Г. Б.

- 1/18 ид. част за Ж. Б. Б.-Г.

-1/18 ид. част за Ц. Б. Б.

С оглед този изход на делото И. Л. Б., Л. И. Б. и К. И. Б. следва да заплатят на О. Г. Б., Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б. направените от тях разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи внесена държавна такса за касационно обжалване/ 1/3 от първоначално внесената сума зае произнасяне по допускане на касационно обжалване + 50 лв. за разглеждане на касационната жалба/.

С определение № 50227 от 07.10.2022 г. към гр.д. № 302/2022 г. по описа на ВКС е присъединено за общо разглеждане в едно производство ч.гр.д. № 301/2022 г., образувано по частна жалба, подадена от О. Г. Б., Ц. Б. Б. и Ж. Б. Б.- Г. срещу определение № 261319 от 07.10.2021 г. по гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е била оставена без уважение подадената от тях молба за допълване на решение № 260908 от 14.07.2021 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. в частта за разноските. Жалбоподателите считат, че това определение е незаконосъобразно. Поддържат, че с оглед изхода на делото във въззивната инстанция имат право на разноски по правилото на чл. 78 ГПК.

Частната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разноски за въззивното производство не се дължат, тъй като в случая не са били предявявани за съвместно разглеждане в делбеното производство искове от категорията но посочените в чл. 343 ГПК. Затова направените във въззивното производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 355 ГПК съобразно стойността на дяловете на съделителите с решението по извършване на делбата.

Този извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд.

В случая първоинстанционното решение по допускане на съдебната делба е обжалвано от съделителите О. Б., Б. Б. и Ж. Б. - Г. в неговата цялост. С постановеното въззивно решение № 260908 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд то е изменено от въззивния съд в частите му относно квотите, при които е допусната съдебната делба по отношение на поземлен имот пл.№ 1500, включен в парцел ***, ***,***в кв. ***-нов, ***-стар, по регулационния план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с построената в него триетажна сграда, застроена на 66 кв.м с идентификатор ***, както и по отношение на поземлен имот с пл.№ ***, включен в парцел ***-комплексно застрояване в кв.п ***-нов,***-стар по регулационния план на [населено място], погрешно заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***, както и на построената в него сграда, и е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба на складово помещение № 13 с площ 12 кв.м, находящо се на партерния етаж на четириетажната масивна административна сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Следователно, на основание чл. 78, ал.1 ГПК жалбоподателите О. Б., Б. Б. и Ж. Б.- Г. имат право на разноски за въззивното производство съобразно уважената част от въззивната им жалба.

Същите са представили списък по чл. 80 ГПК на разноските / л. 32 от въззивното дело/, в който са включени следните суми: 50 лв. заплатена държавна такса за въззивното производство, 2.40 лв. банкова такса и 2 303.35 лв. заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав не установи доказателства за заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство в кориците на въззивното дело, поради което този разход се явява недоказан. Затова в полза на молителите следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 17.50 лв. при съобразяване на постановеното въззивно решение и частта от него, която е влязла в сила като недопусната до касационно обжалване.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което на основание чл. 248 ГПК въззивното решение бъде допълнено в частта за разноските, като И. Л. Б., Л. И. Б. и К. И. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на О. Г. Б., Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 17.50 лв.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260908 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с пл.№ ***, включен в парцел *** - комплексно застрояване в кв. ***-нов, ***-стар, по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 70 кв.м, с административен адрес: [населено място], [улица], погрешно заснет в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ***, както и на построената в него триетажна сграда, и са определени квотите на съделителите, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на първи и трети етажи от триетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ ***, включен в парцел *** - комплексно застрояване в кв. ***-нов, ***-стар, по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 70 кв.м, с административен адрес: [населено място], [улица], погрешно заснет в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ***, ведно с принадлежащите към всеки етаж по 1/3 ид. част от общите части на сградата и от мястото , върху което е построена между съделителите и при права както следва: .

- 10/18 ид. части за И. Л. Б.

- 1/18 ид. част за Л. И. Б.

- 1/18 ид. част за К. И. Б.

- 2/18 ид. части за О. Г. Б.

- 2/18 ид. части за Ж. Б. Б.-Г.

- 2/18 ид. части за Ц. Б. Б..

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на втори етаж от триетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ ***, включен в парцел *** - комплексно застрояване в кв. ***-нов, ***-стар, по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 70 кв.м, с административен адрес: [населено място], [улица], погрешно заснет в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ***, ведно с принадлежащите към този етаж 1/3 ид. част от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена между съделителите и при права както следва:

- 8/18 ид. части за И. Л. Б.

- 2/18 ид. части за Л. И. Б.

- 2/18 ид. части за К. И. Б.

- 4/18 ид. части за О. Г. Б.

- 1/18 ид. част за Ж. Б. Б.-Г.

-1/18 ид. част за Ц. Б. Б..

ОСЪЖДА И. Л. Б., Л. И. Б. и К. И. Б. да заплатят на О. Г. Б., Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б. разноски за касационната инстанция в размер на 80 / осемдесет/ лв.

ОТМЕНЯ определение № 261319 от 07.10.2021 г. по гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 248 ГПК ДОПЪЛВА въззивно решение № 260908 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. Л. Б., Л. И. Б. и К. И. Б. да заплатят на О. Г. Б., Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 17.50 лв./ седемнадесет лева и 50 ст./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: