Начален момент на лихвата за забава при обезщетение от застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10
София, 05.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова

гр. дело № 4723/2022 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК

Касационно обжалване е допуснато по касационна жалба на А. К. К., чрез адв. П. К., срещу въззивно решение № 323 от 27.06.2022 г. по в. т. д. № 738/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която като краен резултат след частична отмяна на решение № 260224 от 27.05.2021 г. по т. д. № 246/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, искът за законна лихва за присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева е отхвърлен за периода от датата на уведомяване на застрахователя - 22.05.2018г. до 22.08.2018г., датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда относно началната дата на дължимата законна лихва върху обезщетението, като твърди, че същата се дължи от 22.05.2018г. – датата на завеждане на застрахователната претенция при ответника. Изложени са съображения, че в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респективно, предявяване на претенцията от увреденото лице.

В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В подадена писмена защита чрез адв. К. поддържа жалбата си и претендира присъждането на разноски съобразно представен списък.

Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД [населено място], в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице помагач Т. Д. С. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за безспорно установено, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на мотоциклета Т. С., който, с одобрено по протокол № 126 от 19.07.2019 г. по нохд № 323/2019 г. на Карловския районен съд споразумение, е признат за виновен за описаното деяние и му е наложено съответното наказание; че собственикът на мотоциклета към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество; че вследствие от удара ищцата е получила счупване на външния кондил на лявата бедрена кост, открито счупване на лявото коленно капаче, разкъсно-контузна рана на лявото коляно с кожен дефект. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е обсъдил заключенията на съдебно – психиатричната и психологична експертизи, както и останалите събрани доказателства. Съобразил е вида, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, последиците от увреждането, възрастта на пострадалата към момента на ПТП, обстоятелството, че същата не е допринесла за вредоносния резултат, размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, както и нивата на застрахователно покритие и обществено – икономическите условия в страната. Въз основа на това въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв.

По въпроса относно началната дата на дължимата законна лихва върху обезщетението, решаващият състав е намерил за приложима разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 от КЗ. В случая е отбелязал като безспорно, че при предявяване на застрахователната претенция 22.05.2018 г. не са представени необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на претенцията, поради което е приложима нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като началният момент на дължимост на законната лихва е 22.08.2018 г.

С определение №1017/09.05.2023г. по настоящото дело съставът на ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно даденото тълкуване в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, І т.о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване въззивното решение е неправилно. С исковата молба касаторът е поискал присъждане на законна лихва от датата 27.08.2017г. когато изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от ищцата се установява, че претенцията й като увредено лице пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото ПТП, е била заведена при застрахователя на 22.05.2018г., поради което законната лихва върху обезщетението се дължи от тази дата до окончателното изплащане. За времето от 27.08.2017г. до 22.05.2018г. претенцията е отхвърлена от първоинстанционния съд и в тази част решението му е влязло в сила.

Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част, с която като краен резултат, приемайки като начална дата датата 22.08.2018г., искът за законна лихва е отхвърлен от въззивния съд за периода 22.05.2018г. – 22.08.2018г., и вместо това законната лихва върху главницата да бъде присъдена и за периода 22.05.2018г. – 22.08.2018г.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените и надлежно удостоверени разноски в размер на 550лв. с ДДС – заплатено в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК същият следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. Разноски на ответника не се следват.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 323 от 27.06.2022 г. по в. т. д. № 738/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която като краен резултат след частична отмяна на решение № 260224 от 27.05.2021 г. по т. д. № 246/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, искът на А. К. К. за законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева е отхвърлен за периода от датата на уведомяване на застрахователя - 22.05.2018г. до 22.08.2018г., датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред Застрахователна компания „Лев Инс“ АД , като ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на А. К. К., [ЕГН], законната лихва върху присъденото на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лв., и за периода от 22.05.2018г. до 22.08.2018г.

Въззивното решение в останалата му част, в това число и относно присъждането на законната лихва върху главницата от 50000лв. за времето от 22.08.2018г. до окончателното изплащане, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на А. К. К., [ЕГН], сумата 550лв. с ДДС – заплатено от нея адвокатско възнаграждение на адвокат К. за касационната инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 50 лв. – държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач - Т. Д. С..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: