Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Обявяване на предсрочна изискуемост на кредит чрез исковата молба

Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Банка води дело за установяване на дължими суми по договор за кредит, като заявява предсрочна изискуемост със самата искова молба. Въззивният съд отхвърля част от иска, без да разгледа това изявление на кредитора. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане, тъй като съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили в хода на процеса.

Какво приема съдът

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде направено с исковата молба и съставлява новонастъпил факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, който съдът задължително трябва да съобрази при постановяване на решението си.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

банков кредитпредсрочна изискуемостустановителен искискова молбановонастъпили факти

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * предсрочна изискуемост * задължения на въззивния съд

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. София, 02.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1700 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „К. Би Си България“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ срещу решение № 1475/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 11 746/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение 4143/21.07.2023 г., в частта, с която е потвърдено решение № 20117413/17.05.2021 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу И. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сума над 4 817, 45 лв. до претендирания размер от 12 463, 73 лв. В частта, с която е потвърдено решението на СРС за връщане на исковата молба по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на претендираните с установителния иск по чл. 422 ГПК суми, въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определение № 1190/09.05.2024 г. по настоящото дело.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд не е разгледал направеното от банката твърдение, че със самата искова молба прави изявление за предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за кредит, което е довело до постановяване на необосновано решение и неправилно отхвърляне на част от предявената искова претенция с правно основание чл. 422 ГПК. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго такова за уважаване на предявената претенция с правно основание чл. 422 ГПК в цялост. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация И. П. К. е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Формулира се искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СГС да бъде потвърдено в атакуваната част. Претендира се присъждане на разноски. Прави се възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора. Процесуалният представител на ответника заявява становище, че следва да бъдат присъдени единствено падежиралите вноски до датата 30.09.2024 г. В останалата част счита, искането на банката за неоснователно, поради което то следва да бъде отхвърлено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „К. Би Си България“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, обективираща претенция с правно основание чл. 422 ГПК, предявена срещу И. П. К..
За да отмени само частично атакувания пред него акт, въззивният съд е счел, че основните доводи във въззивната жалба са свързани с въпроса дали банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и дали това право е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В мотивите на решението е споделил приетото от първостепенния съд, че банката не е направила кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, нито е провела доказване да е отправила изявление за обявяване на цялата сума за предсрочно изискуема. Възприемайки разрешенията, дадени с ТР № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК и т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е преценил, че предявеният иск по чл. 422 ГПК по отношение на вземането за главница, съставляваща компонент от вноските с настъпил падеж до датата 24.11.2022 г. /приключване на устните състезания пред въззивната инстанция/, е основателен. Счел е, че законна лихва върху главницата се дължи от датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК без да съобрази, че към този момент част от вноските, за които е приел, че са дължими, са били с ненастъпил падеж. Срещу тази част от решението жалба от ответника по спора не е депозирана, поради което то е влязло в сила.
С определение № 1190/09.05.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, предл.1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение с цел проверка на неговото съответствие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса: „Когато волеизявлението на банката кредитор за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е инкорпорирано или приложено към исковата молба, настъпва ли предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент ?“
Следва да бъдат съобразени задължителните постановки, обективирани в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и доразвиващата го практика /решения по т. д. № 16/2019 г., т. д. № 2891/19 г., II т.о., т. д. № 1680/2019 г., т. д. № 2122/2020 г., I т.о., цитирани от касатора, и решения по т. д. № 2717/21 г., т. д. № 2118/19 г., I т.о., гр. д. № 73/22 г. на IV г.о. и др., служебно известни на съда/, с които се приема, че правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение и в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, поради което съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. Тази теза е застъпена и в мотивите към т. 1.2. на ТР № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство /изявлението на банката може да бъде инкорпорирано в исковата молба/ е правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда в приложение на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и отговорът на въпроса, обусловил достъп до касация в настоящата хипотеза.
Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при наличие на процесуалноправен порок, довел до неговата необоснованост.
Като не е взел предвид изявлението на кредитора ищец, ясно обективирано в исковата молба при условия на евентуалност, с което упражнява потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и отделно от това уточнено в молба от 04.02.2021 г. /лист 65 от делото на СРС/, както и не е обсъдил наведеното във въззивнната жалба оплакване за нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК /лист 22 от делото на СГС/, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Този релевантен за спорното производство факт /обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба/ не е намерил място в мотивите на въззивното решение и е останал извън обхвата на постановения акт по същество на спора. Констатираният от настоящия състав порок е довел и до необоснованост на постановеното решение. Въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната се налага извършване на нови съдопроизводствени действия с цел проверка дължимостта на заявената предсрочно изискуема сума и произнасяне по наведените от ответника възражения срещу това вземане, делото следва да бъде върнато на предходната инстанция за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който, в случай, че прецени основателност на заявената претенция, да съобрази от кой момент е дължима законна лихва върху предсрочно изискуемите суми.
При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото произнасяне.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1475/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 11 746/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение 4143/21.07.2023 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане на спора от друг състав на съда.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.