Обезсилване на решение поради нередовност на иск за грешка в кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50050

гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1460 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 50141 от 04.04.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 786/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, ІV възз.гр.състав при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Касаторката П. Т. К., представлявана от адвокат Н. Х. от АК - Л. поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като ВКС постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноските за трите инстанции.

Ответникът по касация М. Н. И., представляван от адвокат С. С. от АК – Л., поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Не претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответникът по касация Л. Д. Т. не е подал отговор на жалбата.

Третото лице-помагач на ищцата – Л. Н. Л., не е подал отговор на жалбата.

Релевантните за произнасянето на ВКС обстоятелства са следните:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, Окръжен съд - Плевен е потвърдил Решение № 260116 от 16.06.2021 г. по гр.д.№ 1567/2020 г. по описа на РС – Ловеч.

С първоинстанционното решение е постановено, че се отхвърля предявен от П. Т. К. против М. Н. И. и Л. Д. Т. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-1 от 12.01.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „Л.”, с площ от 1,041 дка, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия ІХ-та, с номер по предходен план *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** и за установяване на грешка в КК на [населено място]. Макар диспозитивът на потвърденото първоинстанционно решение да е редактиран като обективиращ произнасяне по един иск, съдебните инстанции са разгледали и са се произнесли по два самостоятелни иска, всеки от които с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, разгледани в едно производство. Първият е предявен с искова молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 1081/2018 г. по описа на РС – Тетевен, а вторият - с искова молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 235/2019 г. на РС – Тетевен, което на основание чл. 213 ГПК е присъединено към гр.д.№ 1081/2018 г. на РС – Тетевен, а двете заедно – разгледани в производството по гр.д.№ 1567/2020 г. по описа на РС – Ловеч, определен за компетентен при условията на чл. 23, ал. 3 ГПК. Компетентността на въззивния ОС –Плевен също е определена при условията на чл. 23, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК и е препратил към мотивите, изложени от РС – Ловеч, като е приел за установено, че по силата на Решение № РР 396 от 25.07.1995 г. на ОСЗ Тетевен, наследство от баща й Т. Л. Т. (починал на 05.09.2011 г.) и дарение на 1/2 ид.ч. от брат й Л. Т. Л. (с н.а. от 12.05.2016 г.), ищцата (сега – касатор) се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. От своя страна, въз основа на Решение № РР 301 от 25.07.1995 г. на ОСЗ Тетевен, наследство от Д. Т. П. и дарение от 03.02.2009 г., ответниците по иска (и по касация) се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] при квоти 2/3 ид.ч. за М. Н. И. и 1/3 ид.ч. за Л. Д. Т.. Спорът между страните е породен от обстоятелството, че фактическата власт от страна на ищцата и нейните праводатели е установена в момент, предхождащ постановяването на решенията на ОСЗ Тетевен от 25.07.1995 г. и не върху територията, нанесена в КК като ПИ с идентификатор ***, а върху реална част от ПИ с идентификатор ***, отстояща на около 13,20 м. източно от ПИ с идентификатор ***. По заявените с искова молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г. като главни придобивни основания (реституция по ЗСПЗЗ, наследство и дарение) е прието, че няма „непълноти или грешки” по смисъла на § 1, т. 16 във връзка с т. 21 от ДР на ЗКИР, тъй като няма несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти, собственост на ищцата и ответниците, които в КККР са посочени съобразно границите и очертанията им по двете решения на ОСЗ Тетевен от 25.07.1995 г. и изготвената карта на землището. Във връзка с придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС (заявено с искова молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г.) е прието, че свидетелските показания (кредитирани като обективни) установяват, че ищцата и праводателите й са упражнявали фактическа власт върху част от ПИ с идентификатор ***, измерена от вещото лице с площ от 0,976 дка, отпреди възстановяването на собствеността с решенията от 1995 г. Предвид чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ правно значение би могло да има владението, упражнявано след 22.11.1997 г. Прието е, че предприети действия по самостоятелно ползване на площта от 0,976 дка, която не е била оградена, респ. – извършването на ремонти и поставянето на барака в периода 1991 г. – 1992 г., не обуславят извод за манифестиране на своене, доведено от ищцата до знанието на собствениците – ответниците по иска. За да се придобие правото на собственост по давност върху процесната реална част, необходимо е било ищцата (респ. – праводателите й) да предприеме едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да демонстрират пред ответниците намерението за придобиване на тази реална част. Прието е, че не е доказан по безспорен и категоричен начин фактическият състав на владението по чл. 68 ЗС за процесната реална част от 0,976 дка.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в изпълнение на правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното по основанието за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба:

Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР (съобразно първоначалната редакция - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост, чийто предмет е правото на собственост върху имот, който въобще не е заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта), или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот ( грешка в кадастралната карта). С т. 2 от същото ТР по тълк.д.№ 8/2014 г. е разяснено, че, за да бъдат разграничени един от друг два поземлени имота, не е нужно границите да бъдат нанесени материално (чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта), а е достатъчно юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. По-нататък, с т. 4 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г. се прие, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този начин е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР по първоначалната редакция) се поглъща от иска за собственост. Както при всеки установителен иск (съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК), допустимостта и на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е предпоставена от наличието на правен интерес, изразяващ се основно в съществуването на правен спор относно собствеността върху конкретния обект на вещното право.

Отнесени към спора, предявен за разрешаване с исковата молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г., тези принципни положения налагат извод за недопустимост на произнасянето на въззивния съд в тази му част поради неяснота дали е налице правен интерес на заявената с тази искова молба претенция. В обстоятелствената част са заявени твърдения, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор *** на основание реституция по ЗСПЗЗ (съобразно Решение № РР 396 от 25.07.1995 г. на ПК – Тетевен), наследство (от баща й Т. Л. Т.) и дарение (с н.а.№ 111 от 12.05.2016 г.), както и че ПИ № *** е нанесен в кадастралната карта и е записан на нейно име. Не се твърди и не се установява с поведението си (както в рамките на процеса, така и извън него) ответниците да са поставяли под съмнение титулярството на ищцата досежно ПИ № ***. Идентичността между възстановения по ЗСПЗЗ на името на Т. Л. Т. имот № * по картата на землището и нанесения в кадастралната карта ПИ № *** е потвърдена и с т. 1 от заключението на СТЕ на в.л. инж. К. (л. 238 от гр.д.№ 1081/2018 г. на РС – Тетевен). Изложеното свидетелства за изначално заявени твърдения, от които не може да се изведе такова за непълнота или грешка в кадастралната карта по смисъла на т. 1 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., касаеща ПИ № *** (напротив – смисълът на заявените твърдения е, че имотът, индивидуализиран съобразно юридическия акт за реституирането му, е отразен в КК в съответствие с този акт), както и отсъствие на несъвпадащи правни твърдения на насрещните страни досежно собствеността върху ПИ № ***, т.е. отсъствие на спор между страните като предпоставка за допустимост на претенцията на придобивните основания, заявени с исковата молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г. В тази ситуация, ако изобщо може да става дума за „грешка“, то очевидно тя се дължи на действия, предхождащи реституцията (заемането на определена територия във времето преди постановяването на Решение № РР 396 от 25.07.1995 г. на ПК – Тетевен) и се състои в несъответствието между субективната представа на ищцата за местонахождението на реституирания / наследен / подарен имот и действителното му местоположение, следващо от документите за собственост. Такава „грешка“ обаче не е годна да обоснове наличието на защитим интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР на заявените с исковата молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г. придобивни основания, доколкото законът не й придава правно значение. В тази ситуация за първоинстанционния съд е възникнало задължението да изиска от ищцовата страна да изложи от какво произтича правния й интерес да предяви тази претенция. Това задължение не е изпълнено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, поради което същите са се произнесли по претенция, за която не е обосновано да е процесуално допустима. Ето защо въззивното решение, в частта му, в която обективира произнасяне по исковата молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г., следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се изиска от ищцата да изложи от какво произтича правния й интерес да предяви тази своя претенция. В случай, че бъдат наведени твърдения, годни да бъдат квалифицирани като такива за непълнота или грешка в кадастралната карта по смисъла на т. 1 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., касаеща ПИ № *** или твърдения за наличието на спор с ответниците относно собствеността на нанесения в КК ПИ № *** (при съблюдаване под формата на уточнения да не се преследва недопустимо изменение на иска), въззивният съд ще може да пристъпи към произнасяне по същество по съответната претенция, а при отсъствието на такива – ще следва да упражни правомощието си по чл. 270, ал. 3 ГПК.

Досежно претенцията, предявена с исковата молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г., ВКС намира следното:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията; при неясното им или непълно посочване; при неконкретизиран петитум, както и при несъответствие между основанието и петитума, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.

В обстоятелствената част на исковата молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г. са повторени фактите досежно реституция, наследяване и дарение, изложени в исковата молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г., наред с което и във връзка с релевираното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, са заявени твърдения, че от момента на възстановяване на собствеността (т.е. от 1995 г.) до лятото на 2018 г. ищцата и праводателите й са владяли територия с граници, показани на скица от кадастрално заснемане от „ДД” ООД – Тетевен, обозначени между т.т. 1-9-11-12, върху която се намира паянтова сграда, отразена с т.т. 6, 7 и 8, която също са владели и владеят необезпокоявано повече от 25 г. Въпросната скица (която по същество онагледява твърдението в обстоятелствената част на исковата молба) се намира на л. 55 от гр.д.№ 235/2019 г. на РС – Тетевен. Тя показва ситуиране на спорното пространство като реална част от ПИ № *** , заснет в КК и записан като собственост на М. Н. И. и Л. Д. Т.. Относно тази територия е поддържано, че собствеността е придобита в резултат от упражнявано от ищцата и праводателите й давностно владение и погрешно е заснета като изцяло попадаща в границите на ПИ № *** . Ответниците оспорват твърдението на ищцата относно собствеността. При така заявените твърдения, формулираният петитум е ищцата да бъде призната за собственик на ПИ № ***, „а по скица от кадастрално заснемане с площ от 980 кв.м. … с номер по предходен план * ”, както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в погрешно заснемане на собствения й имот като част и попадащ изцяло в имота на ответниците ПИ № *** по КККР.

Така направените изявления и искания са вътрешно противоречиви и обосновават извод за нередовност на исковата молба от гледна точка разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Районният съд не е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК, предвид което и при съобразяване на разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС (запазили своята приложимост и при сега действащия ГПК, съгласно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), за въззивния съд е възникнало задължението да остави исковата молба без движение с указания до ищцата да отстрани нередовностите. Като не е процедирал по този начин, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението му подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Плевен.

При условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК въззивният съд следва даде указания на ищцата да направи уточнения, като на първо място й обърне внимание, че за произнасянето по претенцията, основана на твърдението за придобиване по давност на територия, заснета в очертанията на ПИ № *** , са ирелевантни фактите, касаещи имота, нанесен в КККР като ПИ № *** , при съобразяване на което следва да преработи обстоятелствената част на исковата молба. В случай, че поддържа в резултат от упражнявано владение в периода 1995 г. – 2018 г. да е придобила въпросното пространство (онагледено на л. 55 от гр.д.№ 235/2019 г. на РС – Тетевен, както и на комбинираната скица на л. 239 от гр.д.№ 1081/2018 г. на РС – Тетевен), ищцата следва да приведе петитума в съответствие с твърдението си, като елиминира исканията, касаещи ПИ № *** . Доколкото ищцата е предявила две самостоятелни претенции, ще следва също да заяви какво е съотношението на съединяване помежду им.

При неотстраняване на нередовността на искова молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г. обжалваното първоинстанционно решение подлежи на обезсилване в съответната част, а производството – на прекратяване. При отстраняване на нередовността поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването й, като производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба. При евентуално произнасяне по същество, предвид обекта на спора въззивният съд на първо място следва да обсъди дали е допустимо придобиването по давност на реална част, по-малка от два декара - с оглед предназначението на имота (ливада) и разпоредбата на чл. 72 ЗН. При положителен извод по този въпрос следва да се има предвид, че, ако се приеме за доказано наличието на обективния признак на владението, в отношенията между страните намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС.

В случай, че ищцата обоснове наличието на правен интерес от разглеждането на иска, заявен с искова молба с вх.№ 6178 от 05.12.2018 г., както и отстрани нередовностите на исковата молба с вх.№ 1559 от 21.03.2019 г., въззивният съд ще следва да съобрази произнасянето си с посоченото от ищцата съотношение на съединяване, като постанови отделен диспозитив във връзка с всяка от претенциите.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 786/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, ІV възз.гр.състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: