Отказ за изплащане на каско при неавтентичен автомобил и подменен номер на рама

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * очевидна неправилност * Обезсилване на решение

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

София, 10.07.2025 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2733 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника ДЗИ - Общо застраховане“ АД срещу решение № 203 от 06.06.2024г. по в.гр.д.№ 840/2023г. на Окръжен съд София. С последното, след отмяна на решението по гр.д.№ 154/2020г. на РС Костинброд за отхвърляне на иска, застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. А. И. сумата 12 338.95 лв. - застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. [рег.номер на МПС] , рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска.

В касационната жалба са въведени доводи за частична недопустимост, неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност.

Недопустимостта е обоснована със съображението, че с обжалваното решение искът е уважен за сумата 12 338.95лв., а с въззивната жалба ищецът е обжалвал първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за сумата от 11 315лв. Според касатора, недопустимо е решението и в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за разликата над 10 653.95лв. до 12 338.95лв., тъй като ищецът е приспаднал от претендираната с исковата молба сума неплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на 661.05лв. и не търси частта от обезщетението, равняващо се на неплатените вноски от премията.

Искането за отмяна на обжалваното решение е основано на оплаквания за неправилна преценка на възражението на застрахователното дружество, че с процесния договор не е застраховано истинско МПС с номер на рама WDD2040081A157868 и това изключва качеството му на годен обект на застраховане и води до нищожност на застрахователния договор. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства се установява отсъствие на идентичност между автомобила, който е представен за оглед на застрахователя при сключване на застрахователния договор и автомобил „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, с рама WDD2040081A157868, за който се претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Съображенията са, че в хода на процеса е доказано, че заявеният за откраднат лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с номер на рама WDD2040081A157868, е бил тежко увреден преди сключване на процесния застрахователен договор до степен на тотална щета и възстановяването му до състояние на годност за движение по пътищата е невъзможно; че предаденият след кражбата от ищеца електронен ключ не е програмиран за автомобил с рама WDD2040081A157868, а за автомобил с друг идентификационен номер - WDD2040071А355695; че представеният ключ може да бъде използван единствено за автомобила, за който е произведен (т.е. за този с рама WDD2040071А355695), но не и за процесния. Според касатора, от тези безспорни по делото факти е очевидно, че за извършването на изискващия се от застрахователя оглед, е бил представен друг автомобил, каквито са били твърденията и в отговора на исковата молба. Изложени са и аргументи, черпени от останалите доказателства (заключението на автотехническата експертиза - основно и допълнително, Регистъра на превозните средства в Германия). Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че е налице годен предмет на застраховане само защото вещта била „юридически и фактически обособена“. Акцентира се на обстоятелството, че за действителността на договора за застраховка е от значение наличието на годен предмет за застраховане, а при отсъствие на такъв, договорът е нищожен и не поражда задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че в случая е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден; формално при регистрацията той е индивидуализиран с тази рама, но в рамките на настоящото производство се установява, че не е възможно автомобил с този VIN да съществува, съответно да е обект на застраховка. Поддържа се, че чрез събраните по делото доказателства в процеса е оборена материалната доказателствена сила на регистрационния талон. За неправилен и очевидно неправилен касаторът счита мотива, че „вероятността номерът на рамата на автомобила да е бил подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор“. Поддържа се, че с този си извод въззивният съд пренебрегва напълно основните начала на гражданския процес за законност и установяване на истината. Искането е за частично обезсилване на въззивното решение и отмяната му в останалата част с отхвърляне на иска.

В писмен отговор ищецът М. И. е оспорил наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

С определение № 1075 от 07.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.2, предл. последно ГПК, а в частта за уважаване на иска за разликата над 11 315 лв. до 12 338.95 лв. - за преценка за неговата допустимост, тъй предмет на въззивната жалба е първоинстанционният акт за отхвърляне на иска за сумата 11 315 лв. - посочена от вещото лице като действителна пазарна цена към момента на сключване на застрахователния договор.

В проведеното публично съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа искането си за частично обезсилване на въззивното решение поради недопустимост, а в останалата част - отмяната му като очевидно неправилно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът в касационното производство М. И. не изпраща представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Претенцията на ищеца е за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило на 06.11.2019г. застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. [рег.номер на МПС] , рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска. Срокът на застрахователното покритие е 16.09.2019г.- 15.09.2020г., застрахователна сума е 13 000лв., от която е претендирано обезщетение до размер на 12 338.95лв. при приспадане на неплатените три вноски от застрахователните премии.

В хода на производството по делото е установено, че лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868, е бил притежание на трети собственик - Норбет Рецлер от [населено място], Германия. Разпитан като свидетел по реда на чл.4,т.1,б. „д“ от Регламент /ЕО/ 1206/2021, той е посочил, че докато е бил негова собственост, автомобилът е претърпял щета от възникнал пожар. Безспорно е установено, че щетата е обявена за тотална, собственикът не е ремонтирал автомобила, немското застрахователно дружество му е изплатило обезщетение, превозното средство е предадено на посочено от застрахователя лице/лица, заедно с документите и ключовете. Безспорно е, че и немският застраховател не е извършвал ремонт. Няма спор и относно това, че при регистрирането на автомобила в България (датата на регистрацията е 09.07.2019г.), ищецът е представил договор, видно от който, на 04.07.2019г. лично е закупил автомобил Мерцедес Бенц, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868 от Норберт Рецлер за сумата 1 500 евро, като в поясненията до застрахователя по повод на заявената кражба като покупна цена собственикът е посочил сумата 4 500 евро.

Ответникът е поддържал, че с оглед на събраните по делото доказателства, с автентичен VIN WDD2040081A157868 е опожареният в Германия автомобил, когато негов собственик е бил немският гражданин Рецлер, но не той е предмет на застраховката; че е застрахован автомобил, чиято рама е на друг (вероятно тотално увреден).

Ищецът е твърдял, че предмет на застраховката е закупеният от немския гражданин Рецлер автомобил, който обаче е бил възстановен в Германия.

Във въззивната жалба И. е възпроизвел установените по време на разглеждане на делото факти относно опожаряването на автомобила. Поради това неверни са констатациите в обжалваното решение, че въззивникът е оспорил изводите на районния съд, „свързани с първоначалната регистрация на автомобила във Федерална Република Германия, претърпяването на щета и продажбата му от тогавашния собственик“, още повече като се има предвид, че ищецът е представил при регистрацията на автомобила в България приобщения към материалите по делото договор за закупуването му от немския гражданин. Жалбоподателят е подържал, че няма данни автомобилът да е бракуван в Германия, че му е продаден с договор, в движение, и всякаква намеса по автомобила, неговото възстановяване до степен на продажба, е извършено в Германия, а впоследствие с тази идентификация е извършен задължителен преглед преди получаване на транзитните номера и заплащане на съответните такси и застраховка, преминал е митнически и граничен контрол и е регистриран в Република България след проверка за идентификация и техническо състояние. Според въззивника, регистрацията на автомобила от оторизиран държавен орган в България сочи, че същият е бил наличен, в движение и в изправност, а при сключване на застрахователния договор, ответникът е извършил непосредствен оглед и се е уверил в състоянието му. С въззивната жалба е поддържано искане за уважаване на иска за сумата 11 315лв. - посочена от автотехническата експертиза като действителната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Въззивната инстанция е приела, че по делото не е спорна „обособеността на процесния автомобил“, а спорът е единствено относно неговото реално съществуване (погиване) към момента на сключване на застрахователния договор, респ. неговата идентичност. По съображения, основани на регистрация на автомобила от оторизираните органи в България и извършен оглед от застрахователя, е прието, че към момента на сключване на застраховката, той е съществувал „реално“ и е бил годен предмет на договора.

Съставът на окръжния съд е изложил и съображенията, че:

„ Противно на поддържаното от ответника , именно автомобил с посочения номер на рама, преминал регистрация в страната с констатирана техническа годност от компетентните органи, юридически индивидуализиран със съвкупността от номер на рама (VIN) и регистрационен номер, е бил предмет на застрахователното правоотношение, а не евентуално погиналият в Германия автомобил със същия VIN. Същевременно, вероятността, номерът на рамата на автомобила (VIN) да е подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор. Първо, защото застрахователният договор е сключен при индивидуализация на автомобила както с номер на рама, така и с български регистрационен номер, а това изключва възможността предмет на застраховката да е евентуално погиналият автомобил, с оглед изискването на застраховане да подлежат само регистрирани в Република България автомобили. Второ, дори да е извършена манипулация на номера на рамата, тя очевидно предхожда възникването на застрахователното правоотношение, поради което застрахователят е можел да извърши проверка и да откаже сключването на договора, ако е считал, че това ще доведе до нищожност на последния. Не може да се приеме също, че е налице правна невъзможност на предмета на процесния застрахователен договор, тъй като начинът на индивидуализиране на застрахованата вещ отговаря на изискванията на закона, поради което няма основание да се направи извод за липса на нейна юридическа обособеност, респ. за несъществуването й в правния мир“.

Налице са проявните форми на основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК - изопачено възпроизвеждане на защитните позиции на страните в нарушение на диспозитивното начало в процеса; грубо противоречие с императивни материалноправни норми; нарушение на правилата на формалната житейска и правна логика. Въззивното решение в частта за уважаване на иска до размер на сумата 11 315 лв. е очевидно неправилно:

Този особено съществен порок произтича на първо място от обстоятелството, че окръжният съд, препращайки формално към фактическите констатации на първоинстанционния съд, но в противовес с тях, при формиране на правните си изводи е подменил защитните тези на страните: Както се посочи, именно ответникът е поддържал, че с автентичен VIN WDD2040081A157868 е опожареният в Германия автомобил, когато негов собственик е бил немският гражданин Рецлер, но не този автомобил е предмет на застрахователния договор; че е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден. Ищецът е твърдял, че предмет на застраховката е закупеният от немския гражданин Рецлер автомобил, който обаче е бил възстановен в Германия.

При извода си, че „ противно на поддържаното от ответника , именно автомобил с посочения номер на рама, юридически индивидуализиран със съвкупността от номер на рама (VIN) и регистрационен номер, е бил предмет на застрахователното правоотношение, а не евентуално погиналият в Германия автомобил със същия VIN“, въззивният съд от една страна е възприел становището на застрахователното дружество в обратен от заявения и поддържан смисъл, и същевременно е приел, че обект на застрахователното покритие не е автомобилът, който ищецът е твърдял, че е застрахованият. Ищецът не е твърдял, че е застраховал автомобил, различен от закупения от бившия собственик господин Рецлер. Както се посочи, тезата на М. И., ясно заявена във въззивната жалба (доколкото обстоятелствата относно закупуването на автомобила не са посочени в исковата молба, а предходното му опожаряване е установено в хода на процеса) е, че предмет на застрахователния договор с ответното дружество е закупеният от Норбет Рецлер, който след опожаряването е бил възстановен в Германия, същият този автомобил е регистриран в България, бил е предмет на оглед от застрахователя, който не е заявил възражения и не е констатирал несъответствия. Именно договора с немския гражданин Норберт Рецлер ищецът е представил при регистрацията на автомобила в България като доказателство за придобиване на собствеността. Договорът е приобщен като част от доказателствата по изисканата преписка по повод издаването на регистрационен номер на автомобила.

На второ място в явен разрез с императивните разпоредби на материалния закон - чл.143, ал. 2 и ал.3 ЗДвП и чл. 5 и чл.7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. (за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за поставяне на данни - ДВ бр.31/2000г., издадена на основание чл.140,ал.2 ЗДвП), е разбирането на въззивната инстанция, че е възможно два автомобила с един и същ номер на рама да подлежат на регистриране (на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията му и издаване на табели с регистрационни номера по смисъла на пар.2,т.4 от ДР на цитираната наредба) и да са годен обект на застраховка. Рамата е основният индивидуализиращ белег и това е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство; по смисъла на пар.2, т.9 от ДР на цитираната наредба идентификационният номер е подредена комбинация от данни, поставени от производителя с цел идентифицирането му. Съгласно чл.2,т.2 от Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11.01.2011г. идентификационен номер на превозното средство“ (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозното средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство.

Като уникален код на моторното превозно средство, той съдържа информация за производителя, за характеристиките на моторното превозно средство, за годината на производство. Именно поради уникалността и закодираната информация VIN е присъщ само на автомобила, на който е поставен от производителя, а наличието на идентичен код/номер на рама на друг автомобил, означава неавтентичност на автомобила, който не притежава оригиналния индивидуализиращ белег.

На следващо място в разрез с императивната разпоредба на чл.399 ТЗ са съображенията в обжалваното решение, че вероятността номерът на рамата на автомобила (VIN) да е подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор. Отсъствието на индивидуализиращ конкретната вещ (автомобил) белег (автентичен VIN) означава, че такова МПС като обект на застрахователна закрила не съществува, а несъществуването на посочена в застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор, поради което той ще е нищожен на основание чл.26,ал.2,предл. първо ЗЗД (решението по т.д.№ 2416/2014г. на ІІ т.о. на ВКС). По делото няма спор и е установено чрез Справката от регистъра на моторните превозни средства в Германия, че „евентуално погиналият в Германия“ (както е обозначен в мотивите на въззивната инстанция) автомобил е този, на който производителят е поставил рама WDD2040081A157868. Справката от Регистъра на превозните средства е представена и приобщена като доказателство по делото в отговор на искане за събиране на доказателства по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2021 и съдържа пълна информация за датата на първата регистрация на автомобил „Мерцедес Бенц“, модел С 220 CDI с идентификационен номер, поставен от производителя му WDD2040081A157868, името на собственика („държача“) и последващите такива лица. Очевидно неправилен е и изводът на въззивната инстанция, че достатъчен за действителността на застрахователния договор за имуществено застраховане на лек автомобил с оглед неговия предмет, е „индивидуализирането“ на застрахованата вещ да отговаря на изискванията на закона, без оглед автентичността на основния му индивидуализиращ белег - VIN. Очевидно неправилен е изводът, че такова индивидуализиране удовлетворява изискването вещта да бъде „юридически обособена и съществуваща в правния мир.“

Очевидно неправилни са и изводите, послужили също като аргумент за уважаване на иска - че от решаващо значение е фактът на регистрацията на автомобила в България и този факт пряко обуславя действителността на застрахователния договор. Очевидно неправилни са и съображенията, че регистрирането на МПС в България е в състояние да „санира“ евентуална нерегламентирана интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство; че регистрацията е достатъчна за действителността на договора за имуществено застраховане. „Юридическото“ обособяване според въззивната инстанция може да възникне само въз основа на факта на регистрация на МПС в България, само въз основа на „фактическа“ обособеност като автомобил, без оглед на това, че не е с автентичен идентификационен номер, поставен от производителя. Този извод е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗДвП. По същите съображения очевидно неправилен е и мотивът, че от значение не е евентуална манипулация на номера на двигателя, а това, че тя предхожда сключването на застрахователния договор. Според разбирането на въззивната инстанция, действителен ще е всеки договор за имуществено застраховане по риска „каско“, ако манипулацията на основния индивидуализиращ белег на автомобила предхожда сключването на застраховката, т.е., че без значение за валидното възникване на застрахователното покритие е неавтентичността на предмета на договора, който извод е в очевидно противоречие и със закона и с житейската и правна логика.

По изложените съображения въззивното решение е очевидно неправилно и следва да бъде отменено, а искът за застрахователно плащане в размер на сумата 11 315лв. да бъде отхвърлен. При установения по делото факт, че именно опожареният автомобил Мерцедес Бенц, модел С 220 CDI, е с автентичния идентификационен номер, поставен от производителя му - WDD2040081A157868 , съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до извод, че застрахователното дружество установява възраженията си, заявени в отговора на исковата молба и поддържани в хода на производството: че е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден; че предмет на застраховката не е автомобилът, който е претърпял щетата от пожар в Германия, когато негов собственик е бил немският гражданин Рецлер; че в България не е регистрирано автентичното МПС с номер на рама WDD2040081A157868, което изключва качеството му на годен обект на застраховане и действителността на застрахователния договор:

- От свидетелските показания на Норберт Рецлер, събрани по реда на чл.4,т.1,б. „д“ от Регламент /ЕО/ 1206/2021, се установява както фактът на пожара, така и, че поради нанесените щети автомобилът е оценен на остатъчна стойност 11.80 (единадесет евро и 80 цента), която сума е приспадната от заплатеното на собственика застрахователно обезщетение.

- Вещото лице автоексперт В. А. установява при анализа на приложения към отговора на исковата молба снимков материал за автомобил с номер на рама WDD2040081A157868 от сайта AUTOonline - Борса за автомобили с щети в Европа, че показаният е опожарен до степен, при която е икономически неизгодно пълното му възстановяване. Автомобилът е унищожен над 70 % от действителната си стойност, което определя щетата като тотална. Вещото лице посочва в основното заключение (л.96-97 от материалите пред първоинстанционния съд), че съгласно информацията от този сайт, към м. декември 2018г. същият автомобил е претърпял инцидент на стойност 10 000 евро; същият лек амтомобил към 30.08.2019г. (която дата е следваща датата на регистрация на процесния автомобил в България - 09.07.2019г.) все още се е намирал в Германия.

Установените от вещото лице обстоятелства не са оспорени от ищеца и се подкрепят от Справката от Централния регистър на превозните средства, получена в отговор на искане за събиране на доказателства по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2021. Съгласно нея, към юли 2021г. последният вписан в регистъра „държач“ на автомобила е господин Рецлер без данни за друг собственик или за напускането на автомобила на територията на Германия. Индиция за достоверността на тези факти е и обстоятелството, че в полицейското управление в [населено място] се води разследване във връзка с данни за извършени промени на идентификационния номер на опожарения автомобил - факт, установен и от свидетеля Рецлер, който посочва, че е информиран от полицията около година и половина след пожара, че идентификационният номер на опожарения автомобил е вероятно демонтиран и монтиран на друг автомобил.

- От съществено значение са писма 21020 от 05.04.2021 (л.284 и 285) и писмо № 21 0769/ 23.08.2021г. (л.347) на „Силвър Стар Моторс“ ЕАД - оторизиран генерален представител на „Даймлер Мерцедес - Бенц“ в България, видно от които, „ предоставеният за анализ в завода производител електронен ключ , предаден от ищеца като ключ за автомобил с идентификационен номер/рама № WDD2040081A157868, е програмиран за автомобил с идентификационен номер/рама № WDD2040071A355695, който съответства на M. - B. С 200 CDI, произведен на 23.11.2009 г. за вътрешния пазар на Германия. В системата за сигурност на производителя до момента не са документирани поръчки за изготвяне на допълнителни или заместващи електронни и механични ключове. Подмяна на други компоненти от системите за достъп и стартиране на автомобила също не е документирана“.

Неправилна е констатацията на въззивната инстанция, че възражението на ответника по отношение на електронния ключ на автомобила, (съхраняван от застрахователя като част от материалите по заведената щета), е преклудирано. По своевременно заявено от застрахователното дружество доказателствено искане в отговора на исковата молба (л.25,т.7; л.26,т.8), е извършен анализ за съответствието на ключа в завода производител в процеса на събиране на доказателствата, резултата от който анализ е обективиран в горецитираните писма.

От заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза се установява, че при този вид автомобили електронният ключ е съвместим само с автомобила, за който е програмиран (програмиран за съответния номер на рама). Веднъж произведен и обучен, електронният ключ за автомобил с конкретен номер на рама не подлежи на корекция и преобучаване от завода производител. Автомобилът напуска завода производител винаги с два броя електронни ключа и два броя механични. Същите могат да бъдат ползвани само за автомобила, за който са определени и чиято рама е вкарана в паметта на електронния ключ и уникалния нарез на механичния ключ, като няма вариант по официален път и по регламентиран начин да се извърши отключване или стартиране на двигател чрез преобучаване на ключа.

Неоснователен е доводът на ищеца, че договорът за покупко-продажба е ирелевантен за спора. При регистрирането на лекия автомобил в България той е представил договор, сключен лично от него с продавач Норберт Рецлер на 04.07.2019г. за продажба на автомобил „Мердецес“ с дата на първа регистрация 10.04.2008г. и идентификационен номер WDD2040081A157868. Същевременно свидетелят на ищеца - негов племенник К. И. посочва, че М. И. е харесал автомобила по Интернет ; братът на свидетеля, който живее в Германия, закупил автомобила и го изпратил в България с автовоз. От друга страна от показанията на св. Рецлер се установява, че той не е продал автомобила на конкретен купувач, а е предал ключовете и документите на посочено от застрахователя лице. Тези противоречиви факти относно лицето, участвало при сключване на договора като купувач, поставят под съмнение и наличието на застрахователен интерес (абсолютна предпоставка за действителността на застрахователния договор - чл.195, ал.1 КЗ) за този, който се легитимира като собственик на застрахованата вещ - възражение своевременно наведено от ответника.

Не може да обоснове извод за идентичност между опожарения автомобил „Мерцедес Бенц, модел С 220 CDI“, с номер на рама WDD2040081A157868 и застрахования, установената от експерта техническа възможност за възстановяването му до степен на годност за движение. Категорична е констатацията, че това е икономически неизгодно - сумата за възстановяване ще надхвърли многократно тази, за която е застрахован (13 000лв.), и автомобилът няма да бъде технически безопасен, тъй като при пожара кристалната решетка на метала се променя. Не може да обоснове такъв извод и хипотетично посочените от вещото лице възможности за нерегламентирано неофициално препрограмиране/преобучение на електронния ключ чрез подмяна на четири компонентни модула. Експертът не е дал отговор за себестойността на модулите, поради което единствено твърдение на ищеца е това за „достъпна“ цена. Отделен е въпросът, че недоказана в процеса е възможността автомобил, с остатъчна стойност вследствие на тотална щета 11.80 евро, с продажна цена съгласно договора 1 500 евро, декларирана от ищеца цена след настъпване на застрахователното събитие от 4 500 евро, да бъде възстановен за сумата 13 000 лева, каквато е застрахователната сума по договора.

Ирелевантна за спора е евентуалната добросъвестност на ищеца при закупуването и ползването на автомобила с манипулиран ключ - действие, според него извършено от „предишните собственици“.

Същевременно въззивното решение в частта, с която искът е уважен за разликата над 11 315 лв. до 12 338.95 лв., е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството прекратено на основание чл.270,ал.3, изр. първо ГПК, тъй като предмет на въззивната жалба на ищеца е първоинстанционният акт за отхвърляне на иска за сумата 11 315 лв. - посочена от вещото лице като действителна пазарна цена към момента на сключване на застрахователния договор. По отношение на отхвърлянето на иска за разликата над 11 315лв. въззивната инстанция не е била сезирана и произнасянето й е в разрез с диспозитивното начало в процеса.

При даденото от касационната инстанция разрешение на спора, следва да бъде отменено и въззивното решение в частта за разноските, присъдени в полза на М. И. и ищецът да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78,ал.3 ГПК направените по делото разноски за трите инстанции, съобразно списък по чл.80 ГПК, представен за всяка - общо 6 704.42 лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 203 от 06.06.2024г. по в.гр.д.№ 840/2023г. на Окръжен съд София в частта за уважаване на иска за разликата над 11 315лв. и прекратява производството по делото в тази част на основание чл.270,ал.3, изр. първо ГПК.

Отменя същото решение в частта за уважаване на иска за сумата 11 315 лв., както и в частта за присъдените разноски, вместо което:

Отхвърля иска , предявен от М. А. И. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД за заплащане на сумата 11 315лв. - застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. [рег.номер на МПС] , рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска.

Осъжда М. А. И. да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД сумата 6 704.42 лв. разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: