Определяне на дължима сума при софтуерно манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50034

гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

При участието на секретаря Анжела Богданова и прокурора…………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1257 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. Б. Г., срещу въззивно решение № 138/15.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 257/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. С обжалваното решение е отменено решение № 54/19.02.2020 г. по гр.д. № 944/ 2019 г. на Районен съд – Нови пазар и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Х. не дължи на касатора сумата 24 107,70 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г. по фактура № [ЕГН]/22.04.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответника по жалбата – Х. Х. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

С определение № 50842/15.11.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими към изхода на спора доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

По този въпрос практиката на ВКС (вж. - решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г., ІІІ г. о., решение № 60293/20.12.2021 г. по гр. д. № 652/ 2021 г., ІІІ г. о., решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г., IV г. о., решение № 60227/16.11.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г., III г. о., решение № 222/27.03.2018 г. по гр. д. № 505/2017 г., ІІ т. о., и др.) е установена, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Доводите и възраженията на страните, които имат значение за решението по делото, следва да бъдат преценени, при съобразяване на правилото, че всяка страна носи тежестта за доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът формира вътрешното си убеждение по релевантните факти не произволно, а след преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – веществени, писмени, гласни, експертни заключения. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но независимо дали го възприема или не, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за основателна, поради следните съображения:

С решение № 60149/17.06.2021 г. по гр. д. № 3724/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 155/07.08.2020 г. по възз. гр. д. № 175/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато за ново разглеждане с указания за приложимия материален закон - чл.183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето след отмяната на ПИКЕЕ - 2013 г. с решения на ВАС) и за назначаване на допълнителна комплексна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото е прието за установено, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. На 07.03.2018 г. служители на „Електроразпределение – Север“ АД са извършили проверка на електромера на абоната, за което са съставили констативен протокол № 1400711/07.03.2018 г. с посочени в същия показания по всички тарифи. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Видно от констативен протокол № 521/09.04.2019 г. на БИМ – Русе, при метрологичното изследване е установено, че няма механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерно четене се установява намеса в тарифната схема на електромера, като 138025,6 kWh потребена електроенергия е разпределена в невизиуализираната на дисплея тарифа 15.8.4. При тези резултати от проверката, с фактура № [ЕГН]/22.04.2019 г. ответното дружество е начислило допълнително за плащане ел.енергия в размер на 138 024 kWh, на обща стойност 24 107,70 лв., за периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г.

Назначената от въззивния съд (съобразно указанията на ВКС) комплексна електротехническа и софтуерна експертиза е дала заключение, че посочената в констативния протокол на БИМ софтуерна намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ. Върху паметта на процесното СТИ е осъществено неправомерно софтуерно въздействие, променящо начина на отчитане на доставената ел.енергия, като не е възможно да се установи кога във времето (след монтажа) е било извършено. За това софтуерно въздействие е необходим компютър, специализирана компютърна програма, която да извърши записа на данни в паметта на СТИ и кабелна връзка, осъществяваща връзка между компютъра и електромера. Количеството ел.енергия, което общо може да премине през присъединителните съоръжения и да бъде доставено на абоната, е 157 680 kWh. Отчетената в скрития регистър ел.енергия е 138 024 kWh, а отчетената в явните регистри ел. енергия е 16 441 kWh, като регистрите отразяват потребена енергия. Електрическите вериги на СТИ са еднопосочни, т. е. не е възможно записване на стойности по тарифите, без те да са реално потребени и технически не е възможно изкуствено „нанасяне“ на показания в паметта на електромера. Преди монтажа на процесното СТИ не може да има натрупване в регистър 15.8.4, тъй като уредът е бил нов и с нулеви показания по време на поставянето. Стойността на количеството ел. енергия за периода от монтажа до датата на проверката (27.05.2015 г. – 07.03.2018 г.) е в размер на сумата 20 923,15 лв., а остойностено по най-ниската цена за технологичен разход за същия период възлиза на сумата 15 282,42 лева.

Въззивният съд е посочил, че е запознат с установената практика на ВКС относно това, че за изследвания период непълнотата в специалната нормативна уредба (след отмяната на чл. 41 - 47 ПИКЕЕ – 2013 г.) се преодолява с приложението на чл. 183 ЗЗД, но намира, че потребителят дължи заплащане на реално потребена ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, както и реалното потребление, неговия размер и периода, за който е натрупано неотчетеното във визуализираните регистри количество енергия. Прието е, че в случая, от събраните по делото доказателства се установява софтуерна препараметризация на процесното СТИ, вследствие на която реално преминалата ел.енергия в размер на 138 025,6 кWh е била отчетена в скрития регистър 15.8.4, но не е доказано, че това се дължи на неправомерна софтуерна намеса от страна на потребителя. Не се установявало също и началната дата на извършеното въздействие, което водело до невъзможност да се определи доставената електрическа енергия за минал период, респ. за едногодишния период, посочен във фактурата. Предвид това е направен извод, че не е доказано допълнително начисленото количество ел.енергия да е реално потребено от ищеца за процесния 1-годишен период. В заключение съдът е приел, че е изцяло недължима сумата 24 107,70 лв. – начислена корекция по сметката на потребителя за доставена ел.енергия в обекта за периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно - изводите на съда са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

Въззивната инстанция е постановила решението си без да анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е съобразила записванията в КП №11128258/27.05.2015 г. за монтажа на процесния електромер и необосновано не е кредитирала експертните заключения, както и обясненията на вещите лица при разпита им в съдебните заседания. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество (чл. 295, ал. 1 ГПК).

Безспорно в случая е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел.енергия в процесния обект. В този обект е бил монтиран електромер от одобрен тип, в срока си на метрологична годност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър 15.8.4, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключенията на назначените по делото техническа и коплексна софтуерна и техническа експертизи. Вещите лица са констатирали, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, но натрупването на показания в ненастроената за отчет тарифа се дължи на неправомерна външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, чрез която се препрограмира отчитането на доставената енергия. Експертните заключения, преценени в съвкупност с всички останали доказателства по делото, са обективни, компетентно изготвени и изводите в тях неправилно не са ценени и кредитирани от въззивната инстанция. Видно от приложения по делото КП №11128258/27.05.2015 г., процесното СТИ е монтирано ново в обекта на ищеца, с нулеви показания на тарифите – нощна, дневна и върхова. Поради това, логично е и експертите изключват възможността към датата на монтажа показанията в регистри 15.8.4 и 15.8.0 да са били различни от нулеви. Следователно, отчетената при проверката през 2018 г. в невизуализирания регистър 15.8.4 енергия е натрупана в периода след поставяне на СТИ в обекта на ищеца и до датата на демонтирането му. За битови потребители на територията на страната електромерът е фабрично параметризиран да отчита консумираната енергия по дневна и нощна тарифа, но в случая, според заключението на комплексната експертиза, софтуерното вмешателство в тарифната схема на електромера се изразява в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като в невизуализираната за отчет тарифа 15.8.4 се натрупва потребената ел.енергия от понеделник до петък – 13 часа в денонощие и в събота и неделя – 24 часа. Отчетеното количество ел.енергия във визуализираните и невизуализираните регистри съответства и на показанията в сумарния регистър (15.8.0). След като пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел.енергия в невизуализирания регистър е преминала през СТИ, тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в регистър 15.8.4. От събраните по делото доказателства се установява, че отчитането на енергия в скрития регистър е започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца. Същото е демонтирано от този обект, което обстоятелство е отразено в констативния протокол и не е оспорено от потребителя. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ.

От изложеното е видно, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е обсъждал събраните доказателства избирателно и едностранчиво, без мотиви е отхвърлил експертните заключения и не е преценил всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд. При доказан по основание иск, той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането (чл. 162 ГПК). В тази връзка, в практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия преминало през СТИ за този релевантен период, включително и по реда на чл. 162 ГПК (вж. – решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 50015/07.02.2023 г. по гр. д. № 1771/2022 г., IV г. о. решение № 60190/ 17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др.).

В случая, претендираното за заплащане количество неотчетена енергия по издадената фактура е начислено от ответното дружество при съобразяване на приложимото правило по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) - корекция на сметка на абоната за период не по-дълъг от една година, респ. за периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г. Безспорно е установено, че отчетената по скритата тарифа енергия е реално доставена в обекта, но от дадените отговори на въпросите по т. 4 и т. 9 на приетата комплексна експертиза следва, че това е станало за период по-дълъг от една година, респ. в рамките на 3-годишния период от монтажа на СТИ до датата на проверката, тъй като видно от заключението, изчисленията на вещите лица касаят периода 27.05.2015 г. - 07.03.2018 г. Ето защо, при съобразяване на констативната част по т. 9 от заключението (л.14 – л.16 от въззивното дело), настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една година на 49 585 кWh, чиято цена възлиза на сумата 8 660,72 лв.

С оглед на изложеното, отрицателният установителен иск се явява частично основателен – за разликата над 8 660,72 лв. до предявения размер от 24 107,70 лв. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за сумата от 8 660,72 лв. и вместо него следва да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен до посочения размер; както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част, решението на ОС- Шумен следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ищеца и ответника се дължат разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска за всички инстанции. Ищецът е направил разноски за всички инстанции общо в размер на 5 652,50 лева, от които съобразно уважената част от иска му се следват разноски в размер на сумата 3 621,77 лв. Поддържаните от ответната страна възражения за прекомерност на заплатените в първоинстанционното и въззивното производство адвокатски възнаграждения от по 1 300 лв. са неоснователни и се оставят без уважение. Ответното дружество е направило разноски за всички инстанции общо в размер на 16 985 лв., като за всяко от производствата заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 000 лв. Ищецът е поддържал възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение за всички производства, с изключение на настоящото. Възражението е основателно, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и действалата към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ (ДВ, бр.68/2020 г.), предвиждаща минимален размер на възнаграждението - 1 253.23 лв. Поради това, адвокатските възнаграждения на ответната страна следва да се намалят, както следва: за първата инстанция – на 1 500 лв., а за двете въззивни производства и първото касационно производство до размера на сумата по 1 300 лв. за всяка инстанция. След това намаляване на адвокатските възнаграждения, общият размер разноски възлиза на сумата 10 385 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на сумата 3 730.82 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 138 от 15.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 257/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта , с която като е отменено решение № 54/19.02.2020 г. по гр.д. № 944/2019 г. на Районен съд – Нови пазар, е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Х., с ЕГН – [ЕГН], не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 8 660,72 лв., представляваща цена на допълнително начислена електрическа енергия, доставена в периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г., в обект, находящ се в [населено място], [улица], [община], област В.; както и в частта за разноските.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Х., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], [община], срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], иск за установяване в отношенията между страните, че Х. И. Х. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място] сумата 8 660,72 лв. цена на потребена електрическа енергия в периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], [община], област В..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 138/15.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 257/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в останалата обжалвана част, с която е прието, че Х. И. Х. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място] разликата над сумата 8 660,72 лв. до размера на сумата 24 107,70 лв., представляваща част от цена на допълнително начислена електрическа енергия за периода 08.03.2017 г. - 07.03.2018 г. по фактура № [ЕГН]/22.04.2019 г., за обект, находящ се в [населено място], [улица].

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. И. Х., с ЕГН – [ЕГН], разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 3 621,77 лв.

ОСЪЖДА Х. И. Х. да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД – [населено място] разноски за производството във всички инстанции общо в размер на сумата 3 730.82 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.