Определяне степента на съпричиняване при пътуване с пиян и неправоспособен шофьор без колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * принос на пострадалия * намаляване на обезщетение поради съпричиняване * обезщетение за неимуществени вреди

14
Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

София, 02.06.2026 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1589 по описа за 2025 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 86 от 24.03.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 369/2023г. на ОС Варна за осъждането му да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К. Ц., настъпила на 06.12.2021г. като пътник в лек автомобил, както следва: в полза на ищцата Л. Ц. Р. - фактическа съпруга, обезщетение за разликата над 60 000лв. до 96 000лв.; на А., С. и Ю. К. - деца на загиналия, сумите от по 36 000лв. на всеки; на К. Ц. М. и на К. Г. М. (в лицето на наследниците й, конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК) - родители на Ц. К., сумите от по 24 000лв., ведно със законна лихва върху всяко едно от обезщетенията.

Основанията за касационното обжалване са неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради несъответствие на фактическите и правни изводи относно претърпените от ищците морални болки от загубата на своя близък/родственик със събрания доказателствен материал. Твърди се, че неправилно са кредитирани показанията на св. С. С. и на И. И., които нямат преки възприятия за отношенията в семейството на загиналия. Като касационно основание е въведено и неправилното приложение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Акцентира се на действията пътника Ц., обективиращи съпричиняването на вредоносния резултат - Ц. е пътувал в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП без поставен предпазен колан; имал е рисково поведение, тъй като се е съгласил да бъде превозван в автомобил, управляван от неправоспособен водач и за който е знаел, че е употребил алкохол. Посочва се, че тези приети за установени от съда факти само формално са посочени, без да е осъществена задълбочена оценка, че обуславят по-голяма степен на съпричиняване от приетата от съдилищата в обем на 40%. Поддържа се, че приносът следва да бъде отчетен поне в степен от 60%. Въведени са и доводи за нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, със съображенията, че не се касае за особен случай на загуба на близък човек, налагащ определяне на обезщетение в приетия от първоинстанционния и от апелативния съд размер по 160 000лв. за първите четирима ищци и по 140 000лв. за родителите на починалия. Касаторът счита, че изплатените обезщетения в резултат на влизане в сила на решението - от по 60 000лв., напълно удовлетворяват вредите на всеки един от ищците. В касационната жалба е въведен и довод за очевидна неправилност на обжалвания акт. Искането е за отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете със законните последици.

В подробен писмен отговор ищците са оспорили наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Считат, че произнасянето от въззивния съд по поставените от касатора правни проблеми не е в противоречие с цитирана от тях съдебна практика, а напротив - съдебното решение е съобразено с нея. Не оспорват осъщественото от застрахователното дружество извънсъдебно плащане на суми от по 60 000лв. на всеки един като компенсация за търпените неимуществени вреди.

Третите лица помагачи, привлечени от ответника (наследниците на Х. А. С.) - А. Х. С., р.2015г. и А. Х. С., р. 2020г., действащи чрез законния си представител - майка им З. А. А., не са депозирали отговор.

В откритото съдебно заседание представителите на страните поддържат заявените становища. Пълномощникът на ищците счита, че при преценката на обема на съпричиняването на загиналия Ц. Ц., по който въпрос е допуснато касационното обжалване, следва да се отчете обстоятелството, че той е бил заставен да се качи в автомобила, управляван от неправоспособния и употребил алкохол водач.

Върховеният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба на застрахователното дружество и с насрещна въззивна жалба на ищците. Ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционния акт в частта за уважаване на исковете: на Л. Р. в размер на 96 000лв., на децата А., С. и Ю. от по 36 000лв., а на родителите на Ц. Ц. от по 24 000лв., твърдейки неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Решението в частта за отхвърляне на исковете над присъдените от окръжния съд суми е влязло в сила.

Въз основа на свидетелските показания са приети за установени добрите отношения в между загиналия и ищците - Ц. Ц. живеел в общо домакинство с майка си и баща си, родителите живеели на първия етаж, а Ц. с Л. Р. и трите им деца - на втория. Били задружно, сплотено семейство, за което бащата се грижил и помагал, искал децата му да учат, да са добре, да не са лишени от нищо. Самият Ц. Ц. бил добър, работлив, грижовен и отдаден на семейството и своите родители. Въззивната инстанция е приела, че така установената близост между загиналия и ищците обяснява тежкото емоционално състояние на преживелите родственици вследствие загубата му - майка му се разболяла и починала като един от свидетелите сочи неговата смърт на причина за кончината на К. М.. Баща му плачел, децата много тежко приемали загубата, споменавали го, продължавали да страдат.

При преценката си за размера на справедливото обезщетение въззивната инстанция се е основала на разясненията по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968г. и с подробни съображения като справедливи са преценени обезщетенията от по 160 000лв. за Л. Ц. Р. с оглед загубата на нейния партньор в живота, с който имат три деца, за които тя следва да се полага грижи, както и за всяко едно от трите деца - А., С. и Ю.. По отношение на К. М. и К. М. за адекватна и справедлива за загубата на сина им е преценена паричната компенсация от по 140 000 лв.

По делото е безспорно, че лекотоварният бордови автомобил Мерцедес 308D, в който на предна дясна седалка е пътувал Ц. Ц., на 06.12.2021г. около 03 часа се е движил в посока Д. - Варна. При навлизане в пътния възел с разклон за [населено място] - [населено място] във вид на буквата "Y", където дясното платно е за [населено място], а лявото платно е с насрещното движение за [населено място], водачът му - Х. С. е загубил ориентация кое платно трябва да следва, превозното средство е навлязло в тревната площ между двете платна, съборило пътен знак, след около 30-40 м. преминало последователно през платното за насрещно движение, банкет, канавка и се е ударило в дърво. При цялото си движение до момента на удара МПС се е движило с приблизително еднаква скорост, която според обясненията на вещото лице автоинженер, е била не по-малка от 90-100 км/ч. Ударът в дървото е попаднал върху дясната врата, автомобилът се е отделил от дървото, продължил е да се завърта наляво и се установил в покой с предница насочена към [населено място]. Няма данни водачът да е предприел ефективни действия за овладяване на посоката на движение или за спиране. Водачът и двамата пътници са намерени извън превозното средство. Водачът е загинал на място, а пътникът Ц. Ц. е починал в линейната на път за Спешна помощ. На третия пътник са причинени телесни увреждания.

По въведения в пределите на въззивното производство спорен въпрос за приноса по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД (възражение, своевременно заявено от ответното застрахователно дружество на основанията, преценявани от решаващия състав), апелативният съд е анализирал установените от свидетелските показания безпротиворечиви факти за поведението на пострадалия преди и по време на настъпването на произшествието: както водачът С. (който също е загинал), така и пътниците в автомобила, всички заедно работили до късно на строителен обект в [населено място] и съвместно (включително и Ц. Ц.) употребили алкохол непосредствено преди качването си на товарния автомобил. Въз основа на тези факти въззивната инстанция е приела за установено, че на пострадалия Ц. Ц. е било известно обстоятелство за употреба на алкохол от водача. За безспорно установено е прието въз основа на свидетелските показания на работник от бригадата, работил заедно с Ц. на строителния обект, че всички, включително и Ц., са знаели, че Х. С., управлявал процесния автомобил по време на произшествието, няма правоспособност; всички са знаели, че правоспособен е единствено шофьорът на камиона А. А., който също бил на строителния обект, но си тръгнал с такси. Въз основа на преценка на заключението на автотехническата експертиза и съвпадащото становище на вещото лице-медик, е прието за доказано пътуването на Ц. без поставен предпазен колан, както и решаващото му предпазващо значение при гръдна травма, каквато е посочената в аутопсионния протокол като водеща за настъпването на смъртта (тежка гръдна травма с контузия на десния бял дроб, развил се десностранен хемопневмоторакс и множество фрактури на ребра двустранно). Въз основа на данните от експертизата и обясненията на експертите, ценени съобразно чл. 201 и сл. ГПК, съставът на апелативния съд е приел, че поддържаното в процеса от ищците възражение за реализиране на уврежданията и при поставен предпазен колан от страна на пострадалия, не може да се сподели. Мотивирано е, че обстоятелствата около приноса са доказани в производството от застрахователното дружество - страната имаща доказателствена тежест за това. Приети са за категорично установени и доказани в процеса знанието на Ц. Ц. за състоянието на употребилия алкохол шофьор на превозното средство, за липсата на правоспособност у водача, както непоставянето на предпазен колан от този пътник при настъпването на транспорната злополука. Преценено е, че тези три обстоятелства в своята съвкупност сочат на съществен принос от пострадалия, който се е качил по своя воля в увреждащия автомобил.

При определяне на размера на съпричиняването, въззивната инстанция е посочила, че съобразява разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК - за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съставът се е позовал и на цитирана практика на касационната инстанция по чл.290 ГПК - за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Обсъдено е и определеното в тълкувателната практика на касационната инстанция като рисково поведение, допринасящо за настъпване на вредите, пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.

Като от значение е преценено обстоятелството, че основната причина за настъпването на произшествието е противоправното поведение на шофьора на автомобила в нарушение на правилата за движение по пътищата, с оглед на което е приет принос на пострадалия за настъпване на установените вреди в размер на 40 %.

Отречена е основателността на тезата, застъпена и поддържана и в насрещната въззивна жалба за принуда упражнена спрямо Ц. по повод вземане на решението да пътува в процесния автомобил. Даден е отговор, че поведението на С., макар и агресивно, няма основание да се определи като принуда, а клетвите, за които говорят свидетелите, изречени от покойния шофьор, са форма на вербална агресия, но не и принуда, която да преодолее свободният избор, като се има предвид, че лицата са работили заедно, познавали са се, употребили са алкохол, безспорно пред пострадалия е стоял изборът да не пътува с процесния автомобил и да избере алтернативен превоз.

В резултат на въззивното решение исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени, както следва: за сумата 96 000 лв. за Л. Ц. Р. (след редукция на сумата 160 000лв. с приетия процент съпричиняване). На ищците А. К., С. К. и Ю. К. в размер на по 36 000лв. (след редукция на сумата от по 160 000лв. с приетия процент на съпричиняване и след приспадане на изплатените от ответното дружество суми от по 60 000 лева); на К. М. 24 000лв. (след редукция на определеното обезщетение от 140 000лв. с процента на съпричиняване и след приспадане на изплатени суми от 60 000лв.), на наследниците на К. М. - 24 000лв. (след редукция на определеното обезщетение от 140 000лв. с процента на съпричиняване и след приспадане на изплатени суми от 60 000лв.). Както се посочи, безспорно е обстоятелството, че след постановяване на въззивното решение сума от 60 000лв. извънсъдебно е платена и на първата ищца Л. Р..

С определение № 218 от 26.01.2026г., настоящият състав допусна до касационна проверка въззивното решение по въпроса - „ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка броят и тежестта на нарушенията на делинквента и тези на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката, формирана по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, при изричната констатация, че въззивното решение, с което е прието както наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, така и осъществяването на трите фактически деяния, в които се състои приносът (неполагане на грижа за собствена безопасност - пътуване с неправоспособен и употребил алкохол водач и без поставен предпазен колан), не е обжалвано от ищците. Акцентирано е, че касационната инстанция се явява обвързана с даденото от въззивния съд разрешение както за наличието на принос от пострадалия, както и за тези действията/бездействия , в които той се изразява , поради което след допускане на касационното обжалване следва да извърши проверка и преценка дали определената от апелативния съд степен на съпричиняване обективно съответства на техния вид и обем.

Касационното обжалване е допуснато в атакуваната част на решението -уважаването на иска на първата ищца за разликата над 60 000лв.; на исковете на втория, третия и четвъртия ищец (децата на починалия) - за сумите от по 36 000лв., на исковете на родителите на Ц. К. - за сумите от по 24 000лв.

Отговорът на правния въпрос, по който се извършва касационната проверка пряко се извежда от задължителната и ръководната практика на Върховния съд - т. 7 от ППВС № 17/1963г. и Тълкувателно решение № 88/1962г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и формираната въз основа на тях последователна практика на ВКС в актовете по чл.290 ГПК. При определяне на степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието като съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина на пътната злополука, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката за обективната вредоносност е комплексна и намаляването на обезщетението се определя съобразно нарушението от пострадалия за причиняването на общата вреда, с която това нарушение е в причинна връзка. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, съответно на пътуващите в моторното превозно средство пътници, с оглед правилата, които всеки един е длъжен да съблюдава ще е в основата на конкретната за всеки отделен случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на увреденото лице, ведно с останалите фактори, причинили пътната злополука, ще определят и принос му за настъпването на вредите.

При така изложените подлежащи на преценка обстоятелства, въззивното решение относно приетия принос от родственика на ищците за настъпването на неговата смърт при пътната злополука е неправилна като в случая от значение е приносът за настъпване на вредите, а не за настъпването на пътната злополука.

Както се посочи, в предмета на спора пред ВКС е въпросът за конкретната степен на съпричиняване при трите самостоятелни прояви на съзнателно поемане на риск от самоувреждане, които загиналият е пренебрегнал и с това е допринесъл за собственото си увреждане:

1/Непоставянето на предпазен колан освен неполагане на дължимата грижа за избягване на увреждането при пътен инцидент, е и противоправно бездействие, нарушаващо дължимото от пътника поведение съгласно правната норма на чл. 137а ЗДвП. Изяснено е от въззивната инстанция въз основа на експертните заключения, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан и че при ползването му, Ц. К. не би получил уврежданията в областта на гръдния кош от удари в частите и детайли на купето на автомобила при инициалния удар, съответно тялото му не би изпаднало от автомобила, а ударът на снагата му в дърво също е допринесъл за водещата за смъртта гръдна травма.

2/В т.7 на ТР №1/2014г. на ОСТК е установено, че когато увреденото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, поемането на риска да бъде увредено, който е било е било в състояние да предположи/допусне, е особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съображенията са, че пострадалият, макар и да не е допринесъл за настъпване на събитието пътно - транспортно произшествие, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане. Касае се за рисково поведение, когато пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поведението се изразява в поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. В тази хипотеза именно отсъствието на проявена дължима грижа от пострадалия е въведено с тълкувателното решение като основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и особен, специфичен случай на допринасяне за настъпване на вредите при проявена гражданскоправна небрежност, съставляваща съзнателно поет риск от самоувреждане.

По делото не е спорно, че причината за настъпване на произшествието, е липсата или забавено възприемане на пътната обстановка пред автомобила, вследствие на алкохолно опиянение и липсата на опит на водача в комбинация с високата скорост, при което водачът не следва траекторията на лентата си за движение, а продължава движението си направо. Видно от аутопсионния протокол на Х. С., в кръвната проба наличието на етанол и 1.82%, а в урината - 2.29%. По делото е установено, че поведението на починалия пътник е в противоречие с дължимата от него грижа, тъй като двамата заедно с водача са употребили алкохол .

Знанието на пострадалия, че управлявалият автомобила водач Х. С. е неправоспособен водач също е установено по делото и не е спорно обстоятелство в настоящото производство. Свидетелят С. Р. И. - единственият оцелял пътник в автомобила установява, че „докато чакали на дръпне бетона“, на обекта, на който са работили той, Ц. Ц. и загиналият водач заедно изпили половин килограм водка, като свидетелят пил повече; Х. С. изпил около 100 грама, минали два часа и тогава предприел шофиране.

Неоснователно е становището на ответниците в касационното производство, че по делото са събрани доказателства, които опровергават извода за формиран свободен избор на Ц. да пътува с автомобила, който е претърпял пътното произшествие. Невярна е тезата за наличие на данни, въз основа на които да се обоснове извод, че загиналият е бил „принуден“ от виновния водач. Невъзможността починалият да се „съобрази със законовоустановените предписания“, на която акцентира пълномощникът им, произтича не от упражнена принуда, за каквато няма данни по делото да е осъществена, а от затруднената преценка на пострадалия, който сам се е поставил в положение да недооцени и да не проумее адекватно ситуацията, след като също е употребил заедно с водача алкохол, т.е. неговото осъзнаване за възможните фатални последици е било силно затруднено по причини на собственото му поведение. Изцяло следва да бъдат споделени като правилни изводите на въззивната инстанция, че пострадалият се е качил по своя воля в увреждащия автомобил и пред него е стоял изборът да не пътува в него, така както е постъпил единственият притежаващ свидетелство за управление работник - шофьорът на камиона А. А., който също бил на строителния обект, но си тръгнал с такси.

3/Пътуването в автомобил, управляван от неправоспособен водач, при знание за тези факти, аналогично на разгледаната по-горе хипотеза, също съставлява поставяне в ситуация на повишен риск от увреждане. Практиката на касационната инстанция еднозначно признава основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и в тази хипотеза. По делото е установено посредством свидетелските показания на св. И., че „Заедно работим с години и Д. беше наясно, че Х. няма книжка“.

При наличието на три самостоятелни основания за намаляване на обезщетението, всяко от които е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и при дължимата съвкупна съпоставка между поведението на пострадалия и това на делинквента, съгласно очертаните в отговора на правния въпрос критерии и фактори, настоящият състав приема, че приносът следва да бъде определен в размер на 60 %. Налице е съществен, значим принос от пострадалия за настъпването на смъртта му, а възприетото от въззивната инстанция процентно съотношение от 40 %, не кореспондира на тежестта на поетия риск и безотговорно поведение на загиналия пътник, който освен всичко изложено, сам се е поставил и в положение да недооцени и да няма адекватна преценка на ситуацията след като също е употребил заедно с водача алкохол.

С тези мотиви редукцията на определените от въззивната инстанция обезщетения за неимуществените вреди на ищците следва да се извърши в степен на 60 %, при което обезщетението за първите четирима ищци е 64 000лв., а обезщетението на наследниците на починалата ищца К. М. и на К. Ц. М. - 56 000лв. (при обжалваем интерес за последните двама над 60 000лв., т.е. в рамките на доброволно платеното за моралните вреди на родителите).

При отчитане на размера на изплатеното от застрахователя обезщетение на ищците Л. Р. А. К., С. К., Ю. К. от по 60 000лв. резултатът от спора е: отмяна на въззивното решение за уважаване на исковете за разликата над 4 000лв. и отхвърлянето им за сумите от по 32 000лв. (разликата до уважената част от по 36 000лв.). Решението за уважаване на исковете на посочените четирима ищци за сумите от по 4 000лв. следва да бъде оставено в сила.

При отчитане на размера на изплатеното от застрахователя обезщетение на родителите К. Ц. и К. М. (в лицето на наследниците й), решението в частта за присъдените обезщетения от по 24 000лв. следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изменения резултат на спора следва да бъде отменено въззивното решение в частта за разноските, присъдени пред апелативния съд, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за разноските и те следва да бъдат преизчислени за трите съдебни инстанция с оглед окончателното разрешение, дадено от настоящата инстанция:

1.1. Частта от разноските по делото, съставляващи адвокатски възнаграждения, са предмет на: частна касационна жалба вх.№ 3214 от 02.05.2025г., подадена от „ЗД ОЗК Застраховане“ АД, образувана по настоящото дело съвместно с касационната жалба; частна жалба вх. 3834 от 27.05.2025г., подадена от адв. Вихър Н. - пълномощник на ищците и частна жалба вх.№ 4504 от 17.06.2025г., подадена от застрахователното дружество, образувани в отделно частно производство по описа на І т.о. на ВКС, разпределено на настоящия докладчик - ч.т.д.№ 1588/2025г. Изводът, че разноските по делото следва да бъдат преизчислени за трите съдебни инстанция с оглед крайния резултат на спора, разрешен окончателно пред настоящата инстанция, имплицитно предпоставя да бъдат разгледани и частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК от пълномощника на застрахователното дружество и двете частни жалби по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, подадени от пълномощниците на всяка от насрещните страни, които са насочени съответно срещу: адвокатското възнаграждение на адв. Г. Х. по чл. 36 ЗАдв за първоинстанционното производство; адвокатското възнаграждение на адв. Г. Х. чл. 36 ЗАдв за въззивното производство и срещу възнаграждението на пълномощника на ищците – адв. Вихър Н., за въззивното производство, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Тази необходимост изисква ч.т.д.№ 1588/2025г. да бъде присъединено на основание чл.213 ГПК за общо разглеждане и произнасяне към т.д.№ 1589/2025г. Налице са всички предпоставки за присъединяване, поради което следва да бъде постановено определение в този смисъл като част от диспозитива на настоящото решение.

1.2 С подадената от адв. Г. Х. частна касационна жалба се оспорва като неправилно определен в резултат на приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК по възражението на ищците, размерът на адвокатското възнаграждение за защита на ответника пред окръжния съд, като вместо възприетите от ОС – Варна 21 600 лв. с ДДС, се иска да се вземе предвид сумата 65 888 лв. – определена по Наредба № 1/2004 г., спрямо който размер да се приложи правилото за разпределение на разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав счита, че възнаграждението за първата инстанция при надлежно въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се възприеме като справедливо адвокатско възнаграждение за адв. Г. Х. посоченото от първоинстанционния съд в размер на 21 600 лв. с ДДС (с равностойност 11 043.90 евро), като водещи за тази преценка са следните фактори: необвързаността на съда от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004 г., релевантността на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и очертаните в съдебната практика на ВКС стандарти за определяне на справедливо и обосновано по размер адвокатско възнаграждение. Сумата от 11 043.90 евро отговаря на обема на положения от адвоката труд, като в конкретния случай от значение е обстоятелството, че адв. Х. е защитавал дружеството не срещу първоначално въведения с исковата молба общ материален интерес от 1 204 728 лв., върху която сума пълномощникът изрично сочи (стр. 3, т. 1 от частната касационна жалба), че е уговорено между адвоката и застрахователното дружество, съответно и заплатено възнаграждението от 78 040 лв., което той е посочил в списъка по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд. Още преди получаването на дата 07.08.2023 г. на препис от исковата молба, в периода 05.07.2023 г. – 20.07.2023 г., дружеството извънсъдебно е заплатило сумите от по 60 000 лв. за обезщетяване на вредите на всеки един от ищците, изключая първата ищца Л. Р., с което е улеснена както неговата защита, така и защитата на ищците, тъй като спорен по делото не е въпросът за легитимацията на ищците и основателността на исковете им, а единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия техен родственик и обемът на това съпричиняване.

С тези съображения по подадената от адвокат Х. частна касационна жалба не следва да бъде допуснато частното касационно обжалване.

Като база за изчисляване на възнаграждението на адв. Вихър Н. за първата инстанция следва да се вземе предвид определеното от ОС Варна за този пълномощник възнаграждение от 18 000 лв., срещу чийто размер никоя от страните не е възразила с искане по чл. 248 ГПК, т. е. - 9 203.25 евро.

1.3 Чрез подадените две частни жалби от адв. Х. и от адв. Н. не е стабилизиран и размерът на техните адвокатски възнаграждения за въззивното производство. Апелативният съд е определил сумите, дължими на основание чл. 36 ЗАдв, респ. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер на половината от присъдения размер от първата инстанция (присъденият от първата инстанция размер е в резултат на извършената редукция на възнаграждението съобразно отхвърлената, респ. уважената част на исковете), приемайки че при потвърждаване на първоинстанционното решение не се налага ревизия на разноските; на адвокатите на двете страни са присъдени половината от възнаграждението, определено от първоинстанционния съд - на адв. Х. на основание чл. 36 ЗАдв - 5 397 лв., а на адв. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв - 5 148 лв. В частната жалба адв. Х. претендира възнаграждение пред апелативния съд в размер на 41 058 лв., а адв. Н. с подадената от него частна жалба 24 597 лв. Адвокат Х. възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение за въззивното производство за адвокат Н. за оказаната безплатна правна помощ със съображенията, че след образуване на производството в полза на петима от ищците са заплатени по 60 000 лв. или общо 300 000 лв., предвид което счита, че същите не са материално затруднени лица.

Последното възражение на адв. Х. е неоснователно. Присъдено е обезщетение за морални вреди, което не следва да се идентифицира с доход, опровергаващ нуждата от безплатна адвокатска защита и възможността такава да бъде предоставена.

Съставът на ВКС приема, че при преценката за възнаграждението на пълномощниците на двете страни пред въззивната инстанция и като разрешение на подадените частни жалби срещу определения от апелативния съд размер, следва да се изходи именно от половината от възнаграждението им за първата инстанция - съответно половината от 18 000 лв. (с равностойност 9 203.25 евро) за ищците и половината от 21 600 лв. (с равностойност 11 043.90 евро) за ответното дружество, или съответно 9 000 лв. (с равностойност 4 601.63 евро с ДДС) и 10 800 лв. (с равностойност 5 521.95 евро с ДДС).

При тези изводи двете частни жалби се оставят без уважение.

1.4 За настоящата инстанция съставът на ВКС определя възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, дължимо на адв. Вихър Н., за оказаната от него безплатна защита на ответниците по касация, като съобразява следното: В представения от адвоката списък по чл. 80 ГПК в проведеното по делото о. с. з. на 20.04.2026 г. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на общо 9 800 евро. За производството пред ВКС възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Вихър Н. следва да бъде определено в размера, съответстващ на определения за въззивното производство, като се има предвид, че независимо от развитието на касационното производство в двете му фази, адв. Н. е провел защита на ищците единствено срещу касационната жалба на ответното застрахователно дружество, а не и защита срещу отхвърлената част на техните искове (каквато е реализирана пред апелативния съд за разликата до претендираните 160 000 лв. за първата ищца, за разликата до 100 000 лв. за втория, третия и четвъртия ищец и за разликата до 80 000 лв. за К. Ц. и К. М.), а именно 4 601.63 евро с ДДС. По изложените по- горе съображения неоснователно е възражението на касатора (в пледоарията по същество) срещу предоставената безплатно правна защита на ищците пред настоящата инстанция.

От своя страна, процесуалният представител на застрахователното дружество адв. Х. представя за настоящата инстанция доказателства за уговорено и платено адв. възнаграждение в размер на 11 940 евро като представителят на ищците (ответници по касация) не е релевирал своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, което е могъл да направи до приключване на проведеното пред ВКС открито съдебно заседание. Възнаграждението следва да бъде присъдено при отчитане на правилото на чл.78,ал.3 ГПК - съобразно отхвърлената част на иска в размер на 7 546.08 евро. Освен тази сума, ответниците по касация дължат и претендираните от застрахователното дружество платени за производството пред ВКС държавни такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК, както и платената държавна такса за въззивното обжалване при отчитане на правилото на чл.78,ал.3 ГПК, или сумата 2 895.82 евро.

1.5 Сборът от последните две суми плюс посочените по горе суми за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „ОЗК Застраховане АД“ дават общ резултат 27 007.75 евро, дължими разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК за всички инстанции.

1.6 Съобразно окончателния изход от спора ищците имат право на разноски за производствата пред първоинстанционния и въззивния съд, представляващи платени държавни такси в общ размер на 26 114.32 лв., които съразмерно на уважената част от исковите им претенции следва да им бъдат присъдени в размер на общо 9 610.07 лв. (с равностойност 4 913.55 евро).

1.7 На адвокат Вихър Н. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв следва да бъде присъдена общо сумата 18 406.51 евро за всички инстанции, съобразно посочените по- горе възнаграждения за всяка.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 86 от 24.03.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на АС Варна в частта за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявени както следва: на ищцата Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К. за разликата над 2 045.17 евро до 18 406. 51 евро (над сумата 4 000лв. до 36 000лв.) за всеки един; за ищеца К. Ц. М. за сумата 12 271.01 евро (24 000лв.) и за ищцата К. Г. М. (в лицето на конституираните й наследници А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т.) общо за сумата 12 271.01 евро (24 000лв.), в частта за разноските, присъдени за въззивната инстанция и за потвърждаване на първоинстанционно решение в частта за разноските, вместо което:

Отхвърля исковете на Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на основание чл.432,ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К. Ц. за разликата над 2 045.17 евро до 18 406. 51 евро (над 4 000лв. до 36 000лв.) за всеки един, като оставя в сила същото решение в частта за уважаване на исковете на тези ищци за суми от по 2 045.17 евро (4 000лв.), ведно със законната лихва от 24.03.2022г.

Отхвърля изцяло иска на К. Ц. М. за заплащане на основание чл.432,ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К. Ц..

Отхвърля изцяло иска на А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т. като наследници на К. Г. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на основание чл.432,ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К. Ц..

Присъединява на основание чл.213 ГПК към настоящото производство по търговско дело № 1589/2025 по описа на ВКС, ТК, І т.о., частно търговско дело № 1588/2025г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.

Не допуска частно касационно обжалване по подадената от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД частна касационна жалба вх.№ 3214/02.05.2025г. срещу имащата характер на определение част от решение № 137 от 09.05.2025г., допълващо решение № 86 от 24.03.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на Апелативен съд Варна.

Оставя без уважение частна жалба, подадена от „ЗАД - ОЗК Застраховане“ АД вх.№ 4504 от 17.06.2025г. срещу определение № 295 от 22.05.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на Апелативен съд Варна.

Оставя без уважение частна жалба вх.№ 3834 от 27.05.2025г., подадена от адв. Вихър Н. от САС, процесуален представител на ищците срещу същото определение № 295 от 22.05.2025г. по в.т.д.№ 563/2024г. на Апелативен съд Варна.

Осъжда „ЗАД - ОЗК Застраховане“ АД да заплати на Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т. сумата 4 913.55 евро на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Осъжда „ЗАД - ОЗК Застраховане“ АД“ да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗАдв на адвокат Вихър Н. от САК сумата 18 406.51 евро адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

Осъжда Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т. да заплатят на „ЗАД - ОЗК Застраховане“ АД сумата 27 007.75 евро на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: