Отказ за допълване на съдебно решение и за намаляване на разноските

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 673
гр. София, 12.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1595/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 и чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 275118/05.07.2024 г. от „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез А. Б. – постоянен синдик, съдържаща искане за допълване на постановеното по чл. 290 ГПК решение № 424/28.06.2024 г. на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, както и за изменение на решението на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, съответно чл. 248, ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор от ответната страна „Климатроник“ ЕООД.

Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя намира следното:

Молбата, съдържаща искане по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 290 ГПК и изменението му на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78 ГПК в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, съответно чл. 248, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В молбата се твърди, че при постановяване на решението си съдът е пропуснал да се произнесе по релевираното твърдение за недопустимост на осъдителния иск и касационна жалба поради липса на правен интерес, като липсва произнасяне и по направеното искане за спиране на производството и отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело по въпроси, решавани противоречиво в съдебната практика на ВКС. Сочи се, че процесното постановление за възлагане е изпълнително основание, което собствено лишава ищеца от правен интерес от водене на самостоятелен последващ осъдителен иск спрямо „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, тъй като по този начин се цели издаване на осъдителен диспозитив спрямо лице, срещу което е невъзможно принудително изпълнение за конкретната вещ. Иска се решение № 424/28.06.2024 г. по гр. д. № 1595/2023 г. на ВКС да бъде допълнено, като съдът следва да разгледа и твърдяната недопустимост на предявения иск, както и изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото насрещната страна не е доказала извършването и заплащането им, евентуално – поради прекомерност, предвид цената на иска.

С решение № 424/28.06.2024 г., постановено по настоящото дело, е отменено въззивно решение № 1466/01.12.2022 г. по гр. д. №1909/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено решение № 260719/28.02.2022 г. по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд и вместо него е отхвърлен предявеният от „Климатроник“ ЕООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС в частта, с която се иска ответникът да предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. „Узунджовска“ №11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата. Вместо него е постановено друго, с което „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188, представлявано от А. Б. – постоянен синдик, е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на „Климатроник“ ЕООД, ЕИК 175340669, владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. „Узунджовска“ №11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1001.551.1.6, под обекта – 68134.1001.441.1, над обекта – 68134.1001.441.1.3.

Искането за допълване на определението на основание чл. 250, ал. 1 ГПК е неоснователно. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК съдът има служебното задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. С постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., се е произнесъл по всички спорни въпроси, вкл. по поддържаните от настоящия молител възражения. Не е констатирана липса на правен интерес за ищеца от водене на иска по чл.108 ЗС, а оттук и недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поначало въпросът за правния интерес, като процесуална предпоставка за допустимост на иск, може да се постави при предявен установителен иск /положителен или отрицателен/, но не и при предявен осъдителен иск за собственост, тъй като ищецът по такъв иск винаги има интерес от предявяването му, за да защити правото си да ползва и да владее собствения си имот. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК и на решението по чл.290 ГПК касационната инстанция е изразила формирана воля за допустимост на производството и на касационното обжалване. В молбата по чл.250 ГПК е изразено несъгласие с фактическите констатации на съда относно факта на владение на процесния имот. Искането за допълване на постановеното решение цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. По отношение на поддържаното от настоящия молител виждане, че е налице противоречива практика на ВКС при разрешаване на поставените от него в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси, поради което следва да се сезира ОСГК за постановяване на тълкувателно решение, следва да се посочи, че още в определението по чл.288 ГПК не е констатирано наличие на противоречива практика на ВКС по поставени от „Тома Строй“ ЕООД /н/ релевантни към изхода на делото правни въпроси. При констатация на такава, касационната инстанция следва процедурата по чл.292 ГПК. В решението си по чл.290 ГПК касационната инстанция не дължи ново произнасяне по искания в този смисъл.

Ето защо не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на решението, поради непроизнасяне по цялото искане на ответника по касация. Молбата за допълване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователно е и направеното искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78 ГПК. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В случая, съгласно договора за правна помощ, сключен между „Климатроник“ ЕООД и адвокат Ц. Й., са приложени доказателства за плащане на възнаграждението по банков път /платежно нареждане от 04.04.2024 г./ и съответно е постановено заплащане на разноските с оглед изхода на делото. Възражението за прекомерност, релевирано от молителя, е преклудирано, тъй като се повдига едва след постановяване на решението. Отделно от това при отчитане на правната и фактическа сложност на делото и осъществената процесуална защита на касатора, не може да се приеме, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение и в тази част.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 275118/05.07.2024 г. от „Тома строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, чрез А. Б. – постоянен синдик, за допълване на решение № 424/28.06.2024 г. по гр.д. №1595/2023 г. на ВКС, II г.о. на основание чл. 250, ал. 1 ГПК и за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: