Потвърждаване на дисциплинарно наказание „порицание“ на частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 735

Гр.София, 08.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3985 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалби вх.№.4559/20.08.25 на ЧСИ Г. С. К. и вх.№.4549/19.08.25 на Министерство на правосъдието /МП/ срещу решение от 27.05.25 по дисциплинарно дело №.7/25 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на КЧСИ на Република България - с което на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Жалбоподателят ЧСИ Г.К. твърди, че решението е нищожно, необосновано и незаконосъобразно, а наложеното наказание - явно несправедливо; последното, според жалбоподателя МП, не съответства по тежест на извършените нарушения и съразмерно на същите съставлява наказание „глоба“ в среден размер.

Жалбите са подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирани да обжалват лица - поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по основателността им, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:

С обжалваното решение са изяснени нарушенията, за които се иска ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ, и е проследена хронологията на процесното изпълнително производство; сочи се, че според искането по чл.70 ЗЧС ЧСИ Г.К.:

1/ не е предприел незабавно действия след образуване на изп. производство-делото е образувано на 19.04.24, а първите предприети стъпки са на 21.05.24 и 22.05.24 /изпратени съобщение до НАП, ПДИ до длъжника Р. П., и запорно съобщение до „ББР“АД /чл.13 ГПК//;

2/ не се е произнесъл своевременно по исканията, молбите и жалбата на длъжника в нарушение на чл.13 ГПК вр. с чл.434 ал.1 ГПК съобразно принципа за разглеждане на делата в разумен срок:

-по молба вх.№.88205/28.05.24 за прекратяване на изпълнителното де

ло/и.д./се е произнесъл с разпореждане от 20.06.24,оставяйки я без уважение

-по жалба вх.№.88208/28.05.24 срещу постановление за разноски се е произнесъл с разпореждане от 22.10.24, с което е оставена без движение за заплащане на дължимите такси за администрирането й;

-по молба вх.№.104726/4.07.24 за прекратяване на и.д. се е произнесъл с разпореждане от 12.07.24, с което, въпреки че молбата не е била адресирана до СГС, тя е разгледана като жалба и е оставена без движение за заплащане на дължимите такси за администриране; грешката относно характера на молбата е установена по-късно и с постановление от 8.11.24 производството по и.д.№.1168/24 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК предвид постъпила молба вх.№.104726/4.07.24 за прекратяване на и.д. и приложено към нея опр.№.632/26.06.24 по г.д.№.1133/23 на РС Разград;

3/ не е извършил администрирането на жалба с вх.№.88208/28.05.24 при стриктно спазване на сроковете по чл.436 от ГПК – тя е била оставена без движение с разп. от 22.10.24-въпреки че много преди това, на 4.07.24, е депозирана от длъжника нарочна молба с вх.№.104728/4.07.28 за администриране на жалбата срещу постановлението за разноски и за указване на дължимите такси; жалбата е била изпратена в СГС за произнасяне на 13.12.24 - повече от 6м. след постъпването й;

4/ не е упражнявал стриктен контрол върху дейността на своите помощници и служители съобразно чл.37 ЗЧСИ и чл.6 т.4 от Устава на Камарата на ЧСИ с оглед недопускане на горепосочените нарушения.

Във връзка с първото нарушение е посочено, че: молбата за образуване на и.д.№.20249240401168 е входирана на 19.04.24, същият ден е издадено разпореждане за образуване на делото, справки са правени на 21.05.24 и 22.05.24-т.е. срокът е бил неоправдано дълъг-при положение, че в молбата за образуване на и.д. изрично е посочено къде работи длъжника и е поискано налагане на запор върху трудовото му възнаграждение; този срок не може да се счете за разумен, а няма съмнение, че ЧСИ е адресат на задължението по чл.13 ГПК; вземането е олихвяемо и забавата увеличава задължението за лихви на длъжника, а освен това причинява и неимуществени вреди; не се касае за маловажно нарушение и отговорността на ЧСИ за извършването му следва да бъде ангажирана.

Във връзка с второто нарушение е изяснено , че: по жалба вх.№.88208/ 28.05.24 срещу постановление за разноски ЧСИ се е произнесъл на 22.10.24 -оставяйки я без движение до плащане на дължими такси; по молба вх.№.10476/4.07.24 за прекратяване на и.д. се е произнесъл на 12.07.24-като молбата, въпреки че не е била адресирана до СГС, е била третирана като жалба и оставена без движение за заплащане на такси, като грешката е била установена по-късно и производството е било прекратено едва на 8.11.24 на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК-въз основа на приложеното към молбата от 4.04.24 опр.№.632/26.06.24 по г.д.№.1133/23 на РС Разград; с молба вх. №.88205/28.05.24 длъжникът е уведомил ЧСИ, че сумите, за които е образувано и.д., са платени преди образуването му, за което е представил платежни; посочил е, че не дължи лихва и разноски, тъй като е платил в срок и не е давал повод за завеждане на и.д.; молбата е била изпратена за становище на взискателя в 7-дневен срок; след изтичането му, с разпореждане от 20.06.24, е оставена без уважение, като съобщението е връчено на длъжника на 28.06.24; подадената от последния жалба вх. №.88208/28.05.24 срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, е била изпратена на 11.06.24 на взискателя за становище в 7-дневен срок; с молба вх.№.104728/4.07.24 длъжникът е поискал своевременно администриране на жалбата от 28.05.24 като се посочат дължимите такси и реда за заплащането им; на 22.10.24 жалбата е оставена без движение до заплащането на последните-за което длъжникът е уведомен на 23.10.24; считано от 23.05.24 до 9.11.24 от запора върху трудовото му възнаграждение е удържана сума в размер на 331,87лв. При тези обстоятелства е прието, че има данни за извършено дисциплинарно нарушение и основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Във връзка с третото констатирано нарушение е отразено , че жалба вх.№.88208/28.05.24 е била подадена на 28.05.24 срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в ПДИ; на 11.06.24 е била изпратена на мейла на взискателя за становище; с молба от 4.07.24 длъжникът е поискал своевременно администриране и посочване на сумите за такси и реда за заплащането им; на 22.10.24 жалбата е оставена без движение до заплащане на таксите за администрирането-като длъжникът е уведомен за това на 23.10.24 и на 25.10.24 е представил платежни документи, удостоверяващи плащането; с постановление от 8.11.24 и.д. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК, от постъпилата сума е удържана такава за погасяване на задължение към НАП, като на същата дата постановлението за прекратяване е изпратено по мейл на адвоката на длъжника; със съобщение изх.№.96902/12.12.24 жалбата от 28.05.24 е изпратена до СГС ведно с копие от изпълнителното дело и мотиви. Прието е, че съгласно чл.436 ал.3 ГПК страната, която е получила препис от жалбата, може да подаде възражения в 3-дневен срок, като след изтичането му ЧСИ следва да изпрати жалбата ведно с възраженията на компетентния окръжен съд; ако има забавяне след изтичане на тридневния срок, то следва да е в разумен срок. В случая жалбата е изпратена за становище на 11.06.24, а ЧСИ се е произнесъл по редовността й на 22.10.24-въпреки че изрично с молба от 4.07.24 длъжникът е поискал да се посочат таксите за администриране; нередовностите са отстранени на 25.10.24; към датата на представянето им срокът за възражения е бил изтекъл и е следвало, в най-кратък срок, жалбата, ведно с мотивите и копие от и.д., да се изпратят на СГС. С постановление от 8.11.24 ЧСИ е прекратил делото и е указал на страната, че може да оттегли жалбата си поради липса на интерес – тъй като по делото не са събрани приетите с обжалваното постановление разноски; в крайна сметка жалбата от 28.05.24 е била изпратена на СГС със съобщение от 12.12.24. Предвид изложеното е намерено, че има данни за извършено дисциплинарно нарушение.

Във връзка с четвъртото нарушение е отразено, че ЧСИ следва да упражнява постоянен контрол върху дейността на своите помощници и отговаря за извършените от тях нарушения на професионалната етика; неизпълнението на това задължение е основание за дисциплинарно отговорност /пар.2 ПЗР на Етичния кодекс/ и тя се носи за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-ЧСИ. Прието е, че по този пункт отново има извършено дисциплинарно нарушение. Формиран е общ извод, че предприетите от ЧСИ действия са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и, като е съобразила чистото му дисциплинарно минало, вида на извършените нарушения, както и признаването на вината в проведеното заседание, ДК на КЧСИ му е наложила наказание „порицание“.

По възражението за нищожност на решението на ДК:

Атакуваното решение е постановено по редовно подадено съобразно чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието. Същото съдържа ясна конкретизация на нарушенията, във връзка с които се иска образуване на дисциплинарно производство, като е отразено и, че описаните действия и бездействия сочат на виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закон и устав, по смисъла на чл.67 ЗЧИ, и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При това положение постановеното по иницииращото искане на МП решение на ДК не е нищожно.

По твърденията за неправилност на решение на ДК:

Приетата от ДК фактическа обстановка се установява от приложените към делото документи. От доказателствата е видно, че визираните в решението на ДК забавяния действително са се осъществили. Допуснато е: първоначално забавяне от 1 месец и 2 дни от момента на входиране на искането за образуване на и.д. до предприемането на действия по извършване на справки и налагане на запор върху вземания на длъжника; последващо несвоевременно произнасяне по молби и жалби /молбата от 28.05.24 за прекратяване на производството е била оставена без уважение 23 дни след входирането й /на 20.06.24/, по жалба вх.№.88208/ 28.05.24 срещу постановление за разноски е налице произнасяне на 22.10.24 – с което е оставена без движение за плащане на дължими такси /т.е. близо 5 месеца след постъпването й/; по молба вх.№.10476/4.07.24 за прекратяване на и.д. производството е било прекратено едва на 8.11.24 /т.е. повече от 4 месеца след постъпването й/ на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК-въз основа на приложеното към молбата от 4.07.24 опр.№.632/26.06.24 по г.д.№.1133/23 на РС Разград; жалбата вх.№.88208/28.05.24 е била изпратена по компетентност за произнасяне на СГС шест месеца след подаването й. Касае се за няколкократно допускани нарушения на общия принцип за процедиране в разумен срок, както и на конкретни правни норми, съставляващи негово проявление и уреждащи ред, срок и начин на процедиране на ЧСИ /чл.436 ГПК/ /доколкото се сочи забавено процедиране във връзка с жалба вх.№.88208/28.05.24, е отчетено от една страна забавеното процедиране във връзка със задължението на ЧСИ да укаже дължимите такси, чието внасяне обуславя по-нататъшното администриране, а от друга забавеното изпращане по компетентност на жалбата на СГС/. Отделно от изложеното съгласно чл.37 ЗЧСИ и чл.6 т.4 от Устава на Камарата на ЧСИ, ЧСИ следва да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители. В случая, доколкото се твърди, че по и.д. са работили и помощник и юрисконсулт на ЧСИ, той отговаря за създадената организация и съответно за неупражнен контрол, довели до горецитираните забавяния. При тези обстоятелства, доколкото съгласно чл.67 ЗЧСИ ЧСИ носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата и предвид горепосочените установени нарушения на закона, дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. К. следва да бъде ангажирана. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението /чл.53 от Устава на камарата/. Настоящият състав споделя извода на ДК, че е налице виновно неизпълнение, което, при преценка по критериите по чл.53 от Устава, в това число дисциплинарното минало /което е чисто/ и тежестта на извършените нарушения /които, макар и допуснати по едно дело, не могат да бъдат квалифицирани като тежки/ обосновава налагане на наказание „порицание“. Без значение за законосъобразността на наложеното наказание е обстоятелството, че ДК на Камарата на ЧСИ е приключила разглеждането на дисциплинарното производство извън предвидения в чл.72 ал.1 ЗЧСИ едномесечен срок /който е инструктивен/, респективно, че диспозитивът на решението не съдържа изброяване на дисциплинарните нарушения, за които се налага наказанието /същите са достатъчно добре конкретизирани в мотивите, изложени са подробни аргументи кои са приети за допуснати и преповтарянето им в диспозитива на решението не е необходимо/.

С оглед на изложеното жалбите са неоснователни и атакуваното решение трябва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.05.25 по дисциплинарно дело №.7/25 на Дисциплинарната комисия на КЧСИ на Република България

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: