Отмяна на осъдителна присъда за закана с убийство поради грешки при доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * съществени процесуални нарушения * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * доказателствен анализ * закана с убийство * Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго * достоверност на свидетелски показания * противоречиви показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. София, 24 януари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1042 по описа за 2023 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия В. Н. К., към която е приложено допълнение, депозирано лично от подсъдимия, и по жалба на частния обвинител Д. Н. Н., срещу нова въззивна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 5 от 26.04.2023 г, по ВНОХД № 490/22, с която е отменена присъда на Районен съд, Дупница, № 23 от 11.05.2022 г, по НОХД № 588/21, и е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.08.2020 г в к. к. /курортен комплекс/, общ. /община/, обл. /област/, се е заканил на Д. Н. Н. с престъпление против неговата личност, с убийство, с думите: „Децата ти ще останат сираци“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане по мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 31.08.2020 г в к. к. /курортен комплекс/, общ. /община/, обл. /област/, се е заканил на Д. Н. Н. с престъпление против неговата личност, с убийство, с думите: „Децата ти ще останат сираци“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Осъдителната присъда е постановена въз основа на показанията, депозирани от св. Н. и св. Р., за които е прието, че са последователни и еднопосочни, независимо от съществуващите между тях противоречия. Не е взето предвид, че в отделните им разпити от досъдебното производство и в съдебната фаза, св. Н. и св. Р. дават различни версии за проведения разговор между подсъдимия и пострадалия. Въззивният съд е отказал да кредитира показанията на групата свидетели, близки на подсъдимия: св. К., св. Г. К., св. Н. К., с аргумента, че са заинтересовани от изхода на делото, а е кредитирал показанията на групата свидетели, близки до пострадалия, по отношение на които същото съображение е налице. Съдът е посочил, че, след като св. Н. и св. Р. са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, това е гаранция за истинност на техните показания. Приетото от съда, че подсъдимият е изрекъл репликата: „Децата ти ще останат сираци“, не кореспондира на смисъла на разменените между тях съобщения по „Месинджър“, които са дружелюбни и приятелски. Не е взето предвид, че ако е имало заплашителна реплика към пострадалия, която е възбудила основателен страх от осъществяването й, тогава е нелогично изпратеното от него до подсъдимия съобщение „Утре ще мина да те видя“. Не е оценено поведението на пострадалия, който след възприетата заплаха за живота си, вместо да се обади на тел. „112“, е потърсил за съдействие св. Д., началник на РПУ, [населено място]. Приетото от съда заминаване на св. Н. от морския курорт към [населено място] по причина на отправена заплаха за живота му не би могло да обясни заявеното преди това намерение на свидетеля да посети подсъдимия в дома му. Не е взето предвид, че подсъдимият не е имал мотив да заплаши св. Н., доколкото във „Фейсбук“ групата, озаглавена „Къде е Я.“, Н. е упреквал полицията във връзка с издирването на Я., без да приписва съпричастност на подсъдимия към изчезването на това лице. Материалният закон е приложен неправилно. Репликата „Децата ти ще останат сираци“ представлява констатация, а не закана с убийство, а преценката на съда за съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 НК е неправилна. Наложеното наказание е явно несправедливо. Пренебрегнати са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да обусловят налагане на наказание, при условията на чл. 55 НК, както и неправилно е отказано приложението на чл. 66 НК.

С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена осъдителната присъда и подсъдимият да бъде оправдан, да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, или да бъде изменено решението, като бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 55 НК, респективно, да бъде приложен чл. 66 НК.

С жалбата на частния обвинител Н. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното наказание е занижено и като такова, явно несправедливо. Иска се обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с оглед увеличаване на определеното наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния обвинител пледира за уважаване на жалбата, депозирана от частното обвинение.

Частният обвинител Н. не участва лично в касационното производство.

Защитата счита, че подсъдимият е осъден неправилно и неговата жалба следва да бъде уважена.

Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник и моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби и пледира за оставяне в сила на въззивния акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Основателно е оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съображенията за това са следните:

В чл. 303, ал. 2 НПК е залегнало изискването на процесуалния закон за постановяване на осъдителна присъда само при доказване на обвинението по несъмнен начин. При анализа на доказателствената съвкупност съдът е задължен да съблюдава принципа на чл. 14 НПК, гарантиращ правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Когато в основата на осъдителна присъда се поставят свидетелски показания, съдът следва да подходи задълбочено и с необходимата прецизност при техния анализ, като проследи детайлно хронологията на описаните събития и изследва дали разказът на свидетеля се отличава с последователност и еднозначност.

Принципно е положението, че всеки свидетел е длъжен да каже истината за случая, за който дава показания, но е възможно свидетелят да затаи истината или да преиначи случилото се, независимо от това, че е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК. Обещанието на свидетеля да каже истината, след като му е разяснена отговорността за лъжесвидетелстване, не гарантира априори достоверността на неговите показания, а изводът на съда дали те са достоверни следва да бъде направен, въз основа на комплексна оценка на казаното от него, респективно, в контекста на останалите доказателствени източници. Принципно е положението, че едно и също събитие, наблюдавано от двама свидетели по едно и също време и при едни и същи условия на време, място и обстановка, следва да бъде описано от тях по идентичен начин. Когато свидетелите са наблюдавали събитието, за което дават показания, техните възприятия би следвало да бъдат аналогични, а ако се констатират различия и несъответствия, те следва да бъдат подложени на задълбочена оценка от съда, който дължи отговор на въпроса по какъв начин тези неточности и различия се отразяват на достоверността на депозираните показания.

По настоящето дело, при анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Н. и св. Р., са нарушени изискванията на чл. 14 НПК, като без коментар са останали различията между тях. Съдът е кредитирал техните показания в цялост и ги е поставил в основата на осъдителна присъда, като е игнорирал съществуващите при тях противоречия и неточности, с което е нарушил и стандарта на доказване по чл. 303, ал. 2 НПК.

За изхода на делото е от значение съдържанието на телефонния разговор, проведен на 31.08.2020 г, по време на който, според обвинението, подсъдимият е отправил към пострадалия репликата „Децата ти ще останат сираци“. За да приеме от фактическа страна, че тази реплика е изречена от подсъдимия, съдът е кредитирал в цялост показанията на св. Н. и тези на св. Р., като е посочил, че те са еднопосочни и последователни. Този извод на съда не може да бъде споделен, тъй като при запознаване с показанията на цитираните свидетели се констатират различия и несъответствия, а именно:

На първо място, налице е съществено разминаване в показанията на св. Н. и тези на св. Р., относно обстоятелството: по време на телефонния разговор подсъдимият отправил ли е към пострадалия репликата „Децата ти ще останат сираци“, или вследствие на разговора между двамата мъже, пострадалият се е почувствал заплашен, споделяйки със св. Р., че „не иска децата му да останат сираци“. Различието е изводимо от показанията на цитираните свидетели пред първата инстанция и то се отнася до съдържанието на разговора и в частност, до това: кой, по какъв повод и в какъв контекст е казал репликата: „Децата ти ще останат сираци“. Според св. Н., подсъдимият му е казал: „Тук до мен има едни хора, които много ти се радват и скоро ще дойдат да те видят. Ще съжаляваш за твоите писаници / във „Фейсбук“ / и децата ти ще останат сираци“. Според същия свидетел, думите на подсъдимия, включващи и инкриминираната фраза, са възприети от св. Р., още по време на разговора. Според св. Р., тя е чула само това, че „има едни хора, които много му се радват и скоро ще дойдат да го видят“. Свидетелката е посочила, че след приключване на телефонния разговор, по повод обсъждане на разменените реплики, св. Н. й е казал, че „не иска децата му да останат сираци“. Цитираните показания на св. Р. не са коментирани от съда, но ако бъдат възприети, биха могли да придадат друг контекст на изследваното събитие, а именно: че разговорът е прозвучал заплашително на св. Н., който го е приел като закана с престъпление, формулирайки опасенията си пред св. Р. с израза: „Не искам децата ми да останат сираци“.

На следващо място, съдът е игнорирал и други различия в показанията на св. Н. и св. Р., имащи отношение към цялостната обстановка, при която са се развили инкриминираните събития. Пострадалият е заявил, че разговорът е воден на масата в заведението, докато двамата със св. Р. са вечеряли, през което време е звучала силно музика. Според него, тя е чула разговора поради усиления звук на микрофона на мобилния телефон, долепен до ухото му. Според св. Р., разговорът е проведен встрани от масите в заведението, където двамата фактически съпрузи са се оттеглили на тихо място заради силно звучащата музика. Свидетелката е заявила, че е чула целия разговор, проведен на високоговорител. С оглед на изложеното, извън вниманието на съда са останали нееднозначните твърдения на свидетелите относно мястото, където е проведен разговора / на масата в заведението или встрани от масите, на тихо място /, и относно възможността казаното от подсъдимия да бъде възприето от св. Р. / поради усиления звук на микрофона, докато телефонът е бил долепен до ухото на св. Н., или поради това, че телефонът е бил поставен в режим „високоговорител“ /. По делото се съдържат и други показания на св. Р., че телефонният разговор е проведен на масата в заведението, където двамата със съпруга й са вечеряли. Налице е различие и в твърденията на свидетелите относно това: кой е инициирал провеждане на телефонния разговор с подсъдимия. Св. Н. е заявил, че след размяна на съобщенията по „Месинджър“, той се е обадил на подсъдимия, за да се увери, че последният е лицето, с което комуникира. Св. Р. е заявила, че след размяната на съобщения между двамата мъже, тя е приканила св. Н. да се обади на подсъдимия, с което е инициирала провеждането на телефонния разговор.

На следващо място, съдът е приел като несъмнено обстоятелството, че причината семейството на подсъдимия да напусне преждевременно хотела, е свързана с проведения разговор, при който е отправена заплаха за живота на св. Н.. Такива твърдения действително се съдържат в показанията на св. Н. и св. Р., но съдът е пропуснал да обсъди твърдение, изводимо от показанията на св. Н., дадени пред въззивната инстанция, което е в друг смисъл, а именно: че свидетелят е попитал подсъдимия дали желае да се върне в [населено място] преди края на планираната морска ваканция, за да се видят и да поговорят.

На следващо място, основателно е оплакването на защитата, че съображенията на съда да отхвърли показанията на св. Г. К., св. Н. К. и св. К.: тяхната заинтересованост от изхода на делото, се отнасят и до показанията на св. Н., конституиран като частен обвинител, и св. Р., негова фактическа съпруга, чиито показания са кредитирани. Извън това, техните показания са кредитирани избирателно, а такъв подход при оценка на гласни доказателства е в разрез с чл. 14 НПК. Съдът е отхвърлил гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите, близки на подсъдимия, присъствали по време на разговора с пострадалия, че разговорът е продължил кратко и е воден с приятелски и шеговит тон, но, извън посоченото от съда съображение / тяхната заинтересованост от изхода на делото /, липсва друг аргумент, който да ги дискредитира. Извън вниманието на съда е останало и съдържанието на текстовите съобщения, разменени между подсъдимия и пострадалия по „Месинджър“, предшестващи разговора по телефона, установяваща размяна на обичайни реплики между познати лица.

На следващо място, ако бъде направен семантичен анализ на репликата „Едни хора ти се радват и може в скоро време да се видите“, не би могло да се приеме, че тя / репликата / съдържа закана с престъпление. Отделен е въпросът, как фразата е възприета от св. Н., който я е приел като заплашителна и се е обезпокоил за своята и за тази на семейството си сигурност. За да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, следва да е установено, че е отправената закана с престъпление, която по естеството си обективно е годна да предизвика основателен страх от осъществяването й. Не е достатъчно пострадалият субективно да е счел, че към него е отправена закана, която би могла да застрашава неговата личност или неговия живот / по ал. 3 /, когато формираната у него представа в тази насока е плод на личната му интерпретация на казаното или направеното от дееца.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че при анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При този изход на делото, не могат да намерят отговор доводите за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но те следва да бъдат взети предвид от съда при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 5 от 26.04.2023 г, по ВНОХД № 490/22,

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: