Отговорност на водач при смърт на пешеходец и превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * необоснованост * липса на случайно деяние * несъобразена скорост * оказване помощ на пострадалия

РЕШЕНИЕ

№ 506

гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Спас Иванчев

Членове: Христина Михова

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г.

като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200525 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на осъден подсъдим - Й. С. П. срещу въззивна и нова осъдителна присъда № 5/18.03.2024г. по ВНОХД № 20225000600460/2022г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, н.о.
С бланкетната жалба на подсъдимия се ангажират и трите касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на дееца за невиновен, а при условията на алтернативност да се наложи наказание при условията на чл.343а от НК.
В допълнение към касационната жалба относно твърдението за нарушаване на закона се посочва, че при анализа на доказателствената съвкупност съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Съдът се бил позовал на предположение, а не на обективно установени факти, свързана с възможността да дееца да възприеме пострадалия пешеходец М. Г..

Съдът бил предположил, че след като пътник на задната седалка имал възможност да възприеме пресичането на пострадалия и пресичащ пешеходец, то същата възможност имал и подсъдимия. Защитата твърди, че тъй като имало различие в двете гледни точки на свидетеля и на подсъдимия, то този извод на съда бил погрешен.
Тъй като подсъдимият бил признат за виновен при повдигнато обвинение за движение с превишена скорост, следвало да е налице причинно - следствена връзка на деянието именно на това нарушение с този вредоносен резултат, като скоростта от 51.57 км/ч. Защитата посочва, че именно тази скорост следва да е довело до фаталния сблъсък, като обаче такава теза не намирала потвърждение в „.. .находките и обстоятелствата по делото.“
Въззивната инстанция вменявала вина „заради предположението, че при скорост от 44.74 км/ч. пешеходеца би бил видим.“. Това обаче според защитата кореспондирало със задължението за съобразяване на скоростта с характера и интензивността на движението и на пътните условия, което било на плоскостта на правилата по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а това обвинение на било повдигнато на подсъдимия. Според защитата е несъмнено, че подсъдимият не е имал задължението да се движи с по-ниска скорост от максимално разрешената за населено място.
В този случай, според защитата, трябвало да се признае наличие на установената опасна зона за спиране, сочеща на предпоставките за прилагане на нормата на чл. 15 от НК.
На следващо място се претендира оказване на помощ на пострадалия и се иска приложение на чл.343а от НК, като защитата се позовава на незабавно, непосредствено и нееднократно на тел. 112 , довело до оказване помощ на жив човек в т.н. „златен час“.
По отношение на твърдението си за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция защитата привежда като довод отказ на последния да събира доказателства за законосъобразността на поставения знак „Внимание, деца“ чрез изискване на отговор от съответната агенция за пътна инфраструктура и в разрез с контекста на мотивите на решение № 50178/09.11-2022г. по к.д. № 583/2022г. на ВКС, I - во наказателно отделение.
По силата на дотук изложените съображения защитата счита, че определеното наказание се явява явно несправедливо.

Моли да се отмени въззивният съдебен акт и да се оправдае подсъдимият.

Алтернативно се претендира справедливо наказание при условията на чл.343а от НК.
Подсъдимият поддържа тезата на защитата си.

При правото си да се изказва последен и при последната си дума подс. П. моли да бъде отменена въззивната присъда.

Върховният касационен съд, 1-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

Подсъдимият Й. С. П. е бил оправдан да е извършил деяние по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК от съда от първата инстанция - присъда № 260000/07.01.2022г. по НОХД № 552/2020г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик и тази присъда е била потвърдена при въззивното разглеждане на делото, образувано по протест на прокурор от ОП- Пазарджик и жалба на частния обвинител - решение № 1-7/20.06.2022г. по ВНОХД № 202250006001000/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
По протест на прокурор от АП. Пловдив и отново по жалба на частното обвинение е извършена първа по ред касационна проверка. С решение № 50178/09.11.2022г. на ВКС, НК, първо наказателно отделение потвърдителното решение е било отменено.
С постановената нова въззивна присъда № 5/18.03.2024г. по ВНОХД № 20225000600460/2022г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, н.о., при повторното въззивно разглеждане на делото подс. П. е бил признат за виновен по възведеното му обвинение и му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 4 години. Лишен е от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години.
Наложена е и пробационна мярка за изпитателния срок по чл.42а, ал.2, т. 3 от НК.

В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният състав обстойно се запозна с аргументите на касаторите - подсъдим и защитник, като прие, че жалбата се явява неоснователна.
Възражението относно ползването на предположение относно гледните точки на пътника на задната седалка и на подсъдимия, се приема като неоснователно. Това възражение е на плоскостта на претенция за необоснованост на съдебния акт, което не съставлява касационно основание. Въззивната инстанция е имала възможността да отбележи, че подсъдимият не е реагирал за спиране пред препятствието, каквото представлява пострадалия пешеходец, въпреки задължението си да следи непрекъснато пътната обстановка и да съобразява скоростта си с нея. Разсъжденията на въззивната инстанция са напълно в съответствие в духа на житейската и правна логика. Ноторно е, че обзорът на водачът на моторно превозно средство конструктивно, с оглед вменените му задължения относно правилата за движение, е най- всеобхватен, докато това не се отнася за пътниците, които освен това и нямат задължения по непрекъснато наблюдаване на пътната обстановка. След като пътник на задната седалка е забелязал пострадалия, а това не е сторил водачът, подс. П., който е бил задължен от закона да стори това, очевидно е, че той не е наблюдавал пътната обстановка така, както предписва закона - т.е. внимателно и непрекъснато. Направеният извод от въззивната инстанция е напълно съзвучен с установените факти по делото, по които не се спори, както е отбелязано и в предходното касационно решение. Изводите на съда не са погрешни, а аргументацията на касатора противоречи на обективните факти - гледната точка на водача е много по всеобхватна от тази от пътник на задната седалка.
В тази връзка възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради неизясняване на поставянето на пътните знаци в района се определя като неоснователно и претенцията за разсъждения в контекста на първото по ред касационно решение като несъстоятелна, защото такъв контекст не съществува. Касационният състав изрично е отбелязал, че по установените факти относно пътната обстановка и поведението на участниците в произшествието са изцяло безспорни и не е било задача на въззивната инстанция, нито пък на настоящия касационен състав, да интерпретира тези факти по различен начин и да пререшава при липса на необходимост изяснените въпроси.
Възражението за липса на обвинение по чл.20, ал.2 от ЗДвП не се споделя от касационният състав.
Съдебната практика по приложението на бланкетните разпоредби на чл.20, ал.1, и 2 от ЗДвП, както и на чл.21, ал.1 от ЗДвП като обвинителна техника е достатъчно ясна и категорична относно различното фактическо отражение на тези отделни разпоредби, но е напълно в правомощията на съда да посочи конкретната и приложима правна разпоредба и съответно правна квалификация. Нещо повече, несъобразената скорост не е изрично записан законов термин, това понятие намира практическо приложение и се извежда от задължението на водачите при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с пътната обстановка и нейните елементи , изброени в чл.20, ал.2, из1-во от ЗДвП. При наличието на императивна забрана в чл.21, ал.1 от ЗДвП превишената скорост е всякога несъобразена, а несъобразената не всякога е превишена. Общите задължения, визирани в чл.20, ал.2, из1-во и 2- ро от ЗДвП, са имплементирани мълчаливо и по необходимост и в специалната норма на чл.21 от ЗДвП, която се различава единствено в съдържателен и обемен аспект само с въведената императивна забрана за превишаване на разрешените стойности на скоростта на движение. Така например, водачът може да е превишил скоростта си на движение, нарушавайки императивната забрана - какъвто е настоящия случай, но имплицитното му задължение да намали скоростта или в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението - чл.20, ал.2, из2-ро от ЗДвП, в никакъв случай не отпада. Разбира се, тежестта на нарушението в такъв случай следва специфично да се отчита като по-голяма от чистото нарушение само на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, но, както този съдебен състав е имал възможност да отбележи в други случаи, е отделен въпрос.
В този смисъл няма никакво допуснато нарушение на материалния закон, нито пък са ограничени правата на подсъдимия в аспекта на това да научи какво точно му е обвинението. При неспазване на предписаните му нормативни задължения възможността за приложението на чл.15 от НК, каквото е и конкретното възражение, се изключва напълно.

Предвид на това възражението на касатора и по този пункт се отхвърля като неоснователно.
По отношение на искането за преквалификацията на деянието по смисъла на чл.343а от НК и за определяне на наказанието по справедливост:
Касационният състав счита, че на първо място решаващият съд не е допуснал нарушение на закона, като не е възприел тезата за оказване на помощ от страна на подсъдимия. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на апелативния състав. Обаждането на телефон 112 за спешна помощ би могло да се възприеме като обективно подпомагащо спасяването на човешки живот, но то трябва да бъде своевременно и ефективно. В случая тази роля е изиграло предходно обаждане, както справедливо отбелязва второстепенния съд, и което не е на подсъдимия. Предвид на това с основание не е възприета тезата за оказване помощ на пострадалия, тъй като обаждането на подсъдимия практически не е било нито ефективно, нито своевременно.
На второ място и с оглед на тези съображения съдът намери, че наказанието е справедливо определено, в рамките на предвидената от закона санкция, малко над предвидения минимум с оглед чл.2, ал.2 от НК, при определен значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Няма никакво основание за по- нататъшно снизхождение при наличното и изтъкнато от въззивната инстанция отегчаващо отговорността обстоятелство - наличието на предходни нарушения на правилата за движение, очертали дееца като неспазващ ги водач.
Като не намери за налични претендираните от касаторите основания за отменяване или изменяване на въззивният съдебен акт, касационният състав прие, че той следва да се потвърди изцяло. Пропускът относно разноските по делото не би могъл да се коригира, предвид потвърдителния диспозитив на присъдата и липсата на съответна инициатива от другите страни по делото.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 5/18.03.2024г. по ВНОХД № 20225000600460/2022г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, н.о.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове:
1 .
2 .