Ограничаване правомощията на управител на ООД от Общото събрание

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * задължителни указания на ВКС * решение на общо събрание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60120

гр. София, 29.10.2021год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1450 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Х. К., чрез адв.Н.Н. срещу решение №366 от 04.12.2019г. по в.т.д. №562/2019г. на Апелативен съд- Пловдив. С обжалваното решение след отмяна на решение №51 от 21.02.2017г., постановено по т.д. №252/2015г. на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията по т.3 и по т.4, приети от Общото събрание от 29.07.2015г. на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място], както и в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 800 лева, са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от С. Х. К. срещу „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни решенията на проведеното на 29.07.2015г. Общо събрание на съдружниците на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] по т.3 и по т.4. /т.3- до провеждането на следващо общо събрание, поради отпадане на доверието в управителя се ограничават правомощията на управителя като управител и представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в т.ч. трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото общо събрание и т.4- приема се щатно разписание на дружеството – управител: според избора на общото събрание, главен счетоводител П. А. Д., счетоводител и касиер Т. А. Г., чистачки 7бр. и се прекратява трудовият договор на Г. Г., назначен без одобрение на щата от общото събрание на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ/.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено, тъй като е очевидно неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът излага доводи, че въззивният съд не е съобразил указанията, дадени с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при първата касация. Оспорват се като необосновани изводите на съда, че оспорените решения на ОС са законосъобразни, като поддържа и оплакването, че те не са част от обявения дневен ред и че не са взети с нужното мнозинство. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковете. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] поддържа, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Излага доводи за правилността на въззивното решение. Претендира разноски- възнаграждение за особен представител.

Третото лице помагач Т. А. Г. оспорва касационната жалба, като излага доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира разноски.

С определение №254/20.02.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос - относно правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да взема решение за ограничаване правата на управителя по чл.141, ал.1 и ал.2 ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Апелативен съд- Пловдив при постановяване на решението съобразява, че въззивното производство е второ след отмяна на първото въззивно решение с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018 г. на ВКС, ТК, 2 ТО. Приема, че с решението на ВКС са отхвърлени като неоснователни доводите за недопустимост на иска и са счетени за необосновани твърденията за нарушение на императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ и за вземане на оспорените решения без да са включени в дневния ред. Делото е върнато за ново разглеждане, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по доводите на страните относно правната възможност ОС да ограничава правомощията на управителя по начина, по който е взето решението, и има ли правно действие и спрямо кои лица подобно ограничение; за необходимото мнозинство за вземане на тези решения.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд приема, че оспорените от ищеца /в качеството му на съдружник в ответното дружество към момента на вземането им/ решения на Общото събрание по т.3 и по т.4, не са взети в нарушение на посочените разпоредби на закона и дружествения договор. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че на 29.07.2015г. е проведено ОС, на което под номер 3 и 4 са взети решения с мнозинство от 219 дяла, че до провеждането на следващо ОС, поради отпадане на доверието в управителя, се ограничават правомощията на управителя като управител и като представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ на дружеството се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в това число и трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото ОС, като всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се счита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството /т.3/, както и за приемане на щатно разписание за дружеството с посочено съдържание /управител: според избора на ОС, гл.счетоводител- посочено име, счетоводител и касиер- посочено име, чистачки 7 броя/ и прекратяване на трудовия договор на Г. Г., назначен без одобрение на щата от ОС, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /т.4/. Въззивният съд излага мотиви, че са взети решения, за приемането на които не се изисква мнозинство по-голямо от предвиденото в чл.137, ал.3, изр.3 ТЗ /повече от Ѕ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор/. Приема, че в дружествения договор на ответното дружество /чл.38/ е регламентирано кои решения се вземат с единодушие, кои с мнозинство не по-малко от ѕ от капитала на дружеството, вкл. за избиране на управителя, за освобождаването му от отговорност и за определяне на възнаграждението му и за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, като по останалите въпроси решенията се взимат с мнозинство повече от Ѕ от капитала. В случая двете оспорени решения на ОС са взети с мнозинство повече от 1/2 от капитала /с 219 от 373 дяла/, като това мнозинство е достатъчно за законосъобразното им вземане. Съдът намира, че решението по т.3 не е от изрично предвидените са вземане с единодушие или квалифицирано мнозинство. Решението по т.4 не е за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, каквото неоснователно твърдение навежда ищецът, тъй като в първата му част /относно приемане на щатно разписание/ не се приема ново щатно разписание, а само се потвърждава вече съществуващото щатно разписание, т.е. не настъпва правна промяна, а във втората му част /прекратяване на трудовия договор/- не е сред решенията, изискващи квалифицирано мнозинство.

Въззивният съд излага мотиви, че ОС в ООД избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност /чл.137, ал.1, т.5 ТЗ/, като овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време /чл.141, ал.3 ТЗ/. Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС /чл.141, ал.1 ТЗ/, като дружеството се представлява от управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго, но други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. С оглед тези разпоредби съдът намира, че в случая решението на ОС за ограничаване представителната власт на управителя няма действие по отношение на трети лица, но тъй като ОС е органът, който избира управителя, а той е длъжен да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно решенията на ОС, то спрямо него ОС може да въведе ограничения и във вътрешните отношения решението има действие. Решаващият съдебен състав стига до извод, че решението по т.3 не е извън правомощията на ОС и не се явява взето в нарушение на закона или на дружествения договор. Приема, че решението по т.4 също не е взето в нарушение на закона или на дружествения договор, тъй като съгласно чл.137, ал.7 ТЗ ОС взима решения по трудови въпроси.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Дружеството с ограничена отговорност е корпоративна организация, която се управлява и представлява от своите органи, като вида на органите и техните компетентности са регламентирани от ТЗ и дружествения договор. Общото събрание и управителят са задължителните органи, чрез които дружеството формира и изразява своята воля. Основните въпроси от компетентността на Общото събрание са посочени в чл.137, ал.1 ТЗ, като изброяването не е изчерпателно. Общото събрание е органът, компетентен да се произнесе по всеки друг въпрос, който не е вменен в компетентност на друг орган. Това обаче не означава, че Общото събрание може да прехвърля или да изземва компетентности от другите органи. Общото събрание има правомощието да овластява управителя и контрольора /когато е конституиран такъв/ с компетентности, които не са изключителни, т.е. не са му предоставени по императивен начин от законодателя. Респективно може и да ограничава компетенциите им, без обаче да ги лишава от законово предоставените им правомощия.

Общото събрание избира и освобождава, респ. освобождава от отговорност управителя. Управителят е органът, който организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на Общото събрание /чл.141, ал.1 ТЗ/ и който единствен има правомощието да го представлява /чл.141, ал.2, изр. първо ТЗ/.

Дейността по организацията и ръководството на дружеството е съвкупност от правни и фактически действия и касае т.нар. вътрешни отношения, вкл. правоотношенията между дружеството и съдружниците; между дружеството и лицата, включени в органите му; между дружеството и персонала му /свикване на ОС и подготовка на заседанията му; уведомяване на съдружниците за хода на дружествените дела; разпореждане и контрол за редовно водене на дружествените книги; контрол на счетоводната отчетност и финансите; планиране, организиране и контрол на търговската дейност; упражняване на правата на работодател и т.н./. При извършването на тази дейност управителят е длъжен да спазва закона и да изпълнява решенията на Общото събрание, вкл. за управлението на търговското предприятие.

Представителните правомощия на управителя са относими към т.нар. външни отношения- правоотношенията между дружеството и третите лица. Представителната власт на управителя възниква с избора му, произтича от закона и не може да бъде ограничавана по предмет и обем, освен в хипотезата на чл.141, ал.2, изр. второ ТЗ- при двама или повече управители, когато дружественият договор предвижда да действат съвместно. Всяко друго ограничение на представителната власт на управителя няма действие по отношение на третите лица /чл.141, ал.2, изр. последно/.

Общото събрание има изключителното правомощие да оттегли овластяването на управителя по всяко време, като преценката му е свободна и не е обвързана от наличието на законови или договорни основания /чл.141, ал.4 ТЗ/, но до освобождаването му управителят е единственият волеизявяващ орган на дружеството.

С оглед изложеното може да се обобщи, че извън хипотезата на чл.141, ал.2, изр. второто ТЗ Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, като волеобразуващ орган на юридическото лице, може да вземе решение за стесняване на компетентностите на управителя при осъществяване на дейността по организация и ръководство на дружеството, без да го лишава от законово предоставени по императивен начин правомощия. Когато се ограничава обемът на представителната власт на управителя, решението ще има действие само във вътрешните отношения на дружеството.

По съществото на касационната жалба:

С оглед отговора на поставения правен въпрос и като взе предвид, че предмет на делото е иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на ООД за ограничаване на правомощията на управителя за определен период да се разпорежда със средствата по банковата сметка и със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва договори, освен такива, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците, както и на решение за приемане на щатно разписание на дружеството, съдът намира, че въззивното решение е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е взел предвид указанията, дадени с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при първата касация. Решаващият съдебен състав е съобразил, че въззивното производство е второ след отмяна на първото въззивно решение с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018 г. на ВКС/ и правилно е приел, че с решението на първия касационен състав са отхвърлени като неоснователни доводите на касатора за недопустимост на иска и са счетени за необосновани твърденията за нарушение на императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ и за вземане на оспорените решения без да са включени в дневния ред. Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.294, ал.1 ГПК и с оглед изричните указания на касационния съд се е произнесъл по доводите на страните относно правната възможност ОС да ограничава правомощията на управителя по начина, по който е взето решението, и има ли правно действие и спрямо кои лица подобно ограничение, както и за необходимото мнозинство за вземане на тези решения. Несъгласието на касатора с изводите на съда по тези въпроси не означава, че решението е постановено в нарушение на чл.294, ал.1 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът, на който делото е върнато, започва производството от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяната, като е обвързан от указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на закона. В конкретния случай делото е върнато за ново разглеждане с указания за произнасяне по част от доводите на страните, останали неразгледани при постановяване на отмененото въззивно решение. Касационният съд не е давал указания относно приложението на материалния закон, с които съдът да е задължен да се съобрази при произнасянето по същество по спорните правни въпроси относно правната възможност ОС да ограничава правомощията на управителя по начина, по който е взето решението, и има ли правно действие и спрямо кои лица подобно ограничение, както и за необходимото мнозинство за вземане на тези решения.

С оглед гореизложеното са неоснователни и оплакванията за неправилност на въззивното решение, обосновани с твърдението, че оспорените решения на ОС са незаконосъобразни като взети по въпроси, които не са част от обявения дневен ред. По този въпрос е налице произнасяне при първата касация с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018г. на ВКС и правилно не е бил обсъждан от въззивния съд при повторното разглеждане на делото.

Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност на мотивите на въззивния съд относно вземането на оспорените решения с нужното мнозинство /необходим кворум/, както и извън правомощията на ОС. Няма спор по делото, че двете оспорени решения на ОС са взети с мнозинство повече от 1/2 от капитала /с 219 от 373 дяла/, като са обосновани изводите на решаващия съдебен състав, че с оглед чл.38 от дружествения договор на ответното ООД за тези решения не се изисква мнозинство по-голямо от предвиденото в чл.137, ал.3, изр.3 ТЗ /повече от Ѕ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор/. В дружествения договор изрично и изчерпателно са посочени решенията, за чието приемане е необходимо квалифицирано мнозинство, като процесните решения не са сред тях. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че решението по т.3 е решение за освобождаване на управителя, а това по т.4 – за приемане на вътрешни документи по организацията и дейността на дружеството, за които се изисква квалифицирано мнозинство /3/4 от капитала/. Решението по т.3 не е за освобождаване на управителя на дружеството, а за временно ограничаване на част от компетентностите му, а решението по т.4, независимо от непрецизната му формулиравка, не е за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, тъй като не се приема ново щатно разписание, а само се потвърждава съществуващото и утвърдено към този момент щатно разписание.

С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилен извод, че в случая решението на ОС за временно ограничаване на компетентности, вкл. представителната власт на управителя да извършва изрично изброените правни и фактически действия без разрешението на ОС, няма действие по отношение на третите лица, но има значение във вътрешните отношения на дружеството, предвид задължението на управителя да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно решенията на ОС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №366 от 04.12.2019г. по в.т.д. №562/2019г. на Апелативен съд- Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.