Справедливост на наказанието при катастрофа със смъртен случай и оказана помощ

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление по чл. 343а, б. "в" НК * справедливост на наказание * смекчаващи вината обстоятелства * съдебни разноски

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. София, 20 юли 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 1082 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. Р. - адв. Д. срещу решение № 224/2021 г. по ВНОХД № 468/2021 г. на Софийския апелативен съд.
С жалбата е оспорена справедливостта на наложените на подсъдимия наказания, свързани с лишаване от свобода и с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Възразява се, че въззивния съд неправилно е преценил тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства в количествено и в качествено отношение, като това е довело до утвърждаване на несправедливо завишения от първостепенния съд размер на всяко от тези наказания. Заявено е становище за наличие и на двете, предвидени в чл. 55, ал. 1 НК предпоставки за замяна на лишаването от свобода с пробация. Срокът на лишаване от правоуправление е оспорен с аргумент за естеството на работата на подсъдимия, изискваща управляване на МПС, като се настоява, че този срок тежко би рефлектирал върху издръжката на Р.. Във връзка с присъдените на частните обвинители разноски е направено възражение, че техния размер е неоправдано завишен. Направено е искане за изменяване на въззивното решение, като приложимото спрямо подсъдимия наказание да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Алтернативно е поискано намаляване на срока на лишаването от свобода. Поискана е отмяна или намаляване на срока на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, както и да бъдат отменени, евентуално редуцирани присъдените в полза на частните обвинители разноски.
Постъпило е възражение от частните обвинители, чрез техните повереници, в което подробно е аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба във всички нейни части.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитника му не вземат лично участие. С писмена молба адв. Д. е заявила, че поддържа жалбата, изложените в нея съображения и направените искания, като е оспорила позицията, заета от частните обвинители, чрез техните повереници.
Поверениците на частните обвинители - адвокатите Б. и А. противопоставят на касационната жалба аргументите, споделени в депозираното възражение срещу нея и молят тази жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като поддържа становище за справедливост на всяко от наложените на подсъдимия и съответно потвърдени от въззивната инстанция наказания.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 900070 от 11.01.2021 г., постановена по НОХД № 328/2019 г., състав на Окръжен съд – гр. Благоевград е признал подсъдимия Р. С. Р. за виновен в това, че на 27.11.2016 г., около 16:30 часа, на второкласен път /път/, в района на километър /км/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “марка“ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. П., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. С тази присъда и на осн. чл. 343г НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. С оглед изхода на делото и съобразно с чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените по воденето на делото разноски, както и разноските, направени от частните обвинители. С присъда е извършено разпореждане с веществените доказателства.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като е намалена сумата за направени от частните обвинители разноски по делото, която подсъдимият е осъден да заплати.

Жалбата срещу това решение е неоснователна.

Посочените в нея обстоятелства, свързани с липсата на предходни осъждания, липса на предходни нарушения на ЗДвП в краткия, едва двегодишен стаж на подсъдимия като водач на моторно превозно средство, трудовата му ангажираност, положителните отзиви за него по месторабота, отговорното и грижливо отношение, което има към семейството си и своите близки, обществената му дейност като доброволец към доброволни формирования за преодоляване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации към [община] действително имат значение на смекчаващи и те по достойнство са били оценени от контролирания съд. Поединичното им изброяване обаче не променя факта, че всяко от тях, взето само за себе си и всички те, преценени в съвкупност, имат отношение към личността на подсъдимия и по същество водят до положителното й характеризиране. В този смисъл те не биха могли да формират „многобройност“ съобразно с критерия по чл. 55, ал. 1 НК. Към смекчаващите отговорността обстоятелства правилно е отнесено и искрено изказаното от подсъдимия съжаление за случилото се, като показателен за непрестореното му отношение към това събитие и последиците от него е фактът на проявената от него загриженост към състоянието на пострадалия по времето на болничния негов престой. Преценени обаче в количествено отношение, тези обстоятелства не са необичайно много, за да могат в съвкупността си да предопределят желаното изключително смекчаване на приложимото наказание. Никое от тях не е и изключително по характера си, за да наложи обмисляне на такава възможност.

Неприемливо е отнасянето към същата категория обстоятелства на 28-годишната към датата на престъплението възраст на подсъдимия. Позоваването на нея както в жалбата, така и в актовете на съдилищата от предходните инстанции, е извършено механично, без опит да се развие аргумента и да се посочат аспектите на проявлението му. Тази възраст без съмнение определя подсъдимия като млад в житейски смисъл (а и според класификацията на възрастовите групи според СЗО), но не и дотолкова, че извършеното да бъде отдадено на недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на личността му, ограничаващи способността му да преценява адекватно и разумно ситуацията и възможните рискове от поведението си.

Несъстоятелно е и възражението на защитата, все така инертно споделено от въззивния съд, че от значение за справедливото отмерване на приложимите наказания е оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на истината. С разказ за инкриминираните събития подсъдимият се е ангажирал в досъдебното производство след привличането му като обвиняем. Чрез обясненията, които е дал по обвинението, той е упражнил правото си на лична защита, като в този им вариант обясненията му са съдържали компонент на невярно възпроизвеждане на релевантни обстоятелства относно състоянието на пътя в района на злополуката в момента на настъпването й, както и относно скоростта, с която е управлявал автомобила към момента на удара. От друга страна, ролята на тези обяснения, както и на обясненията, които е дал в съдебното производство, не е възможно да бъде определена като решаваща или такава от съществено значение за успеха на доказателствения процес и разкриването на истината, като се има предвид факта, че към момента на депозирането им по делото са били привлечени и други доказателствени източници.

Доброто процесуално поведение също няма значението, което му е придадено с жалбата. Спазването на задълженията, които съпътстват процесуалната фигура на обвиняемия и подсъдимия в наказателния процес е нормално, очаквано и дължимо поведение, като нарушаването му е свързано с налагане на съответните процесуални санкции.

Неоснователен е и аргументът за нарушаване на разумната продължителност на наказателното производство. Инертното позоваване на нея и от страна на въззивния съд не променя обективното състояние на нещата. Продължителността на процеса може да се третира като факт, налагащ компенсаторни мерки, свързани със смекчаване на наказанието, когато е довела до злепоставяне на правата на подсъдимия, поставяйки го в положение да търпи негативите от процесуалното си положение неоправдано продължително. В случая Р. е бил привлечен като обвиняем на 14.05.2016 г., като до този момент спрямо него не са били приложени каквито и да е мерки, които биха имали отражение в каквато и да е степен върху положението му. Три години и два месеца по-късно е постановено и въззивното решение по делото. Изключително невярно се твърди в касационната жалба, че причина за забавяне на процесуалното развитие в съдебната фаза е станал прокурора с инициативата си за личен разпит на свидетели, по отношение на чиито показания е била приложена процедурата по чл. 371, т. 1 НПК. Искане за личен разпит на трима свидетели прокурорът действително е направил, но след възникнало в резултат на инициативността на защитата съмнение относно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, при която е възникнало транспортното произшествие. Всъщност, разглеждането на делото пред първостепенния съд е отлагано по инициатива и по причини на защитата на подсъдимия много повече – било то поради искане за личен разпит на свидетели и вещи лица, поради заболяване на защитника, поради искане негово за повторна автотехническа експертиза, поради незапознаването му с изготвено по делото експертно заключение, поради направени от него допълнителни доказателствени искания. А направеното от прокурора искане за личен разпит на трима от свидетелите, както и направеното впоследствие от него искане за допускане до разпит на един нов свидетел е било винаги подкрепяно и от защитника на подсъдимия като действително необходимо за правилното изясняване на фактологията. Колкото до необходимостта от назначаване на няколко автотехнически експертизи по делото, тя е била наложена вкл. от факта, че в обясненията си в досъдебната фаза подсъдимият е предложил версия на пътната обстановка, която е изисквала проверка, за да се прецени правилно виновността му и нейната степен. Възникналите разминавания в заключенията на две от експертизите, изготвени в досъдебната фаза не е с определящо темповете на процесуалното развитие значение, за да се извеждат от този факт аргументи за смекчаване на наказанието. Неуместен е и упрекът към участвалия в първоинстанционното съдебно производство прокурор, че с инициативността си е станал причина досъдебната фаза на процеса да бъде заменена от съдебната. Усилията и инициативите на прокурора са били професионални и адекватни на начина, по който се е развил в съдебното производство доказателствения процес. От друга стана, съдебната фаза на наказателното производство е предназначена не да администрира случилото се в предходната, а да бъде извършено пълноценно съдебно следствие със събиране и проверка на необходимите и достъпни доказателства, като с действащия НПК й е признато централно място в наказателния процес.

Несъгласието си със заложените във въззивното решение изводи относно заслуженото с поведението на подсъдимия наказание защитникът е подкрепил и с доводи относно вида на проявената от Р. непредпазливост, както и с приетото от въззивния съд твърде малко надвишаване на критичната за безпроблемно преодоляване на завоя скорост. И двете обстоятелства обаче имат отношение към причините за възникване на злополуката, като фактът на минималното надвишаване на критичната за успешно вписване в завоя скорост е отчетен от съдилищата при отмерване на приложимото лишаване от свобода под средния законоустановен размер.

Сред съвкупността от обстоятелства със значение на смекчаващи отговорността на подсъдимия не е възможно да бъде отнесен факта на алкохолната повлияност на пострадалия, доколкото не е установена връзка на този факт с причините за автозлополуката.

Не съставлява основание за по-тежка наказуемост обаче предсмъртната агония на пострадалия, нито факта на нейната продължителност. Касае се за обстоятелства, които остават извън обхвата на представните възможности на подсъдимия.

Определена под средния, установен в чл. 343а, б. „б“ НК размер, всяка от наложените на подсъдимия санкции е съобразена както със смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността обстоятелства. Всяка от тях е напълно адекватна от гледище на тези обстоятелства и на същността на наказанието като средство за индивидуално въздействие, като в съчетание двете гарантират успешно реализиране на предназначението си да стимулира извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона. Поради това не се налага корекция в срока както на лишаването на подсъдимия от свобода, така и в срока на лишаването му от право да управлява моторно превозно средство. Утвърденото от въззивния съд наказание се явява справедливо, включително и след констатираната от настоящата инстанция необходимост от отпадане, на част от ценените от въззивния съд като смекчаващи и на едно от отчетените като отегчаващи отговорността обстоятелства. Удовлетворяването на която и да е от заявените пред настоящата инстанция претенции би било несъответно на изискването за справедливост и реципрочност на наказанието, както и с постигането на заложения в него възпитателен, възпиращ и общопревантивен ефект.

Колкото до възражението за прекомерност на възнаграждението на поверениците на частните обвинители, то няма как да бъде разгледано от настоящия състав, доколкото не е основано на приложимия процесуален закон. В НПК не е предвидена аналогична на чл. 78, ал. 5 ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение в по-нисък от претендирания като платен адвокатски хонорар от гледище на действителната фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 189 – 190 НПК са ясни и по непререкаем начин уреждат въпроса с възлагането на разноските, съотв. при признаване на подсъдимия за виновен и при оневиняването му.

Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/2021 г. по ВНОХД № 468/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.