Обезсилване на съдебно решение поради нередовна искова молба и неясни искове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156/2020 г.

София, 26.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 4622 по описа за 2019 година

Производство по чл. 290 ГПК .

С определение № 544/ 20.07.2020 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Б. И. и Е. И. И., на въззивно решение № 170/ 23.04.2019 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 869/2018 год., с което е отменено решение № 91/ 08.06.2018 год. по гр.д.№ 695/2017 год. на Районен съд – Свищов,в частта,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД и чл.33,ал.2 ЗС предявени от С. Д. П. против П. Б. И. и Е. И. И. и исковете са уважени.

Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, след преценка редовността на исковата молба .

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното:

Окръжен съд – Велико Търново се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от С. Д. П. против П. Б. И.,Е. И. И. и Г. К. А. искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД,чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД вр.чл.17,ал.1 ЗЗД и чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД съединени при условията на евентуалност и обективно съединени с иск по чл.33,ал.2 ЗС. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение частично в обжалваната част,а именно,в частта му,с която е отхвърлен искът по чл.26,ал.2,пр.3 ЗЗД и обективно съединения иск по чл.33,ал.2 ЗС.Потвърдил е решението по отношение на иска по чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД.

За да се произнесе по иска за прогласяване нищожността на договора за дарение на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави, съдът е съобразил показанията на свидетелите К.,А. и Т. и е приел,че мотивът за извършване на дарението не е този,който законът предписва на този вид едностранни сделки.В настоящия случай актът на дарение е продиктуван от намерението на даряващия да осуети възможността на едно трето лице за сделката да осъществи свои права по отношение на дарения имот,а не от дарствено намерение. Приел е за безспорно,че отношенията между ответника и майката на ищцата,от която той е придобил дял от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане са били обтегнати към момента на дарението по повод предявяването на иск за разваляне на алеаторния договор от майката на ищцата.Отчитайки,че страните по оспорения договор за дарение са си близки и техните финансови отношения,за които не е установено да са в основата на сделката, съдът е приел,че намерението на ответника при сключването на договора за дарение,макар и облечено в законова форма, въобще не е било да надари своята близка.Позовавайки се на разпоредбата на чл.226,ал.3 ЗЗД и изясненото основание и мотив за извършеното дарение,съдът е приел,че мотивът накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал.При този изход на установителния иск за нищожност на дарението,предхождащо договора за продажба на част от процесния имот,съдът е приел за основателен и конститутивния иск за изкупуване на основание чл.33,ал.2 ЗС,тъй като на ищцата не е било предложено да изкупи продадената от ответниците И. идеална част от недвижимия имот,което при наличие на съсобственост помежду им е било задължително по силата на чл.33,ал.1 ЗС.

По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира следното: Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и т.7 от Тълкувателно решение № 2/ 2.07.2004 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 год.

Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговора на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба.

Въззивното решение е недопустимо,защото с исковата молба са предявени три съединени иска при условията на евентуалност за нищожност на сключения договор за дарение и обективно съединени с иск по чл.33,ал.2 ЗС по отношение на договора за покупко-продажба. В подадената искова молба се съдържат противоречиви твърдения, които не са били уточнени чрез даване на съответни указания от съда,с оглед очертаване предмета на спора.Съдът не е съобразил,че в исковата молба липсват фактически обстоятелства относно посочените основания в чл.26 ЗЗД – липса на основание и накърняване на добрите нрави,на които позоваването е бланкетно.Изложени са твърдения единствено относно привидност на сключената сделка дарение.Освен това, макар и лаконично е наведено и твърдение за симулативност на договора за дарение,без да е уточнен вида на претендираната симулация – относителна или абсолютна.Липсва излагане на правопораждащи факти и петитум ,с оглед индивидуализиране предмета на иска по чл.33,ал.2 ЗС.

Въззивният съд не е съобразил изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, липсата на индивидуализация на предявените искове и несъответствието между обстоятелствената част и петитума. Не е съобразил,че исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение,както и ,че от материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Не е съобразил,че когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка /в която не са участвали/ произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на изкупуване, отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка.Редовната искова молба е процесуално условие за надлежното упражняване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /във всички инстанции/.

В случая първоинстанционният съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал.2 ГПК и не е проявил активност съгласно задълженията си по чл. 145, ал. 1 ГПК, за да очертае предметната рамка на исковете, с които е сезиран, които процесуални действия се дължат и от въззивната инстанция с оглед правомощията й на съд по съществото на спора.

Следва да бъде посочено,че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца.Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът,всички искове са предявени в условията на евентуалност,тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание,нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение,и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност,подредени според тежестта на порока : от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му,през по – леките – липса на основание,липса на съгласие,привидност,невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,разгледани в поредност според тежестта на порока,отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове,основаващи се на по-леки пороци.Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове,тъй като условието,под което те са предявени не се е сбъднало,а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.

Като не е процедирал по указания начин, Окръжен съд – Велико Търново е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.

С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на действия по чл.129, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 170/ 23.04.2019 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 869/2018 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: